№ 88
гр. Монтана, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“ -
регионално поделение Ж.С.В. /ЖПС В., ЕИК 1308232430304, срещу
Наказателно постановление № 12-2400226 от 28.01.2025г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв.
(три хиляди лева), за нарушение чл. 13, ал.4, вр. с чл.6, ал.1 т.6 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С жалбата се
изразява становище за неправилност на обжалваното наказателното
постановление. Изтъква, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че
работникът в процесния случай и период, е бил в процес на обучение, поради
което не е преминал нормативно установения задължителен изпити. Моли да
бъде отменено обжалваното НП.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт В.. Поддържа жалбата и излага доводи по
същество. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да отмени процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт
С.К., моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Подробни доводи излага в писмена защита. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2024 г. работникът Х.Л.И. бил назначен от работодателя - ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ в подделение
Железопътна секция – гр. В., на длъжност "Работник подл. на жп път и
съоръжения“ с месторабота - ЖП УЧ Мездра. Поради производствена
необходимост и дадено съгласие от Х.Л.И., със Заповед № 1285/02.12.2024г. на
Директора на ЖП Секция В., е възложено на работника Х.И., считано от
02.12.2024 година да работи в жп участък В., като работник пжпс. Със Заповед
№ 116/02.12.2024 г. е определено да се проведе инструктаж на работното
място с обучение и изпит на Х.И., на основание чл. 14 от Наредба № РД- 07-
2/16.12.2009 г. Със същата заповед е определено работникът да бъде
прикрепен към В.Д.П. – РПЖПС уч. В., гр. В.. Периода на инструктаж и
обучение е определен от 02.12.2024 г. до 20.12.2024 г., съгласно книгата за
инструктаж на работно място. Със Заповед № 1332 от 05.11.2024г. е
определено „инструктажът на работното място на наетите работници на
предприятието да се извършва по установена програма“. Работникът Х.И. е
започнал инструктаж на работното място, има подпис на лицето, извършило
инструктажа, но обучението не е приключило и също липсвал подпис на
лицето – ръководител, за разрешение самостоятелна работа на работника Х.И..
На 16.12.202г. е извършван текущ ремонт – смяна на траверси на км 57
на междугарието Криводол – Бойчиновци. По време на работата В.П., към
когото бил прикрепен новоназначения работник Х.И., заедно със И.П. –
техник – ръководител група, притягали скреплението с цирконогаечна машина
на линията. В това време работникът Х.И. не бил заедно с В.П. на линията и
извършвал работа с ръчни инструменти от другата страна на линията. Около
2
10.40ч. някоя от другите работници извикал, че идва влак – влекач, при което
В.П. и И.П. изхвърлили машината от лявата страна на линията и се
отдръпнали от нея.
При преминаването на влекача настъпил трудов инцидент, при който
загинал работникът Х.Л.И..
По повод на трудовия инцидент е св. М. Т. и св. М. П. – инспектори при
Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, направили проверка относно
спазване на трудовото законодателство и причините за настъпили трудов
инцидент. Инспекторите установили фактическата обстановка, както и
обстоятелствата относно проведено обучение, оформено с подпис на
инструктирания Х.И. и подпис на лицето, извършило инструктажа, но липсвал
подпис на ръководителя, разрешил самостоятелна работа на работника.
Служителите на ДИТ, установили, че на 16.12.2024г., работодателят -
Поделение „Железопътна станция В.“, е допуснал до работа Х.И., преди да
приключи провежданото му обучение и същият успешно да положи изпит по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
При така направените констатации е св. М. Т. - главен инспектор при
Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана, съставила АУАН № 12-
2400226/23.12.2024г. срещу Ж.С.В. в качеството, ЕИК 1308232430304, за
извършено нарушение на за нарушение чл. 13, ал.4, вр. с чл.6, ал.1 т.6 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в
присъствието на св. М. П. и св. П. А..
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 12-2400226 от 28.01.2025г. от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – Монтана, с което на Държавно предприятие
„Н.К.Ж.И.“, регионално поделение Ж.С.В. /ЖПС В., ЕИК 1308232430304, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), за
нарушение за нарушение чл. 13, ал.4, вр. с чл.6, ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
3
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
показанията на св. М. Т. – актосъставител, св. М. П., св. П. А. и св. И.П., както
и от приобщените писмени доказателства по делото: ведно с приложените към
същата писмени доказателства – 1 бр.; НП № 12-2400226/28.01.2025г. – 1 бр.;
АУАН № 12-2400226/23.12.2024г. – 1 бр.; Възражение по АУАН № 12-
2400226/23.12.2024г. – 1 бр.; Заповед № 1232/05.11.2024г. – 1 бр.; Заповед
№1285/02.12.2024г. – 1 бр.; Обяснение от В.Д.П. – 1 бр.; Писмо до В.Д.П. – 1
бр.; Обяснение от В.Д.П. – 1 бр.; Копие от книга на инструктаж – 1 бр.;
Известие за доставяне на НП – 1 бр.; Пощенски плик – 1 бр., както и
представените в днешно съдебно заседание, приобщени по надлежния ред,
визиран в чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели св. М.
Т. – актосъставител, св. М. П., св. П. А., тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични и ясни. Посредством показанията на свидетелите се установяват
времето, мястото и обстоятелствата относно извършената проверка, т.е.
всички факти, подлежащи на доказване в настоящото производство.
Свидетелите М. Т. и М. П. са извършили лично проверката по процесния
случай и са възприели пряко релевантните по делото факти и обстоятелства от
значение за изясняване на случая.
Съдът не дава вяра на показанията на св. И.П., тъй като същите не
съответстват на приетите по делото фактически обстоятелства. Макар
свидетелят да е присъствал в деня инцидента на мястото, съдебният състав
намира, че показанията му са нелогични и не съответстват на действително
случилото се.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждането на делото по същество, съдът следва да осъществи
цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и
наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, видно от
съдържанието им, са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
4
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до порочност на административнонаказателното производство или до
нищожност на съставения АУАН или издаденото НП. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се вменява конкретно извършено
нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на
извършване. Съдът намира, че в случая АНО е спазил императивните
изисквания на ЗАНН, като както АУАН, така и НП отговарят на същите, и
нарушението е достатъчно детайлно описано, с цялата фактология на
правопораждащия го фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служители по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работниците и служителите, работата на които е
свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други
технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за
здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование,
квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж
на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. Алинея 4 на същата разпоредба
гласи, че работниците и служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна
работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване "Работодателят осигурява работещите да получат необходимото
обучение за използването на работното оборудване, в т. ч. и обучение за всеки
възможен риск".
От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
се установи, че ДП - Н.К.Ж.И.“- регионално поделение ЖПС В., в качеството
си на работодател е допуснало до самостоятелна работа работника Х.Л.И., без
преди това същият успешно да е положил изпит по правилата за осигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд, с което от обективна страна е
осъществило състава на вмененото му нарушение. По делото са събрани
доказателства, от които е видно, че работникът не е положил успешно изпит.
5
На следващо място се установява с категоричност, че същият е бил допуснат
до самостоятелно работа, което е изводимо от доказателствата по делото,
както от показанията на св. И.П., който е присъствал лично в деня и мястото
на инцидента. Видно от показанията на св. Иванов, същият е извършвал
работа с машина заедно с В.П. – ръководителя, към когото е бил прикрепен
работникът Х.И.. В момента на инцидента работникът не е бил към
прикрепения му ръководител – В.П., тъй като последният е ремонтирал
линията именно със св. И.П..
Отговорността на дружеството е обективна, поради което субективната
страна на нарушението не подлежи на изследване.
Съдът обръща внимание, че съгласно чл. 13, ал. 2 от същата наредба на
определена категория работници и служители – тези, чиято работата е
свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други
технически съоръжения, или са заети в дейности, създаващи опасност за
здравето и живота на хора, /каквато без съмнение е била и работата,
възложената на работника Х.Л.И./ независимо от тяхната подготовка,
образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия,
освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд тоест наред с
инструктажа, посоченото обучение по правилата за осигуряване на безопасни
и здравословни условия на труд е задължително и то е независимо от
подготовката, квалификация, образование на работника. Следователно
провеждането на инструктаж на работното място не освобождава
работодателят от задължението да проведе такова обучение и да не допуска
работника до самостоятелна работа преди последният успешно да е положил
изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от
КТ и е наложил на Железопътна секция – В., в качеството му на работодател
за извършеното нарушение административна санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева. Допускането до работа на лице, за което не е удостоверено по
надлежен начин, че същото е наясно с правилата за безопасност при работа
поражда съществен риск от сериозно засягане здравето и живота на това лице,
тъй като на практика по никакъв начин не е удостоверено и работодателят не
6
се е убедил, че неговият работник е наясно с правилата за безопасност при
този вид работа и знае как да избегне инциденти. В случая е настъпила и
трудова злополука и с последвала смърт, което свидетелства именно риска на
тези обстоятелства, и как точно този риск в конкретния случай е довел до
смъртта на работника Х.И.. Именно и това обстоятелство следва да бъде
отчетено при отмерване размера на имущствената санкция, която следва да
понесе работодателя за нарушението. Макар и формално, вследствие на него
са настъпили вреди с причиняване на смъртта на работника, поради което
размерът на имуществената санкция правилно е определен в размер
надхвърлящ минималния, но далеч под средния, а именно 3000 лева.
Посоченият размер според настоящия съдебен състав е обоснован и
справедлив и ще допринесе за постигане целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80
до 150 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди в размер от
150 лева, предвид правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-2400226 от
28.01.2025г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" –
Монтана, с което на дружеството-жалбоподател Ж.С.В. /ЖПС В., ЕИК
1308232430304, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, , е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 (три
хиляди) лева за нарушение на чл. 13, ал.4, вр. с чл.6, ал.1 т.6 от Наредба № РД-
7
07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател Ж.С.В. /ЖПС В., ЕИК
1308232430304, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8