№ 364
гр. П., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
749/12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220101221 Пазарджишкият
районен съд е осъдил „МБАЛ - П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15,
да заплати на К. С. З., с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Хр. С.“, бл. 213,
вх. Б, ет. 2, ап. 16 сумата в размер на 1136,79 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.03.2021 г. до 28.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 21.03.2024 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил
исковата претенция за главница над присъдената сума в размер на 1136,79
лева до претендирания размер от 7792,50 лева и за периода от 03.06.2019 г. до
28.02.2021 г., и за периода от 29.11.2021 г. до 30.11.2021 г. като неоснователна
и погасена по давност /за периода от 03.06.2019 г. до 28.02.2021 г., вкл./.
Осъдил е „МБАЛ - П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15, да
заплати на К. С. З., с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Хр. С.“, бл. 213, вх.
Б, ет. 2, ап. 16, сумата в размер на 160,49 лева, представляващата сторените
разноски в производството.
Осъдил е К. С. З., с постоянен адрес: С., ж.к. „Н. 2“, ул. „Хр. С.“, бл. 213,
вх. Б, ет. 2, ап. 16, да заплати на „МБАЛ - П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул.
„Б.“ № 15, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,74
1
лева, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Осъдил е „МБАЛ - П.“ АД, с адрес: гр. П., п.к. 4400, ул. „Б.“ № 15, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна
такса в размер на 50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 18,24
лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „МБАЛ - П.“ АД в частта, с която е уважена исковата
претенция за периода от 01.03.2021 г. до 28.11.2021 г. за размера от 1136.79 лв.
с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че
по делото не е доказано, че претендираното от ищеца допълнително трудово
възнаграждение е договорено между страните по трудовия договор. По делото
било установено, че съгласие между тях било постигнато само относно
размера на основното трудово възнаграждение, без да е договорено
заплащането и на такова за трудов стаж и професионален опит. В договора от
16.01.2018 г. не бил посочен общ трудов стаж за служителя, нито такъв по
специалността, за да може да му бъде начислено допълнителното
възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ. Освен това така сключеният договор бил
трети за ищеца, поради което работодателят не бил длъжен да му заплаща
такова възнаграждение, а ищецът не уведомил работодателя за датата на
превръщане на третия трудов договор във втори. Искането е решението на
районния съд да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде
постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника по въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против „МБАЛ - П.“ АД ищецът К. С. З. е твърдял,
че е работил като „Одитор“ от 2002 г до 2018 г. /18.01.2018 г./. През този
период е работил на две места по четири часа като вътрешен одитор, за което
работодателите му са начислявали прослужено време върху трудовото му
възнаграждение съгласно КТ.
От 18.01.2018 г. започнал работа в „МБАЛ - П.“ АД, като сключил трети
договор на 4-ри часа, който от 03.06.2019 г. станал втори трудов договор на 4-
ри часа, тъй като напуснал едната си месторабота. Счита, че от 03.06.2019 г.
ответното дружество е било длъжно да му начислява прослужено време върху
трудовия договор на 4-ри часа. През м. октомври 2021 г. пуснал официално
искане през деловодството на ответното дружество, като помолил да му се
2
изчисли и изплати прослуженото време за целия период от 03.06.2019 г., но
резултат не последвал.
Твърдял е, че на 30.11.2021 г. страните прекратили трудовия договор по
взаимно съгласие, като до ден днешен не му било изплатено прослуженото
време за периода, през който е работил за ответника.
Искането е съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 7 792,50 лева, заедно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, с
основание неизплатено „прослужено време“ за процесния период от
03.06.2019 г. до 30.11.2021 г..
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
е оспорл изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Не е оспорил, че на 16.01.2018 г. между страните е бил сключен трудов
договор № 8 на основание чл.11 КТ, във връзка с чл.70, ал.1 КТ, във връзка с
чл.68, ал.1, т.1 КТ и заявление с вх. № 212 от 11.01.2018 г., т.е. трудовия
договор бил срочен - до 16.01.2019 г., със срок на изпитване по допълнителен
трудов договор с друг работодател. Към момента на сключване на този трудов
договор това е бил трети за ищеца.
Твърдял е, че не е имало нарушение при сключването на този трудов
договор и ответникът „МБАЛ-П.“ АД не е дължал начисляване на процента за
прослужено време, тъй като договорът бил трети трудов договор за ищеца. В
отдел „Човешки ресурси“ на „МБАЛ-П.“ АД липсвали данни за това, че
ищецът е информирал дружеството, че от 03.06.2019 г. този трети за него
трудов договор е станал втори. В отдел „Човешки ресурси“ на „МБАЛ-П.“ АД
нямало данни ищецът да е подавал искане през месец октомври 2021 г. по
отношение заплащането на процента за прослужено време.
Твърдял е, че работникът или служителят е длъжен да представи
доказателства само за новоузнати обстоятелства от значение за размера на
БТВ, които не са били известни на работодателя, като едва от този момент има
право на увеличения размер на това допълнително възнаграждение.
Направил е възражение за изтекла погасителна давност за периода 2019
г., за 2020 г. и до месец февруари 2021 г.
Не е спорно между страните, че по силата на срочен трудов договор № 8
от 16.01.2018 г., със срок до 16.01.2019 г., са били в трудово правоотношение,
по което ищецът е заемал длъжността „ръководител отдел вътрешен одит“, код
НКПД *********, с работно време 4:00 часа, със срок за изпитване 6 месеца в
полза на работодателя, с основно месечно възнаграждение в размер на 900
лева. В самия трудов договор не е отразено какъв трудов стаж и опит е имал
3
ищецът. Уговорено е в чл.2.7, че трудовото възнаграждение се изплаща до 10
число на месеца, следващ този на полагане на труд.
Не е спорно също така, че трудовото правоотношение е продължило до
неговото прекратяване, считано от 29.11.2021 г.
За безспорно с доклада по чл.146 от ГПК районният съд е приел, че
горепосочения договор е бил трети за ищеца към момента на сключването му.
Като доказателство по делото е приложена Заповед № 124/26.11.2021 г.
на Директора на ответната болница, от която се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено от 29.11.2021 г., на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ. Приложена е и докладна записка от 07.10.2021 г.,
изготвена от ищеца и адресира до ответника, в която ищецът е заявил, че към
онзи момент е ръководител звено в УПМБАЛ-С. „Св. Й.К.“ ЕАД на трудов
договор на 4 /четири/ часа /основен трудов договор/, по който му начисляват
прослужено време. Посочил е, че до 03.06.2019 г. е бил ръководител звено в
друго лечебно заведение - „ПМБАЛ - С.“ ЕАД на 4 часа (втори трудов
договор), след което напуснал и съответно там му начислявали прослужено
време. Заявил е, че считано от 03.06.2019 г. трябва да получава процент
прослужено време по втори трудов договор на 4/четири/ часа от „МБАЛ - П. “
АД, гр. П.. Тази докладна записка е входирана в деловодството на „МБАЛ - П.
“ АД с вх.№ 10661/12.10.2021 г., което означава, че е стигнала до знанието на
работодателя. В този смисъл е напълно неоснователно твърдението, изложено
в исковата молба и поддържано във въззивната жалба, че ищецът не е
информирал работодателя си за настъпилата промяна в трудовия му статус.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че ищецът има трудов стаж в размер от 30 години и 5 дни, а на
длъжността „одитор“ и на сходни длъжности е в размер на 24 години и 15 дни.
Вещото лице е посочило, че за придобития стаж се полага клас прослужено
време в размер на 14.4% за периода от 03.06.2019 г. до 01.06.2020 г.; 15% за
периода от 01.06.2020 г. до 01.06.2021 г. и 15,6% за останалия период.
Размерът на полагащия се клас прослужено време през процесния период е
4138,56 лева. Отразено е, че във ведомостите за работни заплати на ищеца за
периода от месец 06.2019 г. - 31.11.2021 г. не е заплащан клас за прослужено
време. Вещото лице е посочило, че заплатите е следвало да се изплащат до 10-
то число на месеца, следващ месеца за който е начислено трудовото
възнаграждение.
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно
изготвена.
4
Пред въззивния съд не са представяни и приети нови доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Както правилно е приел районният съд в своето решение, с оглед
задължителния и постоянен характер на възнаграждението за прослужено
време, то се заплаща винаги когато са налице законоустановените условия за
получаването му. Липсата в трудовия договор на уговорка между страните по
отношение на него не е основание за лишаване на работника от изплащането
му. Установи се от доказателствата по делото, че ищецът е уведомил
работодателя си за настъпилите промени в трудовите му отношения с други
работодатели, в резултат на което трудовият му договор, сключен с „МБАЛ -
П. “ АД, се е превърнал от трети във втори за работника, откъдето произтича и
задължението на работодателя да му заплаща и допълнително възнаграждение
за прослужено време, освен основното трудово възнаграждение, но
работодателят не е отговорил на това уведомление и не е заплащал дължимото
допълнително възнаграждение.
Правилно районният съд е приел, че анализът на относимата нормативна
уредба налага извода, че допълнителното възнаграждение за прослужено
време има императивен характер и се дължи на работника на основание
обективния факт на натрупан трудов стаж и професионален опит на същата
или сходна длъжност по см. на чл.12 НСОРЗ, както и че предвид
задължителния му характер, заплащането на това възнаграждение не може да
се изключи по волята на страните чрез нарочна клауза в трудовия договор,
нито знанието на работодателя за наличието му е елемент от
правопораждащия го фактически състав.
По изложените съображения обжалваният съдебен акт е правилен и
следва да бъде потвърден. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на решението на районния съд и се присъединява към
тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 749/12.06.2024 г., постановено по гр.д. №
20245220101221 по описа на Пазарджишкия районен съд.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6