Определение по дело №384/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Габрово 11.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание единадесети ноември

през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                            Председател: В. Генжова

                                                            Членове:          Г. Косева

                                                                                     Кр.Големанова                    

                                                                                       

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В. ч.гр.д. № 384 по описа за   2020             год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "П.К.Б." Е00Д- С. против разпореждане № 260225/24.09.2020г.  по ч.гр.д. №1415/2020г. по описа на РС - Габрово.  

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 107.38 лева договорна лихва за периода 15.11.2019г.- 15.08.2020г.; за сумата 163,63 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст;  за сумата 436,36 лв. за закупена услуга Флекси; за сумата 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от 101,05 лв. лихва за забава  за периода  16.11.2019г. – 15.08.2020г., по договор за потребителски кредит № 30039573091/24.09.2019г., както и за горницата над присъдените до претендираните разноски.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

            Разгледана по същество тя е  частично основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 1415/2020г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл. 410 ГПК, подадено  от "П.К.Б." Е00Д- С. срещу С.М.К. ***, за парични вземания по договор за потребителски кредит № 30039573091/24.09.2019г.

     Със заповед № 260029/24.09.2020г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 545,60  лева  главница,  10.91лв. разноски за ДТ и 58.14  лева разноски за юристконсултско възнаграждение.

            С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението досежно претенцията за сумата 107.38 лева договорна лихва за периода 15.11.2019г.- 15.08.2020г.; за сумата 163,63 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст;  за сумата 436,36 лв. за закупена услуга Флекси; за сумата 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от 101,05 лв. лихва за забава  за периода  16.11.2019г. – 15.08.2020г.,с мотив: че при съобразяване характера на правоотношението и посоченото в договора, той противоречи на разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 ЗПК  е недействителен и съобразно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Изложил е, че мораторна лихва върху чистата стойност на кредита се дължи след покана, а такава в случая е заявлението по чл. 410 ГПК, от 18.09.2020г., поради което това искане противоречи на закона.Изложени са съображения, че договорените допълнителни услуги представляват разход  по отпуснатия кредит и се включват в общия размер на дължимата сума. Ако тези разходи се включат в общите разходи по кредита, съобразно чл. 19, ал.1 ЗПК, то  размера на ГПР многократно ще надвиши петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна води до недействителност на  договора на осн. чл. 19, ал.5 ЗПК на клаузите касаещи ГПР на кредита.

            В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, а   и всички параметри на договора били ясно и разбираемо посочени в него. Подписвайки договора  кредитополучателят  се е съгласил с всички негови клаузи.Твърди, че уговореният ГПР е в рамките определени от закона и  не противоречи на закона и  добрите нрави.Излага подробни аргументи  относно размера на ГПР и елементите, които то включва. Претендира се издаването на заповед за изпълнение на всички заявени  претенции в посочения в заявлението размер. Освен това твърди, че в рамките на заповедното производство съдът няма правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като  цитира и съдебна практика. Доводи, относно останалите отхвърлени претенции, заявителят не е посочил в  частната жалба.

Производството по ч.гр.д.№1415/2020г. на ГРС по подаденото заявление по чл.410 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД , е образувано  след приетите изменения в чл.411  ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, съгласно които  заповедният съд следва  служебно да следи  освен за наличието на  визираното в  ал.2,т.2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, и за  това   съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК - искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител  или да е налице обоснована вероятност за това. С оглед на изложеното въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна практика в  частната жалба, включително и тази на ОС- Габрово, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ.

Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на  претендираната договорната лихва. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

На основание изложеното,  съдът намира, че посоченото в заявлението договорното възнаграждение в размер на 107,38 лв., за периода 15.11.2019г – 15.08.2020г. следва да бъде присъдено.

Същевременно съдът счита  в останалата част  обжалваното разпореждане за правилно по следните съображения:

            По отношение претенцията за сумата от 163,63 лв.- неплатено възнаграждение за закупена  услуга Фаст и от 436,36 лв. за закупена услуга Флекси.

Съставна част в договора за кредит  са  включени и съответно избрани и закупени пакети от допълнителни услуги, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. Следователно в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни пакети услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителните пакети услуги противоречат на добрите нрави и директно на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.

По отношение  претенцията от 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на вземането.Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, за времето на забавата, каквато в случая е претендирана, наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел, да се присъди още едно обезщетение за забава.

По отношение претендираната лихва за забава  в размер на 101,05лв., за периода от 16.11.2019г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 15.08.2020г. съдът   намира разпореждането за правилно, макар и по други съображения.

            Според  чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.

Съобразно посочената забрана в периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. лихва за забава не следва да бъде начислявана. Претенцията обхваща период преди и след извънредното положение, но тъй като не е конкретизирана по размер, тя не може да бъде присъдена.

По отношение на претендираната законна лихва в размер на 23,68 лв. макар претенцията да е съобразена с разпоредбата на  чл. 6 от ЗМДВИП  и за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително да не е начислявана, то е видно, че същата е изчислена върху цялата претендирата сума, която включва и вземане по пакетите допълнителни услуги, за които съдът намери претенцията за неоснователна, поради което, поради неконкретизация на претенцията, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено в тази му част, с оглед на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК

На основание изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено само в частта относно претенцията за договорна  лихва в размер  на 107,38 лв. за периода 15.11.2019г. до 15.08.2020г. и потвърдено в останалата част.

            Водим от изложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 260225/24.09.2020г. , по ч.гр.д. № 1415/2020г. на Габровския районен съд В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.М.К. ***, относно договорната лихва  за сумата от 107,38 лв.  начислена за периода 15.11.2019г. до 15.08.2020г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „П.К.Б.” ЕООД- С. срещу С.М.К.,***, ЕГН **********  за сумата от 107,38 лв. представляваща договорна лихва за периода 15.11.2019г. до 15.08.2020г.,  дължима по силата на договор за потребителски  кредит № 30039573091.

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане № 260225/24.09.2020г. , по ч.гр.д. № 1415/2020г. на Габровския районен съд в останалата обжалвана част.

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                  

                                                            Членове: