№ 458
гр. Тетевен, 28.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100367 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. М. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „ххххххх” № 94, арез адв. В. от САК,
срещу Р. И. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. Р., община Правец и „Адессо Кредит България“,
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, община
Ботевград, ул. „Трети март” № 83, представлявано от Лъчезар Лазаров, с правно основание:
чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата разбрала, че срещу нея е образувано изп. дело
№ 2373/2024 г. по описа на Велислав Петров - ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на
действие - ОС Ловеч, във връзка с това, че срещу нея е издаден Изпълнителен лист № 0173
от 23.05.2022 г., по ч.гр.д. № 418/2022 г. по описа на PC Тетевен въз основа на Договор за
задължение по Запис на заповед без протест за сумата от 10 000.00 лева, издаден на
27.09.2020 г., с падеж за плащане на предявяване и предявен за плащане на 27.09.2021 г.,
прехвърлен с джиро на 20.04.2022 г.
В исковата молба се сочи, че на 26.09.**** г. А. е сключила Договор за паричен заем с
„Адессо Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Ботевград, община Ботевград, ул. „Трети март” № 83, представлявано от Лъчезар
Лазаров. Сочи, че, като гаранция за връщане на кредита й било предоставено да подпише и
Запис на Заповед за същата сума.
Сочи се, че във връзка с отпуснатия кредит, върху собствения на ищцата недвижим
имот - сграда с идентификатор 17419.701.203.1, находяща се в село Градежница, община
Тетевен била вписана Договорна ипотека с акт № 177, том II, рег. № 2678, дело № 333/**** г.
на Нотариус Румяна Вутева, с рег. № 392 на Нот. камара. Ипотеката била вписана в служба
по вписванията с Акт № 23, том I, дело № 1403/**** г., вх. рег. № 1858/26.09.**** г.
Ищцата заявява, че преди изтичане на срока, посочен в Запис на заповед, е изплатила
задължението си на „Адессо Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********. След погасяване на
задължението на ищцата, от Лъчезар Лазаров - Управител на „Адессо Кредит България“
ЕООД, с ЕИК ********* била подписана Молба - съгласие за заличаване на Договорната
ипотека, който е представен в служба по вписванията с вх. рег. № 1982/27.09.2021 г. и е
вписана с вх. рег. № 1980/27.09.2021 г., акт № 161, том I, дело № 717/2021 г. В молбата било
изрично записано, че „към настоящия момент кредитът е изцяло погасен, всички дължими
суми по това правоотношение са събрани от дружеството - кредитор и няма правна пречка
на основание чл. 19 от ПВ във връзка с чл. 179 от ЗЗД и да се заличи вписаната ипотека
1
върху имота й.”
Сочи, че при изплащане на задължението обаче не й е вълната подписаната Запис на
заповед. Впоследствие установила, че Лъчезар Лазаров - управител на „Адессо Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ********* е джиросал на 20.04.2022 г. изцяло, безусловно и
неотменимо на Р. И. Т., с ЕГН ********** собствеността върху Записа на заповед, издадена
на 27.09.2020 г. от Р. М. А. за сумата от 10 000 лева, както и всички инкорпорирани и
произтичащи от него вземания и други права.
Твърди, че веднага след това, Т. подал молба за издаване на изпълнителен лист и на
23.05.2022 г. му е издаден такъв. Ищцата сочи, че освен сумата от 10 000.00 лева, която й е
била отпусната с Договор за паричен заем от 26.09.2022 г., и която е върната изцяло, не е
получавала друга сума от „Адессо Кредит България“ ЕООД и няма никакви отношения с
ответниците.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. М. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Градежница, община Тетевен, ул. „ххххххх“ № 94 не
дължи на Р. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., община Правец и „Адессо Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград,
община Ботевград, ул. „Трети март“ № 83, представлявано от Лъчезар Лазаров, сума в
размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ по издаден изпълнителен лист № 173 от 23.05.2022
г., по ч.гр.д. №418/2022 г. по описа на PC Тетевен, претендирани от Р. И. Т., с ЕГН
********** в хода на изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на Велислав Петров - ЧСИ
с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч.
Моли съда да обезсили изпълнителен лист №173 от 23.05.2022 г., по ч.гр.д. №
418/2022 г. по описа на PC Тетевен. Претендира сторените в хода на производството
разноски.
Ответниците в указания срок, по реда на чл. 131 от ГПК са депозирали писмен
отговор на исковата молба. Оспорват искът като неоснователен и подробно излагат мотиви
за това.
Сочи се, че твърденията в ИМ за извършено плащане на процесното задължение и
приложените доказателства за такова, касаят погасяване на задължение на ищцата към
ответника „Адессо Кредит България“ ЕООД, което не е идентично с това, предмет на
изпълнителното производство пред ЧСИ Велислав Петров, за което е издадена заповед за
изпълнение и ИЛ и което е предмет на настоящето производство.
Сочи, че приложените към ИМ платежни документи се отнасят до задължение на
ищцата „по договорна ипотека“. Ставало въпрос за задължение на ищцата към ответното
дружество „Адессо Кредит България“ ЕООД по Договор за заем от 26.09.**** г., обезпечен с
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 177, том II, рег. № 2678, дело № 333/**** г.
на Нотариус Румяна Вутева.
В отговора на исковата молба се заявява, че на ответника Р. Т., е цедирано от
ответника “Адессо Кредит България“ ЕООД вземането на дружеството не по тази
„договорна ипотека“, респ. - не това, което длъжницата е погасила, а е джиросано вземане
по запис на заповед, издаден от ищцата в полза на джиранта „Адессо Кредит България“
ЕООД на 27.09.2020 година в град Ботевград, Софийска област, с падеж на предявяване,
който е предявен на длъжницата за плащане на 27.09.2021 г.
Сочи се, че макар джиросаното задължение да е също за сумата от 10 000 лева, както
това по ипотеката, то е с друг източник и няма общо с изплатеното от ищцата задължение по
ипотеката, за което свидетелства обстоятелството, че този запис е предявен на длъжницата за
плащане и тя го е приела на 27.09.2021 г., като е декларирала на гърба на записа на заповед,
че дължи сумата на „Адессо Кредит България“ ЕООД, но не може да изпълни поетото
задължения по записа.
2
Ответниците заявяват, че към този момент ищцата вече е била изплатила изцяло
ипотечното задължение /видно от приложените документи, същата е окончателно изплатена
на 24.09.2021 г./, поради което, ако ставало въпрос за същото задължение, тя не би
декларирала при предявяването на записа нито, че дължи сумата от 10 000 лева на „Адессо
Кредит България“ ЕООД, нито, че не може да го изплати, което също сочи, че задължението
по записа към 27.09.2021 г. /датата на предявяване на записа/ не е било погасено, за разлика
от това по ипотеката, т.е. ставало въпрос за две различни задължения към „Адессо Кредит
България“ ЕООД, макар и поети в един и същи размер от длъжницата, ищца в настоящето
производство - това по ипотеката от 26.09.**** г., което ищцата е погасила, и това по записа
на заповед от 27.09.2020 г., което тя не е погасила и е декларирала, че не може да изпълни и
което вземане именно по-късно кредиторът „Адессо Кредит България“ ЕООД е цедирал на
ответникът Т. с джирото на записа на заповед.
Ответниците заявяват, че задължението, което ищцата е погасила, е обезпечено с
друго по вид и много по-силно по правните си последици обезпечение – ипотека върху
недвижимия имот на длъжницата, поради което за ответника „Адессо Кредит България“
ЕООД не е била налице обезпечителна нужда от второ по ред обезпечение – издаване на
запис на заповед за същото задължение и липсва каквато и да било правна или житейска или
търговска логика, задължение в размер на 10 000 лева, което е обезпечено с договорна
ипотека върху имота на стойност от 116 900 лева /съгласно оценката в изпълнителното
производство/, да бъде обезпечено още веднъж със запис на заповед.
Сочи се, че самата ищца в приложената към ИМ жалба до РП-Ботевград, също
признава, че с оглед на учредената ипотека не е било необходимо да подписва запис на
заповед за ипотечното задължение, както и, че нямало как да подпише декларация относно
същото, че не може да го заплати, след като то вече е било погасено.
На следващо място в отговора на исковата молба се сочи, че Записът на заповед
обаче, е издаден една година по-късно, което в темпорално отношение също било индиция,
че се касае до различни задължения. Заявява, че логично обяснение на тези факти, на които
се е позовала и самата ищца в жалбата си до БРП, е, че в действителност се касае до две
различни /макар и на една стойност/ задължения към ответното дружество „Адессо Кредит
България“ ЕООД – едното по ипотека, а другото по запис на заповед /издаден една година
по-късно, а не при получаването на ипотечния заем/, като цедираното на ответника Р. Т.
вземане на „Адессо Кредит България“ ЕООД по записа на заповед не е било погасено /за
разлика от ипотечното/ както към датата на предявяването на записа, така и към момента на
джиросването му.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 439, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.
По иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК предвид разпоредбата
на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че претендираните от него и оспорени от
ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да
докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С
оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че
изпълнителното производство е редовно.
ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже правното си основание от завеждане на иска, а
именно, че искът на длъжника се основава само на факти, настъпили след приключването на
3
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и
че е погасил напълно задължението си, с оглед наведеното от ответниците основание, че
ищцата е поела две отделни задължения, с един и същ размер на сумата.
По допустимостта на иска: настоящият съдебен състав намира искът за допустим с
оглед на практиката на СЕС и на новосъздадената практика на ВКС, съгласно която
независимо от наличието на влязла в сила заповед по чл. 417 от ГПК, не са преклудирани
материалноправните възражения на потребителя срещу право пораждащите вземанията на
кредитора юридически факти и срещу съдържанието на неговите права. В практиката на
СЕС е изведено разрешението, че принципът на ефективност не е спазен, когато съдилищата
не са изпълнили, ex officio или по възражение на потребителя, задължението си да направят
проверка за наличието на неравноправни клаузи, което според СЕС има за последица
преодоляване на силата на пресъдено нещо. За да е приложимо това правило, е необходимо
съдебния акт да не съдържа, макар и в обобщен вид, никакви мотиви, свиделсващи за
извършването па тази проверка - така Решение от 17.05.2022 г., Ibercaja Banco SA, дело С-
600/19 на СЕС, Голям състав. Силата на пресъдено нещо може да бъде преодоляна
независимо от естеството на съдебния акт, който я е породил - заповед за изпълнение или
съдебно решение - така Решение от 18.01.2024г., Getin Noble Bank S.A, дело - 531/22г.,
Определение от 18.12.2023г. „Юробанк България“ АД, дело С-231/23г., Решение от
17.05.2022 г., Ibercaja Banco SA, дело С-600/19 на СЕС, Голям състав, Решение от 17.05.2022
г. Unicaja Banco SA, дело С-869/19 на СЕС, Голям състав, Решение от 17.05.2022 г. SPV
Project 1503 Sri, съединени дела С-693/19 и С- 831/19 на СЕС, Голям състав, Решение от
26.01.2017г. по дело Banco Primus SA, С- 421/14г., Решение от 18.02.2016г., Finanmadrid EFC
SA, дело С-49/14г.
На следващо място с Решение № 491/23.07.2024г. по гр.д. № 1767/23г. на ВКС, IV г.о.,
докладчик съдия Боян Цонев, съставът на ВКС е приложил задължителните тълкувателни
разяснения на СЕС, изведени с решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, решение от
17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от
29.02.2024 г. по дело С-72/22. ВКС е посочил, че в тази практика на СЕС се изтъква
необходимостта националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на
пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не
препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. В приложение
на горепосочената практика на СЕС, с решението по гр.д. № 1767/23г. ВКС е приел, че е
допустим отрицателен установителен иск, с който длъжникът релевира нищожността на
договор за потребителски кредит, за вземанията, по който кредиторът се е снабдил с влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тьй като съдът не е изпълнил задълженията
си чл. 7, ал. 3 от ГПК да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, респ. в текста на заповедта за незабавно изпълнение по
никакъв начин не е обективирано извършването на такава служебна проверка, като съдът в
исковото производство не се е произнесъл и по изричните материалноправни възражения на
потребителя за неравноправност на клаузите от потребителския контракт. Предвид
изложеното предявяването на отрицателен установителен иск, макар и след влизането в сила
на издадената заповед за изпълнеше на парично задължение е допустим.
Не се нуждае от доказване факта, че срещу ищеца е образувано и се води
изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на Велислав Петров - ЧСИ с рег. № 879 на
КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч, по издаден Изпълнителен лист № 0173 от 23.05.2022
г., по ч.гр.д. № 418/2022 г. по описа на PC Тетевен издаден въз основа на Запис на заповед
без протест за сумата от 10 000.00 лева, издаден на 27.09.2020 г., с падеж за плащане на
предявяване и предявен за плащане на 27.09.2021 г., прехвърлен с джиро на 20.04.2022 г.
Приложените към исковата молба и отговор на искова молба писмени доказателства:
Молба - съгласие за заличаване на Договорната ипотека, който е представен в служба по
4
вписванията с вх. рег. № 1982/27.09.2021 г. и е вписана с вх. Per. № 1980/27.09.2021 г., акт
№161, том I, дело № 717/2021 г.; Квитанция от 28.10.**** г. за вноска за главница за сумата
от 1000.00 /хиляда/ лв. на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. - заверено копие;
Квитанция от 24.09.2020 г. за вноска главница за сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лв. на
„АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. - заверено копие; Квитанция от 20.09.2021 г.
за вноска за главница за сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лв. на „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. - заверено копие; Квитанция от 28.10.**** г. за вноска за лихва
за сумата от 600.00 /шестстотин/ лв. на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. -
заверено копие; Квитанция от 27.12.**** г. за вноска за лихва за сумата от 540.00 /петстотин
и четиридесет/ лв. на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. - заверено копие;
Квитанция от 26.03.2020 г. за вноска за лихва за сумата от 462.00 /четиристотин шестдесет и
два/ лв. на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. - заверено копие; Квитанция от
20.09.2021 г. за вноска за лихва за сумата от 1 200.00 /хиляда и двеста/ лв. на „АДЕССО
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от Р. М. - заверено копие; Запис на Заповед от 26.09.2020 г.;
Декларация от 27.09.2021 год. съдържаща невярно изявление за невъзможност да изплатя
задължението, тъй като към дата 27.09.2021 год. същото е изплатено изцяло, ведно с
дължимата лихва - заверено копие; ДЖИРО от 20 април 2022 год. между управителя на
„АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - Лъчезар Василев Лазаров и Р. И. Т., с ЕГН
********** - заверено копие; Уведомление за опис по изп. Дело № 2373/2024 по описа на
ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ - ЧСИ с per. № 879 на КЧСИ; Уведомление за обявена публична
продан до Р. М. А., като длъжник по изп. дело №20248790402373 на ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ -
ЧСИ с рег. №879 на КЧСИ от 10.03.2025 год. - заверено копие; Уведомление за обявена
публична продан до ДАНИЕЛА МИРОСЛАВОВА ПЕТКОВА, като собственик по изп. дело
№20248790402373 на ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ - ЧСИ с рег. №879 на КЧСИ от 10.03.2025 год. -
заверено копие; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.
Градежница, №87, том I (първи), рег. №380, HOT. дело №73 от 2024 г. на ИВАЙЛО И. - HOT.
с рег. №305 на Регистъра на HOT. камара - заверено копие; Жалба от 10.02.2025 год. и
МОЛБА от 12.02.2025 год. до РП БОТЕВГРАД, по които е образувана пр. пр.
№259/10.02.2025 г. на РП Ботевград, Нотариален акт за договорна ипотека, следва да се
допуснат.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 367 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 26.06.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства приложените с исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ Ч. Гр. Дело № 418/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Тетевен,
III състав.
ДА СЕ ИЗИСКА копие на преписка вх. № 259/10.02.2025 г. от РП – Ботевград,
образувана по жалба на Р. М. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Градежница, област
Ловеч, ул. „ххххххх” № 94.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
5
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите оглед
и справки, за което при необходимост да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде
заключение, по формулираните в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Радослав Михайлов Христов от гр. Тетевен като му
УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си
най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 400 лв., вносими от
ищцовата страна в 7-дневен срок от съобщението.
След внасяне на депозита, да се уведоми вещото лице.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Адессо Кредит България“,
ЕООД с ЕИК ********* да представи Договор за паричен заем от 26.09.**** г. и всички
приложения към договора. ОПРЕДЕЛЯ 7- дневен срок за представянето му, от получаване
на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК ЧСИ Велислав Петров да представи
копие на ИД № 2373/2024 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, район на действие
ОС-Ловеч. ОПРЕДЕЛЯ 7- дневен срок за представянето му, от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
Указания за страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
6
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, ведно с Отговора на Искова
молба за ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7