Определение по дело №8/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 12/19.09.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 979/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Н. М. Й. от Г. за виновен в това, че нa 25.08.2011 год. в Г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.325 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с чл.58а от НК и чл. 373 ал.2, във вр. с чл.372 ал.4 от НПК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, което на основание чл.61 т.2, вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Н. М. Й. от Г., който с жалбата си изразява общо недоволство от присъдата. В съдебно заседание, лично и чрез назначения му служебно от първоинстанционния съд защитник, конкретизира оплакването си и моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намалено наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на жалбодателя обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са искани и събирани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство и от първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Н. М. Й. е роден на ** ** **** год. в Г., като постоянно живее в същият град. Има завършено н. о., не е женен, безработен е, многократно е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 25.08.2011 год., по повод постъпил сигнал до органите на МВР за агресивно лице, нападащо минаващи граждани в кв. „Б.” на Г., на место били изпратени полицейски служители – свидетелите Г.И. и Т.Н., които при пристигането си на място установили подсъдимия Н. М. Й., който бил в явно нетрезво състояние и крещял на турски език по минаващите граждани. Когато видял двамата полицаи, подсъдимият се обърнал към тях и започнал да ги псува с думите: „Боклуци, какво ще ми направите, да ви еба майките”, като същевременно се насочил към тях, размахвайки ръце. Виждайки това, двама граждани хванали подсъдимия Й. и го отвели в двора на къща, намираща се в непосредствена близост. Служителите на МВР многократно отправили предупреждения към подсъдимия Й. да спре да буйства, но същият не ги изпълнил, като продължил да псува, опитвайки се да се отскубне от държащите го лица и да отиде при полицаите, блъскайки оградата и размахвайки юмруци, с думите: „Не ебавам никой, аз съм двадесет годишен затворник, кво ми се правите на тежкари”. На място пристигнали още двама полицаи - св.М.Я. и св.Е.Д., които разпоредили на подсъдимия да спре да буйства, да псува и да нарушава обществения ред, но вместо това подсъдимия се обърнал и към тях с думите: „И вие сте боклуци, кво ще ми направите бе, аз съм лежал двадесет години в затвора, в този град никой нищо не може да ми направи”. Подс.Й. бил предупреден, че ще бъде задържан за нарушаване на обществения ред и за неизпълнение на полицейско разпореждане и възпрепятстване на работата на полицейските служители, при което същият станал още по - агресивен към полицаите, което наложило използване на физическа сила и белезници от полицаите, за да го усмирят и вкарат в патрулния автомобил. След това подсъдимият бил откаран в помещенията на РУ „Полиция” - К., където продължил да буйства и крещи, както и напсувал на турски език присъстващия там началник на РУП - К. З.К. с думите: „Да ви еба началника”. Подсъдимият бил задържан на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ /25.08.2011 год. на полицай при РУ „Полиция” – К..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подс.Й., направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обясненията на обвиняемия Н. Й.; показанията на свидетелите И., Н., Д., и Я., дадени в хода на досъдебното производство; справка за съдимост на подс.Й.; характеристична справка за подс.Н. М. Й.; Заповед за задържане на лице рег.№ 263/25.08.2011 год. и Декларация за семейно и материално положение и имо‗но състояние, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б. „а” от НК – нa 25.08.2011 год. в Г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и представлява опасен рецидив, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, което счита за завишено и по отношение на което прави искане за намаляване.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването именно на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият Н. Й. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” от НК от обективна страна. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият Й. на инкриминираните дата и място е изричал на висок глас ругатни, обидни и нецензурни думи и изрази по адрес на полицейски служители, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, на обществено място – в кв. „Б.” в Г., през деня, в присъствието на множество лица – както полицейски служители, така и обикновени граждани, без каквато и да е основателна причина за това. Посоченото поведение на подс.Й. се установява както от самопризнанията му, така и от показанията на свидетелите И., Н., Д., и Я., дадени в хода на досъдебното производство, които са логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. В тази връзка настоящата инстанция намира, че макар и подс.Й. да е отправял обидни думи, изрази и псувни спрямо полицейските служители, което само по себе си осъществява състава и на друго престъпление – обида на длъжностни лица при и по повод изпълнение на функциите им, то извършеното от подсъдимия деяние следва да се квалифицира като хулиганство, тъй като няма пречка хулиганските действия по смисъла на чл.325 ал.1 от НК да бъдат осъществени и чрез отправянето на обиди, заплахи, цинични изрази, дори и телесни повреди, като при престъплението „хулиганство” е приложим принципа на „поглъщането” от състава на това престъпление на съставите на други престъпления, чрез които се осъществява хулиганството – обида, закана с престъпление, причиняване на телесна повреда и др. От значение за квалифицирането на такива действия като хулигански е дали чрез тях деецът грубо нарушава обществения ред и дали с това демонстрира явно неуважение към обществото и установения правопорядък, като за това следва във всеки конкретен случай да се съди от засегнатите обществени отношения, от времето, мястото и начина на осъществяване на действията, причините и мотивите за извършването им, обществената опасност на деянието и личността на дееца, станало ли е деянието достояние на други лица и възбудило ли е възмущение у тях и т.н. Както бе посочено по-горе в мотивите, в конкретния случай обидните и цинични думи и изрази подсъдимият Й. е отправил спрямо полицейски служители, т.е. длъжностни лица, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред; деянието е осъществено през деня – около 17.30 часа в жилищен квартал в Г.; същите са били отправени на висок глас /с викове и крясъци/, като са станали достояние както на отзовалите се на местопроизшествието полицейски служители, така и на други граждани, които са се опитали безуспешно да усмирят подсъдимия. С други думи, в случая с несъмнено непристойните си действия /викове, крясъци, псувни, обиди и нецензурни изрази и думи/ подс.Й. е извършил брутална демонстрация срещу обществения ред и спокойствие, както и е изразил явното си неуважение към установените в обществото правила на поведение. Нещо повече, хулиганските действия на подс.Й. са продължили и в сградата на РУ „Полиция” – К., където е бил отведен, и където е отправил обиден израз /псувня/ по отношение на началника на РУП. От значение в тази връзка е и обстоятелството, че поведението на подсъдимия не е било провокирано по никакъв начин от полицейските служители, т.е. действията на подсъдимия са били мотивирани от типично хулигански подбуди, при очевидно и демонстративно несъобразяване с обществения ред и спокойствие. При осъществяване на престъплението, подс.Й. е оказал и съпротива срещу орган на властта, тъй като въпреки намесата на свидетелите И., Я., Н., и Д. /всеки които при осъществяване на функциите си действа като „орган на власт” по смисъла на чл.93 т.2 от НК/ и изричните предупреждения да преустанови хулиганските си действия, подсъдимият продължил да буйства, да крещи, да размахва юмруци към полицейските служители и да блъска по оградата, не изпълнявал полицейските разпореждания, което наложило употребата на физическа сила и поставянето на белезници от страна на полицаите. Престъплението подс.Й. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК. Видно е от приложената към досъдебното производство справка за съдимост на подсъдимия Й., че същият е осъждан двадесет и шест пъти на наказания „лишаване от свобода” за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, вкл. и на лишаване от свобода за срок от повече от една година, като за квалифициране на настоящото деяние като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” от НК, от значение са последните дванадесет осъждания на подс.Й. /по отношение на които не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК/, за които с Определение от 11.02.2010 год. по Ч.н.дело № 211/2009 год. по описа на РС – Първомай, на подс.Й. е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, увеличено на основание чл.24 от НК с една година и три месеца лишаване от свобода /или общо три години и девет месеца лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНС, което подсъдимият е изтърпял на 13.03.2010 год. С други думи, с оглед извършването на деянията, предмет на посочените дванадесет присъди, в реална съвкупност, следва да се приеме, че за тях е налице едно осъждане на подс.Й. за извършено тежко умишлено престъпление на наказание повече от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, за което подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл 5-годишния срок от изтърпяването му по чл.30 ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът е обективиран в поведението му, посочено по-горе в мотивите.

При налагане на наказанието на подс.Й., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания, изразеното разкаяние за извършеното, тежкото семейно и материално положение на подсъдимия; завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, лошите характеристични данни, Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.58а от НК /в редакцията на посочената законова норма, действаща към момента на извършване на деянието/, като е определил наказанието на подсъдимия под средния предвиден в закона размер за такова престъплениÕ, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което е намалил с 1/3, до размер от 1 година. Правилно така определеното наказание първоинстанционният съд е постановил да бъде изтърпяно от подс.Й. ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, тъй като за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК съществува формална пречка – подсъдимият е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а и очевидно целите на наказанието по чл.36 от НК биха могли да бъдат постигнати само по този начин. При това положение, и с оглед обстоятелството, че след намаляването по реда на чл.58а от НК, така наложеното наказание на подсъдимия е в минималния размер на наказанието „лишаване от свобода”, предвиден в разпоредбата на чл.325 ал.4 от НК, настоящата инстанция намира, че същото е справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо и възпитателно и предупредително спрямо него и останалите членове на обществото, като не са налице условията за каквото и да било по-нататъшно негово намаляване. В тази връзка, направеното от подсъдимия и защитника му оплакване относно явната несправедливост на наложеното наказание, е неоснователно, дори напротив – първоинстанционният съд е проявил значителна снизходителност спрямо подсъдимия, имайки предвид, че именно осъществяване на деянието на подсъдимия по посочения начин и то спрямо длъжностни лица – органи на власт, осъществяващи функциите си по опазване на обществения ред и спокойствие, сочи на по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на хулиганства, отличаваща го както от дребното хулиганство, така и от обикновената обида на длъжностно лице; докато многобройните осъждания на подс.Й. /извън тези, квалифициращи деянието като извършено при условията на опасен рецидив/, неотчетени от първоинстанционния съд като отегчаващо отговорността му обстоятелство, сочат на изключителна упоритост на подсъдимия при осъществяване на престъпления, при което е очевидно, че предходните осъждания на подсъдимия не са постигнали целите на наказанието и не са довели до поправянето и превъзпитанието му, респ. сочат на много висока степен на обществена опасност на дееца.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия Й. не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12/19.09.2011 год. по Н.о.х.дело № 979/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.