Решение по адм. дело №570/2025 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 3241
Дата: 23 октомври 2025 г. (в сила от 23 октомври 2025 г.)
Съдия: Любомира Кръстева
Дело: 20257170700570
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3241

Плевен, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар РОСИЦА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20257170700570 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 62 от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№4170/30.06.2025 г. подадена от адв. Я. П. гр.Русе [улица], офис 4, от името на М. М. А. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Белене.

Жалбата е против отказ изх.№ 30-01-330/1/29.05.2025 г. на началник отдел СДВРП при ГДИН – София по подадена молба от 04.05.2025 г. чрез адв. П. от името на лишения от свобода М. А. да бъде приведен за лечение в затворническата болница в гр. София. Прави се искане съдът да отмени отказа А. да бъде приведен за лечение в гр. София.

Представена е преписката по издаване на оспорения отказ. Писмото е съобщено на А. на 30.05.2025 г., жалбоподателят е отказал да му бъде връчено срещу подпис, което е удостоверено с подписи на двама свидетели (лист 51 от делото). В писмото не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване.

Жалбата е подадена до съда на 09.06.2025 г., в срок.

Представен е писмен отговор от ответника (лист 102 и сл.), в който се посочва, че обжалваното писмо не е индивидуален административен акт, а представлява отговор по молба, и се излагат твърдения, че жалбата е неоснователна.

Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание оспорващият – М. М. А. се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ се представлява от юрисконсулт П.. Поддържа изложеното в писмения отговор.

Административен съд - Плевен, десети административен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода В СБАЛЛС - София, и СБАЛЛС - Ловеч, се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна. Според ал. 3 от същата норма, лишените от свобода от другите затвори и поправителни домове се настаняват за лечение в специализираните болници по ал. 1 със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН. Същият е редът и по чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС - само със заповед на Главен директор на ГДИН може да бъде преместван лишен от свобода за лечение от един затвор в друг.

Само лишените от свобода от затвора в София и от затвора в Ловеч се настаняват за лечение в съответната болница по предложение на директора на медицинския център със заповед на началника на затвора (чл. 56, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода).

Преместване на лишени от свобода лица за лечение в лечебно заведение става само въз основа на предложение или направление, издадено от медицински специалисти (чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС), и то с издаване на административен акт, а не чрез фактическо действие.

От съдържанието на процесното писмо (лист 70) е видно, че по същество се отказва преместване на А. по подадената молба (лист 76). В случая е налице волеизявление на административен орган, с което е отказано преместване на лишен от свобода за лечение в СБАЛЛС – София, а отказът е подлежащ на обжалване административен акт.

На 04.05.2025 г. М. А., чрез представител адв. Я. П., подава молба вх.№ МЗ-01-167 (лист 76) до главен директор на ГД“ИН“ с искане за преместване в Затвора София за лечение в затворническа болница гр.София. Налице е искане за преместване на лишен от свобода на основание чл. 62, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.

С писмо от 29.05.2025 г. с рег. № 30-01-330 (л. 51 и 70) на началник отдел СДВРП при ГДИН София, издадено в отговор на молбата с вх.№ МЗ-01-167, е посочено, че преместването за лечение в лечебни заведения в местата за лишаване от свобода и външни лечебни заведения става по оценка от медицинските специалисти в медицински център. Реално с писмото се отказва преместване от З. Б. в Затвора София за лечение в лечебно заведение към затвора.

Писмото е съобщено на А. на 30.05.2025 г., като съобщаването е удостоверено с подписи на двама свидетели, поради отказ на А. да се подпише.

Съдът по отношение на допустимост на жалбата намира, че същата е допустима.

С процесното писмо фактически се отказва преместване на А. от Затвора Плевен в Затвора София, като накратко са изложени мотиви за това – не са налице медицински предписания от специалисти за това. В процесното писмо липсва посочване на възможност за оспорване, а съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт, какъвто безспорно е постановеното писмо, липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съответният срок се удължава на два месеца, а видно от доказателства по делото, отказът е съобщен на 30.05.2025 година, а жалбата е подадена на 09.06.2025 г., т.е. в двумесечен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Писмото, в което е обективиран отказът за преместване, е издадено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС – вместо от главен директор на ГД“ИН“, писмото е издадено от началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа в правонарушение“ в ГД„ИН“.

По делото е представена заповед № Л-1070 от 27.02.2020 г. (лист 4, гръб, от адм.д. № 6196/2025 г. по описа на АССГ и лист 69 гръб от делото) на главен директор на ГД„ИН“, с която се възлага на комисар Ю. Ш. за подписва изходящата кореспонденция, да определя поименен състав на пробационни съвети и да променя със заповед адреса на изпълнение на пробационни мерки.

Но в заповедта няма делегирани правомощия органът да се произнася по чл. 62 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГД“ИН“.

Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

В случая не са ангажирани доказателства относно делегиране на такива правомощия на началник отдел СДВРП при ГД“ИН“ и издаденият отказ е нищожен като постановен от орган без материална компетентност.

Съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, като нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде заповед за мотивиран отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг, а това не е сторено в настоящия случай.

Произнасянето по искането на лишения от свобода следва да бъде извършено с писмена заповед, съдържаща фактически и правни основания за издаване, произнасяне по искането, срок за оспорване и орган, пред който да се оспорва.

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният отказ е нищожен като постановен от некомпетентен орган и в нарушение на изискването за форма, следва да бъде обявен за нищожен, а делото като преписка да бъде изпратено на главен директор на ГД“ИН“ гр.София за произнасяне по молба вх. №МЗ-01-167/05.05.2025 г. от М. М. А., подадена на 04.05.2025 г. чрез адв. Я. П., с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София за лечение в лечебно заведение при Затвора София, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 4 във вр. чл. 174 от АПК, Административен съд –Плевен, десети административен състав,

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен отказ, материализиран в писмо с рег. изх.№ 30-01-330/1/29.05.2025 г. на началник отдел СДВРП при ГДИН – София по молба вх. №МЗ-01-167/05.05.2025 г. от М. М. А., подадена на 04.05.2025 г. чрез адв. Я. П., с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София за лечение в лечебно заведение при Затвора София.

ИЗПРАЩА административната преписка на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за произнасяне по молба вх. №МЗ-01-167/05.05.2025 г. от М. М. А., подадена на 04.05.2025 г. чрез адв. Я. П., с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София за лечение в лечебно заведение при Затвора София в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

Съдия: