Решение по дело №56/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

          Делото е образувано по жалба на Т.Й.Д. ***, против Решение № 12 от 06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното обезщетение за следните имоти: с идентификатори №63255.43.7 и №63255.43.8, находящи се в землището на с.Ружинци.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение и същото е явно несправедливо, занижено и не отговаря на пазарните стойности. Твърди се, че в имот №63255.43.8 има изградена шахта, в същия имот има и ел.стълб.Сочи, че съоръженията обслужват животновъден обект и са изградени законно.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част, като се завиши определеният размер на парично обезщетение за имотите му. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва се изготвената по делото експертиза. Сочи се, че вещото лице е ползвало и неотносими пазарни аналози, като е посочило сделки между ФЛ, докато административният орган е съобразил изцяло легалната дефиниция в §.1а от ДР на ЗДС, както и че неоснователно е изключил като пазарен аналог сделка с цена, близка до данъчната. Оспорва заплащането на обезщетение за водопроводно отклонение, но алтернативно иска присъждане на такова по по-ниската определена стойност в заключението на вещото лице, по отношение на кабелната линия сочи, че за нея няма строителни книжа. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва се заключението на вещото лице. Относно стойността на водопроводното съоръжение, са съгласни да се изплати обезщетение, като стойността да е с амортизациите. За електропроводното съоръжение, счита че не следва да се присъжда обезщетение предвид липсата на документи за неговото изграждане.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на финансите в писмено становище оспорва жалбата. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републикански пътища „Мездра-Ботевград“ и „Видин-Монтана“ са обявени за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), засягащ землищата на с.Ружинци, с.Гюргич, с.Плешивец и с.Черно поле на територията на област Видин, община Ружинци и др. землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-981/31.10.2022г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Отправено е мотивирано искане с приложен доклад от двамата министри до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта.Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 12/06.01.2023г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и част от процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя - имоти с идентификатори №63255.43.7 и №63255.43.8, находящи се в землището на с.Ружинци, представляващи „нива“, 3 категория и двете ниви, от които за имот 63255.43.7 е определено обезщетение в размер на 470.00 лева, а за имот 63255.43.8 е определено обезщетение в размер на 534.00 лева. Обезщетение за съоръженията не е присъждано, нито те изобщо са споменавани, че съществуват.

Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор №Д-152/20.11.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на обезщетението за имота, като заключените е извършено след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за процесното землище в Службата по вписвания Белоградчик. Вещото лице е изготвило няколко варианта, като при всички размерът на обезщетението е определен въз основа на пазарни аналози, които са налични за землището.

Съобразно първия вариант вещото лице е използвало 11 относими сделки за периода 30.05.2021г.-30.05.2022г., които сделки са сключени сделки между ФЛ и ЮЛ-търговци, като определената цена на дка е в размер на 1546,70 лв. Във вариант 2 от горните пазарни аналози е изключило сделката по Н.А. №120, тъй като цената на сделката е много близко до данъчната оценка на имота, поради което съпоставима с другите сделки е само формално приложима. Съобразно този вариант изведената цена на дка е 1681,02лв. За горния период е изготвен и вариант с включени сделки и с участието на ФЛ с регистрация в регистър БУЛСТАТ -земеделски производители, като изведената цена на дка е 1532,47 лв. Въз основа на единичната цена на дка при всеки от вариантите е определена цената за процесните имоти в землището на с.Ружинци. Съобразно вещото лице следва да намери приложение именно вариант 2 с изведена единична цена от 1681,02 лв./дка, като при тази цена определеното обезщетение за процесния имот е в размер на 541.00 лв. за имот 63255.43.7 и 615.00 лева за имот 63255.43.8.

Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованите лица.

Видно от оценителния доклад осреднената пазарна цена на дка за землището е изготвена въз основа на 12 свидетелства за пазарни аналози/Н.А./, като това са всички, установени и от вещото лице по вариант 1, но и Н.А.№184, т.4,рег.№ 1320 от 30.06.2021г., в който обаче предмет на сделките са земеделски земи с различен начин на трайно ползване/ниви и пасище/, с обща придобивна цена.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имоти, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати.

С определение от 14.02.2023г. ответникът и заинтересовната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени най-късно в насроченото съдебно заседание да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но такива не са представени,поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

Изхождайки от горните законови разпоредби и целта на закона, Съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице, при който стойността на обезщетението е определена на база 10 свидетелства, съдържащи пазарни аналози, като освен безспорно подлежащия на изключване Н.А.№184,т.4, н.д. рег.№ 1320 от 30.06.2021г., съдържаш имот с различен начин на трайно ползване от процесния, не е възприет като свидетелство за пазарен аналог от приетите от административния орган още 1 нотариален акт, относим по делото. Видно от същия, пазарната цена на имота-предмет на Н.А.№120,т.7, рег.№ 2111 от 19.10.2021г. обективира цена, близка до данъчната, и е в размер на 203,55 лв./дка. От пазарните аналози, съдържащи се в другите относими нотариални акта, възприети като действителни пазарни аналози и от вещото лице, и от административния орган, осреднената цена на дка е в размер на 1681,02 лв. Видно е, че изключеният нотариален акт от вещото лице във втория вариант на експертизата обективира като пазарна цена на дка стойност 8 пъти по-ниска от осреднената цена от останалите пазарни аналози. ЗДС не изключва подобни сделки от пазарните аналози, същият е относим такъв, но само формално отговаря на изискванията на закона и не представлява действителната пазарна цена на имота.

Предвид на горното съдът намира, че следва да бъде възприет именно вторият вариант на заключението, тъй като обективира реалната пазарна цена на имотите в землище Ружинци. Действително и изключеният нотариален акт материализира пазарен аналог, относим по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, в който смисъл са възраженията на ответника и заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“, но само формално отговаря на изискванията на закона и не води до постигане на целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика.

С оглед на горното съдът възприема именно втория вариант на заключението на вещото лице и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имот 63255.43.7 да е 541.00 лв. и 615.00 лева за имот 63255.43.8., по отношение на земята.

Видно е, че макар посочена като продажна, цената на сделката по изключения нотариален акт, е около данъчната. В противоречие на горните законови разпоредби е определянето на пазарната цена въз основа на данъчната оценка на имотите, тъй като този метод е в отклонение от основания принцип, заложен в ЗДС, обезщетението да се определя въз основа на свободните пазарни цени на имотите. Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32,ал.2 от ЗДС следва да се използват другите, предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32,ал.3 от ЗДС Настоящият случай не е такъв, тъй като видно от експертизата са налице годни пазарни аналози в случая и това са именно ползваните във втория вариант на експертизата пазарни аналози.

При наличие на достатъчен на брой пазарни аналози за определяне на справедливо обезщетение не се налага издирването на допълнителни такива като посочените от вещото лице сделки с участие на ФЛ с регистрация в регистър в БУЛСТАТ и необходимост от разширително тълкуване на закона.

Необходимостта от справедливо обезщетение е посочена и в Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти-земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Видно от горното, водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

По отношение на подобренията в имота, когато има такива, същите представляват онези дейности, извършени в имота, които обективно увеличават неговата стойност, променят трайно субстанцията му. По арг. от чл. 96, ал. 3 ППЗДС и чл. 35 от ЗДС равностойно парично обезщетение се дължи само за законно построени сгради и подобрения в имота - предмет на отчуждаване, тоест за които има издадени разрешения за строеж или с оглед характера им не се изисква разрешение за строеж. Съгласно изричната норма на чл. 96, ал. 3 ППЗДС "равностойно парично обезщетение не се дължи за незаконно построени сгради и подобрения в имота - предмет на отчуждаване". Съгласно чл. 49, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, отчуждаването на временни строежи се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост. А съгласно чл. 35, ал. 1 ЗДС, след влизане в сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

Вещото лице дава заключение в което сочи, че в поземлен имот с идентификатор 63255.43.7 е изградено водопроводно отклонение с водомерна шахта, захранващо обект „Кравеферма“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63255.44.31. Този имот е съседен и също е собственост на жалбоподателя. Водопроводното отклонение е изградено през 2009 г. Електропроводното отклонение е изпълнено въздушно, като от него само един метален стълб се намира в поземлен имот с идентификатор 63255.43.8. Т.е.  в поземлен имот с идентификатор 63255.43.8 е монтиран метален стълб, като част от кабелно захранване, монтирано въздушно върху бетонови и метални стълбове. За изпълнената кабелна линия и метален стълб, стъпващ в имота не са представени строителни книжа. По отношение и на двете съоръжения не е възможно прилагане на техническо решение, което позволява запазване на сега съществуващите съоръжения без изменение или с незначителни такива, тъй като двата процесни имота попадат под насип, който е част от надлез над път VID2165 на км 60+602.88 по предвижданията на ПУП-ПП за обект: "Модернизация на път 1-1 /Е-79/ „Видин - Ботевград", участък от км. 61+750 /километраж по съществуващ път 1-1/, км. 58+128.47 /километраж по проект/ до км. 102+060 /километраж по съществуващ път 1-1/ км.99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана.

Стойността на изграденото водопроводно отклонение към момента на съставяне на доклада е 4869,99 лв., получено от изведената по КСС цена, на която е начислена амортизация от 17,92%, определена по нелинейна зависимост при 50 годишен експлоатационен срок. Стойността на ново присъединяване към „ВиК“ мрежата към датата на съставяне на  експертизата е 5933 лева.

В оспорената заповед равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имот с идентификатор 63255.43.7 следва да е в общ размер на 6474.00 лева, като тя се получава  от определянето на обезщетението за земята и цената на съоръжението – водопроводно отклонение с водомерна шахта. Стойността, която АС приема, че следва да се приеме за справедливо обезщетение, като по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота е именно 5933 лева, това ще са направените разходи, при изграждането на водопроводна шахта, която видно от всички доказателства по делото не може да бъде запазена, а същата е и жизнено необходима, с оглед съществуването на кравефермата, която обслужва. Справедливото обезщетение е и целта на закона. С колко се е увеличила стойността на имота  не може да бъде преценено най-малкото защото няма такива аналози. Затова справедливото обезщетение следва да бъде определено в размер на 5933.00 лева, като това е справедливо обезщетение на последиците от отчуждаването.

Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България-т.64. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта – да бъде задоволен общественият интерес.

По отношение на имот с идентификатор 63255.43.8. размерът на обезщетението следва да бъде определен съгласно вариант 2 на експертизата, както бе посочено по-горе, а имено в размер на 615.00 лева, като в него не следва да се включва обезщетение за кабелната линия, тъй като по делото не се доказа че за нея съществуват строителни книжа.

Предвид горното размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.32,ал.2 от ЗДС във вр. с §.1а,т.2 от ЗДС въз основа на установените пазарни аналози в периода 30.05.2021г.-30.05.2022г., а именно за имот с идентификатор 63255.43.7 следва да е в размер на 6474.00, а за имот с идентификатор 63255.43.8. в размер на 615.00 лева.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Постановеното решение №12/06.01.2023г. на МС на Република България в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 63255.43.7 следва да бъде изменено, като размерът на определеното за процесния имот парично обезщетение следва да бъде увеличен от 470.00 на 6474.00, а за имот с идентификатор 63255.43.8. от 534.00 на 615.00 лева.

При това решение на спора, предмет на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК правото на разноски е възникнало за жалбоподателя. То е своевременно упражнено - до приключване на устните състезания по делото. Доказаните разноски възлизат общо в размер на 1560.00 лева, от които 10.00 лева - заплатена държавна такса, 700.00 лева депозит по допуснатата СОЕ; 850.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, което съдът приема за неоснователно, тъй като същото е в размера по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията, като съда приема, че материалният интерес се изразява в разликата между увеличеното с решението и определения по решението на МС размер на обезщетението.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4-то АПК, вр. чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

 

                                      Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 12/06.01.2023г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), на територията на областите Видин и Монтана, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение за имотите, както следва :

1. Имот с идентификатор 63255.43.7 от  470.00 лв. на 6474.00 лева.

2. Имот с идентификатор 63255.43.8. от 534.00 лева на 615.00 лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България-гр.София, да заплати на Т.Й.Д. ***, направените по делото разноски в размер на 1560.00 лв.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: