Р Е Ш Е Н И Е
Номер 492 от 31.03.2021 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 23 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „ПРОФИАСИСТ 24/7” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 18, представлявано от
управителя В.Г.Ч., чрез адв. Ж.Б. *** със съдебен адрес за призоваване и
съобщения гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 76, ет. 1, ап. 1 против Решение № 1189/12.11.2020
г., постановено по НАХД № 3694/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 02-0002873/26.08.2020
г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на
дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение
на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
(Наредбата). Със съдебното решение, „ПРОФИАСИСТ 24/7” ЕООД е осъдено да заплати
в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80,00 лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение. От касационната инстанция се иска да
отмени оспорваното решение като незаконосъобразно и постановено при нарушение
на материалния закон. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.
348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон.
В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно
заседание касаторът редовно призован не изпраща представител и не изразява
становище по оспорването.
Ответникът по
касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява в
процеса от юрисконсулт С.Н., която оспорва жалбата като неоснователна и иска
съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди в полза на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „ПРОФИАСИСТ 24/7” ЕООД против
Наказателно постановление № 02-0002873/ 26.08.2020
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен
съд – Бургас е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени
приложимите разпоредби на ЗАНН и КТ, като от събраните по делото доказателства
безспорно се установява допуснатото административно нарушение. В
първоинстанционния съдебен акт са развити и подробни доводи относно
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното административно
нарушение не съставлява „маловажен случай“ по смисъла на посочената правна
норма.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
От събраните по
делото доказателства се установява, че административнонаказателната отговорност
на „ПРОФИАСИСТ 24/7” ЕООД е ангажирана за това, че дружеството, в качеството му
на работодател не е уговорило в сключеното Споразумение № 1 от 03.07.2020 год.
към Трудов договор № 489/23.06.2020 год. с командированата в Германия Н.И.Ф.с
ЕГН ********** на длъжност „Социален асистент“ размера на основното трудово
възнаграждение и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
В НП е вписано обстоятелството, че нарушението е установено при извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството по представени
на 31.07.2020 год. документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас. Като
нарушена правна норма е посочен чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Съгласно
разпоредба на действалата към момента на установяване на нарушението редакция
на чл. 2, ал. 1 от Наредбата (ДВ, бр. 2 от 2017 г.), при командироване на
работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът
или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В
текста на чл. 2, ал. 2 от Наредбата са регламентирани основните реквизити на
указаното в ал. 1 писмено споразумение, като съгласно т. 3, споразумението по
ал. 1 съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя размера
на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
В настоящият
случай, видно от приложеното по делото Споразумение № 1, към Трудов договор №
489/23.06.2020 год., сключено между работодателя „ПРОФИАСИСТ 24/7” ЕООД и
работника Наталия Иванова Филипова, по отношение на основното трудово
възнаграждение е посочено – съгласно Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, а по отношение на допълнителното трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит е посочено – 0,6%.
По мнение на
настоящия касационен състав, така вписаните основно и допълнително трудово
възнаграждение не изпълва изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата. В
този смисъл, съда намира за неоснователни развитите в касационната жалба
възражения, че действително е уговорено основното възнаграждение, което е
съгласно Наредбата. По отношение на това възражение следва да се отбележи, че в
Наредбата липсва фиксиран конкретен размер на основното и допълнителните
възнаграждения, като съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, работодателят,
съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят
не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2,
т. 3 или по чл. 3, ал. 2,
т. 1, по-нисък от установения размер на основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата
държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни
трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния
ред. С оглед така цитираната правна норма, в случая, в допълнителното
споразумение е следвало да се впише размер на основно и допълнително
възнаграждение, които следва да съответстват с размера на основната работна
заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в
Германия.
Като не е
определил в изготвеното писмено споразумение, по указания начин конкретните
размери на основното и допълнителните възнаграждения, работодателят „ПРОФИАСИСТ
24/7” ЕООД е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата, което
правилно и законосъобразно е квалифицирано като административно нарушение, за
което в съответствие с разпоредбата на чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание – имуществена санкция в
минимално предвидения размер от 1500,00 лева.
Предвид
така развитите мотиви, настоящия касационен състав намира решението на
първоинстанционния районен съд за валидно, допустимо и правилно и като такова
следва да се остави в сила.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника, като съдът намира следното:
Съгласно
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1189/12.11.2020 г.,
постановено по НАХД № 3694/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ПРОФИАСИСТ 24/7” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 18, представлявано от управителя В.Г.Ч.
да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата
от 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.