№ 3915
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110121804 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу З. Б. Б. с
ЕГН ********** и Д. Б. Б. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2021г. по ч.гр.д.
№49977/2021г. по описа на СРС в размер на 4569,97лв., от които 3988,66лв.-
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. до имот, находящ се в гр.
ФИРМА, аб.№ *****, ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 581,31лв. за периода от
15.09.2018г. до 12.08.2021г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. От всяка една от
ответниците се претендира размер от ½ от посочените по-горе суми.
Ищцовото дружество твърди, че делото е образувано във връзка с
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение и във връзка с което на заявителя и ищец в настоящото
производството е указано от съда да предяви срещу него настоящите искове
за установяване на вземанията. Сочи, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
ответниците в качеството им на потребители, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че е доставяло топлинна енергия в периода
01.05.2017г. до 30.04.2020г., цената на която не е била заплатена от
1
ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК постъпи отговор на исковата молба от страна на
ответниците, като с него оспорват наличието на облигационна връзка за
процесния имот и за процесния период. Считат исковете за недоказани по
основание. Оспорват представените към исковата молба доказателства поради
това, че с тях не се установявало, че между страните по делото в процесния
период е съществувала облигационна връзка по покупко-продажба и доставка
на топлинна енергия. Оспорват да са изпаднали в забава. Оспорват сумите за
главница и лихва поради погасяването им по давност. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В съдебното заседание ищцовото дружество беше представлявано от
пълномощника си ю-т Кунчев, който поддържа предявените искове, моли
съда да ги уважи изцяло, претендира разноски по делото.
В съдебното заседание ответниците З. Б. и Д. Б. не се явиха лично, бяха
представлявани от пълномощника си адв. И., който оспорва предявените
искове, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на доверителя й
разноските по делото, представя списък по чл. 80 ГПК, моли за срок за
писмени бележки.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
2
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесният имот е бил
топлоснабдяван, не спорят относно цената на доставената топлинна енергия в
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., както и че тя не е заплатена.
Ответниците спорват правното основание за начисляване на главницата и
лихвата и правят възражение за изтекла давност. Считат за безпредметно
допускането на експертизи. Оспорват, че за процесния период ищцовото
дружество е имало валидно сключен договор с фирмата за дялово
разпределение, както и дължимостта на сумата, претендирана за услуга
„дялово разпределение“, поради липса на годно правно основание за
начисляването й.
С определение съдът обяви за безспорни в отношенията между страните
и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че до процесния
имот в процесния период е била доставяна от ищцовото дружество топлинна
енергия със съответното качество, количество и цена. Безспорно е и, че
ответниците не са извършили плащане.
От приетите като писмени доказателства по делото Договор за
продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 16.11.2007г.,
Договор от 17.07.2002г., сключен между етажните собственици на АДРЕС и
„ФИРМА“ ЕООД, Протокол от Общо събрание на ЕС на АДРЕС от
13.06.2002г., Договор от 11.10.2004г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД и
„ФИРМА“ ЕООД за прехвърляне на права и задължение по договори за
топлинно счетоводство, Уведомление с изх.№79/11.10.2004г. до „ФИРМА“
ЕАД, Договор №-0-67/03.06.2020г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ,
сключен между ищцовото дружество и „ФИРМА“ ЕООД, се установява, че
считано от 16.11.2007г. ответниците Б. са собственици на процесния
топлоснабден имот-апартамент в условията на съсобственост при дялове от
1/2, който се намира в сграда – Етажна собственост, за която първоначално
3
собствениците й са сключили договор за осъществяване на топлинно
счетоводство с „ФИРМА“ ЕООД за срок от 5 години, считано от 17.07.2002г.,
като тази дейност е прехвърлена с Договор от 11.10.2004г. на дружеството
„ФИРМА“ ЕООД. С Договор от 03.06.2020г. дейността по дялово
разпределение е възложена на същото от „ФИРМА“ ЕАД.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са
потребители на топлинна енергия в процесния имот, доколкото последните са
собствениците на процесния имот, респективно между тях и ищцовото
дружество има облигационно отношение. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответниците се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е
сключила договор с „ФИРМА” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Ответниците твърдят, че след
изтичане на договора с топлинния счетоводител „ФИРМА“ ЕООД, който се
явява праводател на „ФИРМА“ ЕООД, няма сключен нов договор, тоест през
процесния период ЕС няма валидно сключен договор с разпределителното
дружество.
Следва да се посочи, че разпределнителното дружество трябва да е
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е
прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва
4
да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на
топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при
всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение
следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор
между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за
дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на
общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване
между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.
Предвид основателността на претенциите следва да бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.08.2021г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително се явяват погасени по
давност, тъй като за последния месец от посочения период задължението е
станало изискуемо на 14.06.2018г. като тригодишната погасителната давност
за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно
27.08.2021г. Неправилно ищцовото дружество е счело, че задълженията по
общи фактури от 31.07.2018, 31.07.2019г. и 31.07.2020г. са станали изискуеми
съответно на 15.09.2018г, 15.09.2019г. и 15.09.2020г. и съответно от тези
моменти започват да текат давностните срокове.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията, а именно – посочване на дължимата сума в обща фактура от за
всяка от трите години, не променя падежа на общото задължение и същото не
се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-
дневен срок от публикуването и (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Тази обща фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на
сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане
на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения
за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата
на чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
5
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в
случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за
дялово разпределение.
Поради изложеното съдът намира, че в случая давността е изтекла за
задълженията, фактурирани преди 07.месец 2018година , тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.08.21г.
Или съгласно материалите по делото погасена по давност се явява сумата за
главница в размер на 1915,51лева , а за мораторна лихва за забава в размер на
258,33 лева . Ирелевантно по делото е представеното от ищцовото дружество
Споразумение от 29.10.2019г., сключено с ответниците , като съдът намира,
че с него давността по отношение на процесните задължения не е била
прекъсната , доколкото касае задължения по фактура , която не е посочена с
исковата молба и не е предмет на настоящото производство . Ето защо съдът
намира, че вземанията на ищеца са погасени по давност за посочените
размери.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че в производството по делото се установи, че
ответниците в процесния период са били собственици на процесния
топлоснабден имот, който се намира в сграда-Етажна собственост, поради
което те имат качеството потребител на топлинна енергия и между тях и
ответното дружество е било налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба и доставка на топлинна енергия, относно процесния
период. Съгласно чл. 36 от Общите условия, клиентите дължат цена за
услугата „дялово разпределение“.
В производството по делото ответниците не претендират да са
заплатили на ищцовото дружество цената на доставената от него топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.4.2020г. до имот, находящ се в гр.
ФИРМА, аб.№ *****. Възразяват обаче, че задълженията им са погасени по
давност. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в съда на 27.08.2021г., съдът намери за основателно възражението
за давност по отношение на цена на доставена топлинна енергия и цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.06.2018г. в
размер на 1915,51лева , като върху останалата непогасена по давност
главница от 2073,15лв. дължимата мораторна лихва за забава е в размер
на 322,98лева .
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца и ответниците следва да
бъдат присъдени разноски по делото , изчислени съразмерно на уважените и
отхвърлени искове. На ищеца се следват съразмерно на уважените искове
разноски за исковото производство в размер на 114,38лева за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса, и в заповедното производство— размер на
6
74,14лева.
На процесуалните представители на ответниците , съразмерно на
отхвърлените искове, се следват разноски за адвокатска защита на осн. чл. 38,
ал.1, т.2,ЗА , определено в минимален размер съобразно Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съразмерно на
отхвърлените искове следва да се присъди на адвоката в размер на по 238,52
лева за процесуално представителство на всяка една от ответниците. Съдът
определи възнаграждението за процесуално представителство в минимален
размер, доколкото не е налице фактическа и правна сложност на делото, и е
налице възражение по чл. 78, ал.5 ГПК от страна на ищеца, което съдът
намери за основателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците З. Б. Б.
с ЕГН ********** и Д. Б. Б. с ЕГН **********, че в полза на „ФИРМА” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС и ЕИК *****, съществуват
ЧАСТ ОТ вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.21г. , издадена по ч. гр.д. №
49977/21г. по описа на СРС, 69 с-в , както следва:
-по отношение на З. Б. Б. с ЕГН ********** – 1/2, а именно: за сума
в размер на 1036,57 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение до топлоснабден имот , находящ се
в гр. ФИРМА, аб.№ ***** за периода м. 07.2018г. до м.30.04.2020г., ведно
със законна лихва от 27.08.2021г. до окончателното заплащане на вземането,
и 161,49 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 12.08.2021г,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение над уважения размер до пълния предявен размер от
1994,33лева и за периода м. 05.17г. – м. 06.18г., както и искът за мораторна
лихва за забава над уважения размер до пълния предявен размер от
290,65лева .
-по отношение на Д. Б. Б. с ЕГН ********** – 1/2, а именно: сума в
размер на 1036,57 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение до топлоснабден имот , находящ се
в гр. ФИРМА, аб.№ ***** за периода м. 07.2018г. до м.30.04.2020г., ведно
със законна лихва от 27.08.2021г. до окончателното заплащане на вземането,
и 161,49 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 12.08.2021г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение над уважения размер до пълния предявен размер от
1994,33лева и за периода м. 05.17г. – м. 06.18г., както и искът за мораторна
лихва за забава над уважения размер до пълния предявен размер от
290,65лева .
ОСЪЖДА З. Б. Б. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД
7
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС и ЕИК ***** , на осн. чл. 78,
ал.1,ГПК разноски по делото в размер на 57,19лева , дължими за исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , и в
размер на 37,07лв. – в производството по ч. гр.д. № 49977/21г. на СРС, 69 с-в,
съразмерно на уважените спрямо нея искове.
ОСЪЖДА Д. Б. Б. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС и ЕИК ***** , на осн. чл. 78,
ал.1,ГПК разноски по делото в размер на 57,19лева , дължими за исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , и в
размер на 37,07лв. – в производството по ч. гр.д. № 49977/ 21г. на СРС, 69 с-в,
съразмерно на уважените спрямо нея искове.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС и ЕИК ***** на осн. чл. 38, ал.1, т.2,ЗА да заплати на адвокат Н. И.
И. от САК с адрес на упражняване на дейността гр. АДРЕС възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ответника З. Б. Б. по
настоящото дело в размер на 238,52лева .
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС и ЕИК ***** на осн. чл. 38, ал.1, т.2,ЗА да заплати на адвокат К. И.
Б. от САК с адрес на упражняване на дейността гр. АДРЕС възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ответника Д. Б. Б. по
настоящото дело в размер на 238,52лева .
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8