РЕШЕНИЕ
№ 15694
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110148407 по описа за 2023 година
Ищцата Н. И. твърди, че на 28.07.2023 г. е извършил справка в Ц.
к. р., като установил, че ответникът в натоящата искова молба – „А. за
с. на в.“ ЕАД, претендира, че дължи сумата от 13897 лева, ведно с
просрочени лихви в размер на 5702 лева. Твърди, че посочените суми
са дължими от 2008 г., като първоначалния взискател е бил „А. Б. –
клон Б. КЧТ“ , като кредитор по договор за кредит, същия в размер на
10 000 лева. Ищецът твърди, че през 2016 г., същата е изкупена от „Ю.
Б.“ АД, а от 30.06.2018 г., кредитор се явява горепосоченото
дружество, видно от справката.
Ищцата заявява, че предполага, че между „Ю. Б.“ АД и „А. за с.
на в“ ЕАД, е извършена цесия, за която не е надлежно уведомена.
Счита, че не дължи процесната сума в размер на 13897 лева, от
които 8195 лева – главница и 5702 лева – просрочени лихви, тъй като
е изтекла петгодишната погасителна давност за вземането. Твърди се,
че кредиторите не са предприемали никакви правни или изпълнителни
1
действия, с които да прекъснат давностния срок от 2008 г. до днешна
дата, като на 30.06.2021 г. е бил изтекъл петгодишния давностен срок
и за последния по ред кредитор – Дружеството ответник по
настоящата искова молба.
Ищцата твърди, че относно извършената цесия в периода от
30.04.2018 г. -30.06.с.г., с която „Ю. Б.“ АД е прехвърлила вземането
си към ищцата И., респективно към „А. за с. на в.“ ЕАД, ищцата не е
била уведомена по надлежния ред, като не са и връчвани никакви
книжа. Твърди, че по отношение на длъжника прехвърлянето на
вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на
длъжника от предишния кредитор.
Заявява, че в настоящия случай, липсва изходящ от ищеца
документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
На следващо място посочва, че във връзка с вземането, не са
връчвани никакви книжа – покани, писма, уведомления. Сочи, че не са
били изпълнени указанията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, а именно
отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване, се доказва в
протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адрес
и констатираните обстоятелства при всяко посещение.
Заявява, че връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички
действия във връзка с връчването.
Твърди се, че следва да има доказателства, че ищцата е била
търсена поне три пъти в рамките на пълен календарен месец.
Моли съда да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД, че не му
дължи сума в размер на 13897 лева, от които 8195 лева – главница и
5702 лева – просрочени лихви. Претендира и разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „А. за
2
с. на в.“ ЕАД, в който отговор заявява, че на 31.03.2008 г. между
ищеца Н. М. И. (кредитополучател) и „А. Б.“ АД, в качеството му на
кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит – ваканция №
295-37/2008 г. Твърди, че въз основа на посочения договор за кредит
на кредитополучателя е предоставена заемна сума при следните
параметри: Главница в размер на 10 000 лева; Годишен процент на
разходите – 11,06 %; Фиксиран лихвен процент – 10,05%, Срок на
кредита – 96 месеца; Размер на месечната вноска – 154,40 лева; Общ
размер на кредита – 14822,41 лева; Последна дата на падежа по
погасителен план – 31.03.2016 г.
Изтъква се, че Дружеството „А. Б.“ АД се влива в „Ю. Б.“ АД,
като последната е универсален правоприемник на „А. Б.“ АД.
Посочва, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 21.12.2007 г., сключен между цедента „Ю. Б.“ АД
и цесионера „С.Г. Г." ООД. Твърди, че „Ю. Б.“ АД (цедент) е
прехвърлило на „С.Г. Г.“ ООД (цесионер) изцяло вземането по
процесния договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.
Сочи, че на 23.04.2018 г. с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между цедента „С.Г. Г.“ ООД и цесионера „А. за с.
на в.“, „С.Г. Г.“ ООД прехвърля на „А. за с. на в.“ ЕАД изцяло
вземането си по отношение на процесния договор, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 23.04.2018 г., неразделна част
от същия Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Счита, че предявения иск е основателен по отношение института
на давността.
Заявява, че признава предявения иск за допустим и основателен.
Моли съда на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, да възложи разноските в
настоящото производство в тежест на ищеца.
Ответното дружество изтъква, че не е дало повод за завеждане на
делото, като същото не е предприемало действия по принудително
събиране на вземането,а същото признава иска. Твърди, че ищцата е
3
имала възможност да уведоми ответното дружество, че смята
задължението за погасено по давност, след като същата е настъпила в
действителност, в който случай ответното дружество би извършило
проверка и да признае искането за заличаване на дълга като изтекъл
по давност за основатлено. Сочи, че ищцата е завела съдебен иск
срещу ответното дружество с цел да натовари ответника с
допълнителни разноски. Твърди, че ищцата е злоупотребила с правото
си на иск, като не се е опитала да уреди отношенията си с ответното
дружество извънсъдебно. Моли съда да възложи разноските в тежест
на ищеца. Не претендира собствени разноски.
Съдът намира, че иска следва да се уважи с оглед на извършеното
от ответника признание. Основателно е възражението на ответника, че
не е станал причина за завеждане на иска. С оглед на отговора на
исковата молба в тежест на ищеца бе да докаже, че е предявил
възражението за изтекла давност на притезанието пред кредитора
преди завеждане на иска. Принципът на добросъвестността изисква в
случай, че давността очевидно е изтекла, длъжникът да предяви
възражението си извънсъдебно и само при отказ на кредитора да
признае факта и да се откаже от титула на изпълнението – да заведе
съдебен иск. По тази причина разноските по настоящото
производство остават върху страните както са направени.Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. И. ЕГН ********** не
дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК .......изпълнение на следните
задължения, които произтичат от договор между Н. И. и „А. Б. – клон
Б....“ : 13897 лева, от които 8195 лева – главница и 5702 лева –
просрочени лихви, поради изтекла давност на притезанието.
4
РАЗНОСКИТЕ остават върху страните както са направени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5