Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2359 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по регресен иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД предявен
от Л.Д.К., ЕГН ********** срещу П.Х.К., ЕГН ********** за сумата от
31 039.01 лева, представляваща остатък от дължимата от ответника ½
част от парични задължения по договор за ипотечен кредит от 18.12.2009 г. с
„БАНКА ДСК“ ЕАД и заплатени в повече от припадащата се част от страна на
ищцата, от общото задължение по договор за кредит, чрез плащане на вноски по
кредита за периода от 05.01.2010 г. до 12.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 22.02.2021 г. – датата на исковата молба, до окончателното
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 18.12.2009 г. страните сключили договор за
ипотечен кредит с „БАНКА ДСК“ ЕАД, по силата на който банката отпуснала сума в
размер на 41 600 лева за покупка на недвижим имот, представляващ: ателие 58,
находящо се в гр. София, ул. „*****. Към датата на сключване на договора е
указан годишен лихвен процент в размер на 10,29%. Твърди се, че всички
задължения по кредита са окончателно погасени на 12.09.2019 г. Ищцата посочва
още, че кредитът е погасяван от нейна разплащателна сметка. Общият размер на
внесените в банката суми за погасяване на задълженията по договора за кредит,
поети от страните солидарно, е сума в размер на 67 558.02 лева. Твърди, че
с лични средства погасила част от сумата в размер на 65 818.02 лева, а ответникът
– П.К., е платил единствено сума в
размер на 1 740 лева.
Ищцата сочи още, че закупеният с ипотечния
кредит имот е следвало да се ползва като семейно жилище, тъй като с ответника
са били в брак, сключен на 27.07.2008 г. и прекратен с влязло в сила Решение от
17.06.2011 г., постановено по гр.д. №1224/2011 г. по описа на СРС.
Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск ведно със законните
последици, като претендира и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената
съгласно чл. 131 от ГПК възможност,
ответникът П.Х.К.
оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че задължението за погасяване
на процесния кредит не е по равно с ищцата, тъй като същият е усвоен от нея
преимуществено за личните й нужди и задължения. Заявява, че процесното жилище е
закупено за сума в размер на 95 876.74 лева, като частта, която всеки от
купувачите е следвало да осигури е в размер на 47 938.37 лева. Ответникът
твърди, че е набавил своята вноска за закупуване на имота от 36 771.05
лева, като само 11 167.32 лева от платената за имота цена е със средства
от кредита.
Твърди още, че ищцата е ползвала
по-голяма част от кредита, за да допълни припадащата й се ½ част от
цената на процесното жилище. Сочи, че сумата от 12 114 лева усвоена по
личната й банкова сметка ***. Твърди също, че е погасил своята част от кредита
лично и чрез неговата майка като е заплатил общо 14 900 лева по
разплащателната банкова сметка, ***, но
чийто титуляр е ищцата. Предоставял е на
Л.К. суми в размер между 200 и 380 лева,
като й е възлагал да извърши погашения по кредита, но от негово име.
Навежда възражение за изтекла
погасителна давност на предявената претенция.
Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
договор за ипотечен кредит, приет като писмено доказателство по делото, се
установява, че страните Л.Д.К. и П.Х.К., в качеството им на кредитополучатели
са уговорили са кредитодателя „Банка
ДСК“ ЕАД, да им предостави сума в размер на
41 600 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата
на усвояване на кредита. Уговорено е с
чл. 3, сума в размер на 29 486 лева, да се усвои по разплащателна сметка с
титуляр „Б.-М.“ ООД, а остатъкът от 12 114 лева да се усвои по разплащателна
сметка на кредитополучателя с IBAN ***.
Падежна дата за месечните вноски за
главница и лихви е 5-то число на месеца. Според клаузите на ипотечния договор
главницата от 41 600 лева се олихвява с лихвен процент от общо 10,29 %. Отпуснатият
кредит е обезпечен с договорна ипотека
върху ателие № 58, находящо се в гр. София, бл. В, кота +17.44, с площ 57.97
кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху УПИ I – „за
ОЖС“, кв. 117, м. Сливница.
Документално е установено по делото с Удостоверение, изх. № 2109 – 10 –
00876/1/17.12.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, че кредитът е обслужван от датата на
сключване на договора до погасяването му от разплащателна сметка с IBAN ***
Л.Д.К.. Кредитът е окончателно погасен на 13.09.2019 г. От
писмо, рег. № 01-10-00047 от 25.01.2021 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, е видно, че в
срока за издължаване на кредита е погасена сума в общ размер от 67 558.02
лева, от които главница в размер на 41 600 лева, лихва от 24 552.80
лева , санкционираща лихва в размер на 1.35 лева и заемни такси от
1 403.87 лева.
Между
страните се спори относно вида на отговорността във вътрешните им отношения. В
тази връзка съдът намира, че приложима
по отношение на отговорността е презумпцията по чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г.(отм.), понастоящем чл. 32, ал. 2 от СК,
предвид безспорния факт в отношенията между страните, установен и с ангажирани по делото писмени доказателства,
че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 27.07.2008 г. (
Удостоверение за сключен граждански брак на л. 7), който е прекратен на
15.07.2011 г. с влязло в сила Решение по гр.д.№ 1224/2011 г. на СРС, III ГО, 86
състав ( л. 8 ). Съгласно константната съдебна практика обективирана например Решение
№ 139 от 24.10.2018 г. по гр.д.№ 4625/2017 г. на I Г.О. на ВКС, претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия
съпруг за заплащане на сума, изплатена
от този съпруг за погасяване на взет по време на брака банков заем за
закупуване на имот - съпружеска имуществена общност, не представлява претенция за частична
трансформация на лични средства в придобиването на този имот. Съдът се позовава на цитираното решение
на ВКС, предвид възражения на ответника К., основани на твърдения, че с ищцата
са се уговорили всеки да внесе по
½ част от пълната стойност на имота, възлизаща на 49 021 евро, като
своята половина ответникът имал налична от свои лични средства и средства
дарени от майка му, а кредитът е взет от ищцата, за да плати според уговореното
своята ½ част. С решението си
върховните съдии, посочват на следващо място, че „погасяването на задълженията по
банковия заем от единия съпруг
поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат
уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК от 2009 г. и чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г.(отм.) съпрузите са
солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на
жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от
съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД този съпруг може
да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното
съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Тази претенция е свързана с уреждане на
имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им
/след трансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена
съсобственост“.
Съобразно с посоченото, настоящият състав на съда намира, че са
неоснователни възраженията на ответника П.К., че кредитът е усвоен изцяло за
задоволяване на лични нужди на ищцата, както и възражението, че следва разделна
отговорност от вътрешните им отношения. Опора на този извод на съда са следните
надлежни писмени доказателства: Предварителен договор за продажба на апартамент
и задължение за изграждане, сключен на 08.05.2009 г. между „Б.-М.“ ООД, от една
страна, и Л.Д.К. и П.Х.К. - продавач, се
задължава да построи и предаде на купувачите следния недвижим имот: ателие № 58,
находящо се в гр. София, бл. В, кота +17.44, с площ 57.97 кв.м., ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ I – „за ОЖС“,
кв. 117, м. Сливница. От нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот, № 121, том II, рег. № 10663, дело № 307 от 2009 г.
на нотариус Е.П., рег. № 379 при НК, с
район на действие СРС, вписан в СВ – гр. София, вх.рег. № 59641 от 18.12.2009
г. , Акт № 12, том CLXXIV,
дело № 38262, се установява, че горния недвижим имот е придобит от купувачите Л.К.
и П.К. по време на брака. Имотът,
предвид липсата на твърдения и данни, че между страните има вписан режим
на разделност на имуществото, е семейна имуществена общност. Същевременно по
отношение на посочения имот е вписана договорна ипотека за обезпечаване на
вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД по процесния ипотечен договор от 18.12.2009 г.,
видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 122, том II, рег.
№10666, дело №308 от 2009 г. на нотариус
Е.П., рег. № 379 при НК, с район на действие СРС, вписан в СВ – гр. София,
вх.рег. № 59458, Акт 192, том XXXII,
дело № 38100, партиден № 73094.
Изводът на съда за неоснователност на възражението на ответника за
разделна отговорност не се опровергава и от събраните гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля на ответната страна – Г.Т.. Същият
установява, че страните са взели решение съвместно да купят жилището, като
преди развода кредита го плащали заедно, а след това се уговорили всеки да
плаща отделно на строителя „Б.-М.“ ООД. Сочи, че подписаното със строителя
споразумение всеки да си плаща отделно, го е виждал лично. Съдът кредитира тези
показания като достоверни и непосредствени, но намира, че те не са годни да
докажат уговорка за разделност на задълженията за плащане на вноските по
процесния банков ипотечен кредит. Ищцата основава регресното си вземане спрямо
ответника на твърдения за погашенията в повече, които са направени от нея по
заемното правоотношение, възникнало с банката. Изпълнението на задължения,
произтичащи от правоотношение, различно от кредитното по договора за ипотечен
кредит от 18.12.2009 г., не е в предмета
на делото, и уговорките на ищцата и ответника за разделното им плащане на
строителя „Б.-М.“ ООД е ирелевантно в
случая.
Предвид изложеното и по арг. от чл.
127, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не следва друго от отношенията между солидарните длъжници,
това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
От приетите в хода на съдебното дирене
заключения на съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза ( ССчЕ), които съдът кредитира като обективни, компетентни
и пълно изготвени, се установява, че кредитът е усвоен, съгласно договореното,
като сумата от 29 486 лева е
преведена по сметката на „Б.-М.“ ООД, и сумата от 12 114 лева е преведена
по сметка на кредитополучателя К.. Ипотечният кредит, според установеното от
вещото лице е погасяван от разплащателна сметка с IBAN ***,
чийто титуляр е ищцата Л.Д.К.. От двете
заключения е видно, че ищцата е внесла за срока на договора сумата от
64 414.16 лева, а ответникът П.К. сума в общ размер на 14 020 лева.
При регресен иск по л. 127, ал. 2 от ЗЗД като процесния,
ответникът дължи припадащата му се част
от това, което е платено за погасяване на дълга, такъв, какъвто е бил в момента
на погасяването му. Видно от Писмо, рег. № 01-10-00047 от 25.01.2021 г. на
„Банка ДСК” ЕАД, размерът на отпуснатият кредит, погасен в уговорения срок от
120 месеца, е 67 558.02 лева. Всеки от солидарно отговорните длъжници
дължи изпълнение на своята ½ част от така установения общ размер на
задължението към кредитора. Следователно припадащата се част от дълга за ищцата
и за ответника е в размер на по 33 779.01 лева за всеки. От кредитираното
заключение на ССчЕ се установява, че ищцата е платила за погасяване на
отпуснатия и усвоен кредит, сума в общ размер от 64 414.16 лева.
Надплатила е следователно своята част от дълга със сума, възлизаща на
30 635.15 лева.
Същевременно, ответникът е релевирал
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищцата, което според съда
не е основателно,тъй като регресното право на вземане по чл. 127, ал.
2, изр. 1 от ЗЗД
се погасява с общата петгодишна давност
по чл. 110 от ЗЗД, считано
съгласно чл. 114, ал. 1
от ЗЗД
от момента на изискуемостта,а в случая тя е възникнала на датата на последното извършено от нея
плащане на редовна погасителна вноска по процесния банков кредит – 13.09.2019 г., поради което петгодишният давностен срок не е
изтекъл към датата на подаването на исковата молба в съда – 22.02.2021 г.
Съобразно с горните мотиви предявения
регресен иск е основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер за
сумата от 31 039.01 лева
, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Ищцата Л.К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по представен
списък по чл. 80 ГПК, има право на разноски съобразно с уважената част от иска
в размер на сумата от 3541 лева – за държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН ********** да заплати на Л.Д.К., ЕГН
**********, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 31 039.01
лева, представляваща дължимата от ответника ½ част от парични
задължения по договор за ипотечен кредит от 18.12.2009 г., сключен с „Банка
ДСК” ЕАД, заплатени в повече от припадащата се на ищцата част , ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 22.02.2021 г. до окончателното плащане и разноски в общ
размер от 3541лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: