№ 655
гр. Благоевград, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20251200900063 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред съда искова молба с
вх.№ 4355/19.03.2025г., подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С.- Изпълнителни директори, чрез пълномощника
Старши юрисконсулт Р. М. М., срещу В. В. М., ЕГН **********, от ***.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 430 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Сочи се с ИМ, че с Разпореждане № 510 от 12.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №
1544/2024г. по описа на РС Благоевград, получено на 20.02.2025г., са дадени указания на
банката заявител за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, срещу В. В. М., ЕГН
**********, длъжник по същото дело. Излагат се доводи, че че не са налице основания за
даване на указания за предявяване на установителен иск по чл.415 ал. 1 т. 2 от ГПК и на
основание т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тьлк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, иска се
от съставът на ОС Благоевград, да извърши самостоятелна преценка за наличието на
процесуалните предпоставки за допустимост на иска, независимо от констатациите на съда в
заповедното производство.
Излагат се с ИМ следните аргументи:
На основание издадените по ч.гр.д. № 1544/2024г. по описа на РС Благоевград, в полза на
„БАНКА ДСК“ АД Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 12.06.2024г. и Изпълнителен лист от 12.06.2024г. срещу длъжника В. В.
М., ЕГН ********** е образувано изпълнително дело № 581/2024г. по описа на ЧСИ А. Ц., с
район на действие - Окръжен съд Благоевград, per. № 701 на КЧСИ.
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е
била връчена на длъжника от Частен съдебен изпълнител А. Ц. чрез залепване на
1
уведомление, на дата 27.10.2024г, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, извършено след три
поредни посещения на адреса на длъжника, на дати 09.09.2024г.; 05.10.2024г.; 27.10.2024г.,
при които съшият не е открит. Не е установено и удостоверено от връчителя, че длъжникът
не живее на адреса.
Съгласно чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009г.; изм., бр. 86 от 2017г.; доп., бр.
100 от 2019 г.) в действащата към момента на връчване на заповедта за изпълнение (а и към
настоящия момент) редакция (в сила от 24.12.2019г.) съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
Горните две предпоставки са кумулативно заложени: заповедта за изпълнение да е връчена
по чл. 47, ал. 5 от ГПК, но само в хипотезата, в която връчителят е събрал достатъчно
достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса и надлежно е удостоверил това в
съставените от него документи във връзка с връчването на заповедта.
Така, считано от 24.12.2019г. (датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение
на Гражданския процесуален кодекс, обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.) отпада процесуалната
възможност за предявяване на установителен иск по чл. 415. ал. 1. т. 2 от ГПК в случаите, в
които заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК. след като връчителят е извършил поне три посещения на адреса на длъжника и не
го е открил (но не е установил и удостоверил, че същият не живее на адреса!.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, поддържа се от ищеца
„БАНКА ДСК“ АД, чрез пълномощника ст. Юрисконсулст М., че тъй като към датата на
връчване на заповедта за изпълнение, а и към настоящия момент, липсва законово основание
за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случай че заповедта за
изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след
като връчителят не е открил длъжника при извършените поне три поредни посещения на
адреса (без да е установил и удостоверил, че същият не живее там), какъвто е настоящият
случай, то липсва законовото основание, на което са дадени указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК за предявяване на установителен иск.
С горните аргументи е подадена молба от „БАНКА ДСК“ АД до заповедния съд за отмяна
на основание чл. 253 от ГПК дадените указания по ч.гр.д. № 1544 по описа на Районен съд
Благоевград за 2024 година за предявяване на установителен иск срещу длъжника В. В. М.,
ЕГН **********.
В случай, че съдът счете, че са налице законовите предпоставки за предявяване на
установителен иск срещу длъжника В. В. М., ЕГН **********, то в указания от закона и
съда едномесечен срок, настоящата искова молба да се счита за предявена по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК.
2
С ИМ се излагат следните обстоятелства във връзка с предявения иск по чл. 422 от ГПК:
Сочи се с ИМ, че на 23.03.2017г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД („Банката“) и
В. В. М., ЕГН ********** („Кредитополучател“) е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО -
SMART („Договора”).
Поддържа се от ищцовата страна, че в ЧАСТ I от Договора са уговорени страните по същия,
общия размер на кредита и вида валута, срока на договора, разплащателната сметка, по
която се усвоява кредита, условията за издължаване на кредита, лихвения процент по
кредита, наказателните надбавки, разходите за принудително събиране, годишния процент
на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на Договора, общата сума,
дължима от Кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на Договора, таксите
по кредита, сключването на групова застраховка ,Живот“, предлагана от Банката на
Кредитополучатели, осигуряването на средства за погасяване на кредита и други уговорки
като дата, място и прекратяване на договора.
Така, съгласно сключения договор за кредит, на кредитополучателя В. В. М. е предоставен
потребителски кредит в размер на 50 000,00 лева със срок на изплащане- до 05.04.2027г.,
като кредита се усвоява чрез разплащателна сметка № *** и се издължава съгласно
погасителен план/Приложение № 1 към Договора/, чрез заплащане на месечни анюитетни
погасителни вноски, всяка от тях в размер на 601,63лв., за период от 120 месеца и с падеж
на всяка погасителна вноска /месечен анюитет/ и лихви през гратисния период, на 5-то
число на съответния месец, като гратисния период е максимум до 3 месеца в рамките на
една година, но не повече от общо 18 месеца за срока на договора и то след одобрение от
страна на Банката.
Съгласно уговореното в сключения договор, кредитът се олихвява с номинален фиксиран
лихвен процент в размер на 7,19 % пункта на година за целия срок на договора, като
лихвения процент на ден е в размер на 0,0200 %, а в случаите по чл.8, ал.5 от Част II /при
спиране на преводите на работната заплата от страна на Кредитополучателя ши от страна на
работодателя по сметката Кредитополучателя/ номиналният лихвен процент се увеличава с
0,5 процентни пункта, съответно с 0,30 процентни пункта при прекратяване на Договор за
пакет от продукти и услуги „SMART пакет“.
Сочи се с ИМ, че в полза на банката е уговорено, че в случай на допуснато просрочие в
плащането на дължимата погасителна вноска, да се начислява наказателна надбавка 6 пункта
над номиналния лихвен процент или общо лихвения процент върху просрочени погасителни
вноски е в размер на 13,19 %. Наказателна надбавка 6 пункта над номиналния лихвен
процент се начислява върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита.
Твърди се от ищеца, че Кредитополучателят е избрал да сключи групова застраховка
,Живот“ със застраховател „Сожелайф България Животозастрахователно дружество“ АД,
като разходите за застраховка са в размер на 0,62% годишно върху остатъка от главницата по
кредита, Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита чрез
3
превод на заплата в пълен размер по разплащателната си сметка, съгласно чл.17.1 от Част I
на Договора.
Сочи се с ИМ, че в СПЕЦИАЛНА ЧАСТ- ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ УСЛОВИЯ от сключения
договор е уговорено, че същият се сключва едновременно с Договор за пакет от продукти и
услуги „SMART пакет“ и е с преференциални условия относно размера на номиналния
лихвен процент по т. 8 от ЧАСТ I на Договора. Преференциалният размер на номиналния
лихвен процент е валиден до първото прекратяване на Договор за пакет от продукти и
услуги „SMART пакет“, като след прекратяването му размерът на номиналния лихвен
процент се увеличава с 0,30 процентни пункта.
Сочи се от ищеца, че в ЧАСТ II от Договора са уговорени предмета и срока на договора,
усвояването на кредита, условията за ползване и издължаване, лихвите по кредита, таксите
по кредита и разходите за застраховка, задължителност на действащата тарифа на Банката за
Кредитополучателя, годишния процент на разходите, общата сума, дължима от
Кредитополучателя, начин на издължаване на кредита, права и задължения на
Кредитополучателя, неизпълнение и санкции, обявяване на предсрочната изискуемост и
последиците от обявяването и други уговорки, съдържащи се в чл.13-чл.23.
В чл.10, ал.1 от ЧАСТ II на Договора е уговорено, че при неиздължаване (изцяло или
частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния
гратисен период) в предвидените в Договора (погасителния план) срокове, договорената
лихва се увеличава с наказателната надбавка по чл. 9.1 от ЧАСТ I на Договора.
Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и
застрахователни премии през частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди
дължимите анюитетни вноски.
В чл.10 ал.2 от ЧАСТ II на Договора е уговорено, че при възникване на просрочено плащане
на задължение по настоящия договор със забава над 90 дни Банката има право да обяви
вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуем. В този случай
изискуемостта настъпва след уведомяване на Кредитополучателя на адреса, уговорен между
страните в Договора. При обявяване на предсрочна изискуемост Кредитополучателят е
длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит.
Сочи се в ИМ, че на 30.04.2020г., „Експресбанк“ АД, със старо наименование „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е преобразувано чрез вливане в „БАНКА ДСК“ АД, съгласно
вписване в Търговския регистър под № 20200430152842 (служебно известен факт). Така, от
този момент „БАНКА ДСК“ АД приема правата и поема задълженията на Кредитор по
сключения между В. В. М., ЕГН ********** и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД Договор
за кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г.
Исковата претенция е основана на доводи, че поради допуснато просрочено плащане на
задължение по Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г. със забава над 90
дни, са възникнали предвидените в чл. 10 ал. 2 от ЧАСТ II на Договора, обективни
предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и Частен съдебен изпълнител- В. Т., с
4
район на действие- ОС Благоевград, с pen № 795 на КЧСИ, кредиторът „БАНКА ДСК“ АД е
обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на
твърдяното, към ИМ е приложено Съобщение е изх. № 20181/30.04.2024г. по описа на В. Т.-
ЧСИ, ведно с Покана- уведомление с изх. № 01-20-05318/09.02.2024г. на „БАНКА ДСК“ АД,
до В. В. М. и Констативен протокол с изх. №20169/30.04.2024г, с приложения, сред които
справка НБД Население от 13.02.2024г., справка за актуално състояние на всички трудови
договори от 15.02.2024.
Поддържа се от ищцовата страна, че на 07.06.2024г., вследствие неизпълнение на
задълженията от страна на Кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането, обявена на Кредитополучателя с цитираната по-горе Покана-
уведомление, кредиторът „БАНКА ДСК” АД е пристъпил към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред, като е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу В. В. М., пред компетентния съд. Образувано е
ч.гр.д. № 1544 по описа на Районен съд Благоевград за 2024г., по което съдът се е
разпоредил да се издаде в полза на „БАНКА ДСК” АД Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.06.2024г. и Изпълнителен лист
от 12.06.2024г., за следните суми:
-41 875,65 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2024г. -
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК до окончателното плащане;
-14 233,54 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.08.2019г. до
22.04.2024г.;
-2 746,44 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода
от 05.09.2019г. до 22.04.2024г.;
-705,79 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода
от 23.04.2024г. до 05.06.2024г.;
-1 191,23 лева - държавна такса;
-10,00 лева - юрисконсултско възнаграждение;
Сочи се с ИМ, че по молба на взискателят- „БАНКА ДСК“ АД, на 04.07.2024г., на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
12.06.2024г. и Изпълнителен лист от 12.06.2024г., издадени по ч.гр.д. №1544 по описа на
Районен съд Благоевград за 2024 година, срещу длъжника В. В. М., ЕГН ********** е
образувано изпълнително дело № 581/2024г. по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие -
ОС Благоевград, pen № 701 на КЧСИ.
С Разпореждане №510 от 12.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1544/2024г. по описа на РС
Благоевград, са дадени от съда в заповедното производство, указания за предявяване на иск
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, срещу В. В. М., ЕГН **********.
Излагат се правни доводи, че качеството на кредитор на банката ищец- „БАНКА ДСК“ АД,
5
обуславя правния интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК, да бъде предявен иск за установяване на вземането по Договор за кредит
ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г. срещу В. В. М., ЕГН **********.
С ИМ са наведени следните доводи, относно изискуемостта на заявеното парично вземане:
Погасяването на задължението по Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г. е
преустановено и са налице предвидените в чл.10, ал.2 от ЧАСТ II на Договора обективни
предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита, като изявлението на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е връчено на длъжника чрез частен
съдебен изпълнител.
В случай, че съдът приеме, че липсва надлежно обявена предсрочна изискуемост, то с
настоящата искова молба се обявява вземането по Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART
от 23.03.2017г. за предсрочно изискуемо, като се иска от съда, предсрочната изискуемост на
вземането да се счита за обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба,
ведно с приложената към нея Покана - уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост.
Предвид на изложеното, иска се от съда да постанови решение, с което: да установите със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответника В. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуването на вземане на „БАНКА ДСК” АД, вписана в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Оборище“, ул. „Московска“ 19, представлявана от Д. Д. М. и С. Л. С. -
Изпълнителни директори, за което са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.06.2024г. и Изпълнителен лист
от 12.06.2024г. по ч.гр.д. № 1544 по описа на Районен съд Благоевград за 2024 година,
произтичащо от Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г., включващо:
-41 875,65 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2024г.-
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК до окончателното плащане;
-14 233,54 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.08.2019г. до
22,04.2024г.;
-2 746,44 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта и
-705,79 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода
от 23.04.2024г. до 05.06.2024г.
Предвид разрешението, дадено в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, претендира се присъждането на разноските, направени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1544 по описа на Районен съд Благоевград за 2024 година в общ размер на 1
201,23 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се направените от „БАНКА ДСК“АД разноски и в настоящото съдебно
производство, в това число юрисконсултско възнаграждение в на основание чл. 78, ал. 8 от
6
ГПК във връзка е чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С ИМ са направени доказателствени искания- да се изиска и приложи ч.гр.д. № 1544/2024г.
по описа на РС Благоевград, да се приемат приложените с ИМ писмени доказателства, както
и да се допусне и назначи на осн. чл. 195 от ГПК съдебно икономическа експертиза, при
задачи подробно посочени в молбата по делото.
С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания: да бъдат допуснати и назначени по делото- съдебно счетоводна експертиза, да бъде
изискано за да бъде приобщено към доказателствата по делото- ч.гр. дело № 2009/2019г., по
описа на РС Благоевград.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител на ответника- адв. М. Д., с който е изразено становище, че
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, но частично
неоснователен и недоказан по размер.
Изказва се становище от особения представител на ответника, че предявения иск е
допустим. Спазени са правилата на местната и родовата подсъдност. Касае се за спор
относно парично вземане на ищеца в качеството му на правоприемник на кредитора
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД по Договор за кредит „ЕКСПРЕСО- SMART" от
23.03.2017г., сключен с ответника В. В. М., в качеството й на кредитополучател.
Не се споделя от ответната страна, доводите на представителят на ищеца относно оспорване
указанията на РС Благоевград за предявяване на установителен иск по чл. 415 ал. 1, т. 2 от
ГПК, дадени с Разпореждане № 510/12.02.2025г. по ч. гр.д. № 1544/2024г. Поддържа се с
писмения отговор на ИМ, че в случая са налице законовите предпоставки за предявяване на
установителен иск срещу длъжника, тъй като видно от отбелязването на поканата за
доброволно изпълнение изх. № 5899/01.08.2024г. по изп. д. № 581/2024г. по описа на ЧСИ-
А. Ц.- „Лицето живее в чужбина". Посочено е че данните са дадени от сестрата на лицето.
Успоредно с посочването на три дати, на които адресът е посетен от призовкаря и
отразеното залепване на поканата на входната врата на блока на осн.чл.47 от ГПК, сочи на
изпълнение на процедурата за редовно връчване на книжа. При наличието на всички
законоустановени кумулативни предпоставки на чл. 415 ал.1, т. 2 от ГПК, поддържа се от
адв. Д., че правилно съдът е указал на заявителя по заповедното производство, че може да
предяви иск за вземането си чрез предявяване на установителен иск по чл.415, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
С отговора на ИМ признава се че предявения иск е частично основателен, само до размера
на непогасената главница по кредита в размер на 41 875, 65 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 24.09.2025г.- датата на обявяване на предсрочната изикуемост на
договора, чрез връчване на исковата молба по настоящото дело на особения представител в
мое лице като се иска от съда да го отхвърли в останалата му част като неоснователен.
Излагат се доводи от особения представител на ответника, че за да бъде основателен иска,
7
следва ищецът да докаже наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на
договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е
възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже
вземанията си и по размер. Поддържа се че претендираните с исковата молба вземания са
частично недължими, като основани на нищожни клаузи на договора.
С писмения отговор на исковата молба, наведено е от особения представител на ответника-
възражение за наличие на неравноправни клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит, поради противоречие с добрите нрави. Ответникът- М. е физическо лице, което при
сключване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска
дейност, предвид което същата, следва да се приеме за потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, m. 2 от ДР на ЗЗП. При тези
съображения застъпва се, че по отношение на сключения договор приложим е ЗЗП.
Наведено е с отговора на ИМ становище за неоснователност на предявения иск досежно
претендираните договорна възнаградителна лихва; обезщетение за забава до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и след датата на предсрочната изискуемост на
кредита, основано на доводи за погасяване на същите по давност. Съгласно чл.111 от ЗЗД с
изтичане на тригодишен давностен срок се погасяват вземанията за обезщетения и
неустойки по неизпълнен договор.
С отговора на ИМ, изложени са правни съображения от особения представител на ответника
във връзка с основателността на предявения иск:
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора (чл.143, т.12 от ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Предвид това, за да бъде
нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена
индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потребителят да не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално
уговорено пада върху търговеца - чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и
някое от изключенията от забраните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от
ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния
договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Така възразява се от ответната страна, че предсрочната изискуемост на вземането на
ищовата банка по Договора за кредит ЕКСПРЕСО- SMART от 23.03.2017г. е надлежно
8
обявена едва с връчването на препис от исковата молба на назначения от съда особен
представител в мое лице, а именно-24.09.2025 година.
Навадени са доводи от ответника чрез особения му представител, за валичието на
неравноправни клаузи в процесния Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г.:
Разпоредбите от договора заобикалят закона и по-конкретно чл. 10, ал. 4 от ЗПК.
Неравноправни клаузи са чл. 10, ал. 1 от Част II от договора, съгласно които договорната
лихва се увеличава с наказателна надбавка по част I т. 9.1-„Върху просрочени погасителни
вноски 6/шест/ пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 или общо лихвеният процент
върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,19 %."
Като неравноправна се посочва и разпоредбата на чл.10 ал. 2 от част II на Договор.
Нейният текст е в колизия с текста на чл. 9 ал. 5 т. 1. Страните са се договорили, че
кредитополучателят има право да ползва частичен гратисен период по време на действие на
договора при следните условия: Гратисният период за целия срок на договора е максимум 18
месеца, като кредитополучателят има право на до 3 гратисни месеца в рамките на всяка една
година от срока на договора.
Излагат се доводи от ответната страна- че кредитополучателят дължи на Банката връщане на
дадения му кредит при условията уговорени с договора. Възможността банката да уговори
промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл. 58 ал. 1, т. 2 от ЗКИ.
Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг
срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и
протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до
положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва,
неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните
последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира
равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл. 58 ал. 2 от ЗКИ е въведено
изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. Т. е.
те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други
банкови документи, тарифа или общи условия. С процесния договор не са уговорени
правилата. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и не могат да
му помогнат да формира представа как ще рефлектират върху паричните му задължения,
произтичащи от кредитния договор. С оглед на това, твърдя, че клаузата е неравноправна
съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за
едностранно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически
критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в
негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора,
направено само от едната страна.
Становището на ответника е, че представените с искова молба документи не дават
основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на процесния
договор.
9
Съгласно чл.143 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, тези клаузи водят до значително неравновесие
между правата на кредитодателя и кредитополучателя. Основният критерий за
приложимостта на изключението по чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор.
В настоящия случай не намира приложение изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, а чл.
10, ал. 1 и ал.2 от Част II от договора са неравноправни клаузи по чл. 143, т.10 и т. 12 от ЗЗП,
като твърди се ,че са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед изложените съображения, поддържа се становище от особения представител на
ищеца, че искът е частично основателен, само до размера на неизплатеното от г-ж В. М.
парично задължение, представляващо непогасена главница по процесния договор за
потребителски кредит, която реално е получена, преведена по банков път на
23.03.2017година по нейна банкова сметка, както и за законната лихва върху главницата с
начална дата 24.09.2025г.- датата на обявяване на предсрочната изискуемост на договора на
длъжника. В останалата си част искът е неоснователен и се иска от съда да го отхвърли.
По доказателствените искания на ищеца:
Не се възразява от ответната страна да се приемат доказателствата приложени към исковата
молба, както и да бъде допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза с поставените
въпроси!
От ответната страна се иска да бъде поставен допълнителен въпрос към вещото лице:
„Ако се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 24.09.2025година /
връчване на исковата молба на особения представител на ответника/, вещото лице да
изчисли размера на усвоените и непогасени задължения за главница по кредита и законната
лихва за забава след тази дата, отделно да изчисли размера на обезщетението за забава, след
датата на настъпване на изискуемостта 24.09.2025г. и периоди за начисляване.“
Не се правят от ответника доказателствени искания, поради липсата на връзка на особения
представител с ответницата по делото.
Оспорва се искането за разноски и се иска от съда да го отхвърли. Отделно прави се искане
до съда- с оглед изхода на спора да присъди в полза на ответника в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски, ако има такива.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно предявения иск и
неговото правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е
10
представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата
молба. Внесена е дължимата във връзка с предявените обективно съединени искове
държавна такса.
Предявен е специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с
чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК. Предмет на същия е искането да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо ответната страна съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, която е връчена на длъжника В. В. М. при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Съдът сезиран с установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен при условията на чл. 415 ал.
1 т. 2 от ГПК, като е длъжен да извърши преценка за неговата допустимост и да следи
служебно за наличието на обективен и субективен идентитет между вземането на
кредитора, заявено пред съда по реда на чл. 417 от ГПК и вземането заявено с депозираната
за разглеждане искова молба, послужила като основание за предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, като наличието на идентитет е измежду категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска. С ТР № 4 от 18.06.2014г.
на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, продалжава да се поддържа трайно становището, че
въпроса за идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и
размер, с вземането предявено пред гражданския съд чрез иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, е въпрос относим към допустимостта на специалния иск, а не към неговата
основателност и в тази връзка гражданския съд следва внимателно да анализира дали с
исковата молба не са наведени нови фактически твърдения и нови основания във връзка със
заявеното вземане пред съда в заповедното производство. Съдът извършва проверката за
идентичност на претендираното материално субективно право, съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора със заявлението пред съда по заповедното
производство, съответно от ищеца по осъдителния иск по чл. 422 от ГПК за
претендираното вземане. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и
петитум на ИМ/ Решение № 412 от 05.02.2014г. по гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/, без
да се ръководи от посочената от кредитора или ищеца правна квалификация на заявеното
право.
С оглед на естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът който
разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението на кредитора по чл. 417 ГПК
правопораждащи факти, поради което изследването от гражданския съд за наличието на
идентичност на претендираното вземане със заявеното пред съда по заповедния съд, не е в
зависимост от издадената от съда заповед, а въз основа на фактическото основание,
посочено в заявлението от кредитора. Това е така, защото само съзиралата съда страна може
да изложи фактите, от които произтича претендираното от нея право. /Решение № 152 от
28.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 7541/2013г. на ІV г.о. на ГК по реда на чл. 290 от ГПК/.
Когато в исковата молба ищецът е посочил и други обстоятелства или е доразвил правните
си съображения, въз основа на вече заявените пред заповедния съд фактически твърдения,
то това не рефлектира върху извода на съда за идентичност между заявеното пред съда по
11
заповедното производство и предмета на делото по иска по чл. 422 от ГПК/ Решение № 412
от 05.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/. Различието в размера на
претендираното вземане, без да се променя фактическото основание, е въпрос който е
относим към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост.
/Определение № 138 от 08.03.2013г. на ВКС по т.д. № 1199/2011г. на ІІ т.о. на ТК/.
Въз основа на изложеното, предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК от „БАНКА ДСК“ АД срещу ответницата В. В. М., съдът счита за процесуално
допустим, доколкото заявените с исковата молба фактически и правни основания, изложени
в обстоятелствената част и ясно посочени в петитума на същата, са идентични със заявените
фактически и правни основания от кредитора със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 13320/10.06.2024г. по чл. 417 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 1544/2024г. по описа на РС Благоевград.
Несъмнено основателни са доводите на пълномощника на банката ищец, че съгласно т.10а от
ТР № 4/18.06.2014г. по тьлк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото
прозиводство е длъжен да извърши самостоятелна проверка дали са налице основанията на
чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, въз основа на които съдът по заповедното производство е дал
указания на банката ищец да предяви иск по чл. 422 от ГПК през компетнтния съд за
неговото разглеждане. В настоящия случай Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.06.2024г., издадена по ч.гр.д. № 1544/2024г.
по описа на РС Благоевград, е била връчена на длъжника В. В. М. при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК. Не могат да бъдат споделени доводите на ищцовата страна, че дадените
указания от съда по заповедното производство да бъде предявен иск по чл. 422 от ГПК пред
съда по иковото производство са неправилни.
Видно от доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 1544/2024г. по описа на РС Благоевград,
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 12.06.2024г., и била връчена на длъжника В. В. М., ведно с покана за доброволно
изпълнение по образуваното въз основа на издаден Изпълнителен лист от 12.06.2024г.-
изпълнително дело № 581/2024г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Видно е от приложената по делото
разписка за връчване от 27.10.2024г., посочено е че длъжникът е бил потърсен на адреса три
пъти- на 09.09.2024г.; 05.10.2024г. и 27.10.2024г., като не е било открито лице което да
получи съобщенията. Сочи се от призовкаря че е посетил офиса на сестрата на ответницата
на *** е същата е отказала да получи съобщенията от ЧСИ, но е потвърдила пред връчителя-
В. Х. Г., че сестра и е в чужбина. Поради това на постоянния и настоящ адрес на длъжника
В. В. М. е било залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.
Основателни са доводите на ищцовата страна, че съгласно чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК /Изм. -
ДВ, бр. 42 от 2009г.; изм., бр. 86 от 2017г.; доп., бр. 100 от 2019 г./ в действащата към
момента на връчване на заповедта за изпълнение /а и към момента на предявяване на ИМ/, в
редакция в сила от 24.12.2019г., съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
12
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Напълно
се споделят от настоящия състав на съда и доводите, че след изменението на разпоредбата
на чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, изискването заповедта за изпълнение да е връчена по чл. 47, ал. 5
от ГПК, се предпоставя не само ако се установи че в рамките на три посещения на връчителя
в рамките на един месеч лиццето не е открито на адреса, но и след като връчителят е събрал
достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса/след справка от ЕС, от
кмета на съответното населено място или по друг начин/ и надлежно е удостоверил това в
съставените от него документи във връзка с връчването на заповедта.
В производството пред съда по заповедното производство, длъжникът е търсен за връчване
на заповедта за изпълнение на адреса, посочен в делото, който е и постоянен адрес и не е
намерен на адреса, което е установено с три посещения на адреса за връчване.
Същевременно в разписката за връчване изрично е посочено, че призовкарят е открил
сестрата на лицето на друг адрес, същата е отказала да плучи книжата от банката, но пък
изрично е потвърдила че сестра и- В. В. М. е в чужбина и не се намира на територията на
страната. Това обстоятелство е изрично удостоверено в разписката за връчване, като същото
е послужило като основание за залепване на уведомление на входната врата на адреса на
длъжника, като връчването на заповедта за изпълнение е извършено по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК. Съдът намира че доводите на ищцовата страна за липса на основания за приложението
на нормата на чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК са неоснователни, тъй като в случая, макар да не е
извършена справка чрез управителя на ЕС или чрез кмета на населеното място, достоверна
информация за това че длъжника се намира в чужбина е събрана по друг начин, съобразно
актуалната редакция на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и това е надлежно удостоверено в
съобщението за връчване пред ЧСИ, поради което е разпоредено и връчване по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че видно от книжата по приложеното ч.гр.д. №
1544/2024г. по описа на РС Благоевград, само два месеца преди това при опит за връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост от банката кредитор на длъжника, ЧСИ В. Т. след
извършени справки н НБДН е установила постоянния и настоящия адрес на длъжника В. В.
М., извършила е проверка и е установила че същата няма и трудово договори, като също
след неколкократни посещения на адреса на длъжника, е връчила уведомлението за
предсрочна изискуемост при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК. По тези причини правилно
районният съд в заповедното производство е приел, че е налице връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК поради което е приложил и разпоредбата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК за даване указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на
вземането и такъв е предявен в установения от закон срок, въз основа на който е образувано
настоящото дело.
Предяден е за разглеждане пред съда от „БАНКА ДСК“ АД, срещу В. В. М., установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, основан на твърденията за виновно неизпълнение на зъдалженията на
13
кредитополучателя по сключен между страните договор за потребителски кредит, поради
невнасяне на месечни погасителни вноски, съобразно приет от страните погасителен план.
Основанието на исковата претенция е твърдението за обявена от банката кредитор и
надлежно съобщена на длъжника- предсрочна изискуемост на кредита, поради което се
претендира изцяло заплащането на неизплатената част от дължимата главница, иска се
заплащането на договорна и наказателна лихва, поради виновно неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника ответник.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/,
банката ищец следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
банката кредитор- „БАНКА ДСК“ АД и ответника кредитополучател- В. В. М.. За да
обоснове основателността на вземането си, банката кредитор следва да докаже че е изправна
страна по сключения договор- че е предала сумата посочена в договора за кредит на
кредитополучателя, както и изпълнение на останалите задължения на кредитора по
конкретния договор за кредит. В процесуална тежест на банката кредитор с оглед на
заявеното правно основание е да докаже по делото с допустимите в ГПК доказатествени
средства, преустановяване на плащане от страна на ответника, както и настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, при условията предвадени в чл. 10 ал. 2, Част II от
договора, както и да установи и докаже надлежното съобщаване на длъжника на
волеизявлението на банката кредитор за отнемането на преимуществото на срока за
длъжника. Банката кредитор е длъжна да установи и докаже по делото основанието на
предявените акцесорни искове за лихви, но и размера на претендираното задължение за
всеки един от исковете поотделно.
Ответната страна с оглед на направените възражения с отговора на ИМ, следва да установи
при условията на пълно и главно доказване всички правнорелеватни факти относими към
възражението за частично или пълно погасяване на исковата претенция за дължими
мораторни лихви за забава и наказателни лихви за забава, поради погасяването им по
давност, при кратката давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД.
Последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било
направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и
съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП.
По настоящото дело с отговора на ИМ изрично е наведено възражение от ответната страна
за наличието на неравноправни клаузи в процесния Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART
от 23.03.2017г., в частта му за договорените и наказателни лихви, поради което съдът дължи
проверка за неравноправни клаузи. Съдът по настоящото дело следва да изпълни
служебното си задължение, при наличие на направено възражение за неравноправни клаузи
14
в процесния договор или установяването въз основа на твърденията на страните по делото и
представените доказателства за фактически и правни обстоятелства, обуславящи
вероятността за наличието на такива клаузи в потребителския договор, с оглед на принципа
на състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на
клаузите на Договор за кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г., като им даде
възможност да изразят становище и да ангажират доказателства в тази насока. /Решение №
188 от 15.12.2017г. на ВКС по т.д. № 2613/2016г. на ІІ- ро т.о. на ТК/.
Във връзка с допуснатата в процеса по настоящото дело проверка за неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит, сключен между страните по делото, следва да бъде указано от
съда че тежестта на доказване наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, е върху страната, която твърди наличието на неравноправни клаузи, като същата
дължи пълно и главно доказване на правните последици от наличието на такива клаузи в
представения по делото договор. Тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца- банката кредитор съгласно чл. 146 ал. 4 от ЗЗП.
Съдът след като анализира представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба
по делото, счита че тези доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с
оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните
факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал.
4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат
допуснати и приети като доказателства с настоящото определение.
Следва да бъде приобщено по настоящото дело, за да бъде прието като писмено
доказателство – ч.гр.д. № 1544/2024г. по описа на РС Благоевград.
Следва да бъде допусната и назначена поисканата от ищцовата страна съдебно- счетоводна
експертиза, която да бъде възлажена на експерта И. Л. Г., който след като се запознае с
материалите по делото, извърши справка в счетоводството на банката ищец- “БАНКА ДСК”
ЕАД СОФИЯ, да отговори на въпросите посочени от ищеца в исковата молба по делото,
както и на допълнителния въпрос, поставен от особения представител на ответника с
отговора на ИМ.
Следва да бъде задължен ищеца- “БАНКА ДСК” ЕАД СОФИЯ, в 3 дневен срок от
получаването на съобщението за настоящото определение на съда, да внесе по сметката на
ОС Благоевград, сумата от 300лв., като предварителен депозит за изготвянето на поисканата
съдебно икономическа експертиза.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от
получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията
докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за
които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 08.07.2021г. от 10.00 часа,
за която дата страните и експерта да бъдат редовно призовани.
15
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от
ищеца с исковата молба.
ДА СЕ ПРИОБЩИ като доказателство по делото- ч.гр.д. № 1544/2024г. по описа на РС
Благоевград.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА поисканата от ищцовата страна съдебно- счетоводна
експертиза, която да бъде възлажена на експерта И. Л. Г., който след като се запознае с
материалите по делото, извърши справка в счетоводството на банката ищец- “БАНКА ДСК”
ЕАД СОФИЯ, да отговори на въпросите посочени от ищеца в исковата молба по делото,
както и на поставения въпрос с отговора на ИМ от особения представител на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца- “БАНКА ДСК” ЕАД СОФИЯ, в 3 дневен срок от получаването на
съобщението за настоящото определение на съда, да внесе по сметката на ОС Благоевград,
сумата от 300лв., като предварителен депозит за изготвянето на поисканата съдебно
икономическа експертиза, както и да представи по делото платежен документ,
удостоверяващ внасянето на дължимата сума за депозит на вещо лице.
ОБЯВАВА НА СТРАНИТЕ че ще се произнесе по възражението на ответната страна и
служебно ще извърши проверка за неравноправния характер на клаузите на Договор за
кредит ЕКСПРЕСО - SMART от 23.03.2017г., като ДАВА възможност да изразят становище
и да ангажират доказателства в тази насока.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на
отношенията във връзка със сключения договор.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от отговора на особения представител на ответника на
дружеството ищец- за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 19.01.2026г. от 15.30 часа,
за която дата страните и вещото лице да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
16
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17