гр. София, 24.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
при участието на секретаря Пенка Цанкова и прокурора Ахмед Кокоев, разгледа
докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 2703 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на Глава ХХІ от НПК вр. чл.341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 НПК, образувано по въззивна
жалба от адв. Н. Н., служебен защитник на осъдения В.В.С., срещу определение от
22.05.2019г., постановено от СРС, НО, 12 състав по НОХД № 3597/2019г.
С атакуваното определение СРС е групирал наложените наказания на осъдения С.,
като е определил едно общо най-тежко наказание от наказанията „Лишаване
от свобода“, наложени му по НОХД №
13724/2018 г. на СРС, НОХД № 734/2018 г. на РС- Пловдив, НОХД № 3597/2019 г. на
СРС и НОХД № 169/2019 г. на РС- Габрово, а именно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно, на основание чл. 58 от ЗИНЗС, в затвор от закрит тип при първоначален строг режим.
На основание чл. 24 от
НК съдът е увеличил определеното общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“
за срок от две години с 1/2, като е постановил окончателно определеното наказание - три години „Лишаване от свобода на основание чл. 58 от ЗИНЗС да изтърпи в
затвор от закрит тип при първоначален строг режим.
От така определеното наказание съдът е зачел и приспаднал изтърпяната
част от общото наказание, което В.В.С. търпи наказание „Лишаване от свобода“ по
НОХД № 13724/2018 г. на СРС и НОХД № 734/2018 г. на PC-Пловдив, считано от 12.04.2018 г.
С жалбата е поискана
отмяна на обжалваното определение в частта му, с която е приложен чл.24 от НК и
е увеличено определеното на осъдения наказание с 1 година, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В проведеното на 18.09.2019г. открито
съдебно заседание осъденият В.С. се явява лично, конвоиран от СЦЗ. За него се
явява служебният му защитник му адв. Н.. Адвокат Н. поддържа изцяло жалбата с
изложените в нея основания, като моли да се уважи и отмени определението на СРС
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че са
групирани наказанията са за престъпления, които са приключили със споразумения,
по които дела подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина,
както и че осъденият С. е по-голямата част от по-високото наказание от 2
години, което обстоятелство предполага, че той се е превъзпитал и се е
поправил. Отбелязва, че не е необходимо за изпълняване на целите на наказанието
да се завишава в пълния възможен размер общото наказание предвид и влошеното
здравословно състояние на подзащитният й.
Представителят на СГП счита
жалбата за неоснователна. Посочва, че СРС е извършил правилно групиранията на
наказанията, като с оглед постигане на целите на наказанието и обремененото
съдебно минало на лицето, съдът е преценил, че трябва да приложи и чл.24 от НК,
като увеличи така определеното общо наказание.
Осъденият С. моли да се
намали определението от СРС наказание
„ЛОС“.
Настоящият съдебен
състав, като се съобрази с изискванията на чл.313 и сл. НПК във връзка с чл.341, ал.1 НПК и чл.306, ал.1 НПК, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представената по делото справка за съдимост за С. е
видно, че същият е многократно осъждано, като отношение към осъждането по висящото
пред СРС НОХД №3687/2019г., имат наложените му наказания е присъди по НОХД №
13724/2018 г. на СРС, НОХД № 734/2018 г. на PC-Пловдив, както и НОХД № 169/2019 г. по описа на
РС-Габрово.
Също от справката за съдимост е видно, че:
С присъда по НОХД № 13724/2018 г. на СРС на осъденият
е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години за
деяние, извършено в периода 06.03.2017 г. до 01.08.2017 г.;
С присъда по НОХД № 734/2018 г. на PC-Пловдив на осъденият е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години за деяние,
извършено в периода 04.12.2012 г. до 12.02.2013 г.;
С протоколно определение от 10.04.2019 г. по НОХД №
169/2019 г. на РС-Габрово осъденият се е признал за виновен в извършване на
престъпление за периода 18.11.2015 г. до 23.11.2015 г., като му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че районният съд е приел правилен подход при
групиране на наложените на осъдения наказания, изграждайки фактическите си
изводи въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателствени
средства за осъжданията на осъдения С... Поради това въззивният състав се
съгласява с приетата за установена фактическа обстановка, като не намира
основания за допълнения и корекции по отношение на направените от СРС изводи
досежно определянето на едно общо най-тежко наказание.
Първоинстанционният съд
е приел, че по посочените осъждания са налице предпоставките
на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, като е определил първоначален строг
режим и е постановил наказанието да бъде
изтърпяно в затвор от закрит тип.
Настоящият съдебен
състав се солидаризира с доводите на контролирания такъв, че са налице предпоставките на чл.
24 от НК така определеното най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на две години да бъде увеличено с максималния размер от 1/2, съответно
на осъденият да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три
години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Същият е осъждан многократно, като извън квалифициращия признак опасен рецидив, приложен по присъдите,
образуващи съвкупността, е осъждан и за други престъпления от общ характер. Мнозинството от осъжданията му по различни състави на
престъплението „измама“ и въпреки, че е търпял ефективно наказание „лишаване от
свобода“, подсъдият е продължил с престъпната си дейност. Правилно районният съд е приел, че определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години се явява несъразмерно на обществената опасност на деца.
Правилно районният съд е
зачел и приспаднал от определеното общо най-тежко наказание времето, през
което осъденото лице е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ НОХД №
13724/2018 г. по описа на СРС и НОХД № 734/2018 г. по описа на PC-Пловдив, а именно считано от
12.04.2018г.
Въззивният съд счита, че
противно на твърденията на защитата, не следва да се ревизира и извършеното от
първата съдебна инстанция увеличение по реда на чл.24 НК. Според справката за съдимост на осъдения
С., извън групираните присъди, са налице още множество осъждания, изтърпяването
на наказанията по които не са изиграли своята роля да поправят и превъзпитат
осъдения и да въздействат предупредително върху него. Поради това, необходимо
за постигането на целите по чл.36 от НК, правилно първоинстанционният съд е
извършил увеличението по реда на чл.24 от НК.
При извършената въззивна проверка
настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата
на чл.25, ал.2 НК, като е приспаднал изтърпяната част от
наказанията по включените в групата присъди, а на основание чл.59, ал.1 НК .
Обосновани и правилни са
изводите на първата инстанция и досежно приложението на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, а именно, че на
осъдения С. следва да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване
на наложеното общо най-тежко наказание в размер три години „Лишаване от свобода“.
Атакуваното определение е
незаконосъобразно в частта му, в която съдът е постановил определеното общо
наказание да бъде изтърпяно в затвор от закрит тип. С изменението на ЗИНЗС / ДВ
бр. 13/2017г. / отпада правомощието на съда да определя вида на мястото за
лишаване от свобода, в което осъденото лице следва да търпи наказанието си. Ето
защо определението в тази му част следва да бъде отменено, а в останалата му
част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.337 вр. чл.334, т.3 вр. чл.306, ал.1, т.1 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 22.05.2019г., постановено от СРС, НО, 12 състав по
НОХД № 3597/2019г. както следва:
ОТМЕНЯ определението в частта му, в която е постановено осъденият В.В.С. да търпи
определеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 / три /
години в затвор от закрит тип.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.