Разпореждане по дело №1375/2018 на Окръжен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

ЗА НАСРОЧВАНЕ НА ОБРАЗУВАНО ПО ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ДЕЛО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

 

№4045/19.12.2018г.                 гр.Варна

 

Я. Панева – съдия-докладчик по НОХД № 1375/2018 г. по описа на Окръжен съд- Варна, след като се запозна с материалите по делото, с оглед подготовката за разглеждане в разпоредително заседание, констатира следното:

Делото е образувано по разпореждане на зам.председателя на ВОС от 10.12.2018 г. по внесен от ВОП обвинителен акт срещу:

О.Р.Ю. *** за престъпления, както следва:

 - по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.1 от НК

- по чл. 152 ал.3 т.1 вр. чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл. 63 ал.1 т.2 от НК

 

С.Г.М. *** за престъпления, , както следва:

 - по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал. 2 т.1 от НК

- по чл. 152 ал.3 т.1 вр. чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл. 63 ал.2  т.2 от НК

 

Като взе предвид, че делото е подсъдно на ОС – Варна намира, че са налице всички условия за разглеждането му в разпоредително заседание.

Делото, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1, т.3 от НПК, следва да бъде разгледано от съдебен състав от  двама съдии и трима съдебни заседатели. Съгласно разпоредбата на чл. 390 ал.2 от НПК съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.

Поради горното и на основание чл.247а, ал.2, т.1 вр. чл.247б, вр. чл.248 от НПК

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И  :

1./ Насрочва НОХД № 1375/2018г. по описа на ВОС за разглеждане в разпоредително  заседание на 11.01.2019 г. от 09.30 ч.

В разпоредителното заседание ще бъдат обсъдени въпросите по чл.248,ал.1 НПК, както следва:

          - Конституиране на страни в производството по направени искания;

 - Подсъдно ли е делото на ВОС;

          -Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

- Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите О.Р.Ю. и С.Г.М. и/или на пострадалия, съгласно посочените такива в чл.249,ал.4 НПК. 

- Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

- Налице ли са основания разглеждането на делото да се проведе при закрити врати; необходимост от привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

- Взетите мерки за процесуална принуда;

- Искания за събиране на нови доказателства;

- Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

След обсъждане на горните въпроси, съдът ще се произнесе по тях с определение. След влизането на това определение в сила, в съдебните заседания пред първоинстанционния и въззивния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила посочени по- горе, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени.

2./ Преписи от обвинителният да се връчат на подсъдимите.

3./ За провеждането на разпоредително заседание да се уведомят: ОП – Варна, подсъдимите О.Р.Ю. и С.Г.М., техните защитници,наследниците на пострадалото лице К.М.Ж.- Д.Д.Х.и М.Д.П., както и родителите / в настоящия случай бабата и дядото/  на подсъдимите О.Р.Ю. и С.Г.М.- Г.Р.Ю.и О. С. Ю..

4./ Указва на наследниците- Д.Д.Х.и М.Д.П., че може да упълномощят повереник.  Ако искат да имат такъв, но не са в състояние да заплатят адвокатско възнаграждение, следва да представят доказателства за тези обстоятелства и интересите на правосъдието изискват това, съдът им назначава повереник.

5./ Преписи от настоящото разпореждане да се изпратят на подсъдимите.

6./ Да се уведомят подсъдимите за правото им да бъдат защитавани от надлежно упълномощен адвокат, както и за това, че за датата на с.з. следва своевременно да организират защитата си.

Разяснява на подсъдимите, че имат следните права: да научат за какво престъпление са привлечени в това качество и въз основа на какви доказателства; да дават или да откажат да дават обяснения по обвинението; да се запознават с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да правят необходимите извлечения; да представят доказателства; да участват в наказателното производство; да правят искания, бележки и възражения; да се изказват последни; да обжалват актовете, които накърняват техните права и законни интереси, и да имат защитник. Подсъдимите имат право защитникът им да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

В случай, че не могат да си ангажират защитник, а желаят да им бъде назначен служебен защитник на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК  следва да уведомят своевременно съда – поне 3 дни преди съдебно заседание.

Подсъдим, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език, като на същия се предоставя писмен превод на непосредствено касаещи правата му актове, като постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Подсъдимият има право да откаже писмен превод, когато има защитник и с отказа не се нарушават процесуалните му права.

7./ Присъствието на подсъдимите в съдебно заседание е задължително до приключване на делото във въззивната инстанция.

На основание чл.247б, ал.1 от НПК указва на подсъдимите, че делото може да бъде разгледано и решено в тяхно отсъствие ако са налице условията на чл.269 от НПК, а именно:

-        ако не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия без да уведоми съответния орган;

-        местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

-        редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК;

-        се намира извън пределите на Република България и:

а/ местоживеенето му не е известно;

б/ не може да бъде призован по други причини;

в/ е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

8./ Указва на прокурора, на О.Р.Ю. и С.Г.М., на техните защитници, на наследниците- Д.Д.Х.и М.Д.П., както и на бабата и дядото на подсъдимите О.Р.Ю. и С.Г.М.- Г.Р.Ю.и О. С. Ю., че в 7-дневен срок  от получаването на съобщението и преписа от настоящото определение могат да дадат отговор по въпросите, които ще се обсъждат в разпоредително заседание и да направят своите искания.

9./ Указва на наследниците на пострадалото лице К.М.Ж.- Д.Д.Х.и М.Д.П., че в 7-дневен срок от получаване на съобщението може да направят искания за конституиране като  граждански ищци с цел обезщетяване на претърпените от тях вреди, както и че това действие (заявяването на желание за конституиране) следва да се извърши най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първата инстанция.

10./ Разяснява на подсъдимите правата и възможностите, произтичащи от разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК (глава 27 от НПК): че могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или някои от свидетелите; че подсъдимите може да признаят изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласят да не се събират доказателства за тези факти, и че като последица от самопризнанието при евентуална осъдителна присъда следва задължително приложение разпоредбата на чл.58а от НК –/При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

(2) В случаите по чл.57, ал.1 от НК, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.

(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал.2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.

(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 - 3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.

(5) Правилата по ал.1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на НК наказания по чл.37, ал.1, т.2 - 11./

11./ Делото да бъде на разположение на лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание по всяко време  до 2 дни преди датата на съдебното заседание, за да се запознаят с материалите и да направят необходимите им извлечения.

 

Определението е окончателно.

 

 

          СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: