№ 16003
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110131752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ... срещу Т. И. Х. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за сумата от 15423,31 лв., представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди на
..., причинени при ПТП на 27.12.2017г. на път III - 507 между ..., предизвикано по
вина на ответника като водач на л.а. „...“ с peг.№ ..., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 3.06.2024г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2017г. на път III - 507 между ..., л.а.
„...“ с peг.№ ..., управляван от ответника, е самокатастрофирал, вследствие на което
са били причинени неимуществени вреди на пътуващата в автомобила .... Тя е
получила мозъчно сътресение, контузия на главата, охлузване по дланите и
вътрешния глезен на левия крак, оток в тилната част на главата с болка при натиск,
охлузване по челото и болка в поясната област. Процесното ПТП е било
реализирано по вина на ответника, за когото в съставения констативен протокол е
отразено, че е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. За л.а. „...“ с peг.№ ..., при ищцовото дружество е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
настъпване на ПТП, като по иск на пострадалото лице било заведено гр.д.№
8924/2018г. по описа на СГС, I - 11 състав, и изплатено присъденото обезщетение в
размер от 15423,31 лв. Ищецът поддържа, че с оглед поведението на ответника е
придобил регресно вземане срещу него за платеното застрахователно обезщетение.
С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Прави
искане и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
1
молба. Не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото открито
съдебно заседание.
Съдът, като прецени доводите на ищеца и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на сезиращия съда осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. 1 КЗ се предпоставя от установяване на пораждащия съдебно предявеното
регресно вземане фактически състав, включващ следните факти: 1) сключен
валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за
увреждащия автомобил със застрахователно покритие към датата на вредоносното
събитие; 2) настъпване на покрит по договора застрахователен риск и плащане на
застрахователно обезщетение от ищеца за репариране на вредите в сочения от него
размер на пострадалото лице; 3) отговорност на ответника за вредите по чл. 45
ЗЗД, възникнала при наличие на елементите на непозволено увреждане –
описаното в исковата молба деяние, противоправност, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите и вина, която се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 4)
размер на вредите съответен на претендирания такъв; и 5) установена
концентрация на алхокол в кръвта на ответника над допустимата по закон норма
при осъществяване на деликта.
По делото е представен протокол от проведено на 21.08.2018г. пред
Хасковски районен съд заседание по НОХД № 1152/2018г. на X-ти наказателен
състав, обективиращ определение за одобряване на постигнато споразумение по
реда на чл. 381 НПК, с което Т. И. Х. е признат за виновен за това, че на
27.12.2017г. в землището на с. Книжовник, общ. Хасково, на път III – 507, км.
37+500, при управление на МПС л.а. „...“ с peг.№ ..., нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, а именно на С. И. К. и на ., като деянието е
извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от четири
години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години. На основание чл. 24, ал. 3 НПК наказателното производство е прекратено.
Съгласно чл. 382, ал. 9 НПК определението на съда, с което се одобрява
постигнато споразумение за решаване на делото в рамките на водено наказателно
производство, е окончателно, а одобреното от съда споразумение съгласно чл. 383,
ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от престъпното деяние, относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Затова в
процесния случай, при съобразяване задължителната сила на определението, с
което Хасковски районен съд, X-ти наказателен състав, е одобрил постигнатото по
НОХД № 1152/2018г. споразумение, настоящият съдебен състав приема за
установено, че на сочените в исковата молба дата и място ответникът е осъществил
виновно противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване правилата за
движение при управление на МПС, като доколкото извършването му в пияно
състояние съставлява съставомерен елемент на инкриминираното деяние по чл.
343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, то съдебният акт на
наказателния съд е обвързващ и относно това, че ответникът е управлявал
2
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Към доказателствата са приобщени също и Решение от 15.07.2021г. на СГС,
I-11 състав, по гр.д. № 8924/2018г., и частично отменящо го при упражнен
инстанционен контрол Решение от 28.06.2022г. на САС, 14-ти граждански състав,
по в.гр.д. № 3889/2021г., последното влязло в сила на 15.08.2022г., видно от които
по предявен от ... срещу ... иск по чл. 432, ал. 1 КЗ й е присъдено застрахователно
обезщетение в размер от 8000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат от реализираното на 27.12.2017г. ПТП по вина на Т. И. Х. като водач на
л.а. „...“ с peг.№ ..., изразяващи се в болки и страдания от получена контузия на
главата с лекостепенно мозъчно сътресение и охлузвания по главата и тялото, както
и преживян стрес, ведно със законна лихва върху главницата считано от
26.04.2018г. до окончателното плащане. В тежест на застрахователното дружество
са присъдени разноски за адвокатска защита на увреденото лице в общ размер от
935,49 лв., както и разноски в полза на съдебния бюджет в общ размер от 659,89 лв.
– за двете инстанции.
Съобразявайки силата на пресъдено нещо, настоящият състав приема въз
основа на постановените решения да се установява, че процесното ПТП съставлява
покрит застрахователен риск по сключена при ... застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „...“ с peг.№ ..., валидна към датата на ПТП, като за причинени
в причинна връзка със същото неимуществени вреди на пострадалото лице Славея
Момчилова е признато вземане от ищеца застраховател за обезщетение в
присъдения размер.
С оглед изложеното съдът намира за установени всички обстоятелства,
включени във фактическия състав на предявеното от ищеца по регресната му
претенция вземане, поради което искът се явява доказан в своето основание.
Съгласно чл. 500, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахования водач по
регреса е обусловен от размера на платеното от застрахователя обезщетение по
застраховката „Гражданска отговорност”, заедно с платените лихви и разноски.
Съобразно визираната норма ищецът застраховател има право да претендира от
ответника като причинител на увреждането заплатената сума за репариране на
вредите и заплатеното обезщетение за забава до окончателното й плащане, както и
присъдените с постановените съдебни решения разноски по водените срещу него
дела. Видно от представени по делото справки от ЧСИ Николета Кавакова и ЧСИ
Мариян Петков по заведени срещу ... три изпълнителни дела въз основа издадени
от СГС и САС изпълнителни листа по гр.д. № 8924/2018г. и в.гр.д. № 3889/2021г.,
от страна на застрахователя са платени и преведени в полза на взискателя суми,
както следва: присъденото застрахователно обезщетение от 8000 лв., законната
лихва от 26.04.2018г. до окончателното плащане в общ размер от 3479,87 лв.
(изчислен от съда на база данните от справките относно датите на постъпилите
плащания) и разноските за адвокатска защита в двете съдебни производства в общ
размер от 935,49 лв., или общо 12415,36 лв. Не подлежат на възмездяване от
виновния водач събраните от застрахователя такси в полза на ЧСИ и разноски по
изпълнението в рамките на образуваните изпълнителни производства, които
съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са в тежест на длъжника по изпълнението. Тези
възложени в тежест на застрахователя разходи са резултат от липсата на
доброволно изпълнение на признатото изпълняемо право по съдебните актове за
реализиране на отговорността му по прекия иск на пострадалия, като същите не
съставляват присъдени съдебни разноски, включени в обема на задължението по
3
регреса (в този смисъл Решение от 7.12.2022г. на СГС, II-E въззивен състав, по
в.гр.д. № 13997/2021г.). Няма данни присъдените в тежест на ищеца разноски в
полза на съдебния бюджет в общ размер от 659,89 лв. да са доброволно платени от
него по сметка на съда или събрани със средствата на принудителното изпълнение,
поради което те също не му се следват по регреса.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи за сумата от 12415,36 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
15423,31 лв. искът подлежи на отхвърляне. Като последица от частичното
уважаване на иска на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от 12415,36 лв. считано от датата на подаване на исковата молба –
3.06.2024г. до окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът претендира и
доказва да е направил разноски за държавна такса – 616,93 лв., и за адвокатско
възнаграждение – 2000 лв. с вкл. ДДС, платено в брой, видно от извършеното в
този смисъл отбелязване в представения по делото договор за правна защита и
съдействие, служещ в тази част като разписка за извършеното плащане (ТР № 6 от
06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС), или общо 2616,93 лв., от които
по съразмерност му се следват 2106,63 лв. Ответникът не претендира, нито доказва
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. Х., ЕГН **********, с адрес: .., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., по иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. 1 КЗ, сумата от 12415,36 лв., представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за неимуществени вреди на ..., причинени при ПТП на 27.12.2017г. на
път III - 507 между ..., предизвикано по вина на Т. И. Х. като водач на л.а. „...“ с peг.№
..., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
3.06.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
12415,36 лв. до пълния предявен размер от 15423,31 лв.
ОСЪЖДА Т. И. Х., ЕГН **********, с адрес: .., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2106,63 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5