№ 21686
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110160436 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. К. Т., уточнена с
молба от 05.12.2022 г. против Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с която е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните
недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 124 от кв.150 по плана на гр.********,
СО, район ********, с площ от 500 кв.м., при съседи съгласно нотариален акт и скица
№ АГ-94-С-350/06.12.2006 г.: ПИ пл.№ 123, улица и УПИ-II-2010, предвиден за
нанасяне в КККР с проектен номер ********, при съседи: ПИ ********, ********,
******** и 02659.2194.2853; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 123 от кв.150 по плана на
гр.********, СО, район ********, с площ от 500 кв.м., при съседи съгласно нотариален
акт и скица № АГ-94-С-350/06.12.2006 г.: ПИ пл.№ 124, улица и УПИ-II-1518 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ********, с площ от 800 кв.м., съставляващ
съгласно скица Неурегулиран поземлен имот пл.№ 2429 в кв.150 по плана на
гр.********, при съседи: ********, наследници на ********в, река и сиропиталище
„М.В.“, съставляващо съгласно доказателствения акт имот пл.№ 2010, съгласно
неодобрен кадастрален план, заснет през 1997 г., нанесен в кадастрален лист № А-2-9-
А и А-2-9-В, предвиден за нанасяне в КККР с проектен номер ********, при съседи:
ПИ 0********, ********, ******** и ********, за които в КККР на гр.********,
район ********, Столична община, одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2021 г. на
ИД на АГКК е налице непълнота, тъй като недвижимите имоти, не са нанесени.
1
В първоначалната искова молба и последващата уточняваща молба ищцата
твърди, че по силата на правна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 24, том XII, рег.№ 27430, дело №
1981/20.12.2006 г. по описа на Румен Димитров, нотариус с район на действие СРС, е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 124 от кв.150 по плана на гр.********, СО,
район ********, с площ от 500 кв.м., при съседи съгласно нотариален акт и скица №
АГ-94-С-350/06.12.2006 г.: ПИ пл.№ 123, улица и УПИ-II-2010, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.
№ 123 от кв.150 по плана на гр.********, СО, район ********, с площ от 500 кв.м.,
при съседи съгласно нотариален акт и скица № АГ-94-С-350/06.12.2006 г.: ПИ пл.№
124, улица и УПИ-II-1518. Поддържа още, че по силата на договор за продажба на
недвижим имот № 148, том II, рег.№ 03648, дело № 324/16.09.2004 г. по описа на
******** е собственик и на недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша нива/,
находящ се в гр.София, район ********, местността „Средни рид“, с площ от 800
кв.м., съставляващ съгласно скица Неурегулиран поземлен имот пл.№ 2429 в кв.150 по
плана на гр.********, при съседи: ********, наследници на ********в, река и
сиропиталище „М.В.“. Ищцата твърди, че със заявление от 28.05.2019 г. инициирала
процедура за отстраняване на непълнота в КККР и изменение на КККР на район
********, одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2021 г. на ИД на АГКК по
отношение на ПИ с пл.№ 124 и ПИ с пл.№ 2429 по плана на гр.********, но със
Заповед от 17.05.2022 на началника на СГКК София й било отказано, поради
постъпило възражение от Министерство на отбраната, че имотите се застъпват с имот
с идентификатор № 02659.2149.2853, обявен за частна държавна собственост. Според
ищцата, кадастралната карта не съответства на кадастралната основа, с която са
попълнени собствените й описани по-горе недвижими имоти, поради което е налице
непълнота. Поддържа, че тя е единствен собственик на процесните имоти, които е
придобила чрез договори за покупко-продажби и същите са били отразени като
самостоятелни имоти към момента на придобИ.ето им, по действащия към онзи
момент дворищно-регулационен план. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за
тяхното уважаване.
В подадения писмен отговор се изразява становище за недопустимост, а по
същество за неоснователност на предявените искове. Доколкото по-горе бяха
изложени мотиви относно възражението за недопустимост, то същото не е необходимо
да бъде преповтаряно. По отношение неоснователността на исковите претенции се
излагат доводи, че имот с идентификатор № 02659.2149.2853, с обща площ от 1200
кв.м., е собственост на държавата, с предоставени права на управление на
Министерство на отбраната, съгласно Акт за публична държавна собственост №
2120/12.06.2018 г. С решение на МС № 867/29.12.2018 г. имотът е обявен за частна
държавна собственост. Актът е изготвен на основание чл.70, ал.2 ЗДС, като е цитиран
2
предходен Акт за държавна собственост № 314/04.12.1997 г., в който е отразено, че
държавата е собственик на имота на две правни основание – чл.6 ЗС и Заповед №
38/04.12.1970 г. за предаване на сграда на бивше общежитие „********“ ведно с
дворно място. Въз основа на заповедта, имотът е предаден с протокол от 17.12.1970 г.
на МНО. Поддържа се още, че първоначално имот с площ от 5 декара и 5 ара е бил
дарен от Стоян Тошев на Съюза за закрила на децата в България, с нотариален акт за
дарение от 19.06.1935 г., том IX, № 12, регистър 1773, дело № 1690/1935 г.,
подусловие, че се ползва от юридическото лице за уреждане и настаняване в дом „М.
В.“ за сираци и други нуждаещи се от лечение деца. Впоследствие, с резолюция от
16.06.1951 г. на Софийски околийски съд по гр.д.№ 112/1951 г. сдружението е закрито,
а неговото имущество е предадено на държавата съгласно действащите по това време
нормативни актове. Сочи се, че след извършената проверка по повод исковата молба,
няма данни, които да доказват, че придобитите от ищцата недвижими имоти попадат
върху имота в управление на МО. Дори да се установи предходното се изразява
становище, че нотариалните актове за покупко-продажба, на които се позовава
ищцата, не могат да се противопоставят на правото на собственост на държавата, което
не е било прекъсвано в нито един момент. Сочи се още, че обективираната в
нотариален акт № 148, том II, рег.№ 03648, дело 324/2004 г. по описа на нотариус
******** покупко-продажба, на база предходно съставен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, не е породила вещно-
прехвърлително действие, тъй като градоустройственият статут на имота, опис в АЧОС
№ 01792/29.10.1999 г., го изключва от приложното поле на ЗСПЗЗ, по чийто ред са
били възстановени части от стар имот с пл.№ 1113 от кв.150. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска прекратяване на производство, а по същество -
отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпило становище от Министерство на отбраната - трето лице-
помагач на страната на ответника, в което се излагат доводи за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Поддържа се, че Държавата и собственик на имот
с идентификатор № 02659.2149.2853, за което надлежно са съставени АДС. Имотът е
предоставен за управление на Министерство на отбраната, чието владение не е било
прекъсвано. Обстоятелството, че ищцата представя нотариални актове за имоти,
попадащи в имота на Държавата, не би могло да се противопостави не правото на
собственост на последната. По изложените в становището съображения се иска
отхвърляне на предявените искове.
По делото е постъпило и становище от третите лица – помагачи на страната на
ищцата – Н. М. З. и И. А. Л., в което се изразява становище за основателност на
предявените искове, тъй като праводателите на ищцата са били собственици на
процесните недвижими имоти. Доказателства за това са били представени при
3
сключване на сделката в нотариална форма, като държавата никога не е оспорвала
правото на собственост. По изложените в становището доводи, молят за решение, с
което исковите претенции бъдат уважени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 24, том XII, рег.№ 27430, дело № 1981/20.12.2006 г. по описа на
Румен Димитров, нотариус с район на действие СРС, по силата на който ищцата е
закупила следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 124 от кв.150 по
плана на гр.********, Столична община, район ********, с площ от 500 кв.м., при
съседи по скица: ПИ пл.№ 123, улица и УПИ-II-2010, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 123 от
кв.150 по плана на гр.********, Столична община, район ********, с площ от 500
кв.м., при съседи ПИ пл.№ 124, улица и УПИ-II-1518.
По делото са приложени преписи от документите, представени от продавачите
във връзка с удостоверяване правото им на собственост при сключване на
гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот – нотариален акт №
171, том I, рег.№ 171, дело 168/1929 г. и записка за вписване № 190, том XV от
28.10.1929 г.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 148, том II, рег.№ 03648, дело № 324/16.09.2004 г. по описа на
******** нотариус с район на действие СРС, по силата на който ищцата е закупила
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша нива/, находящ се в гр.София, район ********, местността
„Средни рид“, с площ от 800 кв.м., съставляващ съгласно представена скица
Неурегулиран поземлен имот пл.№ 2429 в кв.150 по плана на гр.********, при съседи:
********, наследници на ********в, река и сиропиталище „М.В.“.
По делото е приложен и нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ по план за земеразделяне № 2, том I, рег.№ 375, дело № 6/1998
г. по описа на В. Янакиев, нотариус с район на действие София, представен при
сключване на договора от 2004 г., по силата на който продавачите да удостоверели
притежаваното ;от тях право на собственост върху недвижимия имот.
По делото е приложено извлечение от Емлячен регистър на гр.******** от 1934
г. по отношение на вписванията относно притежаваните от ******** и С. А. ********
/наследодатели на продавачите по гореописаните правни сделки/ недвижими имоти в
землището на гр.********, ********
По делото е приложен заверен препис на Акт № 2120 за публична държавна
собственост, съставен на 12.06.2018 г. основание чл.70, ал.2 ЗДС по отношение на
поземлен имот с идентификатор № 02659.2194.2853 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с 1200 кв.м. незастроена площ, при съседи
4
ПИ с идентификатори: ********, 02659.2194.184, 02659.2194.292 и 02659.2194.1518. В
акта е посочено, че бивш собственик на имота е Държавата съгласно АДС №
314/21.12.1970 г., като имотът е предоставен за управление на Министерството на
отбраната на основание Заповед № 38/04.12.1997 г. на ИК на СГНС. В раздел
забележки на акта е отразено, че с Решение на МС № 867 от 29.12.2018 г. по т.1, б.“д“,
имотът е обявен за частна държавна собственост.
По делото е приложена цитираната в Акт № 2120/12.06.2018 г. заповед №
38/04.12.1970 г., в която е описан следния недвижим имот: сграда с дворно място,
бивше общежитие „********“, находяща се в района на гората гр.********. Към
заповедта е приложен и протокол от 17.12.1970 г. с описание на находящата се в имота
сграда.
По делото е приложен и заверен препис от Акт № 314 за държавна собственост
на недвижим имот, съставен на 21.12.1970 г. на основание чл.6 ЗС и Заповед №
38/04.12.1997 г. на ИК на СГНС по отношение на имот с масивна жилищна сграда,
общежитие, находящо се в гр.******** от 1200 кв.м. и сграда, застроена на 417 кв.м.,
при граници на имота: Стоян Тенев и борова гора. В акта е посочено че имотът се
предоставя за стопанисване и управление на МНО, като преди това и бил бивша
собственост на общежитие „********“, полуразрушено и безстопанствено.
По делото е приложен и заверен препис от Акт № 01792 за частна държавна
собственост на недвижим имот, съставен на 29.10.1999 г. на основание чл.68, ал.1 ЗДС,
чл.148, ал.1 ЗЛС и Резолюция от 16.07.1951 г. на Околийския съдия в гр.София за
прекратяване на сдружение „Съюз за закрила на децата“, по отношение на недвижим
имот, представляващ терен с площ от 5 891,47 кв.м., част от стар пл.№ 1113 от кв.150
по плана на гр.********. В акта е посочено, че бивш собственик на имота, съгласно
нотариален акт за дарение том IX, № 12, рег.№ 1773, дело № 1690/1935 г. е Съюз за
закрила на децата. Като предходно съставен АДС е цитиран този от 21.12.1970 г., а
като местонахождение на имота – гр.София, район ********, бивша местност
„********“, имот пл.№ 1113 /стар/ от кв150, съгласно кадастралния план на
гр.******** към 1954 г., при граници съгласно КП от 1954 г.: гора, имоти с пл.№№
1113а, 1113б, гора, път, а съгласно КП от 1999 г.: имот пл.№ 1516, имот пл.№ 1517,
имот пл.№ 1518, имот пл.№ 1336, имот с пл.№ 1894, път.
По делото е приложен и препис от цитирания в АДС № 01792/29.10.1999 г.
нотариален акт за дарение том IX, № 12, рег.№ 1773, дело № 1690/1935 г., съгласно
който Стоян Величков Тошев, в изпълнение последната воля на покойната му съпруга
М. Стоянова В., дарил на Съюз за закрила на децата две ниви, от които една от 2 дка, а
другата от 3 дка и 5 ара, находящи с в землището на с.********, местността
„********“.
По делото е приложена Заповед № 18-5081/17.05.2022 г. на началника на СГКК
София, с която е отказано изменение на КККР на район ********, одобрена със
5
Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК за поземлени имоти с
идентификатори 02659.2194.2853 и ********, заявено от Й. К. Т. /настояща ищца/.
Като в мотиви в заповедта е посочен издаден акт за държавна собственост.
От страна на Областния управител на област София по делото е представена
преписка, образувана по повод Заповед № РД-22-006/23.01.2009 г. за отказ от
отписване от актовите книги.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.ето
Н. Ж. и З. С.М. – служители на Министерство на отбраната, на длъжност „Специалист
държавна администрация“.
В показанията си св.Ж. разказва, че работи в МО от 2011 г., Главна дирекция
„Инфраструктура на отбраната“ към отдел „Регионална инфраструктура - София“,
която отговаря за всички имоти на територията на София-град и София област. Сочи,
че до преди около 1 година на неохраняемите имотите се извършвали периодични
проверки всеки месец, но към настоящия момент има заповед за извършване на
проверки през три месеца. Всеки служител има разпределен имот, за чиято проверка
отговаря. Свидетелката разказва, че е придружавала свой колега, отговарящ за
процесния имот с идентификатор завършващ на 2853, при извършване на проверка
преди 4-5 години. До имота водел черен път, бил неограден, в средата имало поляна,
оградена от всякъде с дървета.
В показанията си св.Миков разказва, че работи в МО от 2010 г. и отговаря за
процесния имот от поне 5-6 години. Имотът се води на административен адрес в
гр.********, ул.Средна гора № 6 и е с площ 1 декар и 200 ара. Има правоъгълна
форма, с лице към ул.Средна гора 20 метра и 60 метра дълбочина. От другите три
страни граничи с дървета и храсти. Не се ползва за нужди на Министерство на
отбраната, но редовно се извършват проверки съгласно заповед. Описва, че имотът
има лице към улицата, но тя не влиза в него, а продължава към къщи, построени от
двете й страни.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е проследило регулационния
статут на описаните в исковата молба недвижими имоти. Съгласно заключението имот
с идентификатор № ******** се припокрива изцяло с имот с пл.№ 2429, идентичен с
имот с пл.№ 2010, а с имоти с пл.№ 124 и пл.№ 123, се припокрива частично - по
посочените в отговора на задача № 3 точки /Приложение № 2 към заключението/.
Вещото лице е посочило, че имот с идентификатор № ******** е част от имота,
описан в АДС № 01792/29.10.199 г. Изслушано в проведеното на 17.09.2024 г. открито
съдебно заседание вещото лице обяснява, че имоти с пл.№№ 123 и 124 се появяват в
кадастралния план през 1998 г., но не може да се каже кога точно са нанесени, тъй
като той е попълван постоянно. Изслушано в проведеното на 12.11.2024 г. открито
съдебно заседание вещото лице обяснява, че различната площ на имота в трите
6
съставени АДС е поради промяна на границите, но имоти с пл.№№ 123 и 124 попадат
в този имот, независимо от това.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В Решение № 139/14.03.2018 г. по гр.д.№ 456/2017 г., II г.о. на ВКС е посочено,
че съгласно т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК искът за
собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в
кадастралната карта, може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по
чл.54, ал.2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота
или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на
съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от
урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали
кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи
правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича
от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се
състои същата. Произнасянето по този въпрос с диспозитива на съдебния акт е
подчертано и в т.5 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът
по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се
поглъща от иска за собственост.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че неправилно е приел, че е
сезиран с два обективно съединени иска – с правно основание чл.124 ГПК и по чл.54,
ал.2 ГПК, тъй като искът за собственост поглъща предявения иск по ЗКИР.
Предходното не нарушава правото на защита на страните, тъй като доказателствената
тежест е правилно разпределена.
Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при
установен от ищцата правен интерес от търсената защита – спор между страните за
процесното субективно материално право. При предявен положителен установителен
иск за собственост предмет на доказване е правото на собственост на ищеца върху
имота, като в тежест на ищеца е да докаже това право, което твърди, че е възникнало
на посоченото в исковата молба основание. Следва да се отбележи, че ищецът не е
длъжен да доказва правото на собственост на праводателя си, но ако ответникът
оспорва и това право, ищецът е длъжен да докаже и него.
В конкретния случай ищцата твърди, че се легитимира като собственик на
процесните недвижими имоти по силата на правна сделка - договори за покупко-
продажба, а праводателите й - въз основа на наследствено правоприемство и правна
сделка. В подадения писмен отговор ответникът оспорва вещно-прехвърлителното
действие на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 148, том II, рег.№
7
03648, дело № 324/2004 г. по описа на нотариус ******** с район на действие СРС.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че в хода на производството
ищцата не проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост върху
процесните недвижими имоти, както и това на нейните праводатели. За да достигне до
този извод, съдът взе предвид изслушаните по делото заключения /първоначално и
допълнително/ на съдебно-техническата експертиза, неоспорени от страните. Видно от
заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза при отговор на
въпрос № № 2 и № 3, поставени с отговора на исковата молба е, че имот с с пл.№ 1113
/част от който е описания в АДС № 01792/29.10.1999 г. терен с площ от 5891,47 кв.м./
от кв.150 е нанесен в кадастралния план на гр.******** от 1954 г., като нанасянето е
станало още с изработване на кадастралния план. В Приложение № 4 към
първоначалната СТЕ вещото лице е представило комбинирана скица от оцифрена
извадка от плана на гр.******** от 1960 г., на която се вижда, че имот с пл.№ 1113 е с
нанесена сграда на т.нар. „климатично училище“, като други имоти не са нанесени. В
отговора на посочения по-горе въпрос № 4 вещото лице е посочило, че процесните
имоти са нанесени през 1997 г. по искане на собствениците за издаване на нотариални
актове, но нанасянето е извършено, без да се уведомяват заинтересовани страни.
При изслушването му в проведеното на 17.09.2024 г. открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че на приложеното по делото извлечение от топографска карта
/Приложение № 3/ отразяваща състоянието на имотите към 1980 г., е имало борова
гора, поради което изводът е, че не е могло да има земеделски имоти. Предходното се
установява и от приложените по делото АДС № 314/21.12.1970 г., заповед №
38/04.12.1970 г. и протокол от 17.12.1970 г., където имотът е описан като „сграда с
дворно място, находяща се в район на гората гр.********“. Видно от заключението на
приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза е, че имотите,
предмет на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 1690/1935 г., са част
от имот с пл.№ 1113, като границите им са описани в АДС от 1999 г.
Видно още от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза
е, че не може да се установи идентичност между имотите, предмет на нотариален акт
от 1929 г. /по силата, на който праводателите на ищцата се легитимират като
собственици/ и процесните недвижими имоти, на които ищцата твърди, че е станала
собственик през 2006 г., съответно кой от всички посочени в нотариалния акт от 1929
имоти съставлява процесните имоти № 123 и № 124. Вещото лице обаче е
категорично, че последните два имота са включени в имот с идентификатор №
02659.2194.2853 /актуван с Акт за държавна собственост № 2120/12.06.2018 г./.
На последно място, видно от заявеното от вещото лице при изслушването му в
проведеното на 17.09.2024 г. открито съдебно заседание и от приложената към
заключенията топографска карта е, че имот с пл.№ 2429, предмет на договора за
продажба от 2004 г., не граничи с река, докато в приложения по делото нотариален акт
8
№ 148, том II, ре.№ 03648, дело № 324/2004 г. по описа на нотариус ******** е
посочена такава като съсед на имота.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото не се събраха безспорни
доказателства, обуславящи извод, че ищцата е собственик на процесните недвижими
имоти, нанесени графично върху имоти с идентификатори № 02659.2194.2853 и №
********, съответно, че същите са правилно отразени в кадастралния план на
гр.********. Напротив, в хода на производството твърденията на ответника, че
притежава собствени противопоставими на ищцата права, се доказаха от събраните
писмени доказателства – АДС № 314/21.12.1970 г., Заповед № 38/04.12.1970 г.,
протокол от 17.12.1970 г., АДС № 01792/29.10.1999 г., както и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите И.ета Н. Ж. и З. С.М. – служители в
Главна Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Отдел „Регионална
инфраструктура на отбраната - София“ при Министерство на отбраната. Следва да се
отбележи, че актът за държавна собственост има доказателствена сила до доказване на
противното досежно посочената дата и място на съставяне, видът и състоянието на
имота, такива, каквито са описани в акта, както и че се е осъществило соченото
основание за придобИ.е от държавата. В конкретния случай доказателствената сила не
е опровергана.
Предвид гореизложеното, предявения положителен установителен иск за
собственост следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. Видно от
доказателствата по делото е, че направените разноски са в размер на 450,00 лева
/300,00 лева – депозит за първоначалната СТЕ и 150,00 лева – депозит за
допълнителната СТЕ/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300,00 лева, като съобразява, че делото е с правна и
фактическа сложност, както и броя на проведените открити съдебни заседания. С
оглед предходното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
общо 750,00 лева.
Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. Т., ЕГН ********** против Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес:
******** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 124 от кв.150 по плана на гр.********, СО, район ********,
9
с площ от 500 кв.м., при съседи съгласно нотариален акт и скица № АГ-94-С-
350/06.12.2006 г.: ПИ пл.№ 123, улица и УПИ-II-2010, предвиден за нанасяне в КККР с
проектен номер ********, при съседи: ПИ ********, ********, ******** и
02659.2194.2853; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№ 123 от кв.150 по плана на гр.********, СО,
район ********, с площ от 500 кв.м., при съседи съгласно нотариален акт и скица №
АГ-94-С-350/06.12.2006 г.: ПИ пл.№ 124, улица и УПИ-II-1518 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в ********, с площ от 800 кв.м., съставляващ съгласно скица Неурегулиран
поземлен имот пл.№ 2429 в кв.150 по плана на гр.********, при съседи: ********,
наследници на ********в, река и сиропиталище „М.В.“, съставляващо съгласно
доказателствения акт имот пл.№ 2010, съгласно неодобрен кадастрален план, заснет
през 1997 г., нанесен в кадастрален лист № А-2-9-А и А-2-9-В, предвиден за нанасяне
в КККР с проектен номер ********, при съседи: ПИ 0********, ********, ******** и
********, за които в КККР на гр.********, район ********, Столична община,
одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2021 г. на ИД на АГКК е налице непълнота,
тъй като недвижимите имоти, не са нанесени.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. К. Т., ЕГН ********** да заплати на
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: ******** сумата от общо 750 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението е постановено при участието на Министерство на отбраната - трето
лице-помагач на страната на ответника Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, както и трети лица – помагачи на
страната на ищцата, както следва: П. А. З., ЕГН **********, Р. Л. Г., ЕГН
**********, И. В. Г., ЕГН **********, Д. В. Г., ЕГН **********, С. В. Г., ЕГН:
**********, И. А. Л., ЕГН **********, Н. М. З., ЕГН **********, П. П. А., ЕГН
********, П. А. А., ЕГН **********, Н. Б. П., ЕГН **********, З. Б. П., ЕГН
**********, Ц. К. В., ЕГН **********, К. В. И., ЕГН **********, И. В. И., ЕГН
**********, С. И. В., ЕГН **********, И. П. В., ЕГН **********, Х. А. В., ЕГН
3**********, Е. Г. А., ЕГН ********** и М. Г. А., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10