Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.01.2021
година гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Минка П.
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 410 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез
процесуалния му представител, срещу Решение № 260139 от 29.10.2020г., постановено по АНД № 1612/ 2020г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 518170 - F540298/ 16.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и
необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатото от
санкционираното лице нарушение представлява „маловажен случай” по см. на чл.93,
т.9 от ДР на НК, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и
съотв. за освобождаване от административно наказателна отговорност. Твърди, че
с оглед характера на самото нарушение и засегнатите от него значими обществени
отношения, възприетите от съда като смекчаващи обстоятелства не могат да
обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение за
квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК, като тези
обстоятелства единствено са релевантни
за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна
санкция и които са взети предвид от наказващия орган при наложена санкция в законово
регламентирания минимален размер. С подробно изложени съображения по наведеното
касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 518170 - F540298/
16.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Ответникът по касационната жалба – „ГОЛД
СТАНДАРТ 24” ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ГОЛД СТАНДАРТ 24” ЕООД,
гр. Стара Загора, против Наказателно
постановление № 518170-F540298/ 16.06.2020г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение № F540298/ 04.03.2020г.,
на „ГОЛД СТАНДАРТ 24” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
на основание чл.185, ал.2, предл. второ от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/
13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 28.02.2020г. в 10.40 часа в обект представляващ кафе-бар „Блек енд голд“,
находящо се в гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ № 30, стопанисвано от „ГОЛД
СТАНДАРТ 24” ЕООД, е констатирано, че дружеството е нарушило чл.26, ал.1, т.7
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ - при извършване на контролна покупка от орган
по приходите, е установено, че в издадения фискален бон № 0030975/ 28.02.2020г.,
липсват изискуемите реквизити, а именно наименование на закупената стока или
услуга, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки
и услуги. На издадения ФКБ е изписан текст „разни“ и не е изписано като
наименование на закупените стоки 1 брой промоция „вода и кафе“.
Старозагорският районен съд е
отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка
въззивният съд е приел, че извършването на нарушение по повдигнатото на „ГОЛД
СТАНДАРТ 24” ЕООД административно наказателно обвинение е доказано по безспорен
начин, но при наличие на обстоятелства, обуславящи определянето на
административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, са били
налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по 28 от
ЗАНН. С оглед на което съдът е направил извод че наказателното постановление е
издадено при неправилно приложение на закона и е постановил неговата
отмяна.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че в случая за допуснатото административно
нарушение, при квалифицираното му като „маловажен случай,” е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приемайки, че от нарушението не са
произтекли вредни последици за фиска; че се касае за първо нарушение на
санкционираното лице, при предприети действия за отстраняване на нарушението в
деня на неговото констатиране от контролните органи на НАП, съдът е направил
обоснован извод, че установените по делото факти сочат съществуването на
смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на
обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно
нарушение като „маловажен случай”. Действително за съставомерността на деянието
по повдигнатото административнонаказателно обвинение е без значение дали са
предприети действия по отстраняване на констатираното при проверката нарушение.
Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя
характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва
при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и
несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално
нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства
и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Посочените по-горе обстоятелства,
както и факта, че видно от издадения фискален бон № 0030975/ 28.02.2020г., за останалите
закупени при извършената контролна покупка артикули е спазено изискването по чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ – ФКБ съдържа наименование на
стоката, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки,
са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на
нарушението и в случая тези обстоятелства представляват смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Противно на твърденията на касатора не може да се приеме, че нарушението
рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл.185, ал.2, предл. второ
от ЗДДС във вр. с 185, ал.1 от ЗДДС обществени отношения по начин, непозволяващ
приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценката дали са налице основанията по чл.
28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.
6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните
последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се
преценява във всеки конкретен случай. А в
случая с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване
на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме,
че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в
сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел
при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.185, ал.2,
предл. второ във вр. с 185, ал.1 от ЗДДС. Ето
защо обосновано въззивният съд е приел, че административното нарушение следва да
бъде квалифицирано като
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, като освобождаването от административно наказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН. В
съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането
от административно наказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието
на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно
постановление и обуславя неговата отмяна. С оглед на което правилно
Старозагорският районен съд е постановил отмяна на НП № 518170- F540298/
16.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Предвид изложените съображения съдът намира
че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като съдът приема за основателно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност, съобразно действителната фактическа
и правна сложност на делото, на заплатеното адвокатско възнаграждение. На
основание чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, Национална агенция за приходите следва да
бъде осъдена да заплати на „ГОЛД СТАНДАРТ 24” ЕООД, гр. Стара Загора сума в
размер на минимално определеното адвокатско възнаграждение по чл. 18, ал. 2 във
вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 300 лева.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260139 от 29.10.2020г., постановено по АНД № 1612/ 2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
518170 - F540298/ 16.06.2020г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.
София, да заплати на „ГОЛД СТАНДАРТ 24” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „Славянски“
№ 45, ет.2, ап.14, ЕИК *********, сумата от 300 /триста/ лева - разноски
в съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.