№ 20524
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110122237 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от *****, ЕИК ***** срещу *****, ЕИК
***** осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на
1117, 62 лв., представляваща неизплатена част от регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
16.04.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 15.08.2023 г., при което вследствие виновното поведение на
водач на МПС „*****“ с рег. № ***** с валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени
щети върху лек автомобил марка и модел „*****“, с рег. № ***** в размер на
3578,20 лв. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на
сумата, заедно с 25 лв. ликвидационни разходи, като последният е изплатил
сумата в размер на 2485,58 лв. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който твърди, че претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски е одобрена и изплатена на ищеца в
размер на 2485,58 лв., поради което не е налице основание за предявяване на
иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, като безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е
настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.08.2023 г., при което
вследствие виновното поведение на водач на МПС „*****“ с рег. № ***** с
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество, са нанесени имуществени щети върху лек автомобил марка и
модел „*****“, с рег. № *****. Ищецът е изплатил на доверен сервиз за
извършения ремонт сумата в размер на 3578,20 лв. До ответника е изпратена
покана за заплащане на сумата, заедно с 25 лв. ликвидационни разходи, като
последният е изплатил сумата в размер на 2485,58 лв.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
2
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Спорен по делото е единствено размерът на вредите.
По делото бе прието без оспорвания от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. От заключението на вещото лице се установява, че
стойността за възстановяване на лек автомобил „*****” с рег. № *****,
изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3290,45 лв. В
открито съдебно заседание вещото лице разясни, че разликата между средни
пазарни цени и изплатеното обезщетение е в стойността на новите части,
които са значително по-скъпи от тези, които се предлагат на пазара като
алтернативни. Вещото лице дава заключение, че застрахователят е използвал
оригинални части.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съдът намира, че доколкото бе установено по делото, че увредения автомобил е
отремонтиран с оригинални части, то това е действителният размер на претърпените вреди,
който застрахователят е изплатил и съответно на основание чл. 411 ГПК следва да се
възстанови от ответника в качеството му на застраховател по ГО на виновния за
настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Поради изложеното съдът намира, че доколкото вещото лице даде
3
заключение в открито съдебно заседание, че автомобилът е поправен с
оригинални части, чийто размер е по-висок от алтернативните такива на
пазара, от където според вещото лице идва разликата между платеното
застрахователно обезщетение и редните пазарни цени, то съдът намира, че
изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на действителните вреди
и именно това е стойността, която ответникът следва да му възстанови, а не
средните пазарни цени.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът в размер на
894,11 лв. съобразно списък и представени доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД *****, ЕИК ***** да заплати на
*****, ЕИК ***** сумата в размер на 1117,62 лв., представляваща
неизплатена част от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разходи, настъпили във връзка с пътнотранспортно произшествие на
15.08.2023 г., при което вследствие виновното поведение на водач на МПС
„*****“ с рег. № ***** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху лек
автомобил марка и модел „*****“, с рег. № ***** с валидна застраховка Каско
при ищеца, които ответното дружество в качеството на застраховател по
застраховка, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба –
16.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 894,11 лв., представляваща
съдебни разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5