№ 1416
гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация.
Образувано по молба на Х. Л. В., с която се иска съдът да допусне промяна в
имената на молителя на Х. Л. В..
Молителят твърди, че е роден по времето на т.нар. „възродителен процес“, като
при раждането си е записан с имената Х. Л. В.. Заявява, че след демократичните
промени неговият баща е променил рожденото му име на Х. Л. В.. Заявява, че
понастоящем живее и работи в Германия, където носеното име му създава проблеми
при контактите с държавните органи, а и в чужбина живее в квартал, в който
неофашистки формирования осъществяват физически и психически тормоз над лица с
турско-арабски имена. Сочи, че предвид масовата бежанска вълна при пътуванията си
в страната и чужбина е подлаган на продължителни и затормозяващи проверки, което
също му създава неудобства. Предвид на горното, счита, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които са предпоставка за допускане на
исканата промяна.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа молбата
и моли за нейното уважаване.
Община Велико Търново, редовно уведомена, не изпраща представител и не
взема становище по молбата.
Районна прокуратура, гр. Велико Търново, редовно уведомена, също не изпраща
1
представител и не взема становище по молбата.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери за установено следното:
От изискания акт за раждане се установява, че молителят е роден на 3.10.1987 г. в
гр. Велико Търново и е с родители: Т. Ж. Р. – майка и Л. Р. В. – баща, като при
раждането си същият е записан с имената Х. Л. В..
От изготвената справка за съдимост на молителя се установява, че последният е
осъждан за престъпление по 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което същият е
реабилитиран по право.
В проведеното открито заседание се ангажираха гласни доказателства, според
които молителят е роден с името Х., както е бил наричан в квартала, в който е живеел
преди да замине за чужбина. Св. В. заявява, че докато молителят все още е бил
непълнолетен неговите родители са променили имената му, но в квартала все още го
знаят с българското му име.
При преценка и анализ на събраните по делото доказателства, за съда се
налага извод за основателност на молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР.
За основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане
на исканата промяна в имената на едно лице е необходимо да бъде установено по
категоричен начин, че името му е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо,
както и при наличието важни обстоятелства, които да налагат това. Трайната съдебна
практика приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено
неудобно или неподходящо, като тази преценка винаги е обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно
начина на образуване на бащиното и фамилно име на лицето.
В разпоредбите на чл. 13 и 14 ЗГР е предвидено, че бащиното име на всяко лице
се образува от собственото име на бащата, а фамилното име е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето,
освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго, като децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.
В настоящия случай при раждането на молителя и съобразно разпоредбите на чл.
13 и 14 ЗГР същият е получил за бащино име собственото име на своя баща, а за
фамилно – фамилното име на последния. Впоследствие обаче, след настъпване на
демократичните промени в Република България родителите на молителя са променили
имената на сина си на носените понастоящем такива - Х. Л. В.. Действително,
собственото, бащиното и фамилното име на молителя не са позорящи, нито
обществено неприемливи, но не е без значение обстоятелството, че същият е известен
в обществото с името Х., с което той самият желае да се идентифицира. Имената, с
2
които молителят фигурира в удостоверението си за раждане, понастоящем не се
използват от молителя и от неговото обкръжение, който факт сочи на важно
обстоятелство по смисъла на закона, налагащо промяна на собственото, бащиното и
фамилното име по претендирания в молбата начин. Касае се за необходимост едно
фактическо положение да бъде юридически закрепено, която необходимост произтича
не само от желанието на молителя, но и от съображения за правна сигурност, щом в
обществото той е известен и желае занапред да се идентифицира с имената Х. Л. В., с
които е записан при раждането си и които впоследствие са променени от родителите
му.
Действително, имената на молителя вече са променяни, но това не е станало по
негова воля, а по волята на неговите родители, а доколкото не според волята си
молителят в различни периоди от време е носил различни имена, след като е
навършила пълнолетие, той може да избере кои от имената, с които е известен в
обществото, да носи занапред (така и Решение № 145 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 4962/2007 г., IV г. о.)
Мотивиран от горното и на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА в собственото, бащиното и фамилното име на Х. Л. В.,
ЕГН **********, роден на 3.10.1987 г. в гр. Велико Търново, от „Х.” на „Х.”, от „Л. ”
на „Людмилов ” и от „В.” на „Величков”, като в регистъра на населението същият да
бъде вписан имената Х. Л. В..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на ТЗ „ГРАО”
при Община Велико Търново за отразяване на промяната.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3