РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Карлово, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101123 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование„***“ ЕООД) чрез
процесуалния си представител твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу И. Н. А. било образувано ЧГрД № 45/2021 г. по описа на
Районен съд - Карлово, като в срока по чл. 415 от ГПК ищецът предявява иск
за установяване на вземането си.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу И. Н.
А. с ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК *******, което дружество,
от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „***“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора.
„У.Е.“ ЕООД (тогава „***“ ЕООД) встъпило в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство било ищец по
установителния иск. Ищецът - кредитор придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
1
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
*** определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-
късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка.“
Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ****** и И. Н. А. с ЕГН
********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********* от дата 30.08.2017 г. за ползване на
мобилна услуга за номер ******** при условията на тарифен план V.M. с
месечен абонамент 15.80 лева. Срокът на договорът бил 24 месеца - до дата
30.08.2019 г.
Въз основа на сключен договор за предоставянето на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от
дата 30.08.2017 г. между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ****** били
издадени фактури № ********** от 08.01.2018 г., № ************ от
08.02.2018 г., от *********** от 08.03.2018 г., № ******** от 08.04.2018 г., №
********* от 08.05.2018г.
По-конкретно:
1) Фактура № ********** от 08.01.2018 г. с начислена за отчетен
период 08.01.2018 – 07.02.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от
които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки —13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума била платима в срок 25.01.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
2) Фактура № ************/08.02.2018 г. с начислена за отчетен
период 08.02.2018 – 07.04.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от
които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума била платима в срок 25.02.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
3) Фактура № ***********/08.03.2018 г. с начислена за отчетен
период 08.03.2018 – 07.04.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от
2
които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума била платима в срок 25.03.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
4) Фактура № ********/08.04.2018 г. с начислена за отчетен период
08.04.2018 – 07.05.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума била платима в срок 25.04.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
5) Фактура № *********/08.05.2018 г. с начислена за отчетен период
08.05.2018 – 07.06.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.05.2018 г. Към фактурата
било приложено извлечение.
Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за пет
последователни отчетни месеца 01/2018, 02/2018, 03/2018, 04/2018. и 05/2018
на стойност 79.00 лева. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение
- детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на *** (чл. 50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** имало
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
********* на дата 09.06.2018 г. крайна фактура № ********.
Датата на деактивация на процесния абонамент била на 25.05.2018 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия),
начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й (иск по
3
чл.86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410
ГПК).
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за
плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил предоставената лизингова вещ,
които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на
договора си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „***“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна декларация,
се съгласил и е приел общите условия на оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите
Условия „45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия“.
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от общите
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, *** имало право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и
спрямо длъжник, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1.
еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2.
ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и
други услуги посочени в Ценовата листа на *** и ползвани през предходния
месец (или периоди). “
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките
се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната
чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“
4
Съгласно чл.28 от Общите условия „28. За месеца на първоначално
свързване към Мрежата, както и за месеца на закрИ.е на телефонния пост,
абонатът дължи заплащане на месечен абонамент пропорционално на
дните, в които телефонният пост е бил активен. Абонатът ползва
включените в абонаментния план минути пропорционално на заплатената
част от месечния абонамент.“
За периода от активацията/подписването на договора до датата на
първия билинг цикъл абонатът заплащал пропорционална част от месечният
абонамент, съответстваща на броя на дните, в които са му били предоставяни
услугите. За същият период абонатът ползвал съответната пропорционална
част от услугите, включени в месечния абонамент.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които са били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от
общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане
може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“
В конкретният случай ответникът И. Н. А. с ЕГН **********
подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал избраните
услуги, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била
фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че И. Н. А. с ЕГН ********** град К., община К., област П., ул.
„П.Р.С.“ *** дължи на „У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование„***“ ЕООД)
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в град С., 1404, район
„Т.“, булевард „Б.“ № *** със законен представител Ю.Б.Ц.: сумата 79:00
(седемдесет и девет) лева, представляваща незаплатени суми по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, с клиентски № ********* от
30.08.2017г. за периода 08.12.2017г. до 07.05.2018г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, за което са издадени фактури
№ ********** от 08.01.2018 г., № ************ от 08.02.2018 г., от
*********** от 08.03.2018 г., № ******** от 08.04.2018 г., № ********* от
08.05.2018г., за която суми е била издадена заповед № 11 от 11.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 45/2021 г.
по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът И. Н. А., чрез назначения от съда особен представител,
5
оспорва иска.
Претендираното вземане на „У.Е.“ ЕООД (с предишно
наименование„***“ ЕООД) било с произход задължение на ответника към ***
ЕАД в посочения размер, като се твърдяло, че това вземане било предмет на
договор за цесия между *** ЕАД и С.Г. Г. ООД, а в последствие на договор за
цесия между С. Г. Г. ООД и *** ЕООД. Последното подало заявление по чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ЧГрД № 45/2021 г.
От името ответника оспорва факта, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК въпросните цесии са били съобщени на
ответника, по надлежен начин, така че за същият да е възникнало задължение
да плати на ищеца претендираната сума.
Цесията не породила действие спрямо длъжника, тъй като същият не
бил уведомен, както предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от
ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната
съдебна инстанция, за да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следвало до него да е достигнало волеизявлението на
досегашния кредитор - цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл
била разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор
(цедентът) трябвало да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Разпоредбата на чл.99 ЗЗД била императивна и представлявала изискване
договорът за цесия да обвърже валидно ответника, респективно в
отношенията между страните по делото ищецът да е носител на спорното
право. При неизпълнението й, не бил осъществен докрай фактическият състав
на цесията и същата не можела да обвърже валидно ответника в отношенията
му с ищеца.
В процесния случай, макар формално общите условия от договора
да предвиждали възможност за прехвърляне правата на кредитора в полза на
трети лица, разпоредбата, в частта и, в която е предвидено, че с подписването
на договора, потребителят се счита за уведомен по реда на чл.99 ЗЗД,
заобикаляла императивното изискване на чл. 99 ЗЗД, което я правело
нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, доколкото цитираната клауза от общите
условия не била индивидуално уговорена и върху съдържанието и
потребителят не е могъл да влияе.
Поради изложените съображения, счита, че за да породи договора за
цесия действие по отношение на длъжника, респективно в отношенията
между страните ищецът да се счита активно материално легитимиран по
отношение на процесното вземане, договорът за прехвърляне на вземането
следвало да е надлежно съобщен на длъжника - потребител. В процесния
случай не е налице надлежно връчване на уведомлението за цесията.
Нямало спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на
договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) можел
да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Такъв бил и
процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно
от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера.
По делото обаче не се установявало волеизявлението за извършената
6
цесия да е достигнало до длъжника. Не били представени доказателства за
връчване на съобщението по чл. 99 на длъжника, поради което да се приеме,
че била положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи
на недобросъвестно поведение на длъжника. Не можело да бъде прието, че
съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното исково
производство, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея, който факт съдът бил длъжен да съобрази на основание разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК. В процесния случай уведомлението за цесията не
достигнало до длъжника с връчване на книжата по делото, доколкото същите
са връчени по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление,
след като адресатът не бил открит и са били събрани данни, че лицето не се
намира на адреса. Не било налице надлежно съобщаване на цесията и чрез
връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения особен
представител на ответника, тъй като последният не представлявал
упълномощен да получава материално-правни изявления представител на
ответника. Правомощията на особения представител се изчерпвали с
процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел
осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство.
Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления,
адресирани до него. Предвид на това, получаването от негова страна на
изявления, които принципно биха довели до промяна в материално
правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не
можело да произведе ефект. Връчването на особен представител не би могло
да се приравни нито на връчване на ответника (поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия. В основата на
назначаването на особен представител била липсата на връзка с ответника,
поради което изначално било известно, че особеният представител не би
могъл да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и същата да
породи действие за длъжника.
Горното водело до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не породил действие
спрямо ответника-длъжник. Предвид на това, ищецът не бил активно
материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на
спорното право, което води до неоснователност на предявената от него
искова претенция, която следва да бъде отхвърлена.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 45/2021 г. на РС Карлово е
видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена заповед № 11/11.01.2021 г. за
следните суми: 79.00 лева – главница, дължима по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер с клиентски № ********* от
30.08.2017г. за периода от 08.12.2017 г. до 07.05.2018 г.; 20.25 лева –
7
мораторна лихва за периода от 24.05.2018 г. до 30.11.2020 г.; 25.00 лева –
разноски по делото за заплатена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането представлява
незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с
клиентски № ********* от 30.08.2017г. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което съдът, на основание чл.415, т.2
от ГПК, е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи
доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу
него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Не се спори и се установява от приложените писмени доказателства
– декларация и 4 броя месечни сметки, че между ответника И. Н. А. и „Б.Т.К.“
ЕАД (нататък – „***“ ЕАД) е съществувало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за предоставяне на мобилни услуги
с клиентски номер ********* от 30.08.2017г. Не се спори, че въз основа на
посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано заедно с дължимите
месечни сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. От
представените договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. и извлечение
от приложение № 1 от 05.07.2021 г., е видно, че вземанията на „***“ ЕАД,
спрямо И. Н. А., произтичащи от договор за мобилни услуги са прехвърлени
на „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК *******, което дружество, от своя страна ги е
прехвърлило в полза на „***“ ЕООД. Представено е и уведомление за цесия
за извършените прехвърляния на вземания, изходящо от „С.Г. Г.“ ООД чрез
„***“ ЕАД, по пълномощно, адресирано до ответника И. Н. А., с което
последният се уведомява, че единствен разпоредител на вземането е „***“
ЕООД. По делото не са ангажирани доказателства за надлежно връчване на
уведомлението преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Законът
вменява в задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно
трайната съдебна практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия
кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД (решение
№ 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о., решение №
114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.). Практиката приема и
че изпратеното уведомление за цесията, приложено към исковата молба по
предявен иск за събиране на вземането и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. І-во от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД (решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, I т.о., решение № 78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.). Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът е бил уведомен за извършените цесии. Към исковата молба е
приложено уведомление за извършената цесия от цедента, чрез цесионера
като негов пълномощник, и същото е достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея.
По делото са представени като доказателство 5 броя месечни сметки,
8
както следва: № ********** от 08.01.2018 г., № ************ от 08.02.2018
г., от *********** от 08.03.2018 г., № ******** от 08.04.2018 г., №
********* от 08.05.2018г., както следва:
1) Месечна сметка № ********** от 08.01.2018 г. с начислена за
отчетен период 08.01.2018 – 07.02.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС),
от които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки —13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума е платима в срок 25.01.2018 г.
2) Месечна сметка № ************/08.02.2018 г. с начислена за
отчетен период 08.02.2018 – 07.04.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС),
от които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума е платима в срок 25.02.2018 г.
3) Месечна сметка № ***********/08.03.2018 г. с начислена за
отчетен период 08.03.2018 – 07.04.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС),
от които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума е платима в срок 25.03.2018 г.
4) Месечна сметка № ********/08.04.2018 г. с начислена за отчетен
период 08.04.2018 – 07.05.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от
които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева.
Дължимата сума е платима в срок 25.04.2018 г.
5) Месечна сметка № *********/08.05.2018 г. с начислена за отчетен
период 08.05.2018 – 07.06.2018 г. сума в размер на 15.80 лева (с ДДС), от
които:
- за мобилен номер ******** за месечен абонамент V.M. и
приложимите към него отстъпки - 13.17 лева;
- ДДС ставка 20% - 2.63 лева
Дължимата сума е в срок 25.05.2018 г.
Крайното задължение на ответника е посочено в последната месечна
сметка № ******** от 09.06.2018 г. и възлиза на 230.96 лева с ДДС. В същата
сметка е посочено, че балансът от предходни плащания е в размер на 79.00
лева. По делото липсват доказателства дали има извършвани частични
9
плащания от ответницата. От приложеното извлечение от приложение № 1
към договор за цесия от 01.10.2019 г. се установява, че предмет на договора
за цесия е сумата от 79.00 лева, т.е. сумата съответства на размера на
задълженията, установен с представените пет месечни сметки. Същата сума е
посочена и в потвърждението за извършената цесия по чл. 99 ал.3 от ЗЗД. В
производството са установени задължения на ответника към първоначалния
кредитор *** ЕАД в размер, по-голям от прехвърления на ищеца,
респективно – претендиран такъв.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че клаузата за
цесия е нищожна, доколкото не е индивидуално уговорена. Разпоредбата на
чл. 146 от ЗЗП установява нищожност на неравноправните клаузи, когато не
са били индивидуално уговорени, включително при договор за който се
прилагат общи условия. В конкретния случай уговорката за възможност за
прехвърляне на вземане при неизпълнение на договор, който безспорно е
потребителски, не може да се счете за неравноправна клауза. Същата не е в
противоречие със закона – не попада в нито една от хипотезите по чл. 143 от
ЗЗП, за да е приложима разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП.
Съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан
от фактическото положение към датата на подаване на заявлението (така и т.
1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017
г., ОСГТК). Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1
ГПК.
Неоснователен се явява доводът за липса на реално съобщаване на
цесията, тъй като исковата молба е връчена на особен представител.
Действително, няма данни цесията да е била надлежно съобщена на длъжника
преди предявяване на иска и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но с
връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен
представител, и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за
цесията, следва да се приеме че цесията е била надлежно съобщена на
ответната страна. В решение № 198 от 18.01.2019 г., по т. д. № 193/2018 г. на
ВКС, І-во т.о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите си
ВКС приема, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител
10
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. След като на кредитор е предоставена възможността да връчи
книжа чрез способите на нотариалното производство и се приема, че след
успешно проведена процедура по чл. 50 от ЗННД вр. с чл. 47 ал.5 от ГПК
книжата до длъжника се считат връчени, дори без да се назначава особен
представител, то няма пречка и в съдебния процес кредиторът да процедила
по същия начин. В съдебното производство е осъществена именно горната
процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК, но е направено нещо
повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че
длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се
дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките
на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, установен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства
мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които
разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на
правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави
валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или
отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в
процеса. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в
граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба и приложените към
нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия,
което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът
следва да вземе предвид при решаване на делото. Ето защо предявения иск
следва да бъде уважен.
ОТНОСНО разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изходът от процеса, следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 25.00 лева
за заплатена държавна такса, 180 лева за реализирано адвокатско
възнаграждение и 300 лева за възнаграждение на особен представител.
Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство съразмерно с уважената (разгледана) част от
вземането по заповедта, тъй като в настоящия случай не цялото присъдено
вземане по заповедта е било предявено. Съразмерно с уважената част от иска,
на ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер на 163.17
лева.
11
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Н. А. с ЕГН ********** град К.,
община К., област П., ул. „П.Р.С.“ *** дължи на „У.Е.“ ЕООД (с предишно
наименование„***“ ЕООД) ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в град С., 1404, район „Т.“, булевард „Б.“ № *** със законен
представител Ю.Б.Ц.: сумата 79:00 (седемдесет и девет) лева, представляваща
незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
с клиентски № ********* от 30.08.2017г. за периода 08.12.2017г. до
07.05.2018г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, за
което са издадени фактури № ********** от 08.01.2018 г., № ************
от 08.02.2018 г., от *********** от 08.03.2018 г., № ******** от 08.04.2018 г.,
№ ********* от 08.05.2018г., за която суми е била издадена заповед № 11 от
11.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 45/2021г. по описа на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, И. Н. А. с ЕГН
********** град К., община К., област П., ул. „П.Р.С.“ *** да заплати на
„У.Е.“ ЕООД (с предишно наименование„***“ ЕООД), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в град С., 1404, район „Т.“, булевард „Б.“ №
*** сумата от 505.00 лева, представляваща разноски по настоящото
производство и сумата от 163.17 лева, представляваща разноски по ЧГрД №
45/2021 г. по описа на Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12