№ 22764
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110151921 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника Е. М. С. чрез своя баща и законен представител
Михаил-Eрнесто С. М. да заплати сумата 3310,81 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
общ. Студентски, **********, аб. № 432897 за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 601,99 лв. – мораторна
лихва за забава за период от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г., както и сумата от
23,94 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от
02.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,29 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 15.08.2024 г.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до
топлоснабдения недвижим имот, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
1
енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на разноски в производството.
Ответникът Е. М. С. чрез своя баща и законен представител Михаил
Eрнесто С. – М. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Поддържа, че ответникът е приел наследството под опис, поради което
отговаря за задълженията на наследството само до размера на полученото
наследство. Оспорва издадените фактури и твърди, че е направено плащане в
размер на 1650 лЕ. преди завеждане на делото чрез системата на EasyPay.
Сочи, че са правени многократни неуспешни опити за получаване
информация за задълженията по партидата на имота. Оспорва размера на
задълженията и счита, че ищецът кредитор не е оказал съдействие и е
нарушил специалната закрила на имуществените интереси на малолетните
деца. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределени и мораторни
лихви. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не заема
становище по същество на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
2
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответникът не оспорва, а и от представените и приети като
доказателства по делото Нотариален акт за продажба на недвижими имоти
от18.05.2017 г., Удостоверение за наследници изх. № 282/07.02.2025 г. на
Община Ботевград и Удостоверение изх. № 1913/12.10.2022 г. на Районен съд
Ботевград по чл. 49, ал. 1 ЗН за приемане на наследство под опис, на
17.09.2022 г. ответникът Е. М. С. придобИ. процесния недвижим имот,
находящ се на адрес гр. София, общ. Студентски, ********** като единствен
наследник по закон от своята майка и наследодател Ренета Любенова Лакова,
поч. 17.09.2022 г.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
собственик и потребител на топлинна енергия в процесния имот след
17.09.2022 г., респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно
отношение. За облигационните задълженията на собственика наследодател
Ренета Любенова Лакова преди датата на нейната смърт отговаря пак
ответникът като единствен наследник по закон. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение
да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално
3
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има
разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице И. Д. Урумава по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия
топломер в абонатната станция на процесната сграда. Вещото лице е
съобразило, че за процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна
инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 445куб.м., че в
процесния имот са монтирани 2 броя апартаментни топломери, монтирани в
общите части /стълбище/ на сградата, които са отчетени на 29.05.2022г. и
18.05.2023г. В процесния имот са монтирани два водомера за топла вода,
отчетени от ФДР на 18.05.2022г. и 18.05.2023г. като отчетните формуляри с
4
подпис на потребител са представени на в.л. За период 22/23г. отчетеното
количество топла вода е коригирано /намалено/ с коефициент 0.709 поради
разлика в показанието на общия водомер в абонатната станция. От
заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. е в размер на 3705,33 лЕ.. Вещото лице е установило и че
общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е
преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено
на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни
документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което
е обективно и компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че за процесния период има извършени
плащания по партидата на имота в размер на 403,92 лЕ. и които са отразени по
партидата. Вещото лице е констатирало, че стойността на дължимата главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
е в размер на 3310,81 лЕ., а стойността на дъжлимата главница за дялово
разпределение за периода 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 23,94
лЕ.. В заключението е посочено, а от при изслушване на вещото лице в
проведеното по делото открито съдебно заседание се установява, че има
извършени плащания, които са за задължения извън процесния период.
Направеното от ответника възражение, че отговаря за задълженията на
наследството само до размера на полученото наследство следва да бъде взето
предвид в едно евентуално изпълнително производство. Не се установява по
категоричен начин по делото и наведеното твърдение на ответника, че не му е
оказано съдействие от кредитора – забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД.
Изпълнението на задължението поради естеството си се явява носимо, а не
търсимо. Още повече – евентуална забава на кредитора не е в състояние да
обоснове неоснователност на претенцията.
На следващо място, не може да се приеме, че с твърдяно неоказване на
съдействие кредиторът е нарушил специалната закрила на имуществените
интереси на малолетните деца. Съгласно чл. 129, ал. 1 СК, всеки от родителите
може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните
действия на непълнолетното си дете в негов интерес, а в разпоредбата на чл.
130, ал. 1 СК е предвидено, че родителите управляват имуществото на детето в
5
негов интерес и с грижата на добър стопанин. Привличането в качеството на
ответник по облигационен иск за заплащане на разходи за експлоатация на
собствения на детето недвижим имот не предполага извършването на
действия на разпореждане с недвижим имот или обременяването му с вещни
тежести, поради което не е необходима и допълнителна санкция от районния
съд. В настоящия случай своевременно е предявено вземане с настъпил падеж
и малолетният ответник е надлежно представляван по делото от своя баща и
законен представител.
Предвид изложеното предявените главни искове са основателни в
пълните предявени размери.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2
вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Както беше посочено по-горе, така
формулираните разпоредби не са вътрешно противоречиви и за да е налице
забава и за да се дължи мораторна лихва не е необходима покана,
Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2021 г. – 15.08.2024 г. главница за ТЕ се явява основателна до посочения
от вещото лице размер от 596,66 лЕ. и искът следва да бъде отхвърлен за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. В
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски за държавна такса
в размер на 157,76 лЕ., 400,00 лЕ. – депозит за СТЕ, 400,00 лЕ. – депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100,00 лЕ. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото и отправеното до съда искане в
6
списъка по чл. 80 ГПК. Съобразно уважената част следва да се присъди
сумата 1054,38 лЕ..
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, но такИ. не се претендират и доказват да са
извършени, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, **********
чрез своя баща и законен представител Михаил-Eрнесто С. М., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 3310,81 лЕ. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Студентски,
**********, аб. № 432897 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 596,66 лЕ. – мораторна лихва за забава за период от
15.09.2021 г. до 15.08.2024 г., както и сумата от 23,94 лЕ. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва за период от 02.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1054,38
лЕ. – разноски в производството пред СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата
над посочената сума до пълния предявен размер 601,99 лЕ. и иска за
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
сумата 7,29 лЕ. за периода от 01.09.2022 г. до 15.08.2024 г. г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, бул.
„Братя Бъкстон“ № 85.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7