Определение по дело №43/2021 на Апелативен съд - Пловдив

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260048

                                                                                                               

                                                   Гр. Пловдив,  29.01.2021  г. 

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на  двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            Катя Пенчева

                                                                                        Величка Белева

 

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 43 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 262506/6.11.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 1449/2019 г. на ОС-Пловдив, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 17 229/25.06.2020 г., допълнена с молба с вх. № 266912/27.10.2020 г., имаща характер на жалба в една своя част, подадени от М.М.С. чрез назначения му служебен защитник адвокат Н.П. П.против определение № 1370/9.07.2019 г. по ч.в.гр.д. 1449/2019 г. на ОС-Пловдив.

Жалбоподателят М.М.С. чрез назначения му служебен защитник адвокат Н.П. с частната жалба с вх. № 270352 от 24.11.2020 г., както и с подадената лично от него с вх. № 9502/3.12.2020 г. до ВКС частна жалба моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно.  

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         На 24.02.2016 г. от М.М.С. е подадена искова молба против Р.Б.Д.и М.Н.И.за присъждане на обезщетение по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД. С молба от 15.08.2016 г. с вх. № 42539 по входящия регистър на РС-Пловдив ищецът заявява, че предявява частичен иск срещу двете ответници заедно на обща стойност 5 100 лв. от пълния размер на иска му срещу двете ответници заедно от 40 000 лв.

         На 22.03.2019 г. е постановено определение № 3338 по гр.д. 19037/2018 г. на РС-Пловдив, с което е върната исковата молба на М.С. и е прекратено производството по делото.

         На 9.07.2019 г. е постановено определение № 1370 по ч.в.гр.д. 1449/2019 г. на ОС-Пловдив, с което е потвърдено определение № 3338/22.03.2019 г. по гр.д. 19037/2018 г. на РС-Пловдив.

На 6.11.2020 г. окръжният съд като въззивна инстанция постановява по ч.в.гр.д. 1449/2019 г. обжалваното сега разпореждане № 262506, с което връща частна касационна жалба с вх. № 17 229/25.06.2020 г., допълнена с молба с вх. № 266912/27.10.2020 г., имаща характер на жалба в една своя част, подадени от М.М.С. чрез назначения му служебен защитник адвокат Н.П. П.против определение № 1370/9.07.2019 г. по ч.в.гр.д. 1449/2019 г. на ОС-Пловдив. За това разпореждане на окръжния съд жалбоподателят М.С. е уведомен лично на 26.11.2020 г. и чрез назначения негов служебен защитник адвокат Н.П. на 16.11.2020 г.

На 23.11.2020 г. е подадена (изпратена по куриер) частната жалба от М.С. чрез неговия процесуален представител-служебен защитник адвокат Н.П., получена в съда с вх. № 270352/24.11.2020 г. С нея се твърди, че разпореждането на окръжния съд № 262506/6.11.2020 г. е неправилно.

На 3.12.2020 г. с вх. № 9502 е подадена във ВКС частна жалба лично от М.С. частна жалба против разпореждането на окръжния съд № 262506/6.11.2020 г., с която се твърди, че то е неправилно, защото по полученото съобщение на 17.07.2019 г. е подал молба за правна помощ, която е уважена, и тя спира срокове за изпълнение. В молбата са изложени и съображения за несъгласие с подадената от адвокат П. молба с вх. № 266912/27.10.2020 г., както и че той се е отказал от защитата й. Заявено е и искане за назначаване на друг законен представител.

При проверка относно извършените по ч.в.гр.д. 1449/2019 г. процесуални действия след постановяването на определение № 1370/9.07.2019 г. се констатира, че за постановяването на това определение жалбоподателят С. е уведомен на 17.07.2019 г. На 24.07.2019 г. той е подал молба за правна помощ – да му бъде назначен служебен адвокат съгласно ЗПП, който да приподпише жалба срещу определението на съда, като настоява да получи името на служебния адвокат, както и телефон и адрес за връзка, за да обсъдят точния текст на жалбата. С определение от 12.08.2019 г. окръжният съд предоставя на С. правна помощ под формата на процесуално представителство по делото до окончателното приключване на производството, а с разпореждане от 20.08.2019 г. за особен представител е назначен адвокат К.К.. На 2.09.2019 г. на адвокат К.е връчен препис от определение № 1370/9.07.2019 г. На 9.09.2019 г. е подадена от адвокат К.молба до окръжния съд, в която е посочено, че се иска на основание чл. 63,ал.1 от ГПК да бъде продължен срокът за обжалване на определението, защото не е установил връзка със С., който е в затвора, и не може да уточни текста на жалбата. С разпореждане от 12.09.2019 г. окръжният съд оставя без разглеждане молбата, като посочва, че разпоредбата на чл. 63,ал.1 от ГПК е неприложима за случая – продължаване на срок за обжалване на определение на съда - съгласно чл. 63,ал.3 от ГПК, което разпореждане е съобщено на адвокат К.на 7.10.2019 г. На 14.10.2019 г. е подадена молба от адвокат К.до окръжния съд, с която е поискано възстановяване на срока за подаване на касационна жалба, като са изложени твърдения за особени непредвидени обстоятелства – искане от страна на С. да бъде уведомен за името и телефон на служебния адвокат за уточняване на текста на жалбата, С. не се е свързал с адвоката за уточняване на случая, липса по делото на касационна жалба за приподписване от адвокат, изчакване от адвоката произнасянето на съда по молбата за продължаване на срока. Със същата молба адвокат К.иска от съда да бъде назначен друг служебен представител, като той бъде освободен от представителство по това дело. С разпореждане от 15.10.2019 г. съдът оставя без движение молбата от 14.10.2019 г. по чл. 64,ал.1 от ГПК за представяне на препис от нея за връчване на насрещните страни. За разпореждането на съда адвокат К.е уведомен на 31.10.2019 г. и на 5.11.2019 г. представя препис от молбата. С разпореждане от 6.11.2019 г. съдът разпорежда препис да се връчи на насрещната страна за отговор съгласно чл. 66,ал.1 от ГПК, като преписи са връчени на М.И.(на 18.11.2019 г.) и на Р.Р.(на2.12.2019 г.). На 14.11.2019 г. окръжният съд постановява разпореждане, с което преценява, че молбата по чл. 64,ал.2 от ГПК е нередовна, тъй като в нея не са посочени доказателствата за основателността й съгласно чл. 65,ал.1,т.2 от ГПК, както и не е подадена и честна касационна жалба срещу определение № 1370/9.07.2019 г. съгласно изискването на чл. 65,ал.2,предл.1 от ГПК, като указва на адвокат К.да отстрани нередовностите, а в противен случай молбата ще се смята от съда за неподадена съгласно чл. 101,ал.3 от ГПК. За това разпореждане на окръжния съд адвокат К.е уведомен на 5.12.2019 г., след което на 19.12.2019 г. делото е върнато на РС-Пловдив. На 16.06.2020 г. е постъпила във ВКС частна жалба от М.С., в която е посочено, че на 23.07.2019 г. е подал молба за правна помощ, като изрично посочил, че иска да получи името, телефона и адреса на служебния адвокат, за да обсъдят с него точния текст на жалбата, че на 16.08.2019 г. е бил арестуван и задържан в ареста в гр. С. (относно което прилага постановление на СРП от 15.10.2019 г.), че окръжният съд и до момента не му е съобщил дали и кой е назначен за служебен адвокат, че на 9.09.2019 г. адвокат К.подава молба до окръжния съд за удължаване на срока за написване на жалбата, тъй като не се е свързал с него, а той по това време е бил задържан под стража, че с молба от 14.10.2019 г. адвокат К.се отказва от защитата, че с оглед на тази молба окръжният съд не му е назначил нов адвокат, не го е уведомил за случващото се и е върнал делото на районния съд. Тази частна жалба е изпратена от ВКС на ОС-Пловдив и е получена там на 25.06.2020 г. с вх. № 17229. С разпореждане от 29.07.2020 г. окръжният съд оставя тази частна касационна жалба без движение за посочване от жалбоподателя С. на конкретен акт, постановен по делото, който се обжалва, както и искането по отношение на този акт. За това разпореждане на съда С. е уведомен на 12.08.2020 г. и на 14.08.2020 г. подава молба за правна помощ, получена в съда на 17.08.2020 г. С определение от 20.08.2020 г. окръжният съд предоставя на С. правна помощ за процесуално представителство по делото до окончателното приключване на производството, а с определение от 12.10.2020 г. адвокат Н.П. е назначена за негов служебен защитник. За назначението адвокат П. е уведомена от съда със съобщение (без да й е изпратено копие от определение № 1370/9.07.2019 г.), връчено й на 19.10.2020 г., а жалбоподателят С. е уведомен със съобщение, връчено му на 26.10.2020 г. На 27.10.2020 г. адвокат П. подава до окръжния съд молба с вх. № 266912, с която уведомява съда, че се е свързала с жалбоподателя С., какъв е бил разговорът и че той й е заявил, че се отказва от нея, но поради липса на официален отказ по делото тя е длъжна да изпълнява задълженията си като служебен защитник по делото. Със същата молба адвокат П. посочва, че с подадената молба от 23.07.2019 г. С. е поискал назначаване на служебен адвокат по ЗПП, който да му приподпише жалбата срещу определение № 1370, но не е депозирал жалба за приподписване от адвокат. Със същата молба адвокат П. в изпълнение на указанията на съда моли да бъде отменено определение № 1370/9.07.2019 г. на ОС-Пловдив. На 29.10.2020 г. с вх. № 267212 в окръжния съд е получено искане от М.С. съдът да задължи адвокат П. да извърши посочени действия или да я смени с друг адвокат. На 6.11.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега пред апелативния съд разпореждане № 262506, с което приема, че частната касационна жалба с вх. № 17229/25.06.2020 г. е подадена срещу определение №1370/9.07.2019 г. извън срока за обжалване, който е започнал да тече от редовното връчване на съобщението лично на жалбоподателя на 17.07.2019 г. и е изтекъл на 24.07.2020 г., а жалбата е подадена на 25.06.2020 г.

Установява се с оглед изложените обстоятелства, че жалбоподателят С. е бил уведомен за определението на окръжния съд № 1370/9.07.2019 г. лично на 17.07.2019 г., но на 24.07.2019 г. е подал молба за правна помощ, която е уважена с определението на окръжния съд от 12.08.2019 г., след което на назначения служебен защитник адвокат К.е връчен препис от определението на 2.09.2019 г. и на 9.09.2019 г. той е подал молба за продължаване срока за обжалване на определението, като е уведомил съда, че С. е в затвора и не може да се свърже с адвоката, поради което текст на жалбата не е уточнен, а с молбата от 14.10.2019 г. адвокат К.се отказва от защитата и моли да бъде освободен от служебното представителство. Несъмнено е, че в случая не се касае до процесуално представителство, което адвокат К.да осъществява по договор с жалбоподателя С., а до представителство след назначение по реда на ЗПП. В случая се установява, че така назначеният представител не е могъл да започне да изпълнява своите задължения поради невъзможност да установи контакт с жалбоподателя. В молбата на адвокат К.от 9.09.2019 г. е посочено, че жалбоподателят С. е в затвора, което обстоятелство е видно от представеното с частната жалба, подадена във ВКС с вх. № 4718/16.06.2020 г. и получена в ОС-Пловдив с вх.№17229/25.06.2020 г., копие от постановление от 15.10.2019 г. на прокурор при СРП, съгласно което С. от 16.08.2019 г. до 15.10.2019 г. е бил задържан под стража. След като в периода от 2.09.2019 г. до 14.10.2019 г. адвокат К.не е могъл да осъществи връзка с жалбоподателя С., той не е могъл да предприеме и съответни процесуални действия за обжалване на определението на съда от 9.07.2019 г. С подаването на молбата за предоставяне на правна помощ срокът за подаване на касационна частна жалба против определението на окръжния съд от 9.07.2019 г. е прекъснат и не е текъл до разглеждането й, а след назначаването на адвокат К.той не е могъл да започне да тече поради невъзможността на служебния защитник да осъществи връзка с жалбоподателя заради задържането му под стража, като след отказа на адвокат К.на 14.10.2019 г. от представителството е било вече невъзможно той да предприеме надлежно процесуални действия и такива не са били извършени до 16.06.2020 г. При тези обстоятелства частната касационна жалба, подадена от С. във ВКС с вх. № 4718/16.06.2020 г. и получена в окръжния съд с вх. №17229/25.06.2020 г., не е просрочена, тъй като срокът за подаване на касационна частна жалба при установените обстоятелства в конкретния случай не е могъл да започне да тече след назначението на адвокат К., съответно, не е текъл и не е пропуснат. Както е уточнено с молбата от 27.10.2020 г. от адвокат П., частната касационна жалба е подадена против определение № 1370/9.07.2019 г. и, макар че е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.274,ал.3 във вр. с чл. 280,ал.1, вр. чл.278,ал.4, вр. чл. 284,ал.3,т.1 от ГПК жалбоподателят да представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 от ГПК, съответно при изпълнение на чл. 284,ал.2 от ГПК, след като не е просрочена тя не подлежи на връщане, а следва да бъдат отстранени нередовностите й. Установява се следователно, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като делото се върне на окръжния съд за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 262506/6.11.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 1449/2019 г. на ОС-Пловдив, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 17 229/25.06.2020 г., допълнена с молба с вх. № 266912/27.10.2020 г., имаща характер на жалба в една своя част, подадени от М.М.С. чрез назначения му служебен защитник адвокат Н.П. П.против определение № 1370/9.07.2019 г. по ч.в.гр.д. 1449/2019 г. на ОС-Пловдив.

         Връща делото на същия съд и състав за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)  

 

 

 

 

                                                                          (2)