МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 86/25.05.2018 година по НОХД №842/ 2018г. на БРС.
Бургаска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно Производство № 431-850/17 г. по описа на 01
РУ ОД МВР гр. Бургас Пор № 2630/17 г. на БРП, вх.№ 8105/17 г. на БРП, с който
е повдигнато обвинение срещу М.Н.Д. - роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, понастоящем в Затвора-Бургас, български
гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********, за това
че на 25.08.2017 г. в гр.
Б., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно:
паричната сума от 900 /деветстотин/ евро /с равностойност в
лева - 1760,24 лева, при официален
курс на БНБ за евро/лев -1/1.955830/, 1850 /хиляда
осемстотин и петдесет/ румънски леи /с равностойност в
лева 786,87 лева, при официален
курс на БНБ за 10 леи /български лева - 10/4.253380/ и 50 /петдесет/
лева, както и 1 брой дамско портмоне на стойност 11 лева, от
владението на собственика Щ.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р., както и паричната
сума от 900 /деветстотин/ евро (с равностойност в лева 1760,24 лева, при официален
курс на БНБ за евро /лев-1/1.955830), 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/
румънски леи (с равностойност в лева 786,87 лева, при официален
курс на БНБ за 10 леи /български лева - 10/4.253380) и 50 /петдесет/ лева, от
владението на собственика М.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р., Р. Р., като общата
стойност на всички отразени по-горе, като отнети движими вещи възлиза на
5205,22 лева, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и "б" НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Допълнително бяха събрани доказателства, касателно
семейното положение на подсъдимия Д..
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което
е предаден на съд подсъдимия Д., като изтъква, че направеното самопризнание от страна
на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на
наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер на четири години и шест месеца, което след редукцията по чл.58а НК
да бъде намалено на три години лишаване от свобода, изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор. На основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия Д. предлага да се възложат и направените в
производството разноски.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Ж.Н., предвид разглеждането на делото по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния му за разкриване на
обективната истина в настоящото производство, счита поисканото от БРП наказание
за завишено. Моли на последния да бъде наложено наказание в размер на три
години, които да бъдат намалени при условията на чл.58а НК. Изтъква желанието
на Д. да води нормален живот.
Подсъдимият
Д. посочва,
че се придържа изцяло към казаното от своя защитник. Заявява, че желае да
започне нормален живот и че съжалява за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.Н.Д. е роден на ***
***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, понастоящем в Затвора-Бургас,
български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.
С Присъда № 4/13.01.2014 г. на Окръжен Съд
- Бургас /влязла в сила на 28.01.2014 г./,
постановена по НОХД №1151/13 г. по описа на съда, за извършено на 23.11.2012 г.
престъпление по чл. 196, ал.1 т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
бук."А" и бук."Б" от НК, вр.чл.373,ал.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1 от НК, обвиняемият М.Н.Д. е бил осъден на „лишаване от свобода" за
срок от една година и осем месеца. Със същата присъда, за извършено на
23.11.2012 г., в условията на съвкупност, с престъпление по чл. 249, ал.1 от НК, вр. вр.чл.373,ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК обвиняемият М.Н.Д. е бил
осъден на „лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, като
на осн. чл.23, ал.1 от НК на М.Д. било наложено най-тежкото от определените му
отделни наказания , а именно лишаване от свобода за срок от една година и осем
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. На осн. чл.25, ал.1 и
чл.23, ал.1 от НК, Бургаският Окръжен съд е определил общо наказание на М.Н.Д.
измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1151/2013 год. и по НОХД № 2888/2012
год. на PC Бургас и по НОХД № 11975/2013 г. на Софийски районен съд, като му
наложил размера на най-тежкото от определените отделни наказания по тези дела,
а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
С Определение на БРС, за решаване на делото
със споразумение от 23.03.2016 г. /влязло в сила на същата дата/ по НОХД №
771/16 г. по описа на PC - Бургас, на обвиняемия М.Н.Д., за извършено от него
на 01.11.2015 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл.29, ал.1, бук."А" и бук."Б" от НК, на основание
цитираните текстове и чл. 55, ал.1 т.1 от НК е наложено наказание „лишаване от
свобода", за срок от една година и осем месеца, като е определен
първоначален строг режим за изтърпяването му. Наказанието е било изтърпяно на
21.03.2017 г.
Пострадалите Щ.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р.,
Р. Р. и М.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р., Р. Р./съпрузи/, пристигнали заедно в
Република България, в гр. Бургас, като отседнали в хотел „България", ет.
9, стая № 902, находящ се на ул. „Александровска", №21. По аргумент от
адресни карти на чужденец/ л.70-71/ те се регистрирали, като пребиваващи в
хотела за времето от 24.08.2017 г. до 27.08.2017 г.
На 25.08.2017 г. в ранния следобед около 15.30 часа ,
св. Щ.К. и съпруга й св. М.К. се прибрали в горепосочената хотелска стая, за да
отдъхнат. Св. Щ.К. оставила дамската си чанта, ведно с намиращите се вътре вещи
на леглото, в зоната под краката си. Малко по - късно и двамата, пострадали,
заспали.
На 25.08.2017 г. обв. М.Д. използвал
услугите на таксиметров автомобил марка „Шевролет", с per. № **, с
търговска марка „Кепитал такси", с шофьор- св.С.Ч.. Обв. М.Д. поръчал на
св. С.Ч., да го откара до хотел „България", като на горепосочената дата,
след 16.30 часа, двамата пристигнали с таксиметровия автомобил, който спрял
отвън, до бариерата на хотел „България", находящ се в гр. Бургас на ул.
„Александровска" №21. Обв. М.Д. поискал от водача С.Ч. да го изчака с
таксито. Обв. М.Д. влязъл в хотел „България", през един от входовете,
който се използвал предимно от служителите, след което се изкачил до деветия
етаж на сградата на хотела. Докато вървял по коридора обв. М.Д. се насочил към
стая № 902, като решил да проникне в стаята. В изпълнение на намерението си,
той приближил вратата на стая № 902, която не била заключена, с ръка упражнил
натиск върху нея и я отворил, успявайки по този начин да влезе вътре. Бидейки в
стаята, обвиняемият М.Д. видял, че вътре се намирали пострадалите св. Щ.К. и
съпруга й св. М.К., които спели, видял също така, че на леглото на което лежала
св. Щ.К. имало оставена дамска чанта. Обв. М.Д. помислил, че в нея имало пари и
решил да провери съдържанието й. Решението му било продиктувано от намерението
му да отнеме движими вещи, находящи се в чантата. Обв. М.Д. видял, че в дамската
чанта, . имало портмоне бяло
на цвят, собственост на пострадалата Щ.К., като в него намерил
паричната сума от 900 /деветстотин/ евро (с равностойност в лева - 1760,24 лв.,
при официален курс на БНБ за евро /лев-1/1.955830), 1850 /хиляда осемстотин и
петдесет/ румънски леи (с равностойност в лева 786,87 лв., при официален курс
на БНБ за 10 леи /български лева-10/4.253380) и 50 /петдесет / лева, същите
собственост на Щ.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р., Р. Р., в портмонето имало и
пари собственост на съпруга й, а именно: паричната сума от 900 /деветстотин/
евро (с равностойност в лева 1760,24 лв., при официален курс на БНБ за евро
/лев-1/1.955830), 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ румънски леи (с равностойност
в лева 786,87 лв., при официален курс на БНБ за 10 леи /български
лева-10/4.253380) и 50 /петдесет / лева, собственост на св. М.К., род. на ***
г. в гр. К.Р.Р., Р. Р.. Обв. М.Д. взел за себе си, портмонето, както и намиращите
се в него гореупоменати пари. След това обв. М.Д. отново през същата врата,
през която влязъл в стаята, я напуснал, оставяйки вратата леко отворена. Когато
излязъл от хотел „България" обв. Д. отишъл в чакащия го таксиметров автомобил
и св. С.Ч. го откарал в гр.Бургас, к/с „Славейков", откъдето взели С.П.Д.-
негова съпруга/впоследствие в хода на ДП конституирана със собствено
постановление в качеството на защитник на обв. М.Д./ и ги откарал до квартирата
им в к/с „Зорница" бл.29. Същия ден , обв. М.Д. и С.Д. отишли до обменно
бюро „Врачев ексчейнч" , находящо се на ул. „Транспортна", в МОЛ
„Бургас Плаза", където св. П.Р., като касиер обменила 3400 румънски леи,
които предала на обв. М.Д.. Няколко дни по-късно, на неустановена в хода на
разследването дата обв. М.Д. отново посетил горепосоченото обменно бюро и
обменил 300 евро.
Още на 25.08.2017 г. пострадалите Щ.К. и М.К.
заявили за отнетите им вещи в Първо РУ на ОД МВР Бургас. На място пристигнали
св. Хубен Карамфилов и св.Павел Сотиров и двамата полицейски служители към
Първо РУ ОД МВР Бургас, които разговаряли с пострадалите за установената липса
на вещи. В резултат на проведените оперативно издирвателни мероприятия/ОИМ/, на
29.08.2017 г., обвиняемият М.Д. бил установен от служители на полицията. С
оглед откриване предметите на посегателството били издирени лицата - св. П.Р. в
обменно бюро „Врачев ексчейнч", където обв. Д. обменил валутата описана
по- горе. Впоследствие, с протоколи за доброволно предаване на св. Радослав
Танев и св. Красимир Киров - полицейски служители при Първо РУ ОД МВР Бургас,
били предадени записи от извършено видеонаблюдение в обекти, като дисковете
били предадени от св. М.В. - администратор в хотел „България" от св. Д.М.-работеща в Общинско
предприятие „Транспорт" Бургас, както и адресни карти, посочващи къде са
били отседнали пострадалите. В хода на разследването обв. М. Д. е участвал в
действие по разследването „Разпознаване на лица".
В хода на проведената между обв.М.Д. и св. Я.Д.-
полицай при 01 РУ ОД МВР - Бургас беседа, обвиняемият признал авторството си в
коментираната кражба. Д. бил задържан за срок от 24 часа.С.Д.-съпруга на обв. М.Д.,
предала доброволно дрехите, с които той бил облечен в деня на кражбата.
Впоследствие на същите бил извършен оглед на ВД.
В изготвената по делото оценъчна експертиза
са материализирани констатациите на извършилото я вещо лице, че стойността на 1
бр. дамско портмоне, към процесната дата - 25.08.2017 г. възлиза 11 лева . Към
предмета на посегателството е включена и сумата от 5194,22 лв. така общата
стойност, към процесната дата - 25.08.2017 г. на отнетите вещи възлиза на
5205,22 лв./български лева и равностойност на евро и леи в български/ лева
ДП е снабдено със справка от Българска
народна банка , от която е видно, че за 25.08.2017 г., курсът на румънската лея
към българския лев е 10 румънски леи =4.253380 лв.
В заключението на
изготвените по делото технически експертизи 429/2017 г. /л.138/ на експерт при
сектор БНТЛ на ОД BP Бургас е обективирано становището на вещото лице С.П., че
предоставените за изследване два броя ДВД са заводски произведени. Сочи, че по
същите нямало признаци за манипулация на записите.Заснетото лице не е възможно
да бъде идентифицирано, поради ниското качество на записите. Точното време на
записа, според часовника на записващото устройство е вградено в съдържанието на
всеки кадър, с изключение на записа от бариерата на служебния паркинг.Сочи, че
дрехите, които носи заснетото на видеозаписите лице,вероятно са идентични на
предоставените за сравнение дрехи, поради сходство на щампите по тях .
Извършена е и техническа експертиза № 10 /2018 г. на експерт при гореупоменатия
сектор, на видеозаписи от охранителни камери, като е посочено, че не е възможна
идентификация.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от
показанията на разпитаните свидетели - Щ.К. /стр.22 и 50 ДП/, М.К. /стр.52 от ДП/, С.И. Ч./л.23 и 29 от ДП/, Я.Н.Д./стр.28 и 188 от ДП/, Х.К.К./л.
34 от ДП/, Павел Д. Сотиров /л. 35 от ДП/, Пламена Тодорова Русева /л. 36 от
ДП/, от заключенията на вещите лица по извършените счетоводна и техническа експертизи, от обясненията на
обвиняемия, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства- протоколи за разпознаване
/ л. 37 и 96 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие / л. 40 от ДП/,
протоколи за доброволно предаване /л. 44-48 и 105 от ДП/ и други.
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Д. се
подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
Съдът взе предвид и представените в съдебно
заседание доказателства относно семейното положение на подсъдимия, от които е
видно, че е сключил брак през 2016 г. и се грижи за малолетно дете.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия Д. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1,
б."а" и б."б"
от НК, тъй като на 25.08.2017 г. в гр.
Б., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно:
паричната сума от 900 /деветстотин/ евро /с равностойност в
лева - 1760,24 лева, при официален
курс на БНБ за евро/лев -1/1.955830/, 1850 /хиляда
осемстотин и петдесет/ румънски леи /с равностойност в
лева 786,87 лева, при официален курс
на БНБ за 10 леи /български лева - 10/4.253380/ и 50 /петдесет/
лева, както и 1 брой дамско портмоне на стойност 11 лева, от
владението на собственика Щ.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р., както и паричната
сума от 900 /деветстотин/ евро (с равностойност в лева 1760,24 лева, при официален
курс на БНБ за евро /лев-1/1.955830), 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/
румънски леи (с равностойност в лева 786,87 лева, при официален
курс на БНБ за 10 леи /български лева - 10/4.253380) и 50 /петдесет/ лева, от
владението на собственика М.К., род. на *** г. в гр. К.Р.Р., Р. Р., като общата
стойност на всички отразени по-горе, като отнети движими вещи възлиза на
5205,22 лева, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията
на деянието на подсъдимия по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б"
НК в случая е обусловена от посочените по-горе в настоящите мотиви
осъждания на М.Д., като
същевременно по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по тези
осъждания, към момента на процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл.30 НК.
От
обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- движими
вещи- парични суми и дамско портмоне в размер на общо 5205,22 лв. Вещите са
били чужди за дееца- същите са били собственост на Щ.К. и М.К.-
граждани на Република Р..
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на
вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на
своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай
съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се
установява, че подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното
деяние - прекъснал е владението на собствениците върху процесните вещи, така и
във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради
което престъплението е довършено.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Д. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че
с действията си прекъсва фактическата власт на досегашните владелци, но въпреки
това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е съзнавал, че извършва
деянието след като е осъждан с посочените присъди, както и че установява своя
фактическа власт върху вещите, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да присвои вещите. Това негово намерение се извлича и от
неговите последващи действия, като той е отишъл в обменно бюро, за да обмени
част от отнетата валута.
По вида и размера на наказанието:
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия Д. обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му
съдебно минало, а именно - осъжданията, които са извън правната квалификация на
деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Освен това, няма как
да не направи впечатление, че осъжданията, които обуславят тази квалификация,
са повече от минимално необходимите. Видно от приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия - л.49 - 54, същият е осъждан многократно за престъпления от общ
характер. Поради това, съдът отчете, че степента на обществена опасност на
дееца е висока, тъй като е с наложено престъпно поведение, още повече, че
деянието, предмет на настоящото дело, е извършено няколко месеца след
излизането му от затвора. По отношение на същия се наблюдава престъпна
наклонност за осъществяване на престъпления против собствеността, каквото
именно е и настоящото такова. Въпреки, че спрямо Д.
многократно са налагани респ. от него са търпени наказания лишаване от свобода,
те не са спомогнали за реализиране целите на индивидуалната превенция, не са
коригирали поведението му и не са оказали възпиращ ефект спрямо същия да
осъществява престъпна деятелност от същия вид.
По отношение на смекчаващите обстоятелства, съдът
не счита, че като такова следва да бъде приемано употребата на наркотични
вещества преди извършване на деянието. На първо място, липсват доказателства в
тази насока и на второ- действията на подсъдимия са били последователни,
адекватни и целенасочени, което означава, че преценката му и възможността да
контролира действията си не са били засегнати по никакъв начин.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, съдът отчете на първо място оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на
фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.
Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г.
на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като
допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по
делото. Съдът, също така отчита и изразеното съжаление за стореното.
С оглед
на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
обстоятелства под средния размер, а именно три години лишаване от свобода и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода. Неговата
престъпна деятелност се характеризира основно с престъпления против
собствеността на гражданите, поради което съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната
превенция спрямо лицето.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което
по отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1
от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС за определяне на първоначален
"строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание
"Лишаване от свобода”.
По
веществените доказателства:
По делото са приложени като веществени
доказателства дрехи- 1бр. черна на цвят шапка от плат с козирка и емблема
на „Найк" в лявата й част, 1 бр. тениска- черна на цвят с изображение на
мъж с брада отпред и на гърба, и с надпис на латиница „Kingz", 1 бр. къси дънкови
панталони- сини на цвят с бели правоъгълни фигури отпред, 1 бр. кожен колан -
черен на цвят с надпис „Diezel", принадлежащи на подсъдимия Д.,
които са били предадени от неговата съпруга. Не е налице законово основание за
отнемането на същите в полза на държавата, поради което те следва да бъдат
върнати на подсъдимия.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимия М.Н.Д., ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 521,89 (петстотин двадесет и един лева и осемдесет и
девет стотинки) лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Бургас направените по делото разноски в съдебното
производство в размер на 279 (двеста
седемдесет и девет) лева. Д. бе осъден да заплати и 10 /десет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителни листове в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-гр.Бургас.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ