№ 389
гр. Габрово, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Г.а
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100894 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.
Ищецът Б. М. излага, че с ответника Г. Г. Г. са сключили брак на 30.08.2023 г., от
който брак нямат родени деца. Твърди, че след сключване на брака не успели да
създадат семейство и да поддържат съпружески отношения, като помежду им липсва
комуникация, разбирателство и уважение. Излага, че съпрузите живеят разделено, като
всеки от двамата има собствен живот и не поддържат връзка помежду си. Поради
изложеното моли съда да прекрати брака между страните без да се произнася по
въпроса за вината.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв, с който не
оспорва предявения иск за развод. Излага, че е напуснала семейното жилище, като от
близо две години помежду им липсват всякакви физически и духовни контакти. Желае
след прекратяване на брака да запази фамилното си име – Г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за граждански брак от 30.05.2025 г., издадено от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово, на 30.08.2023 г. в гр.
Габрово, Б. М., роден на 01.05.1976 г. и Г. Г. Г., ЕГН **********, са сключили
граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0100 от същата дата.
1
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Петър Кръстев Ефтимов, показанията на който съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, последователни и основани на личните му възприятия за
осъществени в правната действителност факти. Въз основа на показанията, се
установява, че съпрузите не се разбират помежду си и не живеят заедно от около 6
месеца, като всеки от двамата има собствен живот и не поддържат връзка помежду си.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно
право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова
състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона
дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни
права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или
двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и
неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на
правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че
между страните липсва изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения
между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Сложилото се преди около 6 месеца окончателно
разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което
правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не
само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна
връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не
може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 СК. По
делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на
всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и
интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен
факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС
10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това
настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с
постановяване на решение за развод на страните.
2
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне
по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка – чл.49, ал.3 СК.
При сключването на брака, съпругата не е приела фамилното име на своя
съпруг, ето защо след прекратяване на брака следва да продължи да носи
предбрачното си фамилно име Г., в който смисъл е и изричното й искане.
Предвид изхода на спора и липсата на произнасяне относно вината, всеки от
съпрузите следва да заплати по сметка на РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр.
2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, сумата 25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска
за развод, като направените от ищеца разноски за производството остават в негова
тежест.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак №
0100/30.08.2023 г. на Община Габрово, между Б. М., роден на 01.05.1976 г. в Република
Сърбия и Г. Г. Г., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
След прекратяване на брака жената ще продължи да носи предбрачното си
фамилно име Г..
ОСЪЖДА Б. М., роден на 01.05.1976 г. в Република Сърбия, с адрес: село.
Витежево, ул. „Витежевацка“ № 26, Република Сърбия, със съдебен адрес: гр. Габрово,
ул. „**********” № 1Б – адвокат И. Х., да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата
25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за
развод, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
16, ет. 5, ап. 13, да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет)
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
3