№ 1366
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110210782 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Камелия Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията административно наказателно дело № 10782 по описа за 2024 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Н. Ш. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
КПК-НП-187/ 03.07.2024 г., издадено от председателя на Комисията за противодействие на
корупцията (КПК), с което на Б. Н. Ш. ,ЕГН-********** на основание чл. 115, ал.1 и чл.120,
ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК), е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл.
49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явнява, ползва
процесуален представител-адв. Г. Н. от АК-Пловдив, който пледира за отмяна на НП по
изложените в жалбата доводи. В депозираната жалба са изложени съображения относно
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, поради неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочено е, че
от обективна страна нарушението е осъществено поради продължително боледуване. В
жалбата се посочва, че липсата на мотиви относно субективната страна на деянието. Моли
се за отмяна на обжалваното НП. Претендира се присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.юрк. *** която
пледира за неоснователност на въззивната жалба, за пълна доказаност на детерминираните в
акта фактически констатации и моли за потвърждаването му като правилен и
законосъобразен. Приложено е писмено становище, в което е изразена позиция по същество
за доказаност на твърдяното нарушение и правилно ангажиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
1
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Б. Н. Ш. ,ЕГН-**********, заемал през 2023 г. длъжността „****
На 05.02.2024 г. Г. Я. в качеството на главен инспектор в дирекция “Публичен
регистър“ на КПК извършила проверка на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да
подават декларации за имущество и интереси. При проверката установила, че ж-лят Б. Н. Ш.
не е подал в законоустановеуния едномесечен срок встъпителна декларация по образец на
основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК). С писмо от 10.11.2023г. , подадено от началник на РУО-Пловдив, КПК била
информирана, че Б. Ш. заема длъжността *** Проверяващият инспектор констатирала, че ж-
лят Б. Ш. не е декларирал имущество и интереси в КПК в срок до 06.11.2023г.
Поради направените констатации акт. Я. на 05.02.2024г. съставила АУАН № КПК- ПР-
475/ 05.02.2024 г., в който приела, че в качеството на задължено лице, заемащо публична
длъжност, съгласно чл.6, ал.1 от ЗПК, за което за пръв път възниква задължение за
деклариране на имущество и интереси, е следвало да подаде встъпителна декларация за
имуществото и интересите си в КПК в едномесечен срок от 06.10.2023г. до 06.11.2023 г. и на
дата 07.11.2023 г. в гр. София е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т.
2 от ЗПК.
Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и аналогична правна квалификация АНО издал
атакуваното НП.
На 06. 02. 2024 г. ж-лят Б. Ш. подал в КПК декларация, регистрирана с вх. № 18887,
за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т. 2 от ЗПК.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства – свидетелските
показания на акктосъставителя Г. Я. и писмените доказателства по делото- АУАН № КПК-
ПР- 475/ 05.02.2024 г.; НП № КПК-НП-187/ 25.10.2024 г.; Декларация за имущество и
интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вх. № В 18887/06.092.2024г.; Заповед № КПК-РД-06-
38/18.01.24г.; Решение на 49-то НС; Писмо от РУО-Пловдив до КПК № АД-01-
2316/03.11.2023г.; Трудов договор № РД-12-281/04.02.1998г.; Писмо от РУО-Пловдив; от
25.11.2024г.; Писмо от РУО-Пловдив; от 13.02.2025г.; Списък на задължените лица по чл. 6,
ал. 1, т. 50 от ЗПК; Болнични листа; Известие обратна разписка; Пълномощни и др .
Съдебният състав кредитира последователните и безпристрастни показания на акт.
Я. като ясни и последователни и отчете, че съответстват напълно на изложените в АУАН
фактически констатации. За изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и
приложените по делото писмени доказателства, изброени по- горе, които са надлежно
приобщени към съвкупността по делото и затова съдът основа своите фактически изводи и
върху тях. От заповедта на председателя на КПК се установяват фактите, свързани с
компетентността на актосътавителя, участвал в производството по установяване на
нарушението. От копието на депозираната пред Комисията ежегодна декларация, се
извеждат обстоятелствата относно датата на нейното подаване пред централизирания орган
от страна на жалбоподателя. Така изброените писмените доказателства са в унисон с
депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния
състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не
са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили, респ. издали двата документа. Наред с това констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
2
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съответствие между описаните като установени
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, са точно и ясно
конкретизирани, изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където
подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между фактическото
описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49,
ал. 1, т. 2 ЗПК. Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателката и да
се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
Съдът намира, че не са налице предпоставките обаче за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на ж-ля Б. Ш., тъй като издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно от материалноправна страна. Към
06.10.2023 г. действащият ЗПК влиза в сила. Към тази дата Б. Ш. е заемал длъжността
директор на *** Несъмнено той явява лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла
на чл. 6, т. 50 от ЗПК. Съгласно нормата на чл.
52, ал. 1, т. 1 от ЗПК възникнва задължение за подаване на декларация в едномесечен срок от
заемането на съответната публична длъжност. Доколкото ж-лят Б. Ш. вече е бил назначен и е
заемал посочената длъжност директор на ***“ в гр.Пловдив, то не от влизане в сила на ЗПК,
относно него като лице, заемащо такава длъжност, действат правилата на горепосочената
норма, под която е ангажирана отговорността му. С влизането в сила на ЗПК за
жалбоподателя не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, тъй като подаването
на декларация по този текст касае новозаемащите съответната публична длъжност лица. В
преходните и заключителни разпоредби на § 4 от ЗПК е предвидено, че задължените лица,
подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не
подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на ЗПК, а подават декларации
при условията и по реда на ЗПК- в сроковете по чл. 52 от ЗПК. Поради това не е налице от
обективна страна осъществяване на състава на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК от жалбоподателя, нито от субективна такава. Поради изложеното съдът прие, че АНО
е приложил неправилно материалния закон, което представлява основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Предвид този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 (двеста) лева
и е пропорционално на оказаната адвокатска помощ, като не надхвърля съгласно чл. 18, ал.
2,вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минимален размер на възнаграждението,
което е от 400 лева. Поради след да бъдат присъдени на жалбоподателя в пълния
претендиран размер от 200 (двеста) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № КПК-НП-187/ 03.07.2024 г.,
издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на
Б. Н. Ш. ,ЕГН-********** на основание чл. 115, ал.1 и чл.120, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията (ЗПК), е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона
за противодействие на корупцията (ЗПК).
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на Б. Н. Ш. ,ЕГН-
********** сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4