Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Русе, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 8-ми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 813 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чл.558,
ал.7 КЗ (чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане (отм.)).
Ищецът Гаранционен фонд-София представляван от изп.
директори Б. М. и С. С., твърди, че по повод ПТП, настъпило на 10.06.2014г. в с.Обретеник,
обл.Русе, на ул."Х.Димитьр" пред № 1, е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди по щета №210246/03.11.2014г. в размер на сумата от 1200.00 лв. на пострадалата
П. К. П., вследствие на това ПТП. Твърди още, че виновен за ПТП е ответника Ф.А.И.
, който управлявайки л.а. „Деу Ланос" с ДК № Р 78 82АТ, собственост
на Д. А. С., при предприемане на маневра за движение назад не се уверил, че маневрата
е обезопасена и ударил П. К. П.. Вследствие на ПТП пострадалата П. К. П.получила
следните травматични увреждания: - Контузия на дясна колянна става с охлузвания
и кръвонасядания, - Контузия на седалището.
Счита, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл.
490 от КЗ, ответникът управлявал процесния автомобил без да има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С Регресна покана №179/10.03.2016г.
поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но същия не
сторил това.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ф.А.И.
да му заплати сумата от 1200.00 лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд на П. К. П. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП
от 10.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и направените по делото разноски.
Ответникът Ф.А.И. чрез назначеният му от съда особен
представител оспорва иска относно размера на заплатеното обезщетение за
неимуществени вреди, като счита същото за неправилно определено.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства,приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.06.2014г., около 8.40 часа, в с.О., обл.Р., на ул."Х.Д."
пред № . е настъпило ПТП, при което ответника, управлявайки л.а. „Деу Ланос” с
ДК № Р 7882 АТ, собственост на Д. А. С., при предприемане на маневра за движение
назад не се уверил, че маневрата е обезопасена и блъснал П. Кръстева Петкова. Не
се спори между страните, че вследствие на процесното ПТП е пострадало лицето Петкова
и че ответника управлявал процесния автомобил, без да има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Безспорно е установено и че издаденото
срещу И. НП №14-0247-000180/2014г. по описа на РУ- Бяла е влязло в сила на
22.10.2014г. и че на 03.11.2014г. пострадалата в процесното ПТП Петкова е заявила
претенция за изплащане на обезщетение за претърпени вреди към Гаранционен фонд-София. При ищеца е
образувана щета №210246/03.11.2014г., по
която е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200.00 лв. На 02.02.2015г., Гаранционен фонд
е изплатил на пострадалата определеното обезщетение в общ размер на 1200.00 лв. / видно от
представеното преводно нареждане-л.13/.
С регресна покана изх. №ГФ -РП-179/10.03.2016г.,
ищцовото дружество е поканило ответника да им възстанови изплатените от тях
обезщетения по щета №210246/03.11.2014г. Ответната страна не твърди, че е
заплатила търсените суми.
От представения протокол за ПТП №19 от 10.06.2014г. се
установява, че ответника е причинил охлузвания по тялото на Петкова -дясно
коляно и натъртване на седалище. Представена е и медицинска експертиза по
процесната щета, от която е видно, че Петкова е получила контузия на дясна
колянна става с охлузвания и кръвонасядане и контузио на седалището. Експертът
е посочил, че възстановителния период продължава около 10-15 дни.
При така установената фактическа обстановка,съдът
прави следните изводи:
Ответникът по делото виновно е причинил вреди на П. К.
П., изразяващи се във физически травми. Между противоправното и виновно
поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по
пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С
оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
По делото е безспорно, че наказателното постановление
срещу ответника, санкциониращо го за нарушения на ЗДвП и за управление на МПС
без сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на 10.06.2014г. е влязло в сила на 22.10.2014г., с всички
произтичащи от това последици. Ето защо, както констативният протокол за ПТП,
така и наказателното постановление имат обвързваща доказателствена сила за съда
относно настъпилото ПТП, вината на ответника като единствен негов причинител и
причинената щета на Петкова. Именно, въз основа на установените в тези писмени
доказателства факти, се извежда и изводът за причинна връзка между допуснатото
от ответника виновно нарушение на правилата за движение при управление на лекия
автомобил и настъпилите вреди. Безспорно, наред с това е обстоятелството, че
ответникът към датата на настъпване на ПТП е управлявал л.а., който не е имал сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност”.
На основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ /отм./,
Гаранционния Фонд е изплатил обезщетение на пострадалото лице, с оглед на това,
че причинителят на вредата - ответник по настоящото дело, не е имал застраховка
“Гражданска отговорност”. Съгласно чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на
посоченото обезщетение ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното. В този смисъл ответникът дължи на Гаранционния фонд заплатеното
от него на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 1200.00
лв. Предвид на гореизложеното искът за заплащане на сумата се явява доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен. В тежест на ответника е
да установи изпълнение на това парично задължение, но по делото не се
релевираха доказателства за това, поради което и предявеният иск за заплащането
му следва да се уважи като основателен и доказан по размер.
Съдът намира възражението на ответника за неправилно
определяне на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно.
От доказателствата по делото се установява, че пострадалото лице е получило
физически увреждания: контузия на дясна колянна става с охлузвания и
кръвонасядане и контузио на седалището, с възстановителния период около 10-15
дни. Притезанието на фонда да иска заплащане на сторените разходи по определяне
и изплащане на обезщетенията е производно от суброгационното му право по ал.12.
Според текста на чл. 288, ал.6 КЗ /отм./ фондът определя и изплаща обезщетения,
като чл. 273 се прилага съответно. В чл.
30, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд е
предвидено, че при смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се
определя от експертна комисия към фонда по правила, приети от Съвета, или по
съдебен ред, а в чл. 31, ал.8 – че управителният съвет определя и изплаща
обезщетението. Това според съда означава, че обезщетенията, дължими от ГФ, се
определят по два начина - от УС на ГФ въз основа на заключение на експертна
комисия, или от съда при условията на чл. 32 от правилника. Всички тези
нормативни изисквания са спазени /видно от протоколи №04 от 29.01.2015г. и №3
от 13.01.2015г. - л.10 и л.11/ и по определеното обезщетение, пострадалия не е
възразил. При тези данни обезщетение в
размер на 1200.00 лв. не може да се приеме за прекомерно, с оглед разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Съдът приема, че определеното обезщетение съответства на
продължителността и интензитета на болките и страданията, претърпени от
пострадалия. Заплатения размер на обезщетението за неимуществени вреди не
надхвърля средния размер на обезщетенията, определяни при подобни случаи в
практиката.
Върху главницата се
дължи и законна лихва от завеждане на иска- 08.02.2019г. до
окончателното плащане.
В тежест на ответника са и направените по делото
разноски в размер на 373.00 лв., съгласно представения списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.А.И., ЕГН:**********,*** да заплати на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев”
№2, представляван от Б.М. и С. С. сумата от
1200.00 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за
неимуществени вреди по щета №210246/03.11.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 08.02.2019г. до окончателното изплащане, както и 373.00 лв.- разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: