Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 4151 03.12.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10980 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: адрес гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос" № 47, ет. 5,
чрез адв. Т. Д., със съдебен адрес ***, *** срещу А.Ц.С., ЕГН **********,*** за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 600 лева – главница по договора за кредит № ***; сумата от
141,48 лева – договорна лихва по договор за кредит № *** за периода от
30.12.2015 г. до 30.11.2016 г.; сумата от 129,76 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 30.12.2015 г. до 13.02.2018 г.; сумата 489 лева –
неплатено възнаграждение по договор № ***; сумата от 189,98 лева – неустойка за
забавено изпълнение на задължението по чл. 12 от договор № *** за периода от
30.12.2015 г. до 13.02.2018 г., както и разноските по заповедното и настоящото
производство.
Ищецът твърди, че между „Рива Кредит“ ООД, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит на 30.11.2015 г.,
по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника сумата 600
лева, със срок за погасяване – 30.11.2016 г., при годишен лихвен процент 41 %.
Общата стойност на задължението по договора – главница и лихва, била 741,48
лева. Кредитът следвало да бъде върнат чрез 12 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер 61,79 лева. Сумата била предадена в брой срещу разписка
лично на кредитополучателя в деня на сключване на договора. Твърди, че
кредитополучателят не е платил в срок задълженията си. Ето защо считано от
30.12.2015 г. – падежната дата на първата погасителна вноска, кредитът станал
предсрочно изискуем на основание чл.16.2 от договора. След тази дата ответникът
не е извършил плащане по договора, поради което се дължала главницата в пълен
размер от 600 лева и договорна лихва в размер на 141,48 лева. На основание чл.
16.1 от договора кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер
129,76 лева, формирано на база законната лихва за периода от 30.12.2015 г.
/датата на предсрочната изискуемост/ до 13.02.2018 г.
Излага се, че на 30.11.2015 г. между „Рива Кредит“ ООД, като кредитор,
ответника като кредитополучател, и „Марж Трейд“ ООД, в качеството на гарант, е
сключен договор, с който ищецът се задължил да обезпечи пред кредитора точното
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по горепосочения договор за
кредит. Срещу това си задължение дружеството-гарант имало право да получи от
кредитополучателя възнаграждение в размер 489 лева, дължимо с оглед поемането
на риск от страна на гаранта и с оглед насрещното му задължение да разполага с
достатъчно парични средства, така че да заплати във всеки един момент
стойността на дълга по договора за кредит. Посочва се още, че кредиторът „Рива
Кредит“ ООД уведомил ищеца за неизпълнението на ответника по договора за кредит
на 13.02.2017 г., в резултат на което и в изпълнение на задълженията си по
договора за гаранция, на същият ден ищецът заплатил на посоченото дружество
сумата, покриваща задълженията на ответника за главница, договорна лихва и
лихва за забава, посочени по-горе. На основание чл. 8 от договора за гаранция,
ищецът встъпил в правата на кредитора по договора за кредит спрямо ответника.
Ищецът уведомил ответника за извършеното от него плащане и за встъпването му в
правата на кредитора с уведомление от 14.02.2018 г. Ответникът дължал на ищеца
и неустойка по договора за гаранция поради забавата в плащането на уговореното
възнаграждение за периода от датата на предсрочната изискуемост 30.12.2015 г.
до 13.02.2018 г. в размер 189,98 лева – по 0,05% дневно върху сумата 489 лева.
Въпреки уведомяването на ответника, последният не заплатил на ищеца
горепосочените суми. За вземанията си ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.д. № 4598/2018 г. по описа на ПРС,
IІ гр.с., но тъй като длъжникът не бил намерен на адреса, да му бъде връчена
заповедта, възникнал интерес от установителни искове за вземанията.
Въз основа на изложените обстоятелства, ищецът формулира петитум за
установително решение, с което да бъде признато съществуването на вземания за:
главница по договора за кредит в размер 600 лева; договорна лихва по същия
договор за периода от 30.12.2015 г. – 30.11.2016 г. в размер 141,48 лева; законната
лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 30.12.2015 г. до
13.02.2018 г. в размер 129,76 лева; неплатено възнаграждение по договора за
гаранция в размер 489 лева; както и неустойка за забава по същия договор за
периода от 30.12.2015 г. до 13.02.2018 г. в размер 189,98 лева. Претендират се
деловодни разноски за заповедното и за исковото производство.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на 23.08.2018г., лично,
на адреса на работодателя, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът
е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново
лично, на 02.11.2018г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците
на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението
за насрочване на делото, препис от което ответникът е получил лично.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 26.11.2018г.,
на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият
не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез писмена молба, подадена от п. му, е поискал на основание чл. 238,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства – договор за кредит, общи
условия, погасителен план, разписка за получени суми, договор за гаранция,
уведомления, нареждане за кредитен превод, както и от документите по
приложеното ч. гр. дело № 4598/2018 г. по описа на ПРС, II-ри гр. състав може да се направи изводът, че искът е
вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват
на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство
разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 31
лева - държавна такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва
да се присъдят на ищеца изцяло.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца
за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата от 219 лева - довнесена държавна такса,
и 339 лева – претендирано адвокатско възнаграждение, което е заплатено, като
договорът има х-р на разписка.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: адрес гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос" № 47,
ет. 5, чрез адв. Т. Д. и срещу А.Ц.С., ЕГН **********,***, че А.Ц.С., ЕГН **********
дължи на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК ********* следните суми: сумата от 600 лева (шестстотин
лева) – главница по договора за кредит № ***; сумата от 141,48 лева (сто
четиридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) – договорна лихва по
договор за кредит № *** за периода от 30.12.2015 г. до 30.11.2016 г.; сумата от
129,76 лева (сто двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) – законна
лихва върху главницата за периода от 30.12.2015 г. до 13.02.2018 г.; сумата 489
лева (четиристотин осемдесет и девет лева) – неплатено възнаграждение по
договор № ***; сумата от 189,98 лева (сто осемдесет и девет лева и деветдесет и
осем стотинки) – неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл. 12 от
договор № *** за периода от 30.12.2015 г. до 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.03.2018г. до изплащане на
вземането,
за заплащане на които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2875/27.03.2018г., постановена по ч. гр.
дело № 4598/2018г. по описа на ПРС, II-ри гр. с-в.
ОСЪЖДА А.Ц.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: адрес гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос" №
47, ет. 5, чрез адв. Т. Д. разноските по делото, както следва: сумата от 31
лева
(тридесет и един лева) - държавна такса в заповедното
производство, сумата 300 лева (триста лева) - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, сумата от 219 лева (двеста и деветнадесет лева) - държавна такса в
исковото производство, и сумата от 339
лева (триста тридесет и девет лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 4598/2018г.
по описа на ПРС, II-ри гр. с-в да се
изпрати на ПРС, II-ри гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ