№ 125
гр. гр.Несебър, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело №
20222150200075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. В. С. срещу наказателно постановление № 21-0304-
001865 от 18.11.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно. Развива съображения срещу
валидността на техническото средство. Твърди, че АУАН е нечетлив. Оспорва положения в АУАН
подпис на свидетел. Излага, че са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Моли
обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.10.2021г., около 11:35 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главна алея до бензиностанция
„Петрол“, в посока към гр. Несебър, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Мазда
3“ с рег. № ***. По същото време св. М. и св. Д. (полицейски служители в РУ Несебър)
изпълнявали служебните си задължения, като автомобилът бил спрян за проверка. Била
установена самоличността на водача – Г.С. и същият бил приканен да бъде изпробван с техническо
средство алкотест „Дрегер“ 7410, номер 106. При проверката техническото средство отчело 0,72
промила алкохол. Данните били показани на С., като св. М. му съставил и талон за изследване №
131436 от 27.10.2021г., но жалбоподателят отказал да го попълни, да го подпише и да получи
1
екземпляр от него. При тези данни свидетелят М. съставил на жалбоподателя АУАН № 993317 от
27.10.2021г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, подписан и от свидетеля Д..
Срещу АУАН жалбоподателят вписал възражение, че показанията на техническото средство се
дължат на неправилно функциониращия му черен дроб. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 993317 от 27.10.2021г., талон за изследване № 131436 от 27.10.2021г.,
възражение срещу АУАН, 2 бр. докладни записки, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя М. и св. Д..
Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Кредитира се изцяло и заключението на изготвената съдебно-почеркова
експертиза, като същото не е оспорено от страните. От него се установява, че подписът за
„свидетел“ на АУАН е положен лично от св. Д., поради което възраженията на жалбоподателя в
обратната посока, се приемат за неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се констатират нарушения на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като законовите разпоредби са отразени по пълен начин, а
нарушението е описано достатъчно точно, пълно и ясно.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от
АУАН. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 27.10.2021г. Т.е. самият жалбоподател е приел
екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен
друг (четлив) екземпляр. От разпита на актосъставителя се установява, че съдържанието на акта е
разяснено на жалбоподателя. Ето защо правото му на защита не е нарушено. Предявен му е
напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 7 от делото), с който той се е запознал и подписал без
възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Нещо
повече – в предвидения срок е подал писмено възражение, от текста на което става ясно, че е
разбрал за какво е наказан. Още към момента на съставяне на АУАН за него е станало ясно
извършването на какво нарушение му се вменява, текстът на АУАН (който е кратък) му е бил
разяснен от актосъставителя, а освен това напълно четлив екземпляр му е бил предявен за
запознаване, за което С. е положил подписа си. Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан
именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу
всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, вкл. и в съдебното
2
производство. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да посочи, че след
като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със съдържанието му и правото му
на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение № 1110 от 20.06.2017г. на АдмС -
Бургас по адм. д. № 2332/2016г., Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа
на Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г. по КНАХД № 1101/2019г. по
описа на Административен съд Бургас.
Не се споделят и възраженията, свързани с годността на техническото средство, тъй като
жалбоподателят е имал възможност да даде кръвна проба, издаден му е талон за медицинско
изследване с тази цел, но въпреки това той е отказал да даде такава проба, с което е приел
показанията именно на процесното техническо средство. Възраженията във връзка с подписа на
свидетел на АУАН също са неоснователни с оглед установените по делото факти.
Съдът намира, че издаденото НП е и материално законосъобразно. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,72 промила. Посочената концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред – чрез техническо средство алкотест
„Дрегер“ 7410, номер 106. Самият жалбоподател е приел тези показания, като е подписал АУАН
без възражения и е отказал да подпише и получи талон за медицинско изследване. От фактическа
страна е доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила към момента на проверката. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда кумулативно
налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от
6 месеца и глоба в размер на 500. Налага се извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в санкционната норма на чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е наложил наказания именно в тези размери, поради което
санкцията е определена правилно от негова страна и не е налице законова възможност същата да
бъде намалявана.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001865 от 18.11.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г. В. С., ЕГН **********, с адрес
в гр. Варна, ж. к. „Чайка“ № 189, ет. 7, ап. 37, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3