Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 09.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2531 по описа за2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на 247 ГПК.
С определение № 41/28.01.2021 г. състав на САС е
констатирал, че въззивната жалба съдържа искане по
чл.247 ГПК, като е изпратил делото да произнасяне.
ОФГ в съдебния акт е отстранима и по почин на
постановилия решението съд.
С въззивна жалба се твърди, че
в решението си съдът правилно е цитирал разлика между фактурираната сума (42374,85) за периода и стойността на разпределените количества енергия - 38536,10лв., но е присъдил сумата 3838,75 лв., която се
явява разликата между двете стойностти - фактурираната и на разпределената енергия, която сума е
приел,че не може да се присъди.
Насрещната страна е получила препис от жалбата, като
не е депозирала
становище.
Съдът
намери от фактическа и правна страна следното:
С решение № 1050/21.07.2020 г.
съдът е постановил осъдителен диспозитив, както дследва:
„3838.75 лв. - стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.2017 до 04.2018г., ведно
със законната лихва от 28.08.2018г.;
3569лв. -мораторна
лихва за забава за периода
от 03.03.2017 г. -21.08.2018 г. на
осн. чл. 86 от ЗЗД.
В мотивите си , въз основа на изчисленията
на ССЕ, съдът е приел, че „фактурираната през периода сума 42 374.85 лв. е по-голяма от стойността на
разпределените количества енергия 38536.10 лв. Разликата е в размер на 3838.75 лв.“(л.122).
По надолу е приел от фактическа
страна, че след като вещото лице не може да се направи на базата на наличната
информация по-детайлна констатация, дължимата сума за
топлинна енергия за процесния период
- главница, съобразно действащите цени на топлинна енергия
през процесния период е в рамер на 38 536.10 лв.
По нататък съдът е
изложил(л.123), че във връзка с констатираната в ССЕ и СТЕ разлика от 3838.75 лв., същата се установява да е сума
по изравнителна сметка по дебитното известие по ф-ра
от 31.07.2017 г., изравняваща количеството на доставената и фактурираната
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
Заявлението, заповедта,
съответно исковата молба, определящи предмета на делото, обхващат стойността на
доставена от ищеца топлинна енергия и изравнителната сметка за периода 01.2017
г. – 04.2018 г.
Тъй като
изравнителната сметка обхваща както процесния, така и
друг период, а съгласно заключението не може да се осъществи, съответно изчисли
изравняване само за процесния период, исковата
претенция е основателна до установената сума, съставляваща стойността на разпределена енергия. Като такава посочена 3838.75 лв., която обаче е приета от съда
разликата между фактурираната и разпределена енергия, която не може да се
присъди, тъй като не може да се установи каква
част от нея се включва в исковия период.
Следователно волята
на съда е ясно проследима – фактурирана е сума от 42 374.85 лв. Установена е разпределена ел.енергия на стойност 38 536.10 лв. Налице е разликата от 3838.75 лв. Тя е сума по изравнителна сметка
по дебитното известие по ф-ра от 31.07.2017 г.,
изравняваща количеството на доставената и фактурираната енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., обхващаш част от исковия - 01.2017 г. – 04.2018
г. Това е довело да невъзможност да се изчисли
изравняване на съответна част само за процесния
период. Именно за това съдът е приел, че искът е основателен само до
установената в експертизата сума за доставената ел.енергия, а тя е 38 536.10 лв., а не 3838.75 лв. В мотивите ясно е казано, че разликата от 3838.75 лв. не може да присъди, тъй като не
може да се установи каква част от сумата е относима
към процесния исков период.
Следователно е
налице логическо противоречие. То се
изразява в посочването на сумата 3838.75 лв., като стойност дължима за
доставена енергия, при същевременно направен извод, че тя се явява разлика между стойността на фактурираната и доставената
енергия, която следва да се присъди. В същото време съдът е приел,
че сума 38 536.10 лв. е следваща се стойност на разпределеното
количество енергия, върху която е изчислил и лихвата в размер на
3 838,75лв. Това ясно индикира фактическа грешка
на съда, изразяваща се в разместването на двете суми - вместо 38 536.10 лв. сумата 3838.75 лв., започващи с едни и същи числа.
ОФГ е налице,
когато волята на съда е ясно изразена. В линията на нейната логична
последователност се проследява фактическите и правни изводи. Същевременно отразеното стойностно
изражение не отговаря на логиката на изложението, което може да се дължи на грешка в пресмятането, грешка при
изписването, замяната на цифри(както е в настоящия случай) и т.н.
Тъй като настоящата инстанция намира, че е налице ОФГ, тя
следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК. Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОФГ в решение № 1050/21.07.2020 г. по
т.д.№ 2531/2018 г., като в диспозитива на
решението сумата 3838.75 лв. да се чете 38 536.10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: