№ 480
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110136893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Х. А. Х., чрез пълномощника адв. В. С., отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 487,56 лева, представляща цена за ползвана
топлинна енергия по аб.№282627 за периода от м.11.2008г. до м.11.2010г.
Ищецът твърди, че липсва облигационна връзка между него и ответното
дружество за доставка на топлинна енергия, както и оспорва да е собственик
или ползвател на имота, за който са начислени сумите за топлинна енергия по
посочения абонатен номер. Оспорва ответникът да е доставял топлинна
енергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за
топлопреносната мрежа към исковия период. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че не дължи на ответника посочената сума, както и да бъде осъден ответникът
да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът „фирма“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Т. Ж., е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1
от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск, като поддържа, че ищецът е
собственик на процесния топлоснабден имот и като такъв е потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Ответникът не оспорва, че по отношение
на посочените в исковата молба вземания е изтекла погасителната давност, но
излага твърдения, че дружеството прилага погасителната давност и при
желание от страна на клиента сключва споразумение, съгласно решение №331
1
на СОС, прието на заседание на 27.06.2013г., протокол №42, с което приема и
се съгласява да не претендира заплащане на погасени по давност суми,
каквато молба не била депозирана от ищеца. Поради това счита, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото следва да бъдат
възложени на ищеца.
С оглед обстоятелството, че в случая е предявен отрицателен
установителен иск, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
който е наличието на правен интерес от предявяване на иска, в тежест на
ищеца е да докаже фактите, обуславящи правния му интерес от предявения
иск.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по
чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения, като ищецът следва да докаже, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили фактите, на които основава
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането. В тежест на ответника
е да докаже наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността
съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.02.2023г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към писмения отговор.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
2
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3