№ 19707
гр. София, 01.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110105406 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б Д** АД, чрез юрк. К.,
срещу Г. Б. С..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
31.05.2013 г. сключил с Г. Б. С. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
й предоставил в заем сумата от 14 600 лв., със срок на издължаване 120 месеца и падежна
дата 22-ро число на месеца. Поддържа, че сумата била усвоена от кредитополучателя към
датата на сключване на договора – 31.05.2013 г., чрез разплащателна банкова сметка,
посочена в договора. Според т. 8 от договора, кредитът се олихвявал с преференциален
променлив лихвен процент, в размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение
на условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в приложение към
договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губил правото си да ползва
преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал съгласно
Условията. Твърди, че неразделна част от договора за кредит били Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на „Б Д** АД, съгласно
които (чл. 19.1.) при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, а при допусната забава над 90 дни (чл. 19.2.), целият остатък от кредита ставал
предсрочно изискуем. Поддържа, че кредитополучателят преустановил плащанията по
кредита, поради което, съгласно чл. 19.2 от Общите условия целият непогасен остатък от
главницата станал предсрочно изискуем. По – конкретно на датите на падежа от 22.11.2013
г. до 22.04.2017 г. кредитополучателят не заплатил 42 броя месечни вноски в общ размер на
просрочените суми, включващи главница и договорна лихва. Твърди, че ответната страна
1
дължала на банката и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., на основание чл. 15
от договора и чл. 21 от Общите условия. Излага доводи, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимите по процесния договор суми, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на СРС, 143 с-в, в хода на което
съдът издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. В тази връзка, на
основание чл. 422 ГПК, моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „Б
Д** АД следните суми: 13 293,40 лв., представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 31.05.2013 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до
изплащане на вземането; 7 246,65 лв., представляваща договорна лихва за период от
22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 471,85 лв., представляваща мораторна лихва за период от
22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 10 547,41 лв., представляваща размер на лихвена надбавка за
забава за период от 18.05.2017 г. до 08.07.2024 г.; 120,00 лв., представляваща дължими
разходи при изискуем кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. Х., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Поддържа, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че
претендираната от ищеца сума е била предадена, респ. получена от ответницата, поради
което не било налице облигационно правоотношение между страните. Релевира възражение
за настъпила погасителна давност. Твърди, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. Б. С. дължи на „Б Д** АД следните суми: 13 293,40 лв., представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г., ведно със законна
лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането; 7 246,65 лв., представляваща
договорна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 471,85 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 10 547,41 лв., представляваща
размер на лихвена надбавка за забава за период от 18.05.2017 г. до 08.07.2024 г.; 120,00 лв.,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43005/2024
г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски
кредит, сключен с Г. Б. С., при посочените в исковата молба параметри, по силата на който е
предоставил в полза на ответницата сумата от 14 600 лв. срещу поетото от нея задължение
за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, настъпил падеж на
процесните вземания, както и основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл.
2
82 ЗЗД в негова тежест е да докаже по делото: 1/ наличието на облигационна връзка -
двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение
за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника (пълно или частично) на
договорното задължение; 3/ вреди, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди. В тежест на ищеца, също така, е да докаже, че
е изпълнил задълженията си по договора. УКАЗВА на ищеца, че следва да установи в
условията на пълно и главно доказване предпоставките по т.1, 3 и 4.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на
погасителната давност.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже наличието
на правопогасяващи и/или правоизключващи дълга обстоятелства.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 43005/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 143 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., платим от ищеца в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок,
съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави
без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г, която да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
3
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2025 г. от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4