Р е ш
е н и е
№ 261
/ 29.4.2014г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV състав, в открито съдебно заседание на първи
април, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Председател:
Васко Нанев
при секретаря Д.Г., като
разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 88, по описа на
съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР).
Делото е образувано по жалба на
А.Т.С. ***, подадена против Заповед № 186/03.12.2013 г. на Кмета на Община
Пазарджик.
С обжалваната заповед Кметът на
Общината, на основание § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, във връзка с § 5, ал.7 и
чл.62, ал.5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на Кадастралната карта (КК) и Кадастралните регистри (КР) и във
връзка с влязло в сила съдебно решение № 380/09.05.2013 г. по гр. д. №
4318/2012 г. на Районен съд Пазарджик, и въз основа на съставен акт за
непълноти и грешки от 22.11.2013 г. е одобрил поправката на кадастралната
основа с верните имотни граници между имоти пл. №№ 183 и 184, в кв.26, 27 по
плана на с. Добровница, съгласно кафявите означения на приложената скица-проект
към настоящия акт за непълноти и грешки.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че е собственик
на имот пл. № 184, в кв.27 по плана на с. Добровница. Като основание за
издаване на заповедта е посочено съдебно решение по гр.д. № 4318/2012 г. на РС
Пазарджик. Заявява, че е поискал обезсилване на това съдебно решение, тъй като
то е постановено при спогодба между страните по делото, която не е била
изпълнена от насрещната страна. Счита, че обжалваната заповед не съответства на
постановеното съдебно решение по гр. д. № 4318/2012 г., по описа на РС
Пазарджик. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Кметът
на община Пазарджик, заявява в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез
процесуалния си представител – юрк. В. становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че Кметът на Общината е издал заповедта, като е изпълнил изцяло
съдебния акт на районния съд относно имотите, попадащи в улица тупик, т.е.
диспозитивът на съдебното решение касае само улицата тупик и точно така е
изпълнено решението. Претендира се в полза на Община Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни З.Г.,
Е. М., С.Г. и В.Г. заявяват, чрез процесуалния си представител – адв. Ц.,
становище за неоснователност на жалбата и молят оспорването да бъде отхвърлено
с решението на съда. Претендират направените по производството разноски.
Заинтересованата страна В.Г.
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
Видно от приложената
административна преписка, по искане на заинтересованите страни З.Г., Е. М.,
С.Г. и В.Г. е изработен акт за непълноти и грешки в одобрен Кадастрален план
(КП) на с. Добровница на 12.11.2013 г., одобрен със заповед № 1776/01.09.1982
г. на имоти №№ 183 и 184 в кв.26, 27. Непълнотите и грешките засягат поземлени
имоти №№ 183 и 184, в кв.26, 27. Към акта за непълноти и грешки е изготвена
скица-проект за поправка на КП относно същите имоти. Актът за непълноти и
грешки е подписан от пълномощника на заявителя З.А.Г.. Въз основа на така
съставения акт за непълноти и грешки, кметът на общината е издал оспорения
административен акт, като е одобрил поправката на кадастралната основа с
верните имотни граници между имоти пл. №№ 183 и 184, кв.26, 27 по плана на с.
Добровница, съгласно кафявите означения на приложената скица - проект към акта
за непълноти и грешки.
По делото по искане на
жалбоподателя е допусната и извършена съдебнотехническа експертиза. В
заключението си вещото лице е посочило, че попълването на кадастралната основа
е на основание съдебно решение № 380/09.05.2013 г., по гр. д. № 4318/2012 г. на
РС Пазарджик. Същото е изпълнено частично само по отношение на
новопроектираната улица тупик с о. т. № 43А-43Б. Според вещото лице при
попълване на кадастралната основа и отразяване на вярната имотна граница на
процесните имоти е трябвало да се вземе предвид частта между двата имота, за
която няма уредени регулационни сметки и която е отразена на схема № 4,
неразделна част от съдебното решение, като отсечката между т. Б и т. В,
означена с кафяв пунктир от вещото лице така, както е била по одобрения план на
с. Добровница от 1982 г. В съдебно заседание вещото лице е изразило становище,
че схема № 4, която е неразделна част от решението е изпълнена с оспорената
заповед в двойнозащрихованата си част, която попада в улица с размер 42 кв. м.
от имот № 184 и попадат в проектираната улица. Изпълняването на съдебното
решение не може да стане без схемата на вещото лице.
По делото е представено и
прието заверено копие на влязлото на 31.05.2013 г. съдебно решение №
380/09.05.2013 г., постановено по гр. д. № 4318/2012 г. по описа на РС
Пазарджик (л. 60). По иска на З.А.Г., Е.Г.М., С.Г.Г. и В.Г. К. против А.Т.С.,
П.Р.С., К. Р. С., В.С.Г. и С.В.С. съдът е приел за установено по отношение на
ответниците, че е допусната грешка в кадастъра в кв. 27 по плана на с.
Добровница, общ. Пазарджик, изразяваща се в погрешно заснемане на границите
между имоти пл. №№ 183 и 184, собственост на ответниците, като част от имот пл.
№ 183 с площ от 128 кв. м. е заснета като част от улица тупик с о. т. 43А-43Б и
част от имот пл. № 184 с площ от 42 кв. м. е заснета като част от улица тупик с
о. т. 43А-43Б – съгласно схема № 4 от заключението на съдебнотехническата
експертиза, неразделна част от решението.
Съгласно чл.53, ал.1 от ЗКИР,
одобрените КК и КР могат да се изменят когато съдържат непълноти или грешки;
когато са одобрени при нарушение на закона и когато се нанасят допълнителни
кадастрални данни. Непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР се
допълват или поправят по молба на заинтересованото лице. Съгласно ал.23 на
същия член непълнотите и грешките по ал.1, т.1 се установяват на самото място с
акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите
собственици. Съгласно разпоредбата па чл.62, ал.5 от Наредба № 3/28.04.2005 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, актът за непълноти и
грешки не се подписва от заинтересованите страни при изпълнение на влязло в
сила съдебно решение, целта на акта за непълноти и грешки е да се демонстрира
посредством подпис липсата на спор за материално право. Това не е необходимо,
когато спорът вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение.
С оглед изложеното основният
въпрос за разрешаването на спора е дали с обжалваната заповед Кметът на
Общината е изпълнил съдебното решение така, както е предписано в неговия
диспозитив или го е изпълнил частично.
При съпоставка на диспозитива
на решението с разпоредителната част на заповедта, съдът намира, че са отразени
в съответствие със съдебното решение при одобрената поправка границите между
имота, собственост на жалбоподателя и имота, собственост на заинтересованите
страни. В съдебното решение изрично е посочено, че допуснатата грешка е в
погрешно заснемане на границите, като са заснети части от двата имота като
части от улица тупик с о. т. 43А-43Б. Видно от приложената скица проект и от
заповедта, с която се одобрява поправката, е допусната поправка съгласно
кафявите означения, които обхващат част от имотите, влизащи в улицата тупик с
о. т. 43А-43Б. В този смисъл съдът намира, че съдебното решение е изпълнено
точно и обстоятелството, че вещото лице намира, че е трябвало да се вземе
предвид частта между двата имота, за която няма уредени регулационни сметки, не
влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като
разпореждане в този смисъл не се съдържа в диспозитива на съдебното решение,
независимо че според заключението на вещото лице по настоящото дело тази част е
отразена в схема № 4, неразделна част от решението.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби, поради което оспорването следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото, съдът
намира, че жалбоподателят А.Т.С. следва да бъде осъден да заплати на Община
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, а на
заинтересованите страни З.А.Г., Е.Г.М., С.Г.Г. и В.Г.Г. 240 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IV състав
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.Т.С. ***,
подадена против Заповед № 186/03.12.2013 г. на Кмета на Община Пазарджик.
ОСЪЖДА А.Т.С. *** Септември да
заплати на Община Пазарджик 150 (сто и
петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Т.С. *** да заплати на
заинтересованите страни З.А.Г., Е.Г.М., С.Г.Г. и В.Г. *** сумата от 240 (двеста
и четиридесет) лева разноски по производството, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /П/
Решение
от 15.10.2014г. по Административно дело 8095/2014 ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №261/29.04.2014 г. постановено по
адм.дело №88/2014 г. на Административен съд-Пазарджик, 4-ти състав.
ОСЪЖДА А. Т. С., от с.Добровница, община-Пазарджик, да заплати на
община-Пазарджик юрисконсултско възнаграждение за касациионната инстанция, в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.