Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.08.2023 г. град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 10.05.
2023 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 202 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 10.01.2007 г. в гр. С.З.между „П.“ АД („Банката“) и
кредитополучателя Р.Т.А. е сключен договор № 13КР- АА-5943/10.01.2007 г. за
банков кредит („Договор за банков кредит“), по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит за покупка на недвижим имот -
овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното
салдо до 90 000 лв. (т. 4 от раздел III на Договора за банков кредит).
Срокът за ползване
на овърдрафта по разплащателна сметка е до 10.01.2012 г. (т. 6 от раздел IV на
Договора за банков кредит), като в първия работен ден след изтичане на
посочения срок Банката закрива разрешения овърдрафт по разплащателна сметка (т.
7 от раздел VII на Договора за банков кредит).
При наличие на
непогасени задължения по разрешения овърдрафт по разплащателна сметка към
датата на неговото закриване те се погасяват от кредитополучателя в краен срок
до 10.01.2029 г., съгласно погасителен план - приложение № 1, неразделна част
от Договора за банков кредит (т. 8 от раздел VII на Договора за банков кредит).
Годишната
възнаградителна лихва е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка, увеличен с надбавка от 5,57 пункта (т. 4 от раздел V на Договора
за банков кредит).
Наказателната лихва
за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 20 пункта (т. 6 от раздел V на Договора за банков
кредит).
Всички разходи за
оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната ипотека са
за сметка на кредитополучателя (т. 17 от раздел X на Договора за банков
кредит).
Банката има право да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай че кредитополучателят
не извърши което и да е плащане по договора (не осигури авоар по
разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането
е станало изискуемо (т. 23.2, б. „а“ от Договора за банков кредит).
На 17.01.2007 г.
започнало усвояването на кредита като овърдрафт по разплащателна сметка на
кредитополучателя Р.Т.А. с IBAN *** 10.01.2012 г. на срока за ползване на
овърдрафта от кредитополучателя Р.Т.А. „П.“ АД е извършвала разплащания при
условията на овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателя Р.Т.А.
при максимално допустим размер на дебитното салдо от 90 000 лв.
На 25.04.2012 г.
между „П.“ АД и кредитополучателя Р.Т.А. е сключен анекс № 1 към Договора за
банков кредит.
В анекса банката и
кредитополучателят Р.Т.А. констатирали,
че към датата на подписване на анекса задълженията на кредитополучателя по
Договора за банков кредит са в общ размер на 93 903,54 лв., от които 90 000 лв.
- главница, 2396,92 лв. - лихва, 20 евро - такса за разглеждане на
предоговаряне, 900 лева - комисиона за предоговаряне и 567,50 лв. - комисиона
за управление на кредита.
С анекса е уговорена
нова възнаградителната лихва: коригиран с коефициент за пазарна среда Базов
лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за лева, увеличен с надбавка от 3,81 пункта.
Към датата на сключване на анекса БЛПкс на банката за лева е в размер на 6,19%,
като след сключването на анекса стойността на БЛПкс за лева не е променяна.
Неразделна част от
анекса е погасителен план - приложение № 2, с който се заменя погасителен план
- приложение № 1 към Договора за банков кредит. В погасителния план -
приложение № 2 банката и кредитополучателят Р.Т.А. са уговорили разсрочено
погасяване на лихва за периода от 10.09.2012 г. до падежа на кредита 10.01.2029
г. в общ размер на 5639,42 лв.
Твърди се, че
от 10.12.2012 г. кредитополучателят Р.Т.А.
е в забава на плащанията по Договора за банков кредит и не е издължил 76 броя
месечни погасителни вноски със следните падежи и размери: на 10.12.2012 г.
(932,25 лв.), на 10.01.2013 г. (968,46 лв.), на 10.02.2013 г. (968,46 лв.), на
10.03.2013 г. (968,46 лв.), на 10.04.2013 г. (968,46 лв.), на 10.05.2013 г.
(968,46 лв.), на 10.06.2013 г. (968,46 лв.), на 10.07.2013г. (968,46 лв.), на
10.08.2013 г. (968,46 лв.), на 10.09.2013г. (968,46лв.), на 10.10.2013г.
(968,46лв.),на10.11.2013г.(968,46лв.), на 10.12.2013 г. (968,46 лв.), на 10.01.2014 г. (968,46 лв.), на 10.02.2014 г. (968,46 лв.), на 10.03.2014 г.
(968,46лв.), на 10.04.2014г. (968,46 лв.), на 10.05.2014г. (968,46лв.), на
10.06.2014 г. (968,46 лв.), на 10.07.2014г. (968,46 лв.), на 10.08.2014 г. (968,46лв.), на 10.09.2014 г. (968,46лв.), на
10.10.2014 г. (968,46лв.), на 10.11.2014г. (968,46лв.), на 10.12.2014г. (968,46 лв.), на 10.01.2015 г. (968,46 лв.), на 10.02.2015г. (968,46 лв.),
на 10.03.2015г. (968,46лв.), на
10.04.2015г. (968,46лв.), на 10.05.2015г. (968,46лв.), на 10.06.2015 г. (968,46 лв.), на 10.07.2015г. (968,46 лв.),
на10.08.2015 г. (968,46 лв.), на 10.09.2015г. (968,46 лв.), на 10.10.2015г.
(968,46лв.), на 10.11.2015 г. (968,46лв.),
на 10.12.2015 г. (968,46лв.), на 10.01.2016 г. (968,46 лв.), на 10.02.2016 г.
(968,46 лв.), на 10.03.2016г. (968,46лв.), на 10.04.2016г. (968,46лв.), на
10.05.2016г. (968,46лв.), на 10.06.2016г. (968,46 лв.), на 10.07.2016г. (968,46
лв.), на 10.08.2016г. (968,46лв.), на 10.09.2016г. (968,46 лв.), на
10.10.2016г. 968,46 лв.), на 10.11.2016г. (968,46лв.), на 10.12.2016г.
(968,46лв.), на 10.01.2017 г. (968,46лв.), на 10.02.2017 г. (968,46 лв.), на 10.03.2017г. (968,46лв.), на 10.04.2017г.
(968,46 лв.), на 10.05.2017г. (968,46лв.), на 10.06.2017 г. (939,8лв.), на
10.07.2017г. (968,46лв.), на 10.08.2017 г.
(968,46 лв.), на 10.09.2017г. (968,46 лв.), на 10.10.2017г. (968,46 лв.), на
10.11.2017г. (968,46лв.), на 10.12.2017г. (968,46лв.), на 10.01.2018г. (968,46лв.),На
10.02.2018г. (968,46лв.), на 10.03.2018г. (968,46 лв.), а 10.04.2018г.
(968,46лв.), на 10.05.2018г. (968,46 лв.), на 10.06.2018 г. (968,46лв.), на 10.07.2018 г. (968,46 лв.), 10.08.2018г.
(968,46лв.), на 10.09.2018г. (968,46 лв.), на 10.10.2018г. (968,46лв.), на
10.11.2018 г. (968,46 лв.), на
10.12.2018г. (968,46лв.), на10.01.2019г. (968,46 лв.), на 10.02.2019 (968,46
лв.), на 10.03.2019 г. (968,46 лв.) и на датата на предсрочна изискуемост
05.04.2019г. (предсрочно изискуем остатък от кредита в размер на 73 854,87
лв.). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски
кредитополучателят Р.Т.А. не е погасил и е просрочил следните суми по
погасителен план - приложение № 2:
- главница в размер
на 89 476,04 лв.;
- разсрочена лихва с
погасителен план - приложение № 2 в размер на 5551,84 лв.; и
- възнаградителна
лихва за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г. в размер на 52 423,12 лв.
Започналата от
10.12.2012 г. забава на кредитополучателя Р.Т.А. в плащанията по Договора за
банков кредит се отнася не само до погасителните вноски по погасителен план -
приложение № 2, но и до други суми, чиято дължимост произтича от изрични
разпоредби на закона и на Договора за банков кредит, поради което от
кредитополучателя Р.Т.А. не са погасени и са просрочени и следните суми:
- наказателна лихва за забава, съгласно т. 6 от
раздел V на Договора за банков кредит за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019
г. в размер на 16 962,47 лв.;
- законна лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода от датата на предсрочна изискуемост 05.04.2019 г. до 24.06.2019 г. в
размер на 2013,21 лв.;
- разноски за подновяване на ипотека, начислени
съгласно т. 17 от раздел X на Договора за банков кредит на 05.01.2017 г. в
размер на 476,10 лв.; и
- разноски за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, начислени съгласно т. 23.2, б.
„а“ от раздел XI на Договора за банков кредит на 29.11.2018 г. в размер на 24
лв.
По силата на т.
23.2, б. „а“ от раздел XI на Договора за банков кредит „П.“ АД обявила на
кредитополучателя Р.Т.А. предсрочната изискуемост на банковия кредит
посредством писмено предизвестие, изх. № 231-530/27.11.2018 г. и банковият
кредит е направен предсрочно изискуем на 05.04.2019 г.
При настъпване на
предсрочната изискуемост на банковия кредит на 05.04.2019 г. кредитополучателят
Р.Т.А. не погасил всички свои задължения по договора за банков кредит и към
24.06.2019 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по Договора за
банков кредит възлиза на 166 926,78 лв., от които: 89 476,04 лв. - главница, 5 551,
84 лв. – разсрочена лихва съгласно погасителен план - приложение №2, 52 423, 12
лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.12.2012 г. до
04.04.2019 г., 16 962,47 лв. - наказателна лихва за забава, начислена за
периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г.,
2013,21 лв. - законна лихва, начислена за периода от датата на предсрочна
изискуемост 05.04.2019 г. до 24.06.2019 г., 476,10 лв. - разноски за
подновяване на ипотека, начислени на 05.01.2017 г., и 24 лв. - разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 29.11.2018 г.
Предвид изложеното
моли съда да постанови решение, с което ответникът Р.Т.А., с постоянен адрес ***,
ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател да бъде осъден да заплати на
ищеца „П.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ЕИК ***в
качеството й на кредитодател следните суми, произтичащи от договор №
13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит и анекс № 1/25.04.2012 г.:
- 89 476,04 лв. (осемдесет и девет хиляди
четиристотин седемдесет и шест лева и четири стотинки) - неиздължена главница
на банковия кредит;
- 5551,84 лв. (пет хиляди петстотин петдесет и
един лева и осемдесет и четири стотинки) - неиздължена разсрочена лихва,
съгласно погасителен план - приложение № 2;
- 52 423,12 лв. (петдесет и две хиляди
четиристотин двадесет и три лева и дванадесет стотинки) - неиздължена
възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от раздел V на Договора за
банков кредит за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г.;
- 16 962,47 лв. (шестнадесет хиляди деветстотин
шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) - неиздължена наказателна
лихва за забава, начислена съгласно т. 6 от раздел V на Договора за банков
кредит за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019г.;
- 2013,21 лв. (две хиляди и тринадесет лева и
двадесет и една стотинки) - неиздължена законна лихва, начислена съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна изискуемост на кредита
05.04.2019 г. до 24.06.2019 г.,
- 476,10 лв. (четиристотин седемдесет и шест лева
и десет стотинки) - неиздължени разноски за подновяване на ипотека, начислени
съгласно т. 17 от раздел X на Договора за банков кредит на 05.01.2017 г.;
- 24 лв. (двадесет и четири лева) - неиздължени
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно
т. 23.2, б. „а“ от раздел XI на Договора за банков кредит на 29.11.2018 г.; и
- законната лихва върху посочената по-горе
неиздължена главница на банковия кредит в размер на 89 476,04 лв. (осемдесет и
девет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и четири стотинки) за периода
от датата на подаване на настоящата искова молба в Старозагорския окръжен съд
до пълното погасяване на олихвяемото вземане.
Моли в полза на
ищеца „П.“ АД да бъдат присъдени разноските за настоящото производство въз
основа на списъка по чл. 80 ГПК, който ще бъде представен.
Посочва се банкова
сметка *** „П.“ АД, по която да бъдат преведени присъдените суми:
Банка: „П.” АД
IBAN: ***, BIC: ***:
„П.“ АД
В законния срок е постъпил отговор на ИМ, с който
ответникът оспорва изцяло подадената искова молба на „П.“ АД, с така
предявените искове по чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.86 ал.1 и чл.92 ал.1 и 2 от ЗЗД.
Претендира разноските по делото.
Прави се възражение
за липса на международна компетентност на Окръжен съд – С.З.относно настоящия
правен спор. С определение № 260789/06.08.2021 г., влязло в законна сила, съдът
е оставил това възражение без уважение, като е счел, че притежава международна
компетентност да се произнесе по спора. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
С допълнителната искова молба, прави възражение
за присъждане на разноски в полза на ответника, тъй като не е представен
договор за правна помощ и съдействие, в който да са уговорени размерът и
начинът на плащане на адвокатското възнаграждение. Счита се, че такова
поведение на ответника води до неизвестност на размера и начина на плащане на адвокатското
възнаграждение и възпрепятства упражняването от „П.“ АД на правото по чл. 78,
ал. 5 ГПК за възражение поради прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение.
Посочва се, че към
датата на подаване на настоящата допълнителна искова молба поведението на
ответника поставя ищеца „П.“ АД в обективна невъзможност да упражни правото си
по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Това свое право банката ще може надлежно
да упражни едва след като й бъде връчен сключеният от ответника договор за
правна помощ и съдействие, както и списък на претендираните от ответника
разноски.
С отговора на допълнителната искова молба по същество на
предявения иск и относно претенциите по исковата молба и формулиран петитум се
заявява следното :
Относно сумата по
главницата 89 476.04 лв. се посочва, че са налице периодични вноски със забава с изтичане на
срока за погасяване - стр.2 и 3 от исковата молба - има изтекла давност по
чл.111 б.в" от ЗЗД , респективно, ако не се приеме прилагането на кратката
погасителна давност, то е изтекла общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
за всяка поредна вноска, считано от посочената в исковата молба дата на падежа
до предявяване на иска. Заявява се, че отправената нотариална покана връчена
чрез ЧСИ не прекъсва давността.
Твърди се, че сумата
от 5 551.84лв. е погасена по давност.
Твърди се, че сумата
от 52 423.12 лв. относно начислената възнаградителна лихва е погасена по давност.
Извън това в исковата молба липсва конкретно описание във фактологията как е
изчислена и въз основа на какви критерии, като се има предвид посоченото в т.4
от раздел V от договора за кредит.
Оспорва се изцяло
претенцията за сумата от 16 962.47 лв. за неиздължена наказателна лихва, която
следва да се отхвърли изцяло, тъй като липсва договореност за такава, видно от
раздел V т.6 от договора.
Счита се, че сумата
от 2013.21 лв. следва да бъде отхвърлена изцяло, такава не се дължи предвид
разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Оспорва се изцяло
претенцията за сумата 476.10 лв. разноски по подновяване на ипотека не се
дължат такива. Заявява се, че ответникът не е бил уведомен и не е давал
съгласие за това. Освен това раздел X т.17 свързва с чл.24 т.1 от договора
какъвто текст в договора липсва.
Прави възражение по
чл.83 ал.2 от ЗЗД, тъй като кредиторът е можел да предяви претенции незабавно
след като длъжника е изпаднал в забава. Затова, че същия не го е сторил към
деня на прекъсване на плащането от 10.12.2012г. до деня на подаване на исковата
молба пред съда, съгласно посоченото в т.4 на стр.2 от същата, сам е създал
предпоставки , за които е отговорен и не може да черпи права относно начислени
лихви за забава в посочените размери.
Претендира
направените по делото разноски, като списък ще бъде представен към деня на
произнасяне от съда.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
По делото не е
спорно, че на 10.01.2007 г. между „П.“ АД („Банката“) и кредитополучателя Р.Т.А.
е сключен договор № 13КР- АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит („Договор за
банков кредит“), по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
банков кредит за покупка на недвижим имот - овърдрафт по разплащателна сметка
при максимално допустим размер на дебитното салдо до 90 000 лв. (т. 4 от раздел
III на Договора за банков кредит).
Срокът за ползване
на овърдрафта по разплащателна сметка е до 10.01.2012 г. (т. 6 от раздел IV на
Договора за банков кредит), като в първия работен ден след изтичане на
посочения срок Банката закрива разрешения овърдрафт по разплащателна сметка (т.
7 от раздел VII на Договора за банков кредит).
При наличие на
непогасени задължения по разрешения овърдрафт по разплащателна сметка към
датата на неговото закриване те се погасяват от кредитополучателя в краен срок
до 10.01.2029 г., съгласно погасителен план - приложение № 1, неразделна част от
Договора за банков кредит (т. 8 от раздел VII на Договора за банков кредит).
Годишната
възнаградителна лихва е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка, увеличен с надбавка от 5,57 пункта (т. 4 от раздел V на Договора
за банков кредит).
Наказателната лихва
за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 20 пункта (т. 6 от раздел V на Договора за банков
кредит).
Всички разходи за
оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната ипотека са
за сметка на кредитополучателя (т. 17 от раздел X на Договора за банков
кредит).
Банката има право да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай че кредитополучателят
не извърши което и да е плащане по договора (не осигури авоар по
разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането
е станало изискуемо (т. 23.2, б. „а“ от Договора за банков кредит).
На 17.01.2007 г.
започнало усвояването на кредита като овърдрафт по разплащателна сметка на
кредитополучателя Р.Т.А. с IBAN *** 10.01.2012 г. на срока за ползване на
овърдрафта от кредитополучателя Р.Т.А. „П.“ АД е извършвала разплащания при
условията на овърдрафт по разплащателната сметка на кредитополучателя Р.Т.А.
при максимално допустим размер на дебитното салдо от 90 000 лв.
На 25.04.2012 г.
между „П.“ АД и кредитополучателя Р.Т.А. е сключен анекс № 1 към Договора за
банков кредит.
В анекса е
констатирано, че към датата на подписване на анекса задълженията на
кредитополучателя по Договора за банков кредит са в общ размер на 93 903,54
лв., от които 90 000 лв. - главница, 2396,92 лв. - лихва, 20 евро - такса за
разглеждане на предоговаряне, 900 лева - комисиона за предоговаряне и 567,50
лв. - комисиона за управление на кредита.
С анекса е уговорена
нова възнаградителната лихва: коригиран с коефициент за пазарна среда Базов
лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за лева, увеличен с надбавка от 3,81 пункта.
Към датата на сключване на анекса БЛПкс на банката за лева е в размер на 6,19%,
като след сключването на анекса стойността на БЛПкс за лева не е променяна.
Неразделна част от
анекса е погасителен план - приложение № 2, с който се заменя погасителен план
- приложение № 1 към Договора за банков кредит. В погасителния план -
приложение № 2 банката и кредитополучателят Р.Т.А. са уговорили разсрочено
погасяване на лихва за периода от 10.09.2012 г. до падежа на кредита 10.01.2029
г. в общ размер на 5639,42 лв.
Уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено на ответника на 12.02.2019 г. в кантората на
ЧСИ Гергана Илчева /л. 63 – 64/.
От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява следното:
На 10.01.2007 г е подписан
договор за банков кредит, предоставен от „П." АД на кредитополучателя Р.Т.А.
по силата на договор № 13КР- АА-5943/10.01.2007г. Размер на кредита - 90 000
лв.
Усвояването на кредита като
овърдрафт е започнало на 17.01.2007 г. по разплащателна сметка на
кредитополучателя Р.Т.А. с IBAN ***. Изтичане на срока за ползване на
овърдрафта от кредитополучателя Р.Т.А. е 10.01.2012 г.
„П.“ АД е извършвала разплащания при условията
на овърдрафт по разплащателната сметка с IBAN ***чателя Р.Т.А. при максимално
допустим размер на дебитното салдо от 90 000 лв. до изтичането му на 10.01.2012
г„ срока за ползване на овърдрафта по договор № 13КР-АА- 5943/10.01.2007 г.
На 25.04.2012 г. е подписван
анекс Анекс №1 и към тази дата задълженията на кредитополучателя по Договора за
банков кредит са в общ размер на 93 903,54 лв., от които:
90 000 лв. - главница,
2 396,92 лв. - лихва,
20 евро/39,12 лв./ - такса за
разглеждане на предоговаряне,
900 лева - комисиона за предоговаряне
и 567,50 лв. - комисиона за
управление на кредита.
С анекса е договорена и приета
нова възнаградителната лихва: коригирана с коефициент за пазарна среда Базов
лихвен процент (БЛПкс) на „П.“ АД за лева, увеличен с надбавка от 3,81 пункта.
Към датата на сключване на анекса БЛПкс на банката за лева е в размер на 6,19%,
като след сключването на анекса стойността на БЛПкс за лева не е променяна.
С приложение № 2 към Анекса се
заменя погасителен план - приложение № 1 към Договора за банков кредит. В
погасителния план - приложение № 2 банката и кредитополучателят Р.Т.А. са
уговорили разсрочено погасяване на лихва за периода от 10.09.2012 г. до падежа
на кредита 10.01.2029 г. в общ размер на 5 639,42 лв.
От 10.12.2012 г.
кредитополучателят Р.Т.А. е в забава на плащанията по Договора за банков кредит
и не е издължил 76 броя месечни погасителни вноски със следните падежи и
размери: на 10.12.2012 г. (932,25 лв.) и 75 броя за периода от 10.01.2013 г. до
10.03.2019 по 968,46 лева или общо неиздължена сума 73 566,75 лева /1 х 932,25
лв. + /75 х 968,46/ лв. = 72 634,50 лв./.
Датата на предсрочната
изискуемост е 05.04.2019 (предсрочно изискуем остатък от кредита в размер на 73
566,75 лв.). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски
кредитополучателят Р.Т.А. не е погасил и е просрочил суми по погасителен план -
приложение № 2:
главница в размер на 89 476,04
лв.;
разсрочена лихва с погасителен
план - приложение № 2 в размер на 5551,84 лв.; и възнаградителна лихва за
периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г. в размер на 52 423,12 лв.
Забавата от 10.12.2012 г на
кредитополучателя Р.Т.А. в плащанията по Договора за банков кредит се отнася не
само до погасителните вноски по погасителен план - приложение № 2, но и до
други суми, чиято дължимост произтича от изрични разпоредби на закона и на
Договора за банков кредит, поради което от кредитополучателя Р.Т.А. не са
погасени и са просрочени и следните суми:
наказателна лихва за забава
съгласно т. 6 от раздел V на Договора за банков кредит за периода от 10.12.2012
г. до 04.04.2019 г. в размер на 16 962,47 лв.;
законна лихва съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна изискуемост 05.04.2019 г. до
24.06.2019 г. в размер на 2013,21 лв.;
разноски за подновяване на
ипотека, начислени съгласно т. 17 от раздел X на Договора за банков кредит на
05.01.2017 г. в размер на 476,10 лв.; и
разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно т. 23.2, б. „а“ от раздел
XI на Договора за банков кредит на 29.11.2018 г. в размер на 24 лв.
„П.“ АД е обявила на
кредитополучателя Р.Т.А. предсрочната изискуемост на банковия кредит посредством
писмено предизвестие, изх. № 231 -530/27.11.2018 г. и банковият кредит е
трансформиран в предсрочно изискуем на 05.04.2019 г.
Датата на предсрочната
изискуемост е 05.04.2019 г
Дължимите от кредитополучателя Р.Т.А.
суми по договор № 13КР- АА-5943/10.01.2007 при настъпване на предсрочна
изискуемост на 05.04.2019 г.:
Не е погасил задълженията си към
„П." АД и към 24.06.2019 г. задълженията му са в размер на 166 926,78 лв.,
както следва:
броят, падежите и размерите па
неиздължените месечни погасителни вноски са 76.
общият размер на неиздължената
главница:
Непогасен 89 476,04 лв. -
главница, към 10.10.2012г..
общият размер на неиздължената
разсрочена лихва съгласно погасителен план - приложение № 2:
5 551,84 лв. - разсрочена лихва
съгласно погасителен план - приложение № 2,
общите размери на неиздължените
възнаградителна лихва, наказателната лихва за забава и законна лихва и
периодите, за които са начислени:
-52 423,12 лв. - възнаградителна
лихва, начислена за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019г.
-16 962,47 лв. - наказателна лихва за забава,
начислена за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г.,
-2 013,21 лв. - законна лихва,
начислена за периода от датата на предсрочна изискуемост 05.04.2019 г. до
24.06.2019 г.,
общият размер на неиздължените
разноски за подновяване па ипотека и за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита и датите на тяхното начисляване:
476,10 лв. - разноски за
подновяване на ипотека, начислени на 05.01.2017 г.,
24,00 лв. - разноски за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 29.11.2018 г.
Общо непогасени задължения към „П."
АД към 24.06.2019 г. са в размер на 166
926,78 лв..
Към датата на изготвяне на
заключението дължимата сума е в същия размер 166 926,78 лв.,съгласно
представените извлечения от счетоводните регистри на „П." АД.
От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява следното:
След получаване на сумата по
кредита и подписан Анекс N91 от 25.04.2012г. към договора за Банков кредит от
10.01.2007г. има следните погасявания:
Погасяване главница кредит -
523,96 лв.
Погасяване лихва кредит- 2
303,15 лв.
Погасяване лихва проср.глав.
кредит-1,79 лв.
Усвоен кредит 90 000,00 -523,96
= 89 476,04 лв.непогасена главница.
Съгласно погасителен план
/Приложение №2/ към договор за кредит № 13 КР-АА- 5943/10.01.2007 - 89 476,05
лв.-непогасена главница.
На 05.04.2019 кредитът е
трансформиран в предсрочно изискуем остатък в размер на
73 566,75
лв.), поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски.
От 10.12.2012 г.
кредитополучателят Р.Т.А. е в забава на плащанията по Договора за банков кредит
и не е издължил 76 броя месечни погасителни вноски със следните падежи и
размери: на 10.12.2012 г. (932,25 лв.) и 75 броя за периода от 10.01.2013 г. до
10.03.2019 по 968,46 лева /1 х 932,25 лв. + /75 х 968,46/ лв. = 72 634,50 лв/.
или общо неиздължена сума 73 566,75 лева
Датата на предсрочната
изискуемост е 05.04.2019 (предсрочно изискуем остатък от кредита в размер на 73
566,75 лв.). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски
кредитополучателят Р.Т.А. не е погасил и е просрочил суми по погасителен план -
приложение № 2:
Сумата от 73 566,75 лв. е
посочена в първоначалната експертиза изготвена от вещото лице.Сумата е
изчислена на база не издължаване на 76 броя месечни погасителни вноски посочена
по-горе.
В от исковата молба на „П.“ АД
са изброени неиздължените от ответника 76 месечни погасителни вноски с техните
размери и падежи и изрично е записано, че на датата на предсрочна изискуемост
(05.04.2019 г.) не е издължен предсрочно изискуем остатък от кредита в размер
на 73 854,87, / разлика 288,12 лв./.
Посочена сума е 73 854,87 лв.,
която представлява остатъкът от кредита, който не е бил изискуем преди
05.04.2019 г., а именно главница 69 973,55лв. и непадежирали лихви в размер на
3881,32лв., съгласно погасителен план .
Общо неиздължената главница на
кредита възлиза на 89 476,04 лв. В исковата молба на „П.“ АД се посочва, че
сумата от 73 854,87 лв. е остатъкът от кредита, който не е бил изискуем преди
05.04.2019 г. и който е станал предсрочно изискуем едва на 05.04.2019 г.,
когато е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит.
Забавата на ответника е
започнала на 10.12.2012 г. и затова към датата на предсрочната изискуемост на
целия кредит (05.04.2019 г.) една част от кредита вече е била изискуема, а
именно тази част от кредита, за която се отнасят неиздължените вноски с
настъпили падежи от 10.12.2012 г. до 10.03.2019 г. Тази неиздължена част от
кредита е била вече изискуема преди 05.04.2019 г. (датата на предсрочна
изискуемост на целия кредит), поради което тя се включва в общо дължимата
главница на кредита в размер на 89 476,04 лв., но не се включва в остатъка от
кредита в размер на 73 854,87 лв., който е станал предсрочно изискуем едва на
05.04.2019 г. с настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит.
На експертизата е представено
сканирано копие от писмени документи за действително направен разход в размер
на 476.10 лв., претендиран от ищеца за подновяване на ипотека и има направено
такова подновяване./Приложение 1/
Общ размер на просрочената сума
по разсрочени просрочени лихви преди обявяването на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем е била 2 175.88 лева, а считано от датата на предсрочната
изискуемост - 5 551.84 лева и представляват разсрочени лихви по Анекс№1.
Считано от дата 10.12.2012 до 10.01.2029
задължението по разсрочени лихви е 5 551,84 лева.
Възнаградителната лихва в размер
на 52 423,12лв. е начислена за периода 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г. 2307дни
върху дължимата главница видима в таблица Danni pog plan FC7 от ред 6-ти до ред
86-ти, /от представените извлеченияя от Банката/ а именно 20 363,84 лева.
Приложим лихвен процент до дата на анекс: основен лихвен процент на
БНБ+надбавка 5,57%.
Приложим лихвен процент от дата
на Анекс: БЛПкс за лева + надбавка 3. 81 %.
Главница 20 363,74-523, 96/
платена главница /=19 839,78лв.
Договорна лихва 54 823, 46 лв.
-2 303, 15/ платена лихва/ = 52 520,31 лв.
Наказателна лихва 16 962, 47 лв.
е за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г. 2307 дни върху размера на просрочените
главници - 20 363,84 лева. Приложима лихва плюс надбавка в размер на 20 пункта.
Законната лихва в размер на 2
013,21 лв. е начислена върху цялата главница 89 476, 04 лв. по кредита от дата
на предсрочна изискуемост до дата на входиране на искова молба 05.04.2019 г. до
24.06.2019 г. 81 дни.
От предоставените справки от
счетоводния софтуер на банката и обяснения за дължимите лихви, като се има
предвид направеното възражение за изтекла давност за 3 години назад, считано от
датата на подаване на исковата молба 25.06.2019г. до дата 25.06.2016г. на база
на договора за кредит, анекс № 1, са :
Размерът на приложените лихви за
3 години е 35 265.61лв. като във тази сума е включена законова лихва от дата на
предсрочна изискуемост.
Сумата е получена, както е взет
размера на задължението към двете дати и са извадени натрупаните лихви към
25.06.2019 г. от размера на лихвите до 25.06.2016г.
33 227,54 договорни и
наказателни лихви + 2 038, 07 Законова
лихва = 35 265,61 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за банков ипотечен кредит е сключен по време на
действието на горепосочения ЗЗП в ред. му, публ. в ДВ бр. 36 от 04. 04. 2008 г.
и инкорпорирала нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Към този момент действа и Законът за потребителския кредит /ЗПК/, обн. в ДВ бр. 53 от 30. 06. 2006 г., в сила от
01. 10. 2006 г., от приложното поле на който изрично в чл. 3, ал. 5, т. 1 от
същия са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим
имот. Процесният договор за ипотечен кредит като нямащ за предмет потребителски
кредит и като обезпечен с ипотека върху недвижим имот е изключен от
регламентацията на ЗПК (отм.), попадайки под правната уредба на ЗЗП.
По делото е безспорно
установено, че между „П.“ АД („Банката“) и кредитополучателя Р.Т.А. е сключен
договор № 13КР- АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит („Договор за банков
кредит“), по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков
кредит за покупка на недвижим имот - овърдрафт по разплащателна сметка при
максимално допустим размер на дебитното салдо до 90 000 лв. (т. 4 от раздел III
на Договора за банков кредит). Срокът за ползване на овърдрафта по
разплащателна сметка е до 10.01.2012 г. (т. 6 от раздел IV на Договора за
банков кредит), като в първия работен ден след изтичане на посочения срок
Банката закрива разрешения овърдрафт по разплащателна сметка (т. 7 от раздел
VII на Договора за банков кредит). При наличие на
непогасени задължения по разрешения овърдрафт по разплащателна сметка към
датата на неговото закриване те се погасяват от кредитополучателя в краен срок
до 10.01.2029 г., съгласно погасителен план - приложение № 1, неразделна част
от Договора за банков кредит (т. 8 от раздел VII на Договора за банков кредит).
Не е спорно, че
ответникът е преустановил да заплаща дължимите погасителни вноски, поради което
за „П.“ АД е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по
силата на чл. 23.2, б. „а“ от Договора за банков кредит.
Уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено на лично на Р.Т.А. на 12.02.2019
г. в кантората на ЧСИ Гергана Илчева /л. 63 – 64/.
С оглед изложеното
се установява по безспорен начин не само възникването на облигационното
правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за
банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави
отпуснатата по договора сума. Поради това за кредитополучателя Р.Т.А. е
възникнало задължението да върне предоставената му сума при условията и в сроковете,
уговорени в договора , за което не са
представени доказателства.
С оглед изложеното съдът е длъжен да разгледа
направеното правопогасяващо възражение от ответника, че вземанията на Банката
са погасени по давност.
По вземането за главница в размер на 89 476,
04 лв.
По отношение
вземането за главница, съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по
чл. 110 от ЗЗД, доколкото е налице
неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД предвижда, че давността започва да
тече от датата на изискуемостта на вземането.
Както се посочи, по
– горе, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 12.02.2019 г.
Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска
изпълнение преди срока, но с обявяването на предсрочна изискуемост длъжникът
изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на
изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл. 71 ЗЗД. Привилегията за разсрочено плащане на
кредита по уговорения от страните погасителен план отпада при наличието на две
предпоставки – забава на плащането на месечните вноски, съгласно т. чл. 23.2,
б. „а“ от договора и уведомяването на
длъжника, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Следователно, в настоящия случай, задължението на
ответника да погаси целият неизплатен остатък от задълженията към този момент е
възниквала на 12.02.2019 г. От тази дата задължението му от разсрочено се
трансформира в пълния му размер, поради което и срокът за неговото погасяване
тече от тази дата. Исковата молба е подадена в съда на 25.06.2019 г., поради
което не е изтекъл и предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок за погасяване на
вземането за главница.
По вземането в размер на 52 423,12 лв. -
неиздължена възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от раздел V на
Договора за банков кредит за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г.
По отношение на
вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
В случая договорната
лихва се претендира за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г. Искът е
предявен на 25.06.2019 г., поради което погасени по давност са единствено вземанията на кредитора,
попадащи в периода три години назад от датата на исковата молба. Следователно
всички претенции за вземания за лихви, чийто падеж е настъпил преди
25.06.2016 г. са погасени по давност, тоест за периода от 10.12.2012 г.
до 25.06.2016 г. искът на банката за заплащане на възнаградителна лихва е
погасен по давност.
Изчислено по реда на
чл. 162 ГПК и въз основа на
погасителен план – приложение № 2 /л.18 - 20 от делото/, вземането за
възнаградителна лихва за периода 10.12.2012 г. до 25.06.2016 г. е в размер на 30 972, 95 лв. и е
погасено по давност.
Предвид изложеното
искът за възнаградителна лихва е основателен за сумата от 23 450, 17 лв. за периода 25.06.2016 г. до 25.06.2019
г. като над сумата от 23 450, 17 лв. до претендирания размер от 54 423,
12 лв. и за периода от 10.12.2012 г. до 25.06.2016 г. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По вземането за разсрочена лихва с погасителен план -
приложение № 2 в размер на 5 551, 84 лв.
Видно от съдържанието на исковата молба
по отношение на претендираната лихва не
са изложени никакви обстоятелства, не е ясно как е формиран претендирания
размер, нито е посочен период. Едва в съдебно заседание от 10.05.2023 г.,
ищецът излага обстоятелства за дължимостта на претендираната сума, които не са
конкретни. Поради това съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за наказателна лихва за забава
съгласно т. 6 от раздел V на Договора за банков кредит за периода от 10.12.2012
г. до 04.04.2019 г. в размер на 16 962, 47 лв.
Съгласно раздел V от
Договора за банков кредит, т. 6, плащанията,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателите се отнасят в просрочие и олихвяват с годишна
лихва в размер на договорения в раздел V, т. 7 лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 20 пункта. Такава уговорка за наказателна лихва, която
да се заплаща в случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран
падеж изцяло притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на
чл. 92 ЗЗД.
Съгласно практиката
на СЕС /решение от 14.03.2013 г. по дело С- 415/2011 г. - пар.74/ при преценка
на прекомерността съдът "следва да изследва националните правни норми,
които следва да се приложат за правоотношенията между страните при липса на
уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с
потребители договори от този вид, и от друга страна, размера на определената
лихва за забава спрямо този на законната лихва, за да провери дали с
определената лихва за забава може да се гарантира осъществяването на целите,
преследвани с нея в съответната държава членка, и дали тя не надхвърля
необходимото за постигането на тези цели".
Националното
законодателство не съдържа норми, които да ограничават размера на мораторната
неустойка при договори за кредит, сключени преди приемането на новия ЗПК.
Регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени
парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ възлиза на 10
пункта над основния лихвен процент. Поради това следва да се приеме, че в
настоящия случай, надбавка от 20% над договорната лихва не е съответна на
предвидимите вреди за кредитора. Ето защо неустоечната клауза в процесния случай
съставлява обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен характер. Клаузата
на т. 6 от процесния Договор за банков кредит е в
несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя и
това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на
задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Предвиденото в т. 6 от договора задължение за кредитополучателите да
заплащат наказателна лихва с лихвен процент, равен на сбора на договорения
лихвен процент, плюс наказателна надбавка от двадесет пункта в случай на
неизвършени плащания по кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Следва да бъде
посочено, че не би могло да се замести нищожната клауза на т. 6 от договора за
кредит с повелителните правила на закона- наказателната лихва, представляваща
санкция по договора за забавено изпълнение на дължимите суми, да се извърши не
с 20 пункта наказателна надбавка, а с десет пункта, колкото се прилагат при
изчисляване на законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Уговорената наказателна лихва не е част от същественото съдържание
на договора, поради което съдът не разполага с правомощието да редуцира размера
на уговорената мораторна неустойка. Договорната клауза на т. 6 е нищожна,
поради което няма задължителна сила за ответника, поради което същата не следва
да се прилага в отношенията между страните /в този смисъл Решение № 76 от
22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1011/2019 г., I т. о., ТК/.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от „П.“ АД против Р.Т.А. за
заплащане на наказателна лихва за забава съгласно т. 6 от раздел V на Договора
за банков кредит за периода от 10.12.2012 г. до 04.04.2019 г. в размер на 16 962,47 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска за сумата от 2 013, 21 лв. - неиздължена
законна лихва, начислена съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на
предсрочна изискуемост на кредита от 05.04.2019 г. до 24.06.2019 г.
Изчислено по реда на чл. 162 ГПК законната лихва от датата на предсрочната
изискуемост – 05.04.2019 г. до 24.06.2019 г. /датата на подаване на исковата
молба е в размер на 2 013, 37 лв. С оглед диспозитивното начало, съдът
следва да присъди законна лихва от
05.04.2019 г. до 24.06.2019 г. в размер на 2 013, 21 лв.
По вземането в размер на 476,10 лв. за неиздължени
разноски за подновяване на ипотека, начислени съгласно т. 17 от раздел X на
Договора за банков кредит на 10.01.2007 г.
В т. 16.1 от раздел X на
договора за банков кредит е уговорено, че за обезпечаване на вземанията на
Банката по сключения с Р.Т.А. договор за
банков кредит се учредява договорна ипотека върху подробно описани недвижими
имоти. А в раздел X, т. 17 от договора за банков кредит се предвижда, че всички
разходи по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната
ипотека са за сметка на кредитополучателя.
По делото са
представени доказателства, че за подновяване на ипотеката, ищецът е заплатил
сумата от 476, 10 лв., поради
което искът е основателен в претендирания размер.
По вземането в размер на 24 лв. - разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно т. 23.2, б. „а“ от раздел XI на договора.
По делото не са представени доказателства, че „П.“ АД е заплатила претендираната
сума от 24 лв. за разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Р.Т.А. следва да заплати на „П.“ АД
следните суми, произтичащи от договор № 13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков
кредит и анекс № 1/25.04.2012 г.: главница в
размер на 89 476,04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането; възнаградителна
лихва за сумата от 23 450,17 лв. за
периода 25.06.2016 г. до 25.06.2019 г., като над сумата от 23 450, 17 лв.
до претендирания размер от 52 423, 12 лв. и за периода 10.12.2012 г.
до 25.06.2016 г. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН
КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Съдът намира, че Р.Т.А.
следва да заплати на „П.“ АД сумата от 2
013, 21 лв. - неиздължена законна лихва, начислена съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна изискуемост на кредита от 05.04.2019 г.
до 24.06.2019 г. и сумата от 476,10 лв. за
неиздължени разноски за подновяване на ипотека.
Съдът намира, че предявените
искове от „П.“ АД против Р.Т.А. за заплащане на разсрочена лихва с погасителен план - приложение № 2 в размер на 5 551,
84 лв. и наказателна лихва за забава
съгласно т. 6 от раздел V на Договора за банков кредит за периода от 10.12.2012
г. до 04.04.2019 г. в размер на 16
962,47 лв. и за заплащане на 24 лв. - неиздължени разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, начислени съгласно т. 23.2, б. „а“ от раздел
XI на Договора за банков кредит на 10.01.2007 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По възражението за прихващане направено от ответника Р.Т.А..
Разпоредбата на чл. 371 ГПК предвижда, че възражение за прихващане по търговски
дела може да се направи и след отговора и същото подлежи на приемане, ако за
доказването му не се налага събиране на нови доказателства.
В хода на първоистанционното производство до приключване на съдебното
дирене ответникът е направил възражение за прихващане с недължимо платени от
него суми на „П.”
АД по договор №
13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит и анекс № 1/25.04.2012 г. За
заплащане на такива от ответника суми липсва признание от страна на ищеца,
съответно вземането не е ликвидно, което налага събирането на доказателства за
установяване на твърдените с възражението факти. Следователно, като не е било
предявено с отговора на исковата молба, възражението за прихващане е
преклудирано и същото не може да стане част от предмета на делото.
По отговорността за разноски:
Ищецът е направил
следните разноски в настоящото производство:държавна такса в размер на
6 757, 06 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебно – икономическата
експертиза в размер на 526 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. Така общият размер на направените разноски е 7 583, 06 лв.
С оглед изхода на
делото Р.Т.А. следва да заплати на „П.“ АД направените в настоящото
производство разноски в размер на 5 243,
03 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът Р.Т.А. е
направил в настоящото производство разноски за съдебно – икономическа
експертиза в размер на 327 лв. и държавна такса за частна жалба в размер на 15
лв. или в общ размер на 342 лв.
С оглед изхода на
делото „П.“ АД следва да заплати на Р.Т.А. направените в настоящото производство
разноски в размер на 105, 53 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В настоящия случай
на ответника Р.Т.А. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г.
/лист 119/. Поради
това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие преди изменението с ДВ
бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г.
има материалноправен характер, поради
което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция,
доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено
обратното действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д.
№ 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014
г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г.
на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1135/2016 г., I т. о., ТК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие /преди
изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните:
при интерес от 100 000 до 1 000 000 –
3530
лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 5 537, 80 лв.
С
оглед изхода на делото „П.“ АД следва да заплати на адв. П.Г. адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ответника в размер на 1 708, 88 лв., съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Т.А. ЕГН ********** *** да заплати
на „П.” АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район *** следните суми,
произтичащи от договор № 13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит и анекс №
1/25.04.2012 г.: главница в размер на 89
476,04 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането; възнаградителна лихва
за сумата от 23 450,17 лв. за
периода 25.06.2016 г. до 25.06.2019 г., като над сумата от 23 450, 17 лв.
до претендирания размер от 52 423, 12 лв. и за периода 10.12.2012 г.
до 25.06.2016 г. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН
КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Р.Т.А. ЕГН ********** *** да заплати
на „П.” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., район *** сумата
от 2 013, 21 лв. - неиздължена законна лихва, начислена съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна изискуемост на кредита от 05.04.2019
г. до 24.06.2019 г. и сумата от 476,10
лв. за неиздължени разноски за подновяване на ипотека по договор №
13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит и анекс № 1/25.04.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район *** против Р.Т.А. ЕГН **********,*** за заплащане на разсрочена лихва с погасителен план -
приложение № 2 в размер на 5 551, 84 лв.;
наказателна лихва за забава съгласно т. 6 от раздел V на договор №
13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит за периода от 10.12.2012 г. до
04.04.2019 г. в размер на 16 962,47 лв.
и за заплащане на сумата от 24 лв. -
неиздължени разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
начислени съгласно т. 23.2, б. „а“ от раздел XI на договор №
13КР-АА-5943/10.01.2007 г. за банков кредит, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Т.А. ЕГН ********** *** да заплати на
„П.” АД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район *** направените в
настоящото производство разноски в размер на в размер на 5 243, 03 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „П.” АД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр. С., район *** да заплати на адв. П.Г. ***
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищеца в размер на 1 708, 88
лв., съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Банка: „П.” АД с Титуляр: „П.“ АД.
ОСЪЖДА „П.” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., район *** да заплати на
Р.Т.А. ЕГН **********,*** направените в
настоящото производство разноски в размер на 105,
53 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :