№ 1061
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110208252 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М. Р., ЛНЧ: ....., с настоящ адрес
с.Е.П. обл.С... общ.Е.П. ул.“С.П.“ №.. чрез адв.С.Д. от САК, против
наказателно постановление №10/13.04.2021 г., издадено от Началник Група
„Миграция“ при ОДМВР-София, с което на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Излага следните съображения в горния смисъл.
На първо място твърди, че с оглед приетите и обнародвани изменения
в разпоредбата на чл.2.. ал.13 от ЗЧРБ, приети с оглед удължаването на
извънредната епидемична обстановка – до 9 месеца след отмяната на
извънредното положение, подаденото на ....2021 г. заявление от
жалбоподателя за продължаване на пребиваването, е депозирано в
законоустановения срок. Позовава се и на обстоятелството, че заявленията за
продължаване на достъпа до пазара на труда на лицето са депозирани пред
Бюрото по труда-Изток на 04.02.2021 г., което означава наличие на намерение
1
у жалбоподателя да подаде документи за продължаване на пребиваването си
при спазване на предвидените в закона срокове.
Алтернативно, и в случай, че бъде прието наличие на извършено
нарушение, навежда доводи, че същото следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед обстоятелствата,
характеризиращи деянието и дееца. Счита, че в конкретния случай
наказващият орган не е извършил обоснована и задълбочена преценка на
способа и начина, по който е извършено деянието, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел, както и съвкупна преценка на конкретно проявената
степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Позовава
се на Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. по т.д. №1/2007 г. на ОСНК на
ВКС. Допълнително сочи, че в процесното НП не са изложени мотиви,
обусловили налагане на наказанието, което е довело до накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното
НП, с всички произтичащи от това последици.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Не взема допълнително становище по същество на
делото.
Ответната стР. по жалбата: ОДМВР-София, надлежно призовани, не се
представлява в съдебно заседание. Представена е писмена защита, чрез
упълномощен процесуален представител – юрк.Поля Иванова, с която молят
съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като
правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя, като се присъди такова в минимален
размер, определен в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване с разпоредбата на чл.63, ал.4
от ЗАНН, а именно, че делото не от фактическа и правна сложност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна стР.:
2
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на
26.04.2021 г., видно от разписката върху него, а жалбата против него е
подадена чрез административно-наказващият орган по куриер и получена на
28.04.2021 г., съгласно приобщените писмени доказателства /известие за
доставяне и опис на явна кореспонденция, получена от поща С.., т.е. в
законоустановения 7-мо дневен срок за обжалване, считано от датата на
връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН №10 на 04.03.2021 г. от мл.полицейски инспектор в
Група „Миграция“ при ОДМВР-София: В. Ст. Б., в присъствието на един
свидетел при съставяне на акта: С.. Л.М.и, против М. Р., роден в И... на
....1988 г., ЛНЧ: **********, с адрес с.Е.П. обл.С... общ.Е.П. ул.“С.П.“ №.. за
това, че:
На ....2021 г., около 10:00 часа, в гр.София, ул.“Гео Милев“ №71, в
сградата на ОДМВР-София, при извършена полицейска проверка е
установено, че лицето е останало в стР.та след изтичане на разрешения срок
за пребиваване до 13.02.2021 г., с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.34 от ЗЧРБ.
Актосъставителят отразил, че като доказателство за извършеното
нарушение е иззел разрешение за пребиваване №..., валидно до 08.12.2020 г.
АУАН е надлежно предявен и връчен срещу подпис лично на
жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 04.03.2021 г., без
възражения по направените в него констатации. Няма данни по делото
жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.4.. ал.1 от ЗАНН, а
именно: да е представил писмени възражения през наказващия орган в
законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, началник
3
Група „Миграция“ при ОДМВР-София, издал НП №10 на 13.04.2021 г., с
което на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.34 от ЗЧРБ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от приобщените по делото доказателства, а именно: показанията на свидетеля
Б.; процесните АУАН и НП; заявление за предоставяне на право за
продължително пребиваване на чужденец в Република България с вх.
№.........2021 г.; Заповед №8121з-378/06.04.2020 г.; Заповед №8121к-
4014/10.04.2017 г., двете на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за
встъпване в длъжност; копие от разрешение за пребиваване и работа в стР.та
на М. Р.; известие за доставяне на НП; опис на явна кореспонденция,
получена от поща С..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от правна стР.:
АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди и акт
за встъпване в длъжност на административнонаказващия орган, в изпълнение
на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции, по
предвидения в закона ред и форма.
Съдът констатира, че още в началната си фаза
административнонаказателната процедура е проведена при съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочена дата на
извършване на нарушението. В НП е посочена само една дата – 13.02.2021 г.
Видно от АУАН е, че в него се съдържат две дати първата, от които е ....2021
г., а втората – 13.02.2021 г. От събраните по делото доказателства става ясно,
че на ....2021 г., жалбоподателят се е явил в сградата на ОДМВР-София и е
подал заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на
чужденец в Република България. Това обстоятелство навежда на извод, че
така посочената дата в АУАН е всъщност датата на установяване на
нарушението, а не на неговото извършване. Втората посочена дата –
13.02.2021 г., е обвързана от актосъставителя и наказващия орган с датата, на
която изтича разрешения срок за пребиваване на жалбоподателя в стР.та. Тя,
4
обаче, също не може да се отъждестви като дата на извършване на
нарушението. Това е така, тъй като на жалбоподателя е вменено нарушение от
категорията на продължените и се извършва чрез бездействие. Приложената
санкционна разпоредба на чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, съдържаща едновременно
санкция и състав на нарушение, предвижда да се налага глоба от 500 до 5000
лева на всеки чужденец, който е останал в стР.та след изтичане срока на
пребиваване. От правния анализ на посочената разпоредба следва извод, че
съставът на нарушението се осъществява чрез бездействие, непрекъснато през
определен период от време, и през цялото това време е налице едно трайно
незаконосъобразно със..ие. При нарушенията, извършени чрез бездействие,
датата на извършване на нарушението се явява денят, следващ деня, в който
изтича разрешения срок за пребиваване на жалбоподателя в стР.та, т.е. в този
срок жалбоподателят е бездействал. И ако разрешеният срок за пребиваване в
стР.та изтича на 13.02.2021 г., то датата на нарушението следва да е
следващият работен, присъствен ден, тъй като тогава нарушението е
довършено, каквато дата, обаче, не е посочена нито в АУАН, нито в НП.
Съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, датата на
нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП, и неговата липса
съставлява абсолютно основание за отмяна на издаденото НП. Датата на
извършване на деянието, освен че е елемент от обективната му стР., очертава
и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу
които санкционираното лице следва да се защитава. Именно на тази основа
следва да се съобрази датата на извършване на нарушението, и то не само
като съществен реквизит на АУАН и НП, но и от гледна точка спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН и преценка за приложимия закон.
Безспорно, както бе посочено по-горе, липсата на посочена дата на
нарушението е пречка да се определи и приложимия закон. С разпоредбата на
чл.2.. ал.13 от ЗЧРБ, законодателят е предвидил удължаване на срока за
подаване на заявление за продължаване на пребиваването от продължително
пребиваващите чужденци в стР.та, при съобразяване с пандемичната
обстановка в световен мащаб, свързана с Ковид-19, а именно - до 9 месеца,
след отмяната на извънредното положение. Ноторно известен факт е, че
извънредното положение в стР.та е обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и е отменено на 14.05.2020 г. с Решение №325 на
5
Министерския съвет, откогато е обявена извънредна епидемична обстановка.
Безспорно се установява, че жалбоподателят се е явил в ОДМВР-София и е
подал заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на
чужденец в Република България на ....2021 г. С оглед датата на отмяната на
извънредното положение в стР.та – на 14.05.2020 г., удълженият срок по чл.2..
ал.13 от ЗЧРБ е изтекъл на 14.02.2021 г. Липсата на посочена дата на
извършване на нарушението в АУАН и НП, обаче, поставя съда в
невъзможност да прецени обстоятелството, дали актосъставителят и
наказващият орган са взели предвид и така удължения с 9 месеца срок за
подаване на заявлението от жалбоподателя, считано от датата на отмяната на
извънредното положение. Недопустимо е съдът да извлича по тълкувателен
път волята на наказващия орган. Санкционираното деяние следва да е ясно,
конкретно и точно описано, включително и с изрично посочване на датата на
извършване на деянието и всички обстоятелства, които са елемент от
обективната му стР., като това е необходимо за гарантиране правото на
защита на санкционираното лице.
В заключение следва да се посочи, че допуснатите съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са
позволили на жалбоподателя да разбере в пълнота обвинението и да упражни
правото си на защита в пълен обем. Горното предполага незаконосъобразност
на издаденото НП, което на посочените по-горе основания следва да бъде
отменено като такова, без да се разглежда спора по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателя. Такова изрично искане не е направено от негова
стР., нито в жалбата, нито в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №10/13.04.2021 г., издадено от
Началник Група „Миграция“ при ОДМВР-София, с което на М. Р., ЛНЧ: .....,
с настоящ адрес с.Е.П. обл.С... общ.Е.П. ул.“С.П.“ №.. на основание чл.48,
ал.1, т.3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на
6
500 лева, за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14–дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7