Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1933
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Г.к.“ ЕООД твърди, че с
ответника има сключен договор за заем от 17.08.2007 г., отношенията по който са
уредени със съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав,
по т. д. № 5502/2011 г. с протоколно определение от 16.03.2012 г. По силата на
тази спогодба ответникът е поел задължение да плати сумата от 145 932.79
евро не по-късно от 30.12.2014 г. Предвид липсата на плащане от страна на
ответника, по делото на 18 състав е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца
срещу ответника, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Поддържа,
че ответникът му дължи законна лихва за забава върху главницата по съдебната
спогодба за периода от 21.09.2016 г. до 20.09.2019 г. /датата на изпращане на
исковата молба в съда/ в размер на 86815.17 лева. Моли съда да осъди ответника
да му заплати тази сума, както и направените по делото разноски. В молба от
28.10.2019 г. е посочена банковата сметка на ищеца, съобразно изискването на
чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „А.-*“ ЕООД оспорва предявения иск, като излага доводи за
неоснователност на предявения иск поради плащане на главницата от 145932.79
евро. Поддържа още, че не е изпаднал в забава по отношение плащането на
главницата. Оспорва и начина на изчисляване на дължимата законна лихва, обективиран
в представената от ищеца справка по чл. 366 от ГПК. Моли съда да отхвърли иска,
като му присъди направените по делото разноски.
С влязло в сила на 23.02.2022 г. определение от 09.02.2022 г. е върната, на
основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата
молба с вх. № 116159/25.09.2019 г., във връзка с която е образувано т. дело №
1933/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав, в частта по отношение на
искането на „Г.к.“ ЕООД за присъждане на законна лихва върху главницата от
145932.79 лева от 20.09.2019 г. до
окончателното плащане
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Със съдебна
спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011
г. с протоколно определение от 16.03.2012 г., страните уреждат отношенията си
по сключен договор за заем от 17.08.2007 г. Част от одобрената от съда спогодба
е и поето от „А.-*“ ЕООД задължение да заплати допълнително сума в
размер на 145932.79 евро в срок от три години от подписване на споразумение на 30.12.2011 г., но не по-късно
от 30.12.2014 г., която дата се счита за окончателен падеж на остатъка от
задължението. Спогодбата е подписана в
открито съдебно заседание на 16.03.2012 г. от името на „А.-*“ ЕООД от законния представител на дружеството В.А.и
от адв. Д..
По делото на 18
състав е издаден изпълнителен лист от 13.09.2016 г. в полза на ищеца срещу
ответника, за сумата от 145932.79 евро, представляваща неизпълнено задължение
по съдебната спогодба от 16.03.2012 г., като въз основа на този изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие
ОС-Варна. По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че главницата по процесната спогодба е платена от ответника на
ищеца на 02.12.2021 г.
С влязло в сила на 26.07.2021 г. решение № 813 от 26.09.2019 г. на Окръжен
съд – гр. Варна, по търг. дело № 1180/2017 г. са отхвърлени предявените от „А.*„
ЕООД срещу „Г.К.“ ООД искове за установяване на нищожност на клауза,
представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145932.79 евро над цена за
прехвърлено право на собственост на недвижим имот, прието от кредитора като
окончателно плащане на претендираното пред съд остатъчно задължение по договор
за заем, уговорена в споразумение от 30.12.2011 г. и утвърдена като част от
съдебна спогодба по т.д. № 5502/2011 г. на СГС, поради договарянето й без
основание /по спор относно несъществуващ дълг, симулиран като лихвоносен заем,
евентуално по вече разрешен с предходно споразумение спор за същия дълг/ на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и за унищожаване на същата клауза от
спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред съда при заплашване на
представителя на длъжника от представителя на кредитора на основание чл. 30 от ЗЗД. Силата на пресъдено нещо по това решение /чл. 298 от ГПК/ следва да бъде
зачетена от настоящия състав – арг. от чл. 297 от ГПК.
На 24.09.2020 г. по
партидата на ищеца в Търговския регистър е вписана промяна в правната му форма
от ООД в ЕООД.
Предвид изложеното следва да се приеме
за доказано съществуването на вземане на ищеца в размер на 145 932.79
евро, дължимо по съдебна спогодба от
16.03.2012 г., одобрена от СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011 г. за
процесния период. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал.
1 ГПК, не установи да е изпълнил така поетото спрямо ищеца с тази съдебна
спогодба задължение в уговорения от страните срок - предвид постигнатото от
страните съгласие тази сума е следвало да бъде платена най-късно до 30.12.2014
г. Следователно задължението на ответника за заплащане на дължимата по
спогодбата парична сума е възникнало като срочно. Според нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Ето защо изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника и следва да се счита, че същият е изпаднал в
забава на 31.12.2014 г. Поради това
съдът намира, че върху дължимата главница от 145 932.79 евро се дължи лихва за забава за периода от
21.09.2016 г. до 20.09.2019 г. Плащането на главницата от страна на ответника е
направено след изтичане на този период, а именно на 02.12.2021 г., поради което
погасяването на главницата след процесния период не променя извода на съда за
основателност на предявения иск. Съгласно приетото по делото, като неоспорено
от страните, заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, размерът на дължимата
законна лихва върху главницата от 145 932.79 евро за периода
от 21.09.2016 г. до 20.09.2019 г. е 86815.17 лева. Искът е предявен в
този размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на производството,
ищецът има право на направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
които възлизат на общо 7172.61 лева, в това число 3700 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 3472.61 лева дължима по предявения иск държавна
такса. Ответникът прави искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3700 лева за исковото производство не е в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /3134.46 лева/ и се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят на
3200 лева. Така определеният размер е
съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /няма данни адвокатът да е
регистриран по ЗДДС/. При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния
представител на ищеца в настоящето производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, „А.-*“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „Г.к.“ ЕООД, ЕИК ******,
сумата от 86815.17 лева /осемдесет
и шест хиляди осемстотин и петнадесет лева и 17 ст./, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 21.09.2016
г. до 20.09.2019, върху дължима по съдебна спогодба от 16.03.2012 г., одобрена от
СГС, ТО, 18 състав, по т. д. № 5502/2011 г. главница от 145932.79 евро.
ОСЪЖДА „А.-*“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „Г.к.“ ЕООД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 6672.61
лева /шест хиляди шестстотин седемдесет и два лева и 61 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: