Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2458
11.10.2019 г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и седми септември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 5198 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Г.К.С. против ОД на МВР – Бургас и изменен
в открито съдебно заседание иск, с който се претендира да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 1 517,68 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 216,93 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода
01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжността „*********” в Първо РУ - Бургас, при 12-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 216,93 часа (след
направеното частично оттегляне на иска), за която му се следва възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 517,68
лв.
(след направеното изменение на размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Твърди
се, че през периода 01.07.2016 г. – 10.02.2017 г. ищецът е заемал длъжността „********“
при отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-Бургас, поради което ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по исковата претенция за този период. Не се
оспорва, че през периода 10.02.2017 г. – 30.06.2019 г. ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди, че положеният труд е
заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към
процесния период Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за
всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч.
на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25
лв. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение рег. № 251000-15243/12.07.2019 г., издадено от ОДМВР-Бургас,
ищецът е държавен служител от 01.09.2015 г., като през периода 03.05.2016 г. – 10.02.2017
г. същият е заемал длъжността „********“ в група „Общинска полиция“ към сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция“ при отдел „Охранителна
полиция“ на ОД МВР – Бургас, през периода 10.02.2017 г. – 11.04.2018 г. е
заемал длъжността „*******“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при Първо РУ на ОД МВР – Бургас, а от 11.04.2018 г. до
момента заема длъжността „********“ в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ на ОД МВР – Бургас.
По делото е представен и сключен на
осн. чл. 94, ал. 1 от ЗМВР и наредба на министъра на вътрешните работи договор между Община Бургас и ОД МВР – Бургас
с рег. № 251р-581/09.01.2015 г. по описа на ОДМВР-Бургас, ведно с 3 анекса към
него, чийто предмет е създаването на звено „Общинска полиция“, в който е
уговорено и че издръжката на това звено, включително възнагражденията,
социалните и други разходи на служителите, е за сметка на общината.
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че от 10.02.2017 г.
до настоящия момент страните са в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на полицейска длъжност
към Първо РУ - Бургас.
Не
се спори също така, че през периода 10.02.2017 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал
труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време.
Видно от основното заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.07.2016
г. – 30.06.2019 г. ищецът е отработил 214 нощни смени от по 12 часа, като е
положил общо 1 709 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143
възлизат на 1 953,39 часа дневен труд, като разликата между преизчисления
и реално положения труд е 244,39 часа, за които се дължи възнаграждение в
размер на 1 679,97 лв.
По искане на ответника е назначена и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила на същите
въпроси, но само за периода 10.02.2017 г. 30.06.2019 г. Видно е от допълнителното
заключение, че през този период ищецът е отработил 190 нощни смени и е положил
общо 1 517 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат
на 1 733,93 часа дневен труд, съответно е налице разлика между преизчисления
и реално положения труд от 216,93 часа, за които се дължи възнаграждение в
размер на 1 517,68 лв.
И двете заключения на вещото лице не
са оспорени от страните.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги
обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е основателен по размер, но частично неоснователен
по отношение на претендирания период, по следните съображения:
В
случая се установи, че през периода 01.07.2016 г. – 10.02.2017 г. ищецът
е заемал длъжността „********“, но във външна структура на МВР – звено „Общинска
полиция“, създадено по силата на чл. 94, ал. 1 от ЗМВР със сключен между ОДМВР
- Бургас и Община Бургас договор. В чл. 94, ал. 4 от ЗМВР е предвидено, че ръководството, организацията на
звената „Общинска полиция“, правомощията на техните служители, както и редът за
взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В изпълнение на тази законова норма е издадена Наредба №
8121з-422 от 16.04.2015 г. за организацията и дейността на звената „Общинска
полиция“, в чл. 6, ал. 6 на която е предвидено, че средствата за финансовото и
материално-техническото осигуряване и социално обезпечаване на служителите от
звената „Общинска полиция“, за дължимите на служителите обезщетения по чл. 234
от ЗМВР и за дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск се
осигуряват от бюджета на съответната община.
Предвид горното, съдът намира за
основателно възражението на ответника, че той не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск за периода 01.07.2016 г. – 10.02.2017 г., тъй като
за този период възнаграждението на ищеца е било дължимо от Община Бургас. Ето
защо в тази част му искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на периода 10.02.2017 г. - 30.06.2019 г.
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение
и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от допълнителното заключение на вещото лице,
което следва да бъде кредитирано, тъй като касае периода 10.02.2017 г.
- 30.06.2019 г., за който
ответникът е легитимиран да отговаря, се установи, че през този период ищецът е
положил
общо 1 517 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват
на 1 733,93 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 216,93 часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, като дължимото за тези
часове възнаграждение по изчисления на вещото лице възлиза на 1 517,68 лв. По
делото липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е
било платено от ответника на ищеца, което води до извода за основателност на
предявената искова претенция и налага уважаването й в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от предявяването на иска – 01.07.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждането на иска – 50 лв., както и платеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице - 180 лв., или общо 230 лв.
На
осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Г.К.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 1 517,68 лв. (хиляда петстотин
и седемнадесет лв. и шестдесет и осем ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 216,93 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 10.02.2017 г. - 30.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00
лв. (триста и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото, като за периода 01.07.2016 г. – 09.02.2017 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в
общ размер от 230,00 лв. (двеста и тридесет лв.).
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително
трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 11.10.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА