Присъда по дело №301/2024 на Окръжен съд - Хасково

Мотиви към Присъда рег. № 11/08.04.2025г. постановена по ВНОХД № 301/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково.
С Присъда № 260000 от 28.03.2023г., постановена по НОХД № 4/2021г., по описа на
Районен съд-Димитровград, подсъдимия К. Д. Х., с ЕГН ********** от с.Р. обл.Х, е признат
за виновен в това, че на 03.11.2018г. в с.Р., общ.Д., е причинил на Х. В. И. с ЕГН **********
от грЧ., средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема – разкъсвания на
черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, при
което е причинено разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на
осн.чл.129 ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, е осъден на 1 година ,,лишаване от свобода“, чието
изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. С
присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия като частен обвинител, сумата
от 800 лв. разноски за повереник, а в полза на Държавата по сметка на ОД - МВР -Хасково,
сумата от 837.57 лв. представляваща разноски на досъдебното производство. Извършено е
разпореждане и с веществените доказателства, като за чифт маратонки марка „**** ****“ е
разпоредено да се върнат на подсъдимия като техен собственик, а 1 бр.дървена бухалка да
остане на съхранение по делото и след влизане в сила на присъдата, да се унищожи като вещ
без стойност.
Недоволна от така постановената присъда е останала адв.С. от АК – София, която като
защитник на подсъдимия, я обжалва в срок с блакнетна жалба, с оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност, включително за наложеното наказание, иска отмяната й и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. В допълнението към
въззивната жалба, защитникът доразвива оплакванията си против присъдата. Сочи, че от
доказателствата не се установило по несъмнен и безспорен начин подсъдимия да е извършил
престъплението в което е обвинен, както и инкриминираната телесна повреда, да е
причинена на пострадалия по изложеният в обвинителният акт механизъм, чрез удари от
подсъдимия с бухалка. В тази насока се твърди, че от доказателствата се установило, че
телесната повреда била причинена на пострадалия при изритването му с крак в корема
докато бил паднал, от св. И. Ж. И. на когото обвинение не било повдигано. Твърди се, че
неправилно за действията на посочения свидетел, първоинстанционния съд не кредитирал
показанията на пострадалия, макар да кореспондирали на установеното от останалата
доказателствена съвкупност, включително на изложеното от вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза. В допълнението се сочи също, че съдът неправилно градил
изводите си за виновността на подсъдимия и върху показанията на св.К. К., който бил
полицейски служител, пред когото подсъдимия направил извънпроцесуално признание, в
нарушение на правото му на защита. С тези доводи в резюме, се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Възражения против въззивната жалба не са депозирани от РП – Хасково - ТО-
Димитровград и от частния обвинител или повереникът му. От последните присъдата не е и
атакувана, чрез протест или жалба.
Делото се разглежда за втори път от ОС – Хасково като въззивна инстанция.
Първоначално по същата въззивна жалба против присъдата, е било образувано ВНОХД №
573/2023г. по описа на ОС-Хасково, приключило с присъда № 33/10.10.2023г., с която
първоинстанционната присъда е отменена в наказателната част и в частта за разноските и
подсъдимият е признат за невинен и оправдан, по повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. С Решение № 267/30.04.2024г. по к.н.д.№
275/2024 г. на ВКС, по протест на прокурор при ОП – Хасково и жалба от повереника на
частния обвинител, посочената нова въззивна присъда е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия по допускане на
доказателства. В касационното решение е прието наличието на касационното основание по
1

чл.348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващо се в допуснато от въззивният съд нарушение на
процесуалните правила, при проверката и оценката на доказателствата и формиране на
вътрешното му убеждение. Дадени са и указания за попълване на доказателствената
съвкупност, за установяване на обективната истина. След връщането, е образувано
настоящото ВНОХД № 301/2024г. по описа на ОС – Хасково, по което в изпълнение
указанията на касационната инстанция, за изясняване на делото от фактическа страна и
установяване на обективната истина, бе допуснат и проведен преразпит на свидетелите П.
И., Т. П., К. К., И. Ж. И., на вещото лице д-р Х. Е. изготвил съдебно медицинската
експертиза на досъдебното производство, като на същото вещо лице бе назначена и
изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Бе допуснат и разпит на св. М.
И., както и преразпит на частния обвинител Х. И., които не бяха проведени поради
неявяването им пред въззивната инстанция, въпреки положените усилия в тази насока,
включително чрез обявяването им за общодържавно издирване с цел призоваването им за
разпит. За двамата се установи, че са напуснали страната и се намират в чужбина на
неизвестни адреси, поради което св.М. И. не бе намерен за да бъде призован и разпитан, а
частният обвинител макар редовно призоваван за съдебните заседания чрез повереникът си,
не се яви за преразпит, като според заявеното от повереникът му, същият е изразил
категоричното си нежелание да се явява по делото.
При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, Окръжна
Прокуратура-Хасково изпраща представител, който намира обжалваната присъда за
правилна и законосъобразна, и иска да бъде потвърдена. В пледоарията си прокурорът
посочва, че от събраните доказателства, включително от показанията на пострадалия и
заключението по допълнителната съдебномедицинска експертиза, не могло категорично да
се установи дали съставомерното телесно увреждане на пострадалия е причинено от ударите
с бухалка нанесени му от подсъдимия, или от изритването му в корема от св.И. Ж. И. на
когото обвинение не било повдигнато. Според прокурора събраните доказателства сочели на
съучастието им в престъплението и макар такова обвинение да не било повдигано на
подсъдимия и такива факти да липсвали в обвинителния акт, това не изключвало
съставомерността на деянието от страна на подсъдимия, чието участие в престъплението
било несъмнено доказано. С тези доводи прокурорът иска потвърждаване на присъдата.
Частният обвинител Х. И., редовно призован чрез повереникът му, не се явява. Явява се
повереникът му адв.И., която намира подадената против присъдата въззивна жалба за
неоснователна и също иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде
потвърдена. В пледоарията си повереникът посочва, че от събраните доказателства се
установила обективната невъзможност, съставомерното телесно увреждане на пострадалия
да е причинено от изритването му с крак от св.И. Ж. И., понеже последния държал вратата
на къщата и се намирал на около три метра от пострадалия. За показанията на последния,
повереникът счита, че те в частта им в която заявил, че бил изритан с крак в корема от св. И.,
не следвало да се кредитират поради употребения от пострадалия алкохол и невъзможността
докато бил на земята, да види кой го изритал в корема. Повереникът намира за необосновано
и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно медицинска експертиза, както и
заявеното от вещото лице в съдебно заседание, за възможността съставомерното телесно
увреждане на пострадалия, да е причинено не от ударите с бухалка, а от изритването му с
крак в корема. В тази насока повереникът намира за обоснована първоначалната съдебно
медицинска експертиза и заявеното от вещото лице пред първата инстанция, от които счита
за установено, че телесната повреда била причинена на пострадалия единствено от
нанесените му от подсъдимия удари с бухалка, а не от удар с крак в корема от св.И.. С тези
доводи повереникът иска потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият К. Д. Х., редовно призован, се явява лично и със защитникът си адв.З. С.,
която поддържа жалбата против присъдата и изложените в допълнението си, доводи. В
пледоарията си защитникът посочва, че от доказателствата събрани и при повторното
2

разглеждане на делото от въззивната инстанция, в изпълнение указанията на ВКС, не
установило по несъмнен и категоричен начин чрез ударите с бухалка, подсъдимият да е
причинил съставомерното телесно увреждане на пострадалия, който в показанията си
категорично заявил, че не подсъдимия, а св. И. Ж. И. го ритал в корема. В последната
насока защитникът твърди, че било и заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно медицинска експертиза от което се установило, че съставомерното телесно
увреждане на пострадалия било именно от изритването му в корема. Защитникът посочва, че
по делото не било повдигано обвинение за съучастие в престъплението по смисъла на чл.20
ал.2 от НК, между подсъдимия и св.И., като такива фактически твърдения не се съдържали и
в обвинителния акт. С тези доводи защитникът намира за недоказани фактите по
обвинението относно механизма на престъплението и авторството му от страна на
подсъдимия, като иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият в личната си защита се придържа към заявеното от защитникът си. Отрича
да е нанасял удари в корема на пострадалия и иска да бъде оправдан. Такова е искането му и
в последната му дума.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и изцяло служебно на осн. чл.314 ал.1 от НПК,
намира следното: Съдебното производство пред РС – Димитровград, е образувано по
обвинителен акт на РП - Димитровград / сега РП - Хасково -ТО Димитровград/, с който на
подсъдимия К. Д. Х. е повдигнато обвинение за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от
НК. В обстоятелствената част на обвинителният акт, са изложени фактически твърдения, че
на инкриминираната дата и място, подсъдимия след като ударил пострадалия по главата с
бухалка и последния паднал, му нанесъл с бухалката силни удари по тялото – по гърба, по
ребрата, отстрани и така му причинил средната телесна повреда, за която е предаден на съд
и с обжалваната присъда признат за виновен и осъден. Съдебното следствие пред първата
инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.1 от НПК. В
разпоредителното заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, пострадалия
представляван от повереникът си, е конституиран като частен обвинител. От
първоинстанционния съд е одобрено по реда на чл.372 ал.3 от НПК, съгласието на страните
да не се провежда разпит на свидетелите Х. В. И. - пострадалия, З. Д. Б., Т. П., П. И., И. Л.
И., А.С., Ж.Н. и В.В., като при постановяване на присъдата да се ползват показанията им от
досъдебното производство, за които е прието от първата инстанция, че са извършени при
условията и реда на НПК. Така в хода на съдебното следствие, разпит от първата инстанция
е проведен на свидетелите И. Ж. И. и К. К., изслушано е заключението на вещото лице д-р Е.
по назначената съдебно медицинска експертиза, досежно причинените телесни увреждания
на пострадалия, със съгласието на страните е прочетено заключението по съдебно
медицинската ДНК експертиза, изслушани са и обясненията на подсъдимия в които отрекъл
да е нанасял удари с крак в корема на пострадалия, не отрекъл, че маратонките са негови, за
бухалката заявил, че не била негова и към момента на случилото се била оперирана лявата
му ръка с която си служел - имал нарушен цилиндричен захват. В тази насока е представена
и медицинска документация за битова травма от лятото на 2018 г. Въпреки положените
многократни усилия от първата инстанция, св.М. И. не е намерен за да бъде разпитан и е
заличен, както се случи и пред настоящата инстанция.
От събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, е установено от
фактическа страна следното: Пострадалият Х. В. И., с ЕГН **********, бил роден в гр.Ч. и
към началото на месец ноември на 2018 г. бил на ** години. На 03.11.2018г. пострадалия
отишъл в с.Р. общ.Д., където се видял със св.П. Н. И. и го помолил да пренощува в домът му.
Свидетелят се съгласил, пострадалият му помогнал с нареждането на дърва и двамата
консумирали значително количество алкохол - изпили около четири литра вино. Алкохолът
им обаче свършил и макар да било вече тъмно, двамата около 20.30 -21.00 часа тръгнали пеш
3

към казанджията в селото, за да си закупят още алкохол. По пътя минали покрай двора на
училището в селото, където в беседка стоели непълнолетните тогава свидетели И. Л. И. на
** години, А.С. и Ж.Н. – двамата на **г., както и момиче на име В. тогава на ** години,
която била дъщеря на св.И. Ж. И.. Като ги видял, пострадалия отишъл при тях, а св.П. И.
продължил към мястото където отивал, за да купи алкохол. След като отишъл при
посочените непълнолетни лица, пострадалият който бил в нетрезво състояние поискал да се
запознае с момичето В., но тя отказала. Пострадалият обаче настоявал, нахалствал и я
следвал когато тя обикаляла покрай беседката за да се отдалечи от него, като й говорел
изключително цинично, че искал да осъществи с нея сексуални сношения. Поведението на
пострадалия Х. И. към момичето, наложило намесата на непълнолетните свидетели И. и С.,
до които В. седнала за да се отдалечи от пострадалия, като от действията и поведението му
към нея, била притеснена и уплашена и поискала да си тръгва. От своя страна пострадалия
обяснил на свидетелите, че отивал със своя познат за алкохол и също си тръгнал, а
свидетелите изпратили момичето до домът й. След като си тръгнал от двора на училището,
пострадалия отишъл отново в къщата на св.П. И. в селото и двамата продължили да
употребяват алкохол – вече пили ракия, след което легнали да спят. В къщата по същото
време но в различни стаи, били и св. Т. П.- баба на св.П. И., както и брат му – М. И. със
жената с която съжителствал. След като момичето В. се прибрала в домът си, плачела, била
разстроена и разказала на баща си – св. И. Ж. И. за случилото се, включително, че разбрала
малкото име на пострадалия - „***“ и прякорът му „*****“. Св. И. Ж. И., бил *****, отскоро
живеел в селото и не познавал по- голямата част от хората там, но притеснен от случилото
се с дъщеря му, се обадил на подсъдимия К. Д. Х. който също бил от селото и му разказал за
станалото. Подсъдимият се досетил за самоличността на пострадалия и св.И. го помоли да
го заведе до домът му, за да изяснят случилото се. Подсъдимият се съгласил, взел дървената
си бухалка и двамата отишли първо до бившата къща на пострадалия в селото, където не го
намерили, разбрали, че бил в дома на св. П. И. и около 22.30 -23.00 часа отишли до дома на
последния. Там подсъдимият започнал да вика високо името на пострадалия, св.П. И. го чул,
събудил пострадалия и последния излязъл от къщата като бил в нетрезво състояние и
застанал на терасата - тип веранда от която имало стъпала към двора. От своя страна св.И.
Ж. И. го попитал за поведението му към дъщеря му, на което пострадалия отвърнал, че
можел да прави каквото си иска и започнал да се държи агресивно като подсъдимия го
ударил с бухалката която носел по главата и пострадалия паднал на терасата на къщата, на
лявата си страна. Нанесеният от подсъдимия удар и падането на пострадалия, било видяно
от св.П. И., който с брат си М. И. били в къщата. Според показанията на св.П. И., двамата се
опитали да излязат но не успели да отворят входната врата на къщата, която се отваряла
навътре, но бравата й заяждала, от това вратата се отваряла трудно, а и св.И. Ж. И. я държал
отвън. След като от нанесеният му от подсъдимия удар с бухалката по главата пострадалият
паднал на терасата на лявата си страна, се свил и с ръцете си пазел главата, като подсъдимия
му нанесъл няколко удара с бухалката по дясната част на тялото отстрани в областта на
ребрата, а св.И. Ж. И. го изритал силно няколко пъти в корема и главата, след което двамата
си тръгнали. При нанасянето на ударите пострадалия викал, което било чуто от св.П. И. и
баба му св.Т. П., които били в къщата. След като подсъдимия и св.И. Ж. И. си тръгнали,
св.П. И. излязъл от къщата, видял, че по пострадалия имало кръв и за случилото се бил
подаден сигнал на тел.112. По повод сигнала, на место пристигнал медицински екип, както
и полицейски служители сред които свидетелите В.В. и К. К., като на последния
присъстващите лица, включително самия пострадал обяснили, че той бил бит от няколко
лица, едно от които бил подсъдимия, когото пострадалия познавал и запомнил. Същата
вечер полицейските служители включително св.К., установили подсъдимия в домът му и го
задържали със заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, съставена от св. К. /л.51 д.п./. В ранната
сутрин на 04.11.2018г. бил извършен оглед на местопроизшествието, за което се съставил
протокол и фотоалбум /л.4-8 д.п./ и с това първо действие по разследването, при условията
4

на чл.212 ал.3 от НПК било образувано досъдебното производство. След случилото се,
пострадалия Х. И. бил откаран в МБАЛ – Хасково, установило се, че имал коремна травма -
разкъсвания на корема, капсулата на задстомашната жлеза, кръвоизлив в коремната кухина
и бил опериран, а след проведеното лечение изписан от болницата на 11.11.2018г. От своя
страна подсъдимия предал доброволно с протокол от 04.11.2018г., дървената бухалка и чифт
маратонки „*** *** ***“ червени на цвят. В протокола отразил, че били негови и същата
вечер бил с тях / л.49 д.п./. В хода на разследването посочените вещи били огледани като
веществени доказателства с протокол от 21.11.2018г., описани и фотографирани. Според
протокола, бухалката била с дължина 69 см. и диаметър 4 см., по маратонките се установили
следи от червена течност в частта на подметката на страничната дясна външна част на
дясната маратонка и по външната част на езика на лявата маратонка/ л.71 -73 д.п./. От
пострадалия се взели биологични образци за сравнително изследване и на досъдебно
производство посочените веществени доказателства - дървената бухалка и маратонките,
били изследвани чрез съдебно-медицинската експертиза по метода на ДНК профилиране,
изготвена от вещото лице Н. С.а, чието заключение обективирано в Протокол за извършена
експертиза № 20 / ДНК -238 / 23.04.2020 г. / л.147-149 д.п./, е прочетено и прието от първата
инстанция по реда на чл.282 ал.3 от НПК. Според заключението, по бухалката не се
установила кръв, но такава се установила по двете маратонки, която както и биологичния
материал по противоположния на ръкохватката участък на бухалката, произхождали от
пострадалия Х. И.. На досъдебното производство относно претърпените от пострадалия Х.
И. телесни увреждания, била назначена и изготвена от вещото лице д-р Е., ****, Съдебно
медицинска експертиза по писмени данни № 281 / 2018 г. /л.76-77 д.п./, чието заключение
също е изслушано от първата инстанция. Според заключението, съставено въз основа на
медицинската документация за пострадалия от престоят му в болницата, на последния били
причинени контузия на корема - разкъсвания на черния дроб, капсулата на задстомашната
жлеза и кръвоизлив в коремната кухина. Тези увреждания били причинени от действие на
твърд тъп предмет и могли да се получат при побой с твърди тъпи предмети, по начина,
времето и обстоятелствата описани в предварителните сведения, като на пострадалия било
причинено разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК
- т.е средна телесна повреда. При изслушването си пред първата инстанция вещото лице
посочило, че черния дроб и задстомашната жлеза се намирали в дълбочина в тялото, били
защитени и за да се получи травмата им, органите били подложени на сила на сътресение, от
една ударна вълна, предизвикана от пряк удар върху коремната стена с предмет, с широка
повърхност. Вещото лице посочило, че травмата била възможна при нанесен удар върху
ребрената дъга понеже органите били в една линия, а за възможните механизми на
причиняването й заявило, че могла да е от удар с бухалка, от изритване с крак в горната част
на коремната стена докато пострадалият е паднал ако ударите са няколко, или при падането
му от собствен ръст. В този ред вещото лице степенувало и възможностите за
причиняването на травмата. При изслушването си пред настоящата инстанция, вещото лице
посочва, че в заключението си от досъдебното производство обсъждал най – общо, а не в
конкретика, механизма и възможността за получаване на травмата, която била от твърд тъп
предмет, но в тази насока не отчел гласните доказателства и вещественото доказателство -
бухалката. Предвид заявеното от вещото лице, настоящата инстанция намери, че
заключението му по назначената на досъдебното производство и изслушана от първата
инстанция, съдебно медицинска експертиза, не е достатъчно пълно и ясно, поради което,
както и с оглед указанията на касационната инстанция за изследване степента на алкохолно
опИ.е на пострадалия, на осн. чл.153 от НПК, назначи на вещото лице допълнителна
съдебно медицинска експертиза която за механизма на причинените на пострадалия телесни
увреждания, да бъде съобразена със събраните по делото гласни доказателства и
приобщената като веществено доказателство дървена бухалка. В допълнителното си
заключение, обективирано в Съдебно медицинска експертиза по писмени данни №
5

295/2024г. /л.74-76 ВНОХД № 301 / 2024г./, което бе изслушано в съдебно заседание от
настоящата инстанция, вещото лице потвърждава изводите в първоначалното си заключение,
за вида на получените от пострадалия телесни увреждания, представляващи средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК, включително, че са причинени от действието на твърд
тъп предмет, както и , че могли да се получат при побой с такива предмети. В това
заключение за разлика от първоначалното, вещото лице е конкретизирало, че в случай, че
ударите с бухалка били нанесени на пострадалия по начина заявен от него в показанията му,
имало много малка вероятност от тях да е причинена травмата на черният му дроб и
задстомашната жлеза, довели и до средната телесна повреда. Тези увреждания могли да се
причинят от удари с крак в областта на корема, нанесени с достатъчна жива сила. В тази
насока, в заключението е обяснено, че травмираните сегменти на черния дроб се намирали в
основата на десният му дял в близост до ребрата, главата на задстомашната жлеза се
проектирала зад края на левия дял на черния дроб, а тялото й продължавало наляво към
слезката. При това разположение на травмите на тези органи, в заключението е отразено, че
ударите които ги причинили, независимо дали били с крак или с процесната бухалка,
следвало да са нанесени на пострадалия в областта на коремната му стена, а не в дясната
половина на гръдния кош отстрани, на нивото на ребрата, или гърба. За състоянието на
алкохолно опИ.е на пострадалия, вещото лице посочва, че съобразявайки данните по делото
за изпития от него алкохол в показанията му от досъдебното производство и след
приложението на формулата на Видмарк, към момента на инцидента бил с 3 промила
концентрация на алкохол в кръвта си, отговаряща на тежка степен на алкохолно опИ.е,
характеризиращо се с тежко подтискане на централната нервна система, силно намалено
чувство на болка, смущения в дишането и кръвообращението. При изслушването си в
съдебно заседание, за определената степен на алкохолно опИ.е на пострадалия, вещото лице
заявява, че единствено чрез изследване на кръвна проба каквато липсвала, могла да се
установи действителната концентрация на алкохол и посочения в заключението резултат бил
ориентировъчен, определен по осреднени стойности за разграждане на алкохол от мъж на
възрастта на пострадалия, но при всички положения концентрацията му на алкохол била над
2 промила. Относно механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия
представляващи средната телесна повреда, вещото лице потвърждава изводите си в
допълнителното заключение като заявява, че увредените сегменти на черния дроб били
вдясно отдолу, задстомашната жлеза /панкреасът/ се проектирала в ляво зад опашката на
левия – малкия дял на черния дроб, където бил ребрения ъгъл и най – горната част на
коремната стена. Между мястото на увреждане на двата органа имало разстояние и
едновременното им увреждане могло да е както от удар с бухалка, така и от удар с крак, но
нанесени върху коремната стена, а не от удар върху ребрената дъга. В последната насока
вещото лице обяснява, че ребрата пазели черния дроб, задстомашната жлеза била
невъзможно да се достигне от удар върху ребрата и поради това ударът, който засегнал и
двата органа, идвал от към корема отдолу, като при защитната поза която пострадалият бил
заел – свит на кълбо, бухалката нямало как да нанесе ефективен и насочен удар в коремната
му стена, много по достъпно било нанасянето на удар с крак в корема, от който да настъпят
телесните увреждания.
Описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция прие за установена от събраните
пред първата инстанция доказателства чрез приобщените при проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на глава XXVII при условията на чл.371 т.1 от НПК показания от
досъдебното производство на пострадалия Х. В. И. дадени при проведените му два разпита
като свидетел, единият от които пред съдия, от приобщените по същия ред показанията от
досъдебното производство на свидетелите З. Б., Т. П., П. И., И. Л. И., А.С., Ж.Н., В.В..
Разпитите на посочените свидетели са проведени при условията и по реда на НПК и
правилно първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие за непосредственото им
ползване при постановяване на присъдата. Освен от тези доказателства, приетата
6

фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелите И. Ж. И., К. К.,
дадени пред първата и настоящата инстанция в кредитираните им части, както и
изложеното в показанията на св.П. И. пред настоящата инстанция, също в кредитираната им
част. Приетата фактология се установява също и от приобщените от първата инстанция по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство, предявените по
реда на чл.284 от НПК веществени доказателства, прочетеното по реда на чл.282 ал.3 от
НПК заключение по съдебно-медицинската ДНК експертиза, от заключението на вещото
лице д-р Е. по изготвената от него на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза досежно телесните увреждания на пострадалия, изслушано от първата
инстанция, от допълнителната съдебно медицинска експертиза на същото вещо лице в тази
насока, назначена и изслушана от настоящата инстанция, включително заявеното от вещото
лице в устният му доклад пред първата и настоящата инстанция, както и от обясненията на
подсъдимия дадени пред първата инстанция, в кредитираните им от настоящата инстанция,
части.
Въззивният съд споделя частично извършения от първата инстанция анализ на
доказателствата, като извърши и свой собствен такъв на доказателствената съвкупност,
доколкото е втора инстанция по съществото на делото. Споделя се изводът на първата
инстанция, че показанията на св.В.В. не допринасят за установяване на обективната истина
понеже в тях не се възпроизвеждат релевантни за случая обстоятелства. Правилна е и
преценката, че от доказателствата е безспорно установено вулгарното и цинично поведение
което пострадалия Х. И. проявил на инкриминираната дата в двора на училището в с.Р. общ.
Д., към дъщерята на св.И. Ж. И., която тогава била на ** години. В тази насока е заявеното в
приобщените при проведеното съкратено съдебно следствие показания на свидетелите И. Л.
И., А.С. и Ж.Н., които се кредитират като достоверни и от настоящата инстанция.
Посочените показания кореспондират и на заявеното в тази насока в приобщените от
първата инстанция пак при проведеното съкратено съдебно следствие, показания на самия
пострадал Х. И. и тези на св.П. И.. В същата насока е заявеното от последния свидетел и
пред настоящата инстанция, която също кредитира показанията им за тези обстоятелства,
като достоверни, включително за количеството изпит алкохол от двамата. Установеното от
тези гласни доказателства, кореспондира на заявеното от св.И. Ж. И. за притесненото и
уплашено състояние в което се прибрала дъщеря му, провокирано от поведението на
пострадалия. Това поведение на самият пострадал е и поводът, свидетеля да отиде с
подсъдимия в домът на св.П. И., в който нощувал пострадалия, за да му потърси сметка.
Спор по тези обстоятелства няма и за тях както показанията на св.И. Ж. И., така и
обясненията на подсъдимия, като кореспондиращи на останалите доверени доказателства, се
доверяват от настоящата инстанция. За останалите развили се след това събития, първата
инстанция правилно не е кредитирала показанията на св.И. Ж. И. в частта им, в която е
отрекъл той и подсъдимия, да са нанасяли удари на пострадалия, включително подсъдимия
да го е удрял с бухалка или да е носил такава, както и за мястото където посочил, че се
случил инцидента /в двора на къщата/ и, че се изразявал в боричкане. В тази част
показанията на посочения свидетел не се кредитират и от настоящата инстанция понеже
противоречат на останалите доверени доказателства, включително на обективно
установеното при огледа на местопроизшествието, където на терасата на къщата и на
стълбището към нея са установени следите от кръв останали от пострадалия в резултат на
нанесените му удари. Фактът, че подсъдимия ударил първоначално пострадалия по главата с
дървената бухалка която носел и от което последният паднал на терасата, се установява от
заявеното от св.П. И., в приобщените му при проведеното съкратено съдебно следствие
показания от досъдебното производство, които настоящата инстанция кредитира.
Изложеното от този свидетел за посоченото обстоятелство на което той е очевидец,
кореспондира напълно на заявеното в показанията на пострадалия Х. И.. За св.П. И.,
настоящата инстанция доверява и заявеното при разпитът му в съдебно заседание, за
7

посоката в която се отваряла входната врата на къщата им - навътре, както и, че бравата на
вратата заяждала и се отваряла трудно. Тези обстоятелства не са посочени при разпитът на
свидетеля на досъдебната фаза и за тях няма пречка да бъде разпитан, независимо от
приобщаване на показанията му от досъдебното производство, при съкратеното съдебно
следствие. Не се кредитира обаче заявеното от св. П. И. при разпитът му в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, в частта в която отрича да е виждал подсъдимия да
удря пострадалия с бухалката по главата. В тази им част посочените показания противоречат
на приобщените такива на свидетеля при съкратеното съдебно следствие, които както бе
посочено се доверяват. Св.П. И., както сам сочи в показанията си, е очевидец единствено на
нанесения от подсъдимия удар с бухалката по главата на пострадалия, от което последният
паднал на терасата, но не и на нанесеният му след това побой при който е причинено
съставомерното телесно увреждане. В същата насока е заявеното и от самия пострадал, че
при побоя на терасата бил сам. Настоящата инстанция не се споделя приетото от първата, че
св. П. И. е очевидец изцяло на случилото се, такива обстоятелства освен, че се отричат от
свидетеля, не се установяват и от показанията на св.Т. П. – баба на св.П. И., която също не е
очевидец на инцидента. Вярно е, че в показанията си от досъдебното производство, също
приобщени в проведеното съкратено съдебно следствие, тя посочила, че единствено чувала
виковете от болка на пострадалия и разбрала, че бил набит от едно от пристигналите лица.
За последното обаче показанията й не са преки, а производни доказателства и от тях не може
да се направи категоричен извод, кой и колко лица, са причинили телесното увреждане на
пострадалия, като при преразпитът й пред настоящата инстанция свидетелката отрича да
има спомен от случая, а това с оглед възрастта й – почти ** години, е напълно
обяснимо.Обстоятелството, че подсъдимия удрял с бухалката пострадалия, се установява
освен от доверените показания на последния, от тези на св. П. И. в кредитираната им част,
но също и от заключението по съдебно-медицинската ДНК експертиза, установила, че
клетъчния материал намерен на противоположния на ръкохватката участък на дървената
бухалката /работната част/ доброволно предадена от подсъдимия, принадлежи на
пострадалия. От същото заключението са установени и следи от кръв по подметката на
дясната маратонка на подсъдимия и по езика на лявата му маратонка, сочещи на
присъствието му на мястото, където се е развил инцидента – терасата на къщата, където
следи от кръв са описани и при огледа. Безспорно е от заключението по съдебно
медицинската експертиза и допълнителната такава на вещото лице д-р Е., че при нанесеният
му побой на инкриминираната дата и място, на пострадалия Х. И. е причинено разкъсване
на черния дроб, капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина,
довели до разстройство на здравето му временно опасно за живота, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, което е и обективната страна на
престъплението в чието извършване подсъдимият е обвинен. Спорът по делото е относно
авторството на това престъпление. В случая очевидци на побоят над пострадалия, освен
самият пострадал, св. И. Ж. И. и подсъдимия, няма. Такъв не е св. П. И., както бе вече
посочено, а брат му – М. И., въпреки усилията от двете инстанции – първата и настоящата,
не бе намерен за да бъде разпитан. Последното не води до неизясненост на делото от
фактическа страна, поради установяване на обективната истина от останалите събрани
обсъдени и доверени доказателства. Св.И. Ж. И. отрича както той, така и подсъдимия да са
удряли пострадалия, но за това обстоятелство съдът не кредитира заявеното от този
свидетел, както бе посочено, който не е и длъжен да дава показания съгласно разпоредбата
на чл.121 ал.1 от НПК по въпроси, уличаващи го в престъпление. Относно авторството на
деянието, настоящата инстанция за разлика от първата, кредитира изцяло изложеното в
показанията на пострадалия, при проведените му по реда и правилата на НПК два разпита –
първия на 13.12.2018г. и втория пред съдия на 20.12.2018г., приобщени при проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК. В тези свои показания,
пострадалият е категоричен, че след като подсъдимият го ударил с бухалката по главата и
8

той паднал на терасата, подсъдимият му нанесъл удари с бухалката по гърба, ребрата и
отстрани по тялото в дясно, а св.И. Ж. И. го изритал няколко пъти в корема и главата. За тези
обстоятелства, показанията на пострадалия макар да е конституиран като страна в
наказателното производство – частен обвинител и от там да се явява заинтересован от
изхода на делото, са преки доказателства. Безспорно е от доказателствата, че действително в
момента на инцидента, пострадалият е бил повлиян от изпития алкохол, но не е несъмнено
доказано дали е имал концентрация на алкохол в кръвта си от 3 промила, както сочи и
вещото лице при изслушването си по допълнителната съдебно медицинска експертиза и
това е така, защото не му е взета кръвна проба установяваща по несъмнен начин въпросната
концентрация. Установяването на количеството алкохол е необходимо за преценката, дали
пострадалият е бил в състояние правилно да възприема и възпроизвежда фактите по делото.
Настоящата инстанция не споделя направения от първата извод, че пострадалия поради
употребения алкохол и това, че случилото се, се развило през нощта, не могъл правилно да
възприеме, а после в показанията си и да възпроизведе, колко и кои лица, му нанесли побоя.
Явно употребения алкохол не е попречил на възприятията на пострадалия и възможността,
правилно да възприема и възпроизвежда фактите релеватни за настоящото производство.
Това е така предвид обстоятелството, че показанията му дадени от него като свидетел в
двата разпита на досъдебното производство, са след повече от месец от инкриминираната
дата, като изложеното от пострадалия в тези му показания е напълно последователно и
идентично за развилата се ситуация, включително, че подсъдимия когото пострадалия
познавал от селото, му нанесъл удари с бухалката в дясно по ребрата, а през това време св.И.
Ж. И. го изритал няколко пъти в корема и главата, като в показанията си, пострадалият не е
заявил, а е отрекъл, подсъдимият да го е ритал в корема. За тези обстоятелства,
установяващи самото престъпление, както бе отбелязано показанията на пострадалия са
преки доказателства и те не могат да се възпроизвеждат и възприемат не в техния смисъл,
чрез други производни, каквито са тези на св.К. дадени пред първоинстанционния съд, както
и на св.П. И., който не е очевидец на тези обстоятелства. Поради заявеното от посочените
свидетели и основно от св. П. И., че някой държал входната врата на къщата, което
пострадалия в показанията си отрича да е видял, както и от употребения от последния
алкохол, първоинстанционният съд не е кредитирал показанията му частта им, в която
пострадалия и при двата разпита заявил, че св.И. Ж. И. го ритал в корема. За това
обстоятелство показанията на пострадалия са приети от първата инстанция за вътрешно
противоречиви, като е направен извод, че е обективно невъзможно докато го рита, св.И. И.
да държи вратата на къщата. Фактът, че св.П. И. с брат си М. И., не излезли от къщата
докато били нанасяни ударите над пострадалите, е безспорно установен от събраната и
обсъдена до тук доказателствена съвкупност. Причината защо двамата не излезли от къщата
и дали това се дължи на заяждането на бравата на вратата, или защото св. И. Ж. И. я държал
отвън, е ирелевантна и единствено от нея не може да се направи извод за недостоверност на
показанията на пострадалия в частта им, в която е заявил нанесените му в корема удари с
крак, от св. И. Ж. И., след като други очевидци на инцидента няма, а посоченият свидетел не
е длъжен да дава показания по въпроси уличаващи го в престъпление. По тези съображения
настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на пострадалия, в тази насока за
нанасяните му от св.И. Ж. И. удари с крак в корема, като последното кореспондира напълно
и на установеното от заключението на вещото лице по допълнителната съдебно медицинска
експертиза, както и на заявеното от вещото лице при изслушването му пред първата и
настоящата инстанция. В тази насока вещото лице сочи, че съставомерното телесно
увреждане което е претърпял пострадалия, е невъзможно да се получи от удари с бухалка
нанасяни по ребрената му дъга в дясно и по гърба, докато е паднал на терасата свит на
кълбо. Както обяснява вещото лице в заключението си по допълнителната експертиза и
изслушването си в съдебно заседание, включително така заявил и пред първата инстанция
когато не изключил възможността телесното увреждане да е причинено и от изритване с
9

крак, ударът причинил съставомерното телесно увреждане, независимо дали е от бухалка
или от изритване с крак, трябва да е нанесен единствено по коремната стена на пострадалия,
за да се получат установените травми на вътрешните му органи - черен дроб в засегнатите
му сегменти и капсулата на задстомашната жлеза. Такива удари с бухалката по коремната
стена на пострадалия не се установява да му е нанасял подсъдимия, а както е заявил в
показаният си самият пострадал, единствено св.И. Ж. И. го изритал няколко пъти с крак в
корема и главата. Ето защо настоящата инстанция не сподели в тази им част изводите на
първата инстанция и кредитира изцяло показанията на пострадалия Х. И.. По изложените
съображения се кредитират и обясненията на подсъдимия в частта им, в която отрича да е
ритал в корема пострадалия. Заявеното от самият пострадал, не може да се дерогира и от
показанията на св. К. който е полицейски служител, дадени от него пред първата инстанция,
както вече бе посочено. За този свидетел следва да се отбележи, че показанията му в частта
им в която възпроизвел направеното пред него при проведена беседа признание от
подсъдимия, че удрял пострадалия с бухалката, което е в отсъствието на адвокат и преди
подсъдимия да бъде обвиняем, но потенциален такъв, освен, че не се доверяват от
настоящата инстанция, но те не следва да се и обсъждат поради забраната въведена с
изменението на чл.118 ал.2 от НПК с д.в. бр.18/24г. Същевременно в частта им в която св.К.
възпроизвежда заявеното му от пострадалия, няма пречка показанията му да се кредитират,
като за тези обстоятелства те са производни доказателства. При разпитът пред настоящата
инстанция, заявеното от свидетеля, че самият пострадал и другите присъстващи посочили,
че побоят му бил нанесен не само от подсъдимия но и от други лица, от които пострадалия
познавал единствено подсъдимия, кореспондира напълно с кредитираните показания на
самият пострадал, поради което съдът доверява заявеното от св.К. пред настоящата
инстанция, а не пред първата. Следва да се отбележи, че в същата насока са и приобщените
при съкратеното съдебно следствие показания на св.З. Б., която е майка на пострадалия и
макар да не е очевидец на инцидента, е заявила, че от св.П. И. разбрала, че побоят над синът
й, бил нанесен от двама – И. ****** и К..
При така установените, от кредитираните и доверени доказателства, фактически
обстоятелства, настоящата инстанция не споделя изводът на първата, че повдигнатото на
подсъдимия обвинение за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е предаден
на съд, признат за виновен и осъден с атакуваната присъда, е несъмнено доказано да е
извършено от него. От събраните доказателства е безспорно, че на инкриминираната дата и
място от нанесените му удари, на пострадалия Х. И. е причинено съставомерното телесно
увреждане, изразяващо се в разстройство на здравето му временно опасно за живота,
настъпило от контузия на корема – разкъсвания на черния дроб, капсулата на задстомашната
жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, представляващо средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е ангажирана единствено самостоятелната
наказателна отговорност на подсъдимия. От кредитираните и обсъдени доказателства обаче
е установено също, че в побоя над пострадалия, при който му е причинено въпросното
съставомерно телесно увреждане, е участвал освен подсъдимия и св.И. Ж. И., като
уврежданията довели до инкриминираната средна телесна повреда настъпили не в резултат
на нанесените на пострадалия от подсъдимия удари с бухалката по гърба и ребрата му
острани които единствено са инкриминирани, а от изритването му с крак в корема от св.И.
Ж. И., което не е инкриминирано от обвинението. В случая двамата са действали като
съучастници - съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Ноторно е известно от
съдебната теория и практика, че при телесните повреди е без значение кой от
съизвършителите какви удари нанася и от кой от тях е настъпил съставомерния резултат,
понеже обединяващ е общият им умисъл и действията им насочени към постигане на
резултата. Ангажирането на наказателната отговорност обаче на съучастникът, от чието
конкретно действие не е настъпило съставомерното телесно увреждането е възможно,
единствено при повдигнато съответно обвинение по чл.20 ал.2 от НК, каквото по
10

настоящото дело липсва. Св.И. Ж. И. не е привличан като обвиняем за посоченото
престъпление. Фактически твърдения за съвместно причиняване на телесното увреждане от
него и подсъдимия, включително то да е настъпило от действията на св.И. по които
подсъдимият да се е защитавал, не се съдържат в обвинителният акт, а изменение на
обвинението от прокурора по реда на чл.287 ал.1 от НПК, чрез включване в извършване на
престъплението на други лица като съучастници по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, е
невъзможно в съдебната фаза. При това положение, след като от доказателствата се
установи, че средната телесна повреда на пострадалия е причинена не от нанесените му от
подсъдимия удари с бухалката, а от нанесените му удари с крак в корема от св.И. Ж. И. които
не са инкриминирани и липсва обвинение за извършване на престъплението в съучастие от
тях като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, повдигнатото на подсъдимия
обвинение, че той е извършил престъплението в което е обвинен като причинил по описания
в обвинителният акт начин средната телесна повреда на пострадалия, се явява недоказано.
По тези съображения, не се споделят доводите на прокурора и повереникът на частния
обвинител, с които се иска потвърждаване на обжалваната присъда, а се споделят
оплакванията в жалбата и допълнението към нея против присъдата, както и доводите на
защитата, за недоказаност на механизма и авторството на престъплението, от страна на
подсъдимия. Наказателната отговорност е лична, повдигнатото обвинение следва да бъде
доказано по несъмнен и безспорен начин от прокурора, върху когото е тежестта на
доказването на обвинението. Това по настоящото дело не се установи, а присъдата не може
да почива на предположения. Предвид изложеното, настоящата инстанция на осн. чл.336
ал.1 т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК, отмени обжалваната Присъда № 260000 / 28.03.2023г.,
постановена по НОХД № 4/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, в наказателно-
осъдителната й част и в частта за разноските и постанови нова, с която призна подсъдимия
К. Д. Х., с ЕГН **********, за невинен в това, че на 03.11.2018г. в с.Р., община Д., е
причинил на Х. В. И. с ЕГН ********** от гр.Ч., средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на корема – разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и
кръвоизлив в коремната кухина, при което е причинено разстройство на здравето временно
опасно за живота, като по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.129
ал.2, вр. ал.1 от НК, на основание чл.304 от НПК, го оправда. С оглед оправдаването на
подсъдимия, направените по делото разноски на осн.чл.190 ал.1 от НПК, следва да останат в
полза на държавата. В частта относно разпореждането с веществените доказателства,
първоинстанционната присъда е правилна, поради което настоящата инстанция, я потвърди.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове: 1. 2.
11

Номер на акта:	11
Дата:	8 април 2025 г.
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20245600600301
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 май 2024 г.

Присъда по дело №301/2024 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите