№ 6106
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Виолета Оск. Медина
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20241100206221 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ К. С. Г. – редовно призован, доведен от ЗОOT „Казичене“,
се явява лично и с надлежно упълномощения му защитник адв. Ю. С. – от
САК, с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ – редовно призован,
изпраща процесуален представител – инспектор МЛАДЕН МАШОВ,
инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено
по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на
законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – инспектор МАШОВ: Представям изисканите от Съда документи
– актуален доклад от ИСДВР; експертна оценка за психичното и
емоционалното състояние на осъденото лице, както и доказателства за
1
участието на осъдения в турнири по белот, по бокс, по силов трибой, а така
също и за посещенията му в сбирки „Анонимни алкохолици“, както и 2 бр.
похвали, и актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното наказание.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените в днешното с.з. от процесуалния
представител на Началника на Затвора – София – доказателства, касателно
осъдения Г., на останалите страни – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ/ поотделно/: Да запознахме се. Да се приемат и приобщят.
СЪДЪТ НАМИРА, че представените в днешното съдебно заседание от
процесуалният представител на Началникът на Затвора – гр. София, писмени
доказателства, отразяват данни за поведението на осъденото лице по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода и в този смисъл са пряко
относими към предмета на делото, с оглед на което СЧИТА, че същите следва
да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото изисканите от Съда и
представени в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на
Началника на Затвора – гр. София, документи съставляващи:
– Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения К. С. Г., изготвена от инспектор – психолог при Затвора – гр.
София – на 02.12.2024 г.;
– актуален Доклад от ИСДВР при ЗОOT „Казичене“, изготвен по
отношение на осъдения К. С. Г. – на 02.12.2024 г.;
– Докладна записка от ИСДВР в ЗО „Казичене“ – от 26.01.2024 г.,
относно участието на осъдения К. С. Г. в проведен турнир по белот на
23.12.2023 г.;
– Докладна записка от ИСДВР – от 11.06.2024 г., относно участието на
осъдения К. С. Г. в турнир по бокс на 18.06.2024 г., на територията на ЗОЗТ
„Кремиковци“;
– Писмени доказателства под формата на Протоколи за участието на
осъдения К. С. Г. в други различни организирани на територията на Затвора –
гр. София мероприятия, а именно – професионална игра по белот, турнир по
силов трибой, както и относно посещенията му в сбирки на „Анонимни
алкохолици“, както и
– 2 броя Похвали от управителите на „г.“ ЕООД и „ВиК“ ЕАД за
осъдения К. С. Г., а така също и
– актуална справка от Затвора – гр. София, относно изтърпяна и
2
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения К. С. Г. наказание
„Лишаване от свобода“ – рег. № 250/04.12.2024 г.
СТРАНИТЕ/ поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам така депозираната молба от осъденото лице
К. С. Г. за УПО, тъй като същата е неоснователна при следните мотиви:
Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства е видно,
че молителят е постъпил в Затвора – гр. София на 04.12.2023 г., за изтърпяване
на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, при
първоначален „Общ режим“, определено по НОХД № 7093/ 2021 г. по описа
на СРС, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. От
приобщените в днешното съдебно заседание справка за актуалното положение
на осъденото лице е видно, че към днешна дата остатъкът за изтърпяване на
лицето, е в размер на 2 месеца и 1 ден, поради което макар и формално, налице
е първата от кумулативно изискуемите се предпоставки по чл.70 от НК.
От друга страна, обаче, намирам, че не е налице втората материално–
правна предпоставка, а именно – лицето да е дало неоспорими доказателства
за своето поправяне. От така изготвеният доклад по делото е видно
действително, че по време на престоя си в пенетенциарното заведение, К. Г. не
е наказван, но е награждаван общо два пъти. Всъщност, ненаказването на
лицето не е предпоставка за УПО, защото съгласно чл.96 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, всички лишени от
свобода имат задължение да спазват вътрешния ред и дисциплина в
пенетенциарното заведение. Оценката на риска от рецидив първоначално е
била средна, на стойности от 53 т., а от представеният в днешното съдебно
заседание доклад е видно, че към момента тази оценка е снижена едва до 49 т.,
3
тоест среден риск от рецидив. Рискът за обществото също е среден, като до
настоящия момент планът на присъдата не е изпълнен. Констатирани са
твърде много дефицити в зоната на нуждата, както следва: „Отношение към
правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с
алкохол“, „Умение за мислене“. От приобщеният по делото доклад се
установява, че са налице данни за алкохолна зависимост на Г., като същият е
извършил една част от деянията, предмет на осъждане, под въздействието на
употребата на алкохол, поради което намирам, че с оглед малкия остатък за
изтърпяване на наказанието, то корекционната работа следва да се засили по
отношение преодоляване на неговите зависимости, които са опасни не само за
него, но и за обществото. В пенетенциарното заведение, лишеният от свобода
не употребява алкохол, но се касае за една строго контролирана среда. Според
затворническата администрация, лицето не е готова за интегриране в
обществото, тъй като със своето поведение не е доказал, че се е поправил и
превъзпитал в достатъчна степен. Именно поради липсата на предпоставките
на чл.66 от ЗИНСС, така определеният „Общ“ режим не е заменен с „Лек“
режим, съответно прогресивната система не е изпълнена в цялост и не е
проследено неговото поведение в една не толкова строго контролирана среда.
Така отчетените до момента положителни резултати следва да бъдат
константни и необратими, за да се приеме, че са събрани изискуемите
доказателства по чл.439а от НПК, а към момента от всеобхватния анализ на
събраните доказателства може да се приеме, че наказанието не е изиграло в
достатъчна степен своята индивидуална превенция, обективирана в
разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, поради което моля уважаемият Съд да
остави без уважение молбата на осъденото лице К. С. Г. за условно
предсрочно освобождаване.
Моля Вашият акт да бъде в този смисъл.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София – инспектор МАШОВ: Становището на Началника на Затвора
съвпада с изложеното от представителя на Градска прокуратура, а именно, че
молбата е допустима, но не е основателна. И обосновавам същите мотиви, на
които изложи своето становище представителят на Градската прокуратура, с
оглед на което Началникът на Затвора – гр. София смята, че молбата би
следвало да бъде оставена без уважение.
АДВ. С.: Аз ще моля да уважите депозираната молба за условно
предсрочно освобождаване на К. С. Г., като считам, че същата е основателна.
От приложените в кориците на затворническото досие, включително и с оглед
представените доказателства от Затворническата администрация – както с
внасяне на делото в Съда, така и в днешното съдебно заседание, са налице
достатъчно доказателства, видно от които са налице и двете предпоставки,
предвидени в Закона, за уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване, а именно – да е изтърпял повече от половината от наказанието
осъдения К. Г., както и да е дал достатъчно доказателства за това, че се е
4
поправил, че ще води законосъобразен начин на живот, в случай че бъде
уважена молбата за условно предсрочно освобождаване и бъде пуснат от
Затвора.
Какво имам предвид? На първо място, считам, че относно
отрицателните характеристични данни за К. Г., които Прокуратурата изтъкна,
такива са налични в Доклада за пробационен надзор, както и в Доклада от
затворническата администрация, приложен по делото, само в частта при
постъпването на К. Г. в Затвора. Какво имам предвид? И в двата документа – в
Доклада от затворническата администрация и Доклада за пробационен надзор,
на стр. 1 се сочи – какво е било поведението и какво е било становището на
Затворническата администрация във връзка с проблемните зони на К. Г. при
постъпването му в Затвора, тоест, така както е посочено в днес представената
експертна оценка на емоционално състояние, че тази първоначална оценка от
риск от рецидив и оценката на проблемните му зони, да е извършена в
приемната на СЦЗ при преценка на тогава на тогавашното му състояние, то в
последствие и в Доклада за пробационен надзор, и в Доклада на
затворническата администрация, изготвен за К. Г., се вижда, че една година
след престоя му в Затвора, той има изключително трайно затвърдени
положителни навици за законосъобразен начин на живот. Пак казвам, че са
налице изключително само положителни характеристични данни, без нито
един негативен факт за този престой, точно в рамките на една година. Както и
Прокуратурата посочи, постъпил е в Затвора миналата година на 04.12. – на
днешната дата, днес сме 04.12.2024 г., прави точно една година престой с
остатък от 2 месеца при положение, че наказанието му е от година и шест
месеца, тоест 4 месеца има приспаднати от работа, което означава, че
незабавно след постъпването си в Затвора, К. Г. е започнал да работи и по
отношението му към труда, според практиката на съдилищата и според
разпоредбите на Закона, би следвало да се прецени, дали се е поправил и дали
отговаря на изискванията на чл.70 от НК, за да бъде уважена молбата му за
условно предсрочно освобождаване.
В тази връзка ще посоча още няколко факта, които се отразяват в
документите, които са представени от Затворническата администрация.
Считам, че в посочването, че се справя съвестно и отговорно към поставените
му задачи на работните места, където работи в рамките на тази 1 година, от
както търпи наказание „Лишаване от свобода“, за тези отговорности говори и
факта за похвалите и грамотите, които са му издавали и са приложени днес
пред Вас от работодателите.
На следващо място, се сочи в документите от Затворническата
администрация, че не се наблюдават агресивни прояви при него; че не се
наблюдават конфликти с останалите, лишени от свобода, лица. Съвестно се
сочи, че и отговорно изпълнява поставените му работни задачи. Отразено е, че
въпреки постигнатите резултати, същите следва да се затвърдят. В днешното
съдебно заседание, с изисканите от Вас доказателства и приложената
експертна оценка на емоционално състояние, от всякъде се вижда, че
поведението на К. Г. е такова, че той не само, че е затвърдил положително, а и
се вижда едно трайно безвъзвратно положително променено поведение за
5
законосъобразен начин на живот от негова страна. За това говори и фактът,
пак ще се повторя, че не е спирал да работи, за да може да са му приспаднати
4 месеца в рамките на 1 година, докато е в Затвора. Това означава, че този
човек всеки един възможен ден, е работил. Работил е и е получил максимално
на брой „кръстчета“, както се казва в Затвора, за да му бъде приспаднато към
изтърпяване на наказанието, т.е. това е показател за трайно поправяне и за
едно безвъзвратно положително негово отношение към труда.
На следващо място, въпреки, че всеки едни ден е работил, той все пак е
намерил време и за допълнителните занимания, тоест – да участва в турнир по
белот, да участва в турнир по бокс, да участва в турнир по силов трибой,
заедно с това се е включил в незадължителен курс за „Анонимни алкохолици“,
тъй като първоначално е отчетен риск от злоупотреба с алкохол, от
първоначалния риск от рецидив, и това нещо в днес представения доклад за
емоционалното му състояние се вижда, че същият няма данни през тази една
година да е злоупотребил с алкохол; няма данни да има риск за напред за
злоупотреба с алкохол.
На следващо място, в този доклад се сочи, че емоционално К. Г. е
свързан със семейството си и, че се подкрепя от семейството и от двете деца,
за които се грижи – едното е негово, другото е доведено. На всички ни е
известно, че целта на присъдата не е да се развалят семейства, напротив.
Единствената цел е превантивното въздействие по отношение на осъденото
лице, каквото превантивно въздействие върху К. Г. вече е факт – налице са
трайно затвърдени, пак казвам, положителни навици, без да е налице риск от
това да рецидивира извън пределите на Затвора. За това се сочи и факта в
Доклада за емоционалното му състояние, че цитирам: „Добър, волеви контрол.
Последователен е. Постоянен е.“. Констатира се трайност на поведенческите
емоционални и психологически нагласи. Тук вече има и противоречие между
становището на Началника на Затвора – гр. София и становището в Доклада,
изготвен от Затворническата администрация, тъй като там се сочи, че има
положителни резултати, които е следвало да се затвърдят. В следващия
момент, в днес представената експертна оценка за емоционално състояние се
сочи, че пък са констатирали трайност. Трайността означава затвърждаване на
тези положителни факти.
Искам да обърна внимание и на един факт – как се изготвят докладите и
рискът от рецидив, и плана на присъдата. При постъпването на едно лице в
затвора, както се сочи в експертната оценка на емоционалното състояние, в
приемната се изготвя плана на присъдата, както и се определят
първоначалните проблемни зони за лишения от свобода, и в Доклада от
пробационен служител, в първия абзац от стр. 2 се сочи, че няма промяна в
риска от рецидив, както и в проблемните зони, понеже не е изминал
едногодишен атестационен срок от влизането в Затвора на К. Г., т.е. работата
на Затвора – гр. София е такава, че когато постъпи едно лице, веднъж в
годината, и след като изтече календарна година от постъпването му в Затвора,
едва тогава се прави преоценка на риска от рецидив, наново и оценка на
проблемните зони. Той днес прави една година. Въпреки всички положителни
резултати към момента, факта, че не му е изтекла едната годината, зарази това
6
не му е правено препланиране на присъдата; не му е правена и нова оценка на
проблемните зони, а има всичките показатели, които следва да се изследват с
тези доклади. Това е единствената причина, за да нямаме в момента само и
единствено положително становище и от Затворническата администрация, и
от Началника на Затвора – гр. София.
На следващо място, важно е да се отбележи, че в този Доклад за
емоционалното състояние за К. Г. се сочи и това, че за него е важно да има ред;
важно е да има подреденост, последователност и може би най-важното е, че
има мотивация за промяна на мисленето си. От тук нататък аз считам, че
абсолютно по отношение на всички първоначални проблемни зони – „Начин
на живот и обкръжение“, където са посочени, че евентуално има обкръжение,
които приятели могат да го подтикнат към извършване на правонарушение;
„Злоупотреба с алкохол“, „Умение за мислене“, има положителна промяна и то
трайна във всички тези проблемни зони. Считам, че от тази страна К. Г.
отговаря абсолютно на всички изисквания на Закона, за да бъде уважена
молбата за условно предсрочно освобождаване.
Не на последно място, ще посоча само, че и в молбата съм цитирал
Резолюция № 76 на Комитета на Министрите към Съвета на Европа, където
изрично е указано, че условно предсрочно освобождаване е редно да се дава
веднага, щом се появи благоприятна прогноза за лицето и генералната
превенция не следва да оправдава отказ за предсрочно освобождаване, а тук
благоприятна прогноза със сигурност има. Пак казвам, К. Г. участва в курс за
„Анонимни алкохолици“, доброволно, без да е длъжен за това нещо; има
положителни настройки и се сочи, че няма риск от злоупотреба с алкохол.
На следващо място, цитирам постановление № 7 от 27.06.1975 г. на
Пленума на Върховния Съд, в което се сочи, че следва да се оценява
възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и то
своевременно да се постановява по отношение на осъдени, които са дали
достатъчно доказателства за поправянето си. Фактът, че той не е спирал да
работи една година, факта, че е участвал във всички възможни странични
дейности, спортни и програма за „Анонимни алкохолици“, говори, че той е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне, като в крайна сметка и
условно предсрочно освобождаване не означава, че спира да се въздейства
върху него превантивно. Има изпитателен срок от остатъка от изтърпяната
част на наказанието, което също действа превантивно и той е наясно, че през
този изпитателен срок следва да е изряден, да живее законосъобразно, но е и
наясно, че и след това следва да живее законосъобразно и ще живее така. И в
тази връзка, в това Постановление се продължава с това, че за поправянето на
осъдения следва да се съди по отношението му към труда и за това дали го
счита за свое морално задължение. От тук нататък, посочването в Доклада за
емоционално състояние за това, че полага труд, че от всякъде са доволни от
него предвид посочените грамоти, с това, че същият изисква да има ред,
подреденост, последователност, всичко това говори, че той счита труда за свое
морално задължение, и че ще работи, ще води законосъобразен начин на
живот извън Затвора, в случай, че уважите молбата за условно предсрочно
освобождаване. Факт е, че се сочи, че той има мотивация за промяна на
7
мисленето си в положителна посока, без да има какъвто и да е риск от
извършване на престъпление и на рецидивиране на неговото поведение извън
пределите на Затвора.
Ще моля в тази връзка да уважите молбата и да постановите условно
предсрочно освобождаване. Предвид ниският остатък от два месеца и един
ден, който се сочи към днешна дата за остатък от наказанието, аз считам, че
няма и практически е неоправдано определянето на пробационна мярка
въпреки, че К. Г. не възразява да определите пробационна мярка, но считам, че
и становището на затворническата администрация, че с остатък около 2
месеца и под два месеца на лишени от свобода, не се определя пробационна
мярка, тъй като няма време кога да се организира и да има някакъв
положителен ефект от тази пробационна мярка, но по Ваша преценка той не
възразява, ако приемете, че следва да му бъде определена такава мярка за
остатъка от два месеца.
ОСЪДЕНИЯТ К. С. Г. /в своя защита/: Поддържам заявеното от моя
защитник. Искам само да кажа, че откакто това ми се случи на 27.03.2021 г.
срещу 28.03.2021 г., от тогава до този момент не съм употребявал никакъв
алкохол, но съм съгласен с всичко, което трябва, а преди това съм пил само
бира, не повече, просто тогава така се случи да карам, но иначе аз не съм и не
съм бил алкохолик, да кажете, да не съм се справил с алкохола.
Другото, което искам да кажа е, когато бях в петък при психоложката,
относно емоционалното ми състояние, тя ми каза, че съм емоционално по-
стабилен от нея.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения К. С. Г..
ОСЪДЕНИЯТ К. С. Г.: Моля да уважите молбата.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията
на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, НАМИРА за установено следното.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.
70, ал. 1 и следващите от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения К. С. Г., чрез
упълномощения от него защитник адв. Ю. С. – от САК, с правно основание чл.
70, ал. 1 и следващите от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
В така депозираната молба се сочи, че осъденият Г. към настоящият
8
момент е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, въз основа
на присъда по НОХД № 7093/2021 г. по описа на СРС, НО 102 състав, по
време на изтърпяването на което наказание е демонстрирал примерно
поведение и са налице доказателства за неговото поправяне. Изтъква се, че
режимът на изтърпяване на това наказание към момента е „общ“, както и, че
осъденият допълнително участва в множество мероприятия. Твърди се, че
присъдата и целите на наказанието са постигнати, видно от поведението на
осъдения Г., а характеристичните данни за неговата личност, са само и
изключително положителни. В тази връзка се посочва, че Г. е трудово
ангажиран човек още преди привеждане в изпълнение на така наложеното му
наказание, както и с възможност да започне работа незабавно след
освобождаването му от Затвора, ако молбата за УПО бъде удовлетворена.
Изтъква се също, че Г. е човек, който е осъзнал своите грешки; поправил се е и
е готов да живее сред обществото, водейки законосъобразен начин на живот.
Акцентира се, освен това, че Г. е осъден за престъпление, което не генерира
приходи, както и, че той не се издържа с пари от престъпна дейност, от което
се извежда, че няма никаква опасност след излизане от Затвора, той да започне
да се занимава с престъпна дейност, тъй като няма никакви данни отпреди
влизането си в пенетенциарното заведение, Г. да се е занимавал или да е
вършил престъпления, от които да генерира незаконни доходи.
В така депозираната молба защитата се позовава на Резолюция 76 на
Комитета на Министрите към Съвета на Европа, както и на Постановление №
7/1975 г. на ВС на РБ, с оглед възпитателното значение на условното
предсрочно освобождаване, което се дължи при наличието на достатъчно
доказателства за поправяне, каквито според защитата при осъдения Г., са
твърдо налични, с оглед на което отправя искане същия да бъде условно
предсрочно освободен.
В днешното съдебно заседание, защитата в лицето на адв. С. изтъкна
обстойни съображения в посока основателност на така отправеното искане,
като поддържа депозираната молба за УПО на осъдения К. С. Г.. Детайлно се
спира на няколко основни пункта във връзка със законовите предпоставки,
обуславящи приложението на института за условно предсрочно
освобождаване в процесния случай – първата и втората материално – правни
предпоставки, а именно – фактически изтърпяната част от наложеното на Г.
наказание, с оглед постановената спрямо него присъда по НОХД № 7093/2021
г. по описа на СРС, НО, 102 състав, както и наличието на достатъчно
доказателства за поправяне на конкретното осъдено лице. В тази насока,
защитата изтъква, че тези доказателства са убедително извеждащи се въз
основа на приложените документи както към затворническото досие на Г.,
така и на представените на Съда допълнително изискани такива, сочещи на
трайно, безвъзвратно положително отношение на Г. и към труда, и към
другите полезни мероприятия, в които той е учавствал по време на престоя му
в Затвора – гр. София. Сочи, че с това свое изцяло положително поведение, Г.
е доказал стабилна личностна и поведенческа характеристика, която следва да
преценена в аспекта на поставения с молбата въпрос – за неговото УПО.
9
В пледоарията си, защитата акцентира, че отрицателните данни за Г. са в
частта единствено по отношение на възприетите от длъжностните лица при
Затворническата администрация дефицити за него, непосредствено при
постъпването му в пенитенциарното заведение, когато е извършено както
първоначалното психологическо изследване на лицето, така и са определени
съответните рискови и проблемни зони за личността на осъдения Г..
Впоследствие, обаче, адв. С. заявява, че всички тези дефицити са преодолени
въз основа на провежданата корекционна работа и най-вече въз основа на
осъзнатото отношение на Г. към полезни и положителни прояви, към които е
бил насочен по време на целия си престой в местата за лишаване от свобода, и
чрез които устойчиво е доказал, че се е поправил, спазвайки и съблюдавайки и
вътрешния ред и правила за поведение в тези места. Акцентира на факта, че от
момента на постъпване на Г. в Затвора – гр. София, до сега – времеви период
от точно една година, доколкото Г. е постъпил в пенитенциарното заведение
на 04.12.2023 г., фактически от самото начало той полага труд на обекти, на
които е бил назначаван на работа – факт, който според адв.С. сочи убедително
на извода, че същият е с трайни, безвъзвратно затвърдени трудови навици и
положително отношение към труда. В тази връзка защитата изтъква, че от
общо определеното на осъдения Г. наказание в размер на 1 година и 6 месеца,
4 месеца са му приспаднати от работа, което доказва неговото твърдо
положително отношение към труда.
Освен това изтъква, че независимо от ежедневната трудова дейност,
която Г. е осъществявал по време на престоя му в пенитенциарното заведение,
той се е включвал в множество други проведени на територията на Затвора –
гр. София организирани дейности, като участие в различни турнири по бокс,
по белот, по трибой, както и е посещавал провежданите регулярни, но
незадължителни сбирки „Анонимни алкохолици“. Посочва и предоставените
две похвали от управителите на работните обекти, на които осъдения Г. е
изпълнявал трудова дейност, въз основа на които са му предоставени и
съответните награди. Тези обстоятелства, според защитата, сочат на
убедителни доказателства за достатъчно данни, възприети като положителни
такива относно нагласите на осъденото лице; осмисляне от него на своята
собствена грешка в миналото и за способност за водене на бъдещ
законосъобразен начин на живот.
Защитата изтъква и, че експертната оценка, изготвена от психолога при
Затвора – гр. София, сочи на добър волеви контрол, постоянство и
последователност на осъденият Г., както и, че при него е констатирана
трайност на поведенческите му емоционални и психологически нагласи, което
заключение защитата приема, че е в противоречие със становището на
Началника на Затвора – гр. София, както и с отразеното в Доклада, изготвен от
Затворническата администрация, в които документи се приема, че
положителните резултати при Г., независимо, че са налични, следва да се
затвърдят.
В своето становище по същество, адв. С. набляга и на факта относно
участието на осъдения Г. в незадължителните за общността сбирки
„Анонимни алкохолици“, като излага твърдения, че по време на престоя му в
10
пенитенциарното заведение, той не е употребявал никакъв алкохол, което
обстоятелство се потвърждава и от експертната оценка на психолога при
Затвора – гр. София, приета в днешното съдебно заседание, и от другите
писмени приобщени по делото доказателства.
Моли внимателно да бъде оценено – как се изготвят докладите, и как се
определят рискът от рецидив, и плана на присъдата, обосновавайки, че при
постъпването на едно лице в Затвора, още в приемната се изготвя плана на
присъдата, и се определят първоначалните проблемни зони за лишения от
свобода. В тази връзка акцентира, че в представения по делото Доклад от
пробационния надзор е посочено, че при Г. няма промяна в риска от рецидив,
както и в проблемните зони, тъй като не е изминала изискващата се 1 година
атестационен срок от постъпването му в Затвора, след изтичането на който
времеви срок, се прави преоценка на риска от рецидив наново и оценка на
проблемните зони. В тази връзка конкретизира, че осъдения Г. едва днес прави
една година престой в местата за лишаване от свобода, като въпреки всички
положителни резултати към момента, поради факта, че не е изтекла 1-та
година, не му е направено нито препланиране на присъдата, нито е дадена
нова, актуална оценка на проблемните зони, независимо, че разполага с
всички показатели за това. Именно тези данни, според адв. С., са единствената
причина, за да е налице отрицателното становище във връзка с подадената
молба от осъдения К. С. Г. за УПО – и от Затворническата администрация, и
от Началника на Затвора – гр. София.
В пледоарията си, защитата набляга и на практиката, обусловена от
Резолюция № 76 на Комитета на Министрите към Съвета на Европа, и от
Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на Пленума на Върховния Съд на Р
България, с оглед приложението на института за УПО, налагащо се при
благоприятна прогноза за осъденото лице и изпълнението на генералната
превенция на наложеното наказание, като акцентира, че възпитателното
значение на този институт е от значение по отношение на осъдени, които са
дали достатъчно доказателства за поправянето си. В тази връзка, апелира, че
са налице достатъчно доказателства за това, преценени въз основа на фактите,
че осъдения Г. не е спирал да работи през целият едногодишен престой в
местата за лишаване от свобода; че е участвал във всички възможни
странични и полезни дейности и мероприятия; че е посещавал доброволно
незадължителните сбирки по програма „Анонимни алкохолици“, без да е
длъжен за това; че има положителни настройки, без риск от злоупотреба с
алкохол и е с добри ресурси, подкрепян от своето семейство, които данни
сочат на солидна основа, че той е дал достатъчно доказателства за своето
реално поправяне. Излага аргумент и в посока, че в случай на условно
предсрочно освобождаване, положителното въздействие върху него ще
продължава да се осъществява превантивно през изпитателния срок, преценен
в размера на остатъка от наказанието, през който период Г. е наясно, че ще
трябва да бъде изряден; да живее законосъобразно, и че трябва да продължава
да живее по този начин и след това, в бъдеще.
Въз основа на тези съображения, защитата отправя искане да бъде
уважена молбата за УПО на осъдения К. С. Г., като предвид малкия остатък от
11
наказанието – в размер на 2 месеца и 1 ден, счита, че практически не е
оправдано определянето спрямо него на пробационна мярка, въпреки, че
осъденият не възразява да бъде определена такава, тъй като от изпълнението
на такава мярка за този малък срок, няма да има настъпил някакъв
положителен ефект.
В обратен синтез на изложеното от защитата, е становището и на
прокурора, и на процесуалния представител на Началника на Затвора – гр.
София, които приемат, че молбата за условно предсрочно освобождаване на
осъдения К. С. Г. е допустима, но не основателна.
В тази връзка прокурорът излага кратко, но синтезирано своите
аргументи в посока не уважаване на така депозираната молба, като изтъква
данните за правното положение на осъденото лице от момента на
постъпването му в местата за лишаване от свобода, за изтърпяване на
определеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6
месеца, въз основа на постановената от Софийски районен съд, НО, 102
състав осъдителна присъда по НОХД № 7093/21 г., като с оглед така
определеният размер на наказанието сочи, че действително Г. е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание, което обуславя наличието
на първата формална предпоставка за условно предсрочно освобождаване.
Сочи обаче, че независимо, че Г. е награждаван и не е наказван, това
обстоятелство не следва да се приема като прерогатив в посока уважаване на
молбата му за УПО, доколкото ЗИНЗС изисква всяко лишено от свобода лице
да спазва вътрешния ред и дисциплина, и да има добро поведение по време на
престоя си в местата за лишаване от свобода, като това правомерно поведение
не предпоставя УПО.
Изтъква, че оценката на риск от рецидив при Г. първоначално е била в
средните стойности – 53 т., а към момента тази оценка е снижена до 49 т.,
която стойност отново е средна за рисковите зони. Сочи, че и рискът за
обществото е среден, като до момента планът на присъдата не е изпълнен.
Заявява, че при Г. са констатирани твърде много дефицити в зоната на
нуждата, а от приобщеният по делото Доклад се установява, че са налице и
данни за алкохолна зависимост, доколкото е осъден за престъпление,
извършено под въздействието на употребата на алкохол. В тази връзка
прокурорът приема, че с оглед малкия остатък за изтърпяване на определеното
на осъдения Г. наказание, корекционната работа следва да бъде продължена и
засилена за преодоляване на неговите зависимости – опасни не само за него,
но и за обществото.
Сочи, че според длъжностните лица при Затворническата
администрация, осъдения Г. не е напълно готов да се интегрира в обществото,
тъй като със своето поведение не е доказал, че се е поправил и превъзпитал в
достатъчна степен, предвид което и не са намерили реалицизация
предпоставките на чл.66 от ЗИНСС в насока определеният спрямо него „Общ“
режим на изтърпяване на наказанието, да бъде заменен с „Лек“ режим,
съответно прогресивната система не е изпълнена в цялост, като не е
проследено и поведението на осъдения в една не толкова строго контролирана
12
среда.
Приема, че отчетените до момента положителни резултати за осъдения,
следва да бъдат константни и необратими, за да се приеме, че са събрани
изискуемите доказателства съгласно процесуалния закон, за УПО, а въз основа
на всеобхватния анализ на събраните по делото доказателства, според
прокурора не може да се приеме, че наказанието е изиграло в достатъчна
степен своята индивидуална превенция, съгласно чл.36, ал.1 от НК, поради
което отправя искане към Съда да остави без уважение подадената от
осъденото лице К. С. Г. молба за условно предсрочно освобождаване, каквото
е и искането на процесуалния представител на Затворническата
администрация, а именно, че тази молба е допустима, но е неоснователна,
придържайки се към същите мотиви, изложени от представителят на СГП.
В своя защита и в последната си дума, осъденият К. С. Г. заявява, че от
месец март 2021 г., когато е извършил престъплението, чието наказание търпи,
до настоящия момент не е употребявал никога алкохол, декларирайки, че при
него не е и налице зависимост към такъв. Моли да бъде условно предсрочно
освободен.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият К. С. Г. е постъпил в Затвора – гр. София – на
04.12.2023 г., когато е било преведено в изпълнение наложеното му наказание
по НОХД № 7093/2021 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, в размер на 1
година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпявано при
първоначален „Общ“ режим. С тази присъда на Г. е наложено и наказание
„Глоба“ в размер на петстотин лева /500 лв./, като същата е влязла в законна
сила на 06.11.2023 г., с оглед постановеното от СГС, НО, VI-ти въззивен
състав, по ВНОХД № 1818/23 г. по описа на същия Съд, Решение №
775/06.11.2023 г., с което е потвърдена изцяло постановената
първоинстанционна присъда по цитираното по-горе производство.
Съгласно приложените по делото материали и в частност приобщената в
днешното съдебно заседание актуална справка от Затвора – гр.София, относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо осъдения К. С. Г.
наказание „Лишаване от свобода“, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента
от така определеното на К. Г. наказание в размер на 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“, същият е изтърпял фактически – 01 година и 1 ден; от
работа – 03 месеца и 28 дни, или всичко – 01 година, 03 месеца и 29 дни, който
срок фактически изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл. 70,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложима в конкретния случай, с оглед правната
квалификация на престъплението, за което Г. е осъден с така постановената от
СРС присъда, следва да се приеме като относим, досежно довода за наличието
на първата формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото К. С.
Г. е изтърпял действително много повече от ½ от определеното му наказание в
размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, като остатъкът, който
следва да търпи към момента, се равнява на 02 месеца и 1 ден.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във
13
връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения, следва да
се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а
именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото лице, като
добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС; работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода”.
По настоящото производство СЪДЪТ ИЗИСКА допълнителни
доказателства, освен първоначално приобщените към досието на осъдения Г.,
които допълнителни доказателства, представени от Затворническата
администрация бяха приети в предходното и в днешното съдебно заседание, и
които съвкупно преценени доказателства, отразяват данните за личностното и
поведенческо проявление на Г. по време на целия му престой в
пенетенциарното заведение.
Въз основа на всички приложени и приобщени по делото доказателства,
съставляващи доклади, становища, оценки, заповеди за награди и други
писмени доказателствени източници, СЪДЪТ НАМИРА, че следва да сподели
становището на защитата, че са налице достатъчно доказателства, които сочат
на трайно и непоколебимо положително поведенческо проявление и
личностна позиция на осъдения Г. по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода, обуславящо обективната преценка за неговото реално,
позитивно поправяне. В този смисъл, СЪДЪТ НАМИРА, че въз основа на
доказателствената съвкупност по делото, може да се изведе в достатъчно
убедителна степен аргумента, че е налице и другата предпоставка за УПО на
конкретния осъден, предвид изведения от Съда довод за настъпил при този
осъден целян, положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата
спрямо него корекционна работа.
В тази насока СЪДЪТ ОТЧИТА като дозаказателствено обезпечени
аргументите на защитата относно наличието на именно тази предпоставка,
предвид приобщените по делото – най-вече в предходното, и в днешното
съдебно заседание – доказателства, а именно – Доклад от инспектор
„Пробация“ при Затвора – гр. София, Експертната оценка от инспектор –
психолога и актуалния доклад от ИСДВР – последният като длъжностно лице,
което има най-пряк контрол и наблюдение по отношение на поведението на
осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, както и
въз основа на всички други писмени доказателства, които очертават на много
стабилна основа извода за едно непоколебимо и неколебливо, устойчиво,
положително поведенческо проявление на осъдения по време на целия му
престой в тези места.
В тази връзка, от приетите в днешното съдебно заседание доказателства
се установява, че осъдения Г. е участвал в множество спортни мероприятия,
14
организирани по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, така и
регулярно е посещавал незадължителните за общността сбирки за „Анонимни
алкохолици“. Но основния акцент, на който СЪДЪТ ОТДАВА внимание е
факта, че от самото начало на постъпването на Г. в пенитенциарното
заведение, фактически от 19.12.2023 г., тоест по малко от половин месец след
началната дата на постъпването му в местата за лишаване от свобода, на Г. е
била възложена трудова дейност – първоначално на един трудов обект, във
фирма „г.“ като общ работник, а в последствие на други трудови обекти, като
продължава да работи и до настоящия момент, т.е. без съмнение СЪДЪТ
КОНСТАТИРА едно твърдо положително отношение към труда и устойчиво
изградени трудови навици при конкретното осъдено лице, което независимо,
че пребивава в местата за лишаване от свобода, осъзнато осмисля този си
престой чрез полагане на обществено полезен труд, демонстрирайки ясните си
нагласи за това позитивно отношение към труда.
Единствените отрицателни данни за осъденото лице са тези, съдържими
в Докладите на ИСДВР по отношение действително на определените
дефицитни зони за личността на Г.. И в актуалният, и в предходните Доклади е
отчетено, че още към началния момент, при постъпването му в местата за
лишаване от свобода, при Г. са констатирани дефицити в зона „Отношение към
правонарушението“; „Начин на живот и обкръжение“; „Злоупотреба с
алкохол“ и „Умения за мислене“. ИСДВР е изложил своята констатация по
отношение на индивидуалната си и професионална преценка – защо счита, че
тези дефицитни зони са налични такива към началния момент и част от тях
продължават да бъдат явни в известен смисъл и към настоящия момент, но
според Съда, при все действителността им, те са достатъчно положително
повлияни. В актуалния Доклад, приобщен към материалите по делото в
днешното съдебно заседание, се обосновава от ИСДВР, че вследствие на
извършената индивидуално – консултативна корекционна дейност спрямо
осъдения Г., при множество проведени разговори, беседи и наблюдения над
поведението му, и при отразяване на резултатите от индивидуалния план на
присъдата, е отчетена трайна положителна линия на поведение, поради което
и оценката на риска от рецидив е редуцирана на актуалните 49 т. –
действително средни стойности, но все пак с редукция към занижаване, при
необходимото наблягане на факта, че действително утвърдената практика на
Затворническата администрация е да коригира съответните пунктове в
рисковите зони за личността на всеки лишен от свобода, след едногодишен
негов престой в пенетенциарните заведения, в която посока СЪДЪТ
ОТЧИТА, че този едногодишен престой за Г. настъпва към днешна дата. В
този смисъл, ИСДВР е бил обвързан с трайно утвърдената практика на
Затвора – гр. София да не коригира съществено, а и въобще съответните
дефицити за личността на осъдения Г. в пунктуално цифрово изражение,
макар, че е извършил това въз основа на собствената си, професионална
преценка за трайно положителна линия на поведение на Г. по време на целия
му престой в местата за лишаване от свобода. Това е извод, с който СЪДЪТ
безрезервно се съгласява, обуславящ се въз основа на множеството писмени
доказателства, които по-горе бяха изброени, представени от Затворническата
15
администрация.
Така в актуалния Доклад ИСДВР констатира, че положителни промени в
иначе първоначално определените дефицитни зони за личността на осъдения
К. С. Г., са настъпили както следва: В зона „Начин на живот и обкръжение“ се
посочва, че в условията на контролирана среда, до момента Г. спазва правила
и норми; не са регистрирани обичайните дейности на същия, да са
предпоставка за извършване на правонарушение; осъдения не е демонстрирал
безразсъдно и рисково поведение; с приемливи, добри взаимоотношения е с
останалите лишени от свобода на работния обект, а в общността страни от
лишени от свобода с девиантно поведение. В тази зона спада съобразно
общата схема на оценяване – е от 7 на 4 т. В зона „Умения за мислене“,
ИСДВР констатира, че по принцип Г. трудно говори като цяло за проблеми,
като заявява, че няма семейни, че получава необходимата за него подкрепа. За
справянето му с трудностите, ИСДВР счита успешното справяне на Г. с
работата в условията на местата за лишаване от свобода, добрите
взаимоотношения с останалите лишени от свобода и с администрацията на
ЗООТ „Казичене“, което от своя страна е адекватно и приложимо за справяне
с проблеми и трудности. Насоката на ИСДВР в тази зона е само Г. да не
омаловажава проблемите, свързани с правонарушението, и да не насочва
вниманието си само към положителните резултати, пренебрегвайки
вероятните отрицателни. Иначе изтъква, че при осъдения са налице умения за
планиране, като в условията на контролирана среда не се отчита импулсивност
в неговите действия, поради което спада в тази зона е от 10 на 9 т., съобразно
общата схема за оценяване. В актуалният доклад, ИСДВР посочва, че друга
проблемна зона за осъдения Г., е „Злоупотреба с алкохол“, като осъдения
отрича зависимост, но същественото тук е, че в контролирана среда, същият е
демонстрирал самоконтрол и стабилно поведение в тази посока, като до
момента няма регистрирана употреба на алкохол от негова страна по време на
целия му престой в пенитенциарното заведение. И тук значимият факт е, че Г.
е регистрирал посещения в незадължителните иначе за общността сбирки на
„Анонимни алкохолици“.
Това са данни, които не могат да бъдат пренебрегнати в контекста на
общата оценка за личностната и поведенческа позиция, правомерно и напълно
одобрително отстоявана от осъденият К. С. Г. по време на пребиваването му в
местата за лишаване от свобода, които СЪДЪТ ОТЧИТА и въз основа на
изложеното в Доклада от инспектор „Пробация“, който също обосновава извод
за трайна тенденция на поправяне и положителна линия на поведение на
осъденото лице, като отразява всички съществени полезни прояви, в които той
се е включвал, както и най-вече, че той е трудово устроен почти от самото
начало на постъпването му в пенетенциарното заведение – първоначално
трудово устроен на обект извън строго охраняемата зона – във фирма „г.“,
впоследствие в сградата на СГС на ул. „Черковна“, а към момента работещ във
фирма „ВиК“. И в този Доклад пробационния служител сочи, че по време на
всичките трудови дейности, възлагани на Г., същият се е отнасял съвестно и
отговорно към поставените му работни задачи; показвал е положително
отношение към трудовия процес, поради което и до момента не е наказван, а е
16
награждаван два пъти. Излага данни за демонстрирано поведение от страна на
осъдения, отговарящо изцяло на режимните изисквания, без да са налице
агресивни прояви от страна на Г. и предпоставки за конфликти с останали
лишени от свобода. Изтъква и, че осъдения поддържа добри взаимоотношения
на работните обекти, като е демонстрирал изцяло позитивна линия на
поведение; старае се да спазва установения ред и режим на ограничение, без
да са налице нарушения и дори минимални провинения.
В днес приобщения експертен доклад, изготвен от психолога при
Затвора – гр. София, изискан от СЪДА по отношение на няколко съществени
факта, на които СЪДЪТ изрично поиска психолога да изложи своята преценка,
се очертава впрочем една твърде стабилна, личностна, волева, емоционална и
психологична оценка на конкретното осъдено лице, без да се отчитат каквито
и да било съществени дефицити за него. По време на актуалното изследване
на осъдения, психолога е отчел, че Г. е с видимо оптимистичен фон на
настроение, кооперативен и съдействащ на това изследване, без да е
констатирал дефицити в когнитивните му функции, с оглед нивото му на
развитие. По отношение на психическите и емоционални нагласи при престоя
му в местата за лишаване от свобода, според психолога, Г. е странял от
конфликти; съхранил е адекватност, способност да се отстоява правилно. В
периода на изтърпяване на наказанието, не са възникнали изявени
поведенчески кризи или личностни промени, които да се налагали
задълбочена психодиагностика на осъденото лице или кризисни интервенции
с него. Демонстрирал е достатъчно добър волеви контрол над поведението си;
последователен и постоянен е; способен да осъзнае преките си интереси и да
съобразява поведението си спрямо тях. Сочи се, че възможността Г. да полага
труд в условията на общежитието, спомага за преодоляване и минимизиране
на напрежението в него.
В своето психологично заключение, психологът е обърнал внимание на
констатираната, иначе дефицитна зона за осъдения Г. – „Злоупотреба с
алкохол“, в съответствие с първоначалната оценка на риск от рецидив, като е
извел, че макар да са се откривали проблеми след употреба на алкохол,
предвид текущото правонарушение на осъдения, то те са били ситуативно
обусловени и в общия случай, при осъдения не се констатират значими
нарушения при контролиране на употребата на алкохол, а в условията на
пенетенциарното заведение е налице липса на симптоматика, която да
насочва, че той има зависимост както към такова поведение, така и въобще
към такава хипотеза. И тук психологът изтъква периодичните посещения на
осъдения Г. в провежданите на територията на ЗООТ „Казичене“
незадължителни сбирки „Анонимни алкохолици“, което е потвърждение, че
всъщност при него нагласите, отношението му към правонарушението и най-
вече към вредите от употреба на алкохол, са изцяло стойностно осмислени и
той е готов да се справи пълноценно в житейски ситуации; да разрешава
проблеми от разнороден характер, без да употребява алкохол.
В изготвеното актуално психологическо заключение се сочи, че предвид
направеното изследване на осъдения по методика БПОА – самооценъчен
въпросник за оценка на агресивността и контрола върху гнева, може да се
17
приеме, че при Г. понятията „враждебни нагласи“, „лош контрол над гнева“,
„вербална агресия“ и „физическа агресия“, са под средните на скалата,
респективно общ фактор „агресия“ също е под средните стойности, от което
може да се заключи, че той е склонен да въздържа гнева си и да контролира
проявите на негативните си емоции. На база доверителния контакт, който е
бил създаден по време на проведеното изследване от психолога и от анализа
на проведените методики, е изведено, че в ситуации, в които се чувства
застрашен или с насочена проблематика, Г. предпочита вербално да изказва
притесненията си, да търси начин за противодействие, но не и да
злоупотребява с алкохол. В заключение се сочи, че при осъдения Г. е налице
осъзнатост от вредата на извършеното от него правонарушение; постигнат е
целеният поправителен ефект при него в упоменатите проблемни зони, а
именно – „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и
обкръжение“, „Умения за мислене“ и „Злоупотреба с алкохол“, и на база на
проведените тестове от инспектор – психолога, същия заключава, че Г.
категоризира употребата на алкохол, което на този етап не създава проблеми и
не повлиява негативно на начина му на живот, на социалната му среда или в
професионална сфера.
Като цяло, психологът отчита силна рационализация при осъдения Г.
като защитен механизъм при необходимост от рефлексия както върху
текущото правонарушение, така и при анализ на минали свои грешки,
предвид съдебното му минало. Обоснова, че направеният от него експертен
анализ, определя личността на осъдения Г. като волева, стабилна, тъй като за
него е важно да има ред, подреденост, ясна структура и последователност,
което носи усещане за контрол над ситуациите и околните. Склонен е да
проявява афект в поведението единствено, когато другите не спазват
определените от него правила, но с отчетена емоционална и волева
стабилност, и известна мотивация за промяна в мисленето и поведението.
Действително, психолога установява наблюдавани дефицити при осъдения
при дефинирането на проблеми от разнороден аспект, с оглед отчетената
склонност да не отдава нужното значение на ситуации, които могат да доведат
до проблеми, което поведение в голяма степен се свързва с желанието за
осъществяване на контрол, което от своя страна е носител на ригидност.
Същественото, обаче е, че според психолога като цяло криминалните нагласи
и криминогенни потребности, при осъдения Г. са в ниски стойности.
Констатирано е наличие на стабилност на емоционалната, волева и
психологичната структура при отстояване на позицията от осъденото лице по
правомерен начин, който извод се подкрепя от липсата на наложени му
дисциплинарни наказания за времето на целия му престой в пенитенциарното
заведение. Тук също се отчита, че осъдения извършва трудова дейност на
външен работен обект; получавал е похвали за съвестно изпълнение на
поставените му служебни задачи, като не са констатирани опити за употреба
на алкохол като начин за неутрализиране на ежедневното напрежение, въз
основа на които данни инспектор – психолога дава една твърде положителна
личностна характеристика за конкретното осъдено лице.
Много съществен за настоящия съдебен състав е факта, че действително
18
от началния момент на постъпването на Г. в местата за лишаване от свобода –
04.12.2023 г. до този момент, същият работи на различни обекти, като още на
19.12.2023 г. на него му е била възложена работа в фирмата „г.“, като общ
работник. Впоследствие той е работил като общ работник и в Софийски
градски съд – сградата на ул. „Черковна“, а към момента във фирма „ВиК“. До
настоящият момент, осъденото лице продължава да осъществява трудова
дейност. Това е една изключително положителна данна за нагласите на
личността на осъдения, доколкото СЪДЪТ КОНСТАТИРА при това на
сериозно подплатена доказателствена маса, че през целия период на
пребиваване в местата за лишаване от свобода, е очевидно, че Г. е
демонстрирал трайно положително отношение към труда, което е една
задължителна предпоставка, въз основа и на практиката на Върховната
инстанция, сочеща на безусловно одобрителни и положителни данни за
личността на осъденото лице, и за осмислените от него нагласи за бъдещ
законовоприемлив начин на живот. Отношението към труда винаги е
обстоятелство, което е свързано с иначе личностната култура на всяко едно
лице, а в случая тя се отчита като трайно положително повлияна. Факт е, че по
време на всички тези трудови дейности, осъществявани от осъдения Г. на
различните трудови обекти, доколкото и до настоящия момент той
продължава да работи, всички длъжностни лица при Затворническата
администрация отчитат, че той се е справял съвестно, отговорно и старателно
с възложените му трудови задачи. Впрочем, не са налице каквито и да било
нарушения на утвърдените правила за поведение, дисциплина и вътрешен ред
както на съответните трудови обекти, така и изцяло, в самото пенитенциарно
заведение. Дори напротив, в днешното съдебно заседание бяха представени и
приети 2 броя похвали от управителите на фирми „ВиК“ и „г.“, с отправена
благодарност към Г. за добросъвестното изпълнение от него на поставените му
задачи на тези обекти, които похвали вероятно и са обусловили
предоставените на осъденото лице награди от страна на Началника на Затвора
– гр. София – 2 награди, едната от които „Удължено свиждане за срок от 4
часа“, а другата – „Свиждане с близките извън ЗО за срок от 12 часа“. Тези
данни, оценени въз основа на всички по-горе изложени аргументи, сочат на
една безусловно позитивна личностна позиция на Г. и на трайно устойчиво
демонстрирано от него положително поведенческо проявление по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода. Няма каквито и да било данни за
конфликти, в които той да е участвал; да е породил или по някакъв начин да е
бил намесен. Няма данни за това той да е проявявал неуважително отношение
към длъжностните лица от Затворническата администрация, а напротив –
установява се, че Г. е с доброжелателно и почтително отношение към тези
лица.
Предвид всички тези съображения, настоящият съдебен състав ПРИЕ,
че по време на целия период на пребиваването му в пенетенциарните
заведения, осъдения К. Г. е дал убедителни доказателства за своята личностна,
позитивна промяна и напълно одобрително поведение, при спазване на
строгите изисквания за пребиваване в Затвора, както и за осъзнати нагласи за
бъдещо правомерно законосъобразно поведение. Поддържал е изцяло добро и
19
примерно поведение по време на престоя му в пенетенциарните заведения;
демонстрирал е толерантност и уважение към другите лишени от свобода и
към длъжностните лица от Затворническата администрация. Дистанцирал се е
от всякакви негативности и отрицателно проявени лица; избягвал е
конфликтни ситуации, като липсват каквито и да било агресивни прояви от
него. Работил е трудово активно по време на целия престой в местата за
лишаване от свобода, при това със съвестно и отговорно отношение към
поставените му трудови задачи, за което е и получавал похвали, и е
награждаван двукратно. Освен работата, която е осъществявал, в останалия
период от време, въпреки че Г. не е прекъсвал възложената му трудова
дейност, е взимал дейно участие при провежданите организирани на
територията на затворническото общежитие полезни мероприятия,
доказателства за което бяха представени в днешното съдебно заседание, а
именно – участие в различни турнири по трибой, по бокс, по белот, ведно с
посещения на провеждани, незадължителни за общността сбирки „Анонимни
алкохолици“. С оглед на тези съображения и въз основа на изложените
обстоятелства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА известно не съответствие между
отрицателното становище на Затворническата администрация и така
приложените и представени на Съда доказателства, в посока необходимостта
от продължаване престоя на Г. в местата за лишаване от свобода, доколкото
същият ясно е манифестирал своето положително поведение и позитивно, и
устойчиво изградена личностна активност, което не е в синхрон, а напротив в
противоречие с отрицателното становище на Затворническата администрация.
СЪДЪТ въз основа на тези аргументи НАМИРА, че е налице напълно
затвърдено и резистентно положително, непроменяемо поведение на Г. по
време на целия му престой в местата за лишаване от свобода, с оглед на което
и преценявайки съвкупно всички доказателства, ПРИЕ, че тези приложени по
делото изобилстват от към положителни данни за личността и поведенческото
проявления на осъденото лице, достатъчни за формиране на извод за това, че
цялостното негово поведение е било изрядно, точно, акуратно, отговорно и
добросъвестно, като липсват каквито и да било доказателства за това, въпреки
изложените твърдения в Доклада на ИСДВР за определени дефицитни зони, Г.
да е демонстрирал поведение на незачитане на установените правила, на липса
на положително повлияване от провеждания спрямо него корекционен процес
и негативизъм по отношение на неговата личностна и поведенческа
структура, държание и маниер. Според настоящия съдебен състав, вследствие
на провежданата спрямо Г. корекционна работа, осъществяваният от него труд
и всички положителни дейности, в които той е участвал, същият е
преосмислил своето криминално минало; приел е отговорността от миналите
си грешка; сам в днешното съдебно заседание заяви, че от месец март 2021 г.
не е употребявал алкохол, което се отчита и в експертната оценка на
психолога, и в доклада на ИСДВР. Формирал е умения за правилно
формулиране на съществуващите проблеми и за разрешаването им по
законосъобразен начин. Изградил е умения и за целеполагане, като е способен
да поставя цели и да формулира стъпките си за тяхното правомерно
постигане, без да индикира склонности към негативни изяви.
20
Минималните дефицити за личността на осъдения Г., СЪДЪТ ОТЧИТА,
че действително не биха могли да бъдат напълно актуални, доколкото
практиката на Затворническата администрация е да преосмисли и преоценя
поведението на осъдения след едногодишен негов престой в пенитенциарното
заведение, а той настъпва за конкретния осъден едва на днешна дата – факт,
който се подкрепя и от изложеното в Доклада за пробационен надзор, в който
инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София е посочил, че първоначално
регистрираните стойности на риск от рецидив и вреди, както и дефинираните
проблемни зони са актуални към момента, предвид това, че не е изминал
едногодишния атестационен срок – обстоятелство, което е смущаващо на фона
на изцяло положителните данни за личността и поведенческата изява на
осъдения Г. по време на пребиваването му в местата за лишаване от свобода.
Отделно, СЪДЪТ СЧИТА, че констатацията на ИСДВР относно някои от
определените дефицити за личността на Г., са за константност на същите с
оглед съдебното му минало, а други обуславят по-скоро личностни
особености, но не и крайни негативи за неговата личностна структура.
С оглед на всички тези съображения, СЪДЪТ ПРИЕ, че по делото се
съдържат достатъчно и в обем необходими писмени доказателства, от които да
изведе безсъмнено убедителен извод за това, че престоя на Г. в местата за
лишаване от свобода и оказаното спрямо него корекционно въздействие е
постигнато до степен, че същият е преосмислил своето правонарушение,
вредата от същото и миналите си криминални нагласи; формирал е умения за
правилно формулиране на съществуващи проблеми и за разрешаването им по
законосъобразен начин; при него са изградени устойчиви умения за полагане
на труд, което се доказва и от приложените в днешното съдебно заседание
похвали от управителите на работни обекти, на които същият е бил
назначаван на работа, в които се посочват впрочем само позитиви по
отношение на съвестно изпълняваната от него трудова дейност в тези обект.
Настоящия съдебен състав ПРИЕМА, че са налице достатъчно данни за
реално поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, като
ОТЧИТА, че Г. е с добри ресурси за ресоциализация и положително развитие в
поведенчески план, които данни се подкрепят от всички писмени
доказателства, съставляващи доклади на длъжностните лица при
Затворническата администрация, с оглед на което СЪДЪТ СЧЕТЕ, че молбата
на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване, се явява напълно
основателна.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че през целия период на пребиваването на Г. в
местата за лишаване от свобода, няма каквито и да било извършени от него
нарушения на режимните изисквания. Съществения факт е, че същият не е
наказван, напротив – награждаван 2 пъти при това за точно 1-годишния му
период на пребиваване, с различни по вид награди. Същият е с трайно
изградени трудови навици и напълно стабилизирано личностно поведение и
позиция, предвид което този съдебен състав ПРИЕ, че за К. С. Г. са налице
убедителни доказателства за позитивна личностна промяна в напълно
одобрителен план, при спазване на строгите изисквания при пребиваване в
местата за лишаване от свобода, както и осъзнати от осъденото лице нагласи
21
за бъдещо правомерно и законосъобразно поведение – факт, който се отчита
най-вече въз основа на обстоятелството, че по време на 1-годишния период на
пребиваване в местата за лишаване от свобода, Г. не е наказван за каквото и да
бил нарушение, а още по-малко – за извършено престъпление, и се е трудил
активно.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ ПРИЕ, че становищата на прокурора и
на процесуални представител на началника на Затвора – гр. София, не се
явяват основателни, като по делото не се съдържат доказателства, които да
отчитат колебливо, неустойчиво поведение на осъденото лице по време на
целия този престой в местата за лишаване от свобода.
Въз основа на всички тези съображения и приложените необходими
доказателства за трайно положително поправяне на осъдения, вследствие на
провежданата спрямо него корекционна дейност, настоящият съдебен състав
СЧЕТЕ, че молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения К. С.
Г., като основателна следва да бъде уважена. Доколкото определеното на Г.
наказание изцяло е изпълнило своя поправителен и предупредителен ефект,
СЪДЪТ ПРИЕ, че целите на това наказание са постигнати, неговата генерална
и специална превенция са напълно осмислени и осъзнати от конкретния
осъден, с оглед на което, независимо от отрицателното становище на
Затворническата администрация, СЪДЪТ СЧИТА, че молбата на осъдения
следва да бъде уважена и да бъде предоставена възможност на Г. за добро
обществено поведение и спазване на законите и добрите нрави при живот на
свободни условия.
СЪДЪТ НАМИРА, че малкият остатък от наложеното наказание, не
налага определяне на пробационна мярка по време на остатъка от наказанието,
доколкото Г. е стабилизирал личностната си и поведенченската позиция,
приел е отговорността за своето собствено поведение в миналото, още повече,
че преди налагане на това наказание, същият е осъществявал активна трудова
дейност, данни за която се съдържат по делото.
Така, като отчете всички тези съображения, одобрителната
характеристика за постигнатата осъзнатост и положително поведение на
осъдения Г. в Затвора и доказателствата за позитивното му и реално
поправяне, СЪДЪТ ПРИЕ, че молбата му за условно предсрочно
освобождаване, следва да бъде уважена като основателна, напълно
подкрепяща се от доказателствата по делото, в който смисъл и на основание
чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения К. С. Г. –
роден на **** г. в гр. София, ЕГН–**********, българин, българско
гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането –хигиенист, жител и живущ в гр. София, район „Сердика“, кв.
„Бенковски“, ул. **** – от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от
22
свобода“, въз основа на Присъда на СРС, НО, 102 състав, постановена по
НОХД № 7093/21 г. по описа на съдия Съд, а именно – остатък в размер на 2
(два) месеца и 1 (един) ден.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на
остатъка от наказанието, а именно – 2 (два) месеца и 1 (един) ден.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или на протест, в 7-дневен
срок от днес, пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протест, освен ако подаденият протест или жалба
не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16:45 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
23