Разпореждане по дело №373/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство се развива въз основа на отменително решение №810/10 от 04.02.2011г. по гр.д.№1643/2009г. по описа на ВКС, с което е отменено решение №126 от 16.05.2009г. по в.гр.д.№934/2008г. на БОС и са дадени указания за правилната правна квалификация на иска, предмет на производството.

При новото разглеждане на делото въззивницата-ищца, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Не прави искания за събиране на нови доказателства.

За въззиваемия - ответник не се явява представител в настоящото производство и не изразява становище.

Въз основа на събраните от двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, настоящият състав установи следното от фактическа страна :

Не е спорно, а и се установява от удостоверение за наследници №2300/14.08.2006г., че К. Н. П. е наследник по закон на Н. Я. З., починал на 16.05.1978г. Видно е от извлечение от данъчен регистър №427 от 17.05.1931г. от периода 1931г. - 1946г., съхранявано в ТД"Държавен архив" - Благоевград, фонд №31к, опис 2, лист 218, че братята Н. и И.Я.З.са притежавали нива в местността "Църнако" в землището на гр. Р. с площ от 4 дка. По делото са разпитани свидетели, ангажирани от въззивницата - ищца, които сочат, че имат лични възприятия за претендирания имот от преди образуване на ТКЗС. Установява се от показанията на свид. ПИ.Т., че неговият баща И.Т. е имал съседен имот на процесния. Последният се намирал в м."Църнако" в землището на гр. Р. и е бил с площ от 4 дка и съседи от една страна нива на И.Т. път и гора. Свидетелят е категоричен, че е виждал нивата да се обработва най - често от Н.З.и от съпругата му Д., както и е виждал това да прави и неговият брат И. Поддържа, че тези негови наблюдения са за периода от както е бил 12 годишен( т.е. 1937г. - 1938г.) до 1944г. Свидетелят С. С. сочи, че има спомени за периода 1956 - 1958г. , когато е бил 12 - 13годишен и е водил около имота овце да пашуват. Поддържа, че е виждал Н. З. да обработва процесната Нива през 1956г. и след това, като я е сял, както и че е имал там кошара и е гледал овце.И този свидетел сочи като съсед на процесната нива такава на Т.

К. П. е инициирала производство с правно основание чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, в резултат на което е постановено влязло в сила решение №627/21.07.2005г. по гр.д.№537/2005г. по описа на РС - гр. Р..С него е било признато за установено по отношение на ОСЗГ - гр. Р. правото на К. П. и на останалите наследници на Н.З. да си възстановят правото на собственост върху нива от 4дка, находяща се в м."Църнако" в землището на гр. Р., при съседи : от три страни гора и път. Въз основа на това решение, е издадено протоколно решение №720 от 19.08.2005г. на ОСЗГ - гр. Р., с което е признато правото на собственост за възстановяване в стари реални граници или възстановими такива върху целия имот от 4дка, заявен като гора с произход семенен в м."Църнако" в землищетона гр. Р.. След предприемане на действия по заснемането на имота и изработването на скица за него, ОСЗГ - гр. Р. е издала ново протоколно решение №722 от 03.08.2006г., с което е отказала да възстанови правото на собственост върху гореописания имот, тъй като след идентифициране на имота на място е възникнал спор за материално право, защото попада в имот №000584 - собственост на "П.г. х. к." . Последното дружество е придобило имота на основание замяна извършена с О. Р.. Тя от своя страна е провела производство по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ пред РРС, в резултат на което е постановено решение №299/18.08.2003г. по гр.д.№392/2003г., с което е признато по отношение на ОСЗГ - гр. Р. правото на общината да си възстанови правото на собственост върху пасище с площ от 900,902дка в м."Църнако" в землището на гр. Р. при граници нива на наследници на К.П., полски пътна О. Р., ливада на А.Т., ливада на Р. Т. и др. Въз основа на това решение и без каквито и да е други доказателства за собственост в реституционната преписка, ОСЗГ - гр. Р. със свое решение №2464 от 04.09.2003г. е възстановила на общински съвет - гр. Р. пасище с храсти от 900, 902дка в м."Църнако" в землището на гр. Р. при граници, подробно описани в него. С акт за частна общинска собственост №506, съставен на 05.09.2003г. горното пасище е актувано като общинска собственост.

От заключенията по основната и по допълнителната съдебно - технически разширени експертизи, приети при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция, се установява, че по данни от лесоустройствена карта издание 1963г. и по таксационно описание по ЛУП от 2003г. процесният имот, представлява част от горски фонд, попадащ в отдел 124"а" идентичен сега на 243"а", както и че в миналото и до настоящия момент върху него не са провеждани организирани залесителни мероприятия. Експертите сочат, че са констатирали , че м. "Църнако" и м. "Пропадналото" са съседни и между тях няма теренна или материализирана граница. Същите поддържат извод, че процесния имот попада в имот №000584 по картата на възстановената собственост, както и че по кадастралната карта този имот е записан като собственост на "Б." . Те не могат да индивидуализират към момента местонахождението на имота.

Въз основа на изложените факти, съдът приема следните правни изводи :

Воден от указанията, съдържащи се в решение №810/10 от 04.02.2011г. по гр.д.№1643/2009г. по описа на ВКС, настоящият състав приема, че правната квалификация на разглеждания иск е чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. Тази норма урежда специален установителен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху земите от горския фонд или земите, които са се самозалесили, към минал момент, а именно към момента на одържавяването или включването им в ТКЗС.

Предявеният иск е допустим, тъй като между ищцата и О. Р. е налице спор за материално право, породен от отказа на ОСЗГ - гр. Р. да възстанови правото на собственост на първата с мотив, че имотът нива от 4дка, находяща се в м."Църнако" в землището на гр. Р., попада в имот, възстановен на общината.

Предявеният иск е установителен за право на собственост. Поддържаното от К. П. придобивно основание на нейния наследодател Н. Я.З. е давностно владение. Както се установи от показанията на свидетелите(допустими за факта на осъществяването на фактическа власт), той лично и заедно със съпругата си е обработвал нива от 4 дка в м. "Църнако" в землището на гр. Р. в периода от 1937г. - 1938г. до 1958г.Тези свидетелски показания не се опровергават от останалите събрани доказателства по делото. Нещо повече, в подкрепа на същите е и копието от данъчния регистър, представляващ косвено доказателство за принадлежността на правото на собственост в патримониума на Н. З. по смисъла на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. Предвид това, следва да се приеме за доказан фактът на непрекъснато осъществявана фактическа власт от Н. З. за период от 20год., който факт на основание чл. 34 от ЗДавността (отм.) го е превърнал в собственик на основание давностно владение към 1958г., т.е. към момента на кооперирането на процесната нива.

Свидетелите установят местонахождението и границите на имота, с което същият следва да се приеме за индивидуализиран, което пък е предпоставка за основателност на установителния иск. Според тях, имотът е бил с граници : И.Т., път и гора, които съвпадат с границите посочени в исковата молба, а именно И.П. Т. гора от три страни, мера овинак и път. Така установената принадлежност на правото на собственост не се опровергава от други доказателства. Следва да се отбележи, че ответникът, който оспорва правото на собственост на ищеца, не представи доказателства, опровергаващи изводите от представените от ищцата, както и доказателства установяващи принадлежността на правото на собственост към момента на одържавяването на земите от горския фонд в патримониума на О. Р.. Необосновано ОСЗГ - гр. Р. е счела, че на О. Р. следва да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ за пасище от 900, 902дка в м."Църнако" в землището на гр. Р., в площта на което попада и процесната нива. Това е така, защото общината не е представила доказателства за това, че е била собственик на пасището. В преписката се съдържа само решение №299/18.08.2003г. по гр.д.№392/2003г., което не е доказателство за право на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Същото решение е мотивирано единствено с показанията на двама свидетели, които са посочили, че никой не оспорва собствеността на общината, както и че имотът е бил внесен в ТКЗС от Околийския съвет, който го е стопанисвал.

С оглед на изложените мотиви, настоящият състав приема, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново по същество, с което да се признае за установено по отношение на О. Р., че към момента на образуване на ТКЗС, имот, представлявал нива от 4дка в м. "Църнако" в землището на гр. Р., при съседи И.П. Т. гора от три страни, мера овинак и път е бил собственост на наследодателя на К. Н. П. Н. Я. З. б.ж. на гр. Р., починал на 16.05.1978г.

С оглед изхода на делото, на въззивницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 862, 50лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 271, ал.1 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решене №1740 от 30.07.2008г. по гр.д.№1025 по описа за 2006год. на Районен съд - гр. Р. и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Р., представлявана от кмета на същата, че наследодателят на К. Н. П. от гр. Р., ул. "Ч. Р." №65 Н.Я. З., б.ж. на гр. Р., починал на 16.05.1978г. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на имот, представлявал нива от 4дка в м. "Църнако" в землището на гр. Р., при съседи И. П. Т. гора от три страни, мера овинак и път.

ОСЪЖДА О. Р., представлявана от кмета на същата, да заплати на К. Н. П. от гр. Р., ул. "Ч. Р." №65 сторените от нея разноски за всички съдебни инстанции в размер на 862, 50 (осемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки)лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р България с касационна жалба в едномесечен срок от връчаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :