Решение по адм. дело №382/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215 и чл.225а от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба от В. Р. Д. против Заповед №РД-10-277/05.05.2025 г., издадена от кмета на община Кирково, за премахване на строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с надстройката и пристройката в единен строеж, която сграда е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, находящ се в имот с идентификатор №[номер] по КККР на [населено място], [община]. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В допълнението към жалбата са изложени доводи за нищожност на процесната заповед, като издадена в противоречие с влязло в сила Решение №99/26.05.2021 г., постановено по адм.д.№6/2021 г. по описа на АС-Кърджали. В тази връзка се сочи, че оспореният акт е идентичен с предходна Заповед №РД-10-737/22.12.2020 г. на кмета на община Кирково, отменена с горното решение на КАС, тъй като двата административни акта са издадени при една и съща фактическа обстановка и доказателства и при липса на конкретизация на обема и параметрите на незаконния строеж. Счита също, че Разрешение за строеж №[номер]/[дата], касаещо пристрояване към [обект], не е подлежало на съдебен контрол за законосъобразност, в т.ч. и с искане за обявяване на неговата нищожност, поради реализиране на разрешения с него строеж. Отделно от горното намира, че прогласяването за нищожно на горното разрешение за строеж не прави строежа незаконен, а законността на същия следва да се преценява към момента на изграждането му. Излага довод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с оглед годината на изграждане на процесния строеж, административният орган не е извършил дължимата проверка за неговата търпимост. Сочи, че [обекта] и пристройката към него са изградени въз основа на РС №[номер]/[дата] и РС №[номер]/[дата] и представляват временен строеж, а не преместваем обект, както неправилно приел административният орган. Предвид наличието на строителни разрешения счита, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. На следващо място счита, че неправилно е разпоредено премахването на целия строеж, вместо на тази негова част, която е изградена в отклонение от издаденото строително разрешение. По горните съображения иска отмяна на оспорената заповед, алтернативно - обявяването й за нищожна. Претендира и направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, както и в представено писмено становище, поддържа подадената жалба, ведно с допълненията към същата.

Ответникът по жалбата – Кмет на община Кирково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че заповедта е съответна на материалния закон, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната й. Счита, че описанието на местонахождението, квадратурата и категорията на незаконния строеж, съответства на описанието в изготвената съдебно–техническа експертиза. Сочи също, че и според поясненията на вещото лице, [обекта] и пристройката са функционално свързани, поради което правилно е преценена законността на целия строеж, като един обект.

Заинтересованите страни – Ю. М. Д. и Ф. Р. Б., не вземат становище по подадената жалба.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Според приложеното по делото Строително разрешение №[номер] /[дата], издадено от [длъжност], на Ю. М. Д. е разрешено да изгради [обект] в [местността], върху 18 кв.м. от неурегулирано място, находящо се ***, съгласно дадена строителна линия.

С Разрешение за строеж №[номер]/[дата], издадено от [длъжност] при ОбНС-Кирково, на основание чл.197 от ЗТСУ, на Ю. М. Д. е разрешено изграждането на пристройка към [обект] в [местността], съгласно одобрени проекти и дадена строителна линия.

Видно от приложеното Решение №257/28.07.2023 г., постановено по адм.д.№473/2022 г. по описа на АС-Кърджали, влязло в сила на 21.11.2023 г., горното Разрешение за строеж №[номер]/[дата], на [длъжност] при ОбНС-Кирково е обявено за нищожно, като издадено от некомпетентен орган.

Според Констативен акт №1/11.02.2025 г., съставен от служители при общинска администрация-Кирково, при извършена на 11.02.2025 г. проверка е установен строеж, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място] [местност], [община], на границата с [ПИ], представляващ: „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с пристройките и надстройката в единен строеж, който е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“ Прието е, че строежът се състои от: 1. [обект] със застроена площ 18 кв.м., с приблизителни размери 6/3м., реализиран по разрешение №[номер] /[дата], издадено на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ за преместваем обект; 2. Пристройка към [обект], със застроена площ 24 кв.м., с размери 3/8 м., състояща се от помещение, отворено към обема на [обекта], склад и тоалетна с предверие и мивка. Посочено е, че пристройката е изградена въз основа на Разрешение за строеж №[номер]/[дата], обявено за нищожно с Решение №257/28.07.2023 г., постановено по адм.д.№473/2022 г. по описа на АС-Кърджали и 3. Допълнителна пристройка /стълбище и санитарен възел/ и надстрояване с един етаж на [обекта], по отношение на които е прието, че няма одобрени строителни книжа, и които са изпълнени в отклонение от проекта към Разрешение за строеж №[номер]/[дата] Посочено е, че строежът е изпълнен от Ю. М. Д. и *** В. Р. Д., а възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, като собственик на земята е Ф. Р. Б.. Към датата на издаването на РС № [номер]/[дата] и Разрешение за строеж № [номер]/[дата], за [ПИ] (настоящ [ПИ]) няма действащ застроителен и регулационен план, т.е, същия е неурегулирана територия - незастроен имот на ТКСЗ за земеделски нужди, според действалия кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед № [номер]/[дата] на Председателя на ОНС - Кърджали. Със Заповед № [номер]/[дата] на Председателя на ОНС - Кърджали е приет нов регулационен план на [населено място]. Според разписната книга към този план [ПИ] (настоящ [ПИ]) е също извън регулация за двор на ТКЗС със селскостопанско предназначение. Масивната двуетажна сграда не е отразена в актуалната КК и КР на [населено място], [община], одобрени със Заповед № [номер]/[дата] на ИД на АГКК. По тази КК и КР бившият [ПИ] получава [идентификатор]. Според предвижданията на ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № РД-10-332 от 24.07.2020 г. на кмета на община Кирково горния [ПИ] попада в устройствена зона „смесена централна“ (Ц), с установено предназначение „За търговия, склад обществено обслужване и трафопост" и показатели на застрояване: Плътност на застрояване 60%. Кинт - 1,2; минимална озеленена площ - 30%; допустима кота корниз - 10 м. Ограничителните линии на застрояване са на разстояние 3 метра от страничните имотни граници, вкл. и откъм улицата. Прието е, че двуетажната масивна сграда не съответства на предвижданията на този план, тъй като е разположена на границата с [ПИ] /за второстепенна улица/, а не на 3 метра от нея. В КА е отразено също, че строежът представлява двуетажна сграда със смесена конструкция и е изграждан поетапно в периода 1989 г. до 1991 г. Първоначално с изграден [обект] с метална конструкция, с размери около 6/3 м., реализиран като преместваем обект по Разрешение № [номер] от [дата], издадено на основание чл. 197, aл. 1 от ЗТСУ (отм.) в ред. към бр. ДВ. бр. 29 от 10.04.1973 г. Въз основа на Разрешение за строеж № [номер] от [дата], както и чрез извършване на допълнителни строително-монтажни работи, които са в отклонение от същото, [обекта] е преустроен в двуетажна масивна сграда, представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и единен обект, чрез функционалното обединение на [обекта] с пристройки и надстройка. На съдържащата се в КА схема са обозначени съставните части на сградата. Прието е, че установеният строеж е изграден без одобрен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка е посочено, че [обекта] е загубил характеристиките си на преместваем обект, чрез неговото преустройство, функционално обединение с монолитни пристройки, изливането на бетонова плоча над него и надстрояването му, като така е станал неизменна част от единен строеж. Изложени и са съображения за неприложимост на разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, по отношение на констатирания незаконен строеж, тъй като последният не бил деклариран в законоустановените срокове, като към датата на реализирането на двуетажната масивна сграда, строежът бил несъвместим с предназначението на [ПИ] (настоящ [ПИ]). Посочено е също, че установения строеж не съответства и на действащия застроителен план, одобрен със Заповед №РД-10-332/24.07.2020 г., тъй като е разположен на границата с [ПИ] /за второстепенна улица/, а не на 3 м. от нея, според установената в плана ограничителна застроителна линия.

Посочено е, че съставения констативен акт е основание за издаване на заповед за премахване на строежа, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Според отразеното в КА, същия е съставен в отсъствие на извършителите на строежа и собственика на терена, като според приложените известия за доставяне, на 14.02.2025 г., горните лица са получили екземпляр от съставения КА.

Съгласно констативен протокол, съставен на 16.03.2025 г. от длъжностни лица в общинска администрация Кирково, в установения 7-дневен срок не са постъпили възражения срещу съставения констативен акт.

Със Заповед №РД-10-277/05.05.2025 г., издадена от кмета на община Кирково, предмет на настоящия спор, въз основа на Констативен акт №1/11.02.2025 г. и на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено Ю. М. Д., В. Р. Д. и Ф. Р. Б. да премахнат незаконен строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с пристройките и надстройката в единен строеж, който е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, находящ се в [ПИ] по КККР на [населено място], на границата с [ПИ], и състоящ се от: [обект] със застроена площ 18 кв.м., с приблизителни размери 6/3м., реализиран по разрешение №[номер] /[дата], издадено на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ за преместваем обект; Пристройка към [обект], със застроена площ 24 кв.м., с размери 3/8 м.; Допълнителна пристройка със застроена площ около 6,70 кв.м. с размери 2,30/2,90 м., с етажна височина около 2,75 м., състояща се от санитарно помещение и новоизградено бетоново стълбище към втория етаж, както и стоманобетонова плоча върху [обекта] и пристройка и извършено надстрояване с един етаж, който е с приблизителна ЗП 56 кв.м., с двускатен покрив от дървена конструкция и бетонови керемиди. В заповедта е отбелязано, че строежът е извършен от Ю. М. Д. и *** В. Р. Д., като възложител е Ф. Р. Б.. Посочено е, че строежът е реализиран поетапно, в периода 1989 – 1999 год. Първоначално е изграден [обект] с метална конструкция, с размери 6/3 м., със средна височина 4,30 м., реализиран като преместваем обект по Разрешение №[номер]/[дата], издадено на основание чл.197, ал.1 от ЗТСУ/отм/. Въз основа на РС №[номер] от [дата], прогласено за нищожно от съда, както и чрез извършване на допълнителни строително-монтажни работи, които са в отклонение от РС, [обекта] е преустроен в двуетажна масивна сграда, чрез функционално обединение на [обекта] с пристройки и надстройка. Вследствие на тези дейности [обекта] е загубил характеристиките си на преместваем обект и е станал неизменна част от единен строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Посочено е, че издаденото Разрешение №[номер] от [дата]. за поставяне за [обекта] не може да придаде законност на установения строеж, тъй като [обекта] е станал неизменна част от единен строеж. В заключение е прието, че строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с пристройките и надстройката в единен строеж, който е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, е изграден без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.З и чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. По отношение на търпимостта на строежа е посочено, че за същия са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради липса на деклариране в установените в закона срокове, както и поради несъответствието му със строителните правила и норми както към датата на изграждането, така и към сега действащите. На 16.05.2025 г. заповедта е съобщена на жалбоподателката, видно от приложеното известие за доставяне обр.243.

Според приложения НА за покупко-продажба на недвижим имот № [номер]/[дата], Ф. Р. Б. е собственик на ПИ с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място], [община], одобрен със Заповед №РД-18-49/15.07.2010 г. на ИД на АГГК, находящ се в [местността], с площ 2017 кв.м., и с трайно предназначение: земеделска земя.

Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ, обектът, предмет на оспорената представлява [обект] и пристройка към него. [обекта] (***), с размери 3,0 х 6,0 м. е изпълнен с метална носеща конструкция, ограждащи и преградни панели с дебелина 6 см. Изграден е в терен, попадащ извън регулационните и строителните граници на [населено място], определени с КРП, одобрен със Заповед № [номер]/[дата] и не е нанесен в този план. Нанесен е в КРП на [населено място], одобрен със Заповед № [номер]/[дата]. Пристройката към [обекта] е изпълнена въз основа на Разрешение за строеж № [номер] от [дата], основано чл.197 от ЗТСУ и скица № [номер]/[дата] с виза за проектиране. Във визата за проектиране не са посочени размери на разрешената пристройка. Според служебно изготвен проект, пристройката е с разрешени 3,0 х 8,0 м., а изпълнената на място пристройка е с размери 3,0 х 8,0 м. и отклонение, с размери 2,5 х 3,0 м. Пристройката не е отразена в КРП на [населено място], одобрен със Заповед № [номер]/[дата] [обекта] и пристройката към него попадат в ПИ с пл.сн. № [номер] по КРП от [година], представляващ двор на ТКЗС, с посочен собственик – ТКЗС и се намира извън регулацията на селото. Към 14.04.2021 г. [ПИ] /предишен ПИ с пл.сн. № [номер] / представлява нива с площ 2,017 дка, девета категория, с НТП - за нуждите на селското стопанство, собственост на Ю. М. Ф., възстановен в стари реални граници с Решение № [номер] /[дата] по чл.14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ.

В КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-1849/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, няма данни за изпълнената сграда с обслужващи функции, в това число и за съставните части - [обект], пристройка към [обекта] и надстройката /втори етаж. Теренът, в който е изграден процесният обект попада в ПИ с КИ № [номер] по КККР, вид собственост - частна, вид територия- земеделска, девета категория, НТП-нива. Собственик на горния имот е Ф. Р. Б. по силата на НА № [номер], том [номер], рег.№ [номер], д.№ [номер] от [година] г.

Съгласно ОУП на Община Кирково, за терена, в който е разположен процесният обект е предвидена смесена устройствена зона - „Ц”. С ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № - РД 10-332/24.07.2020 г. на кмета на община Кирково, изготвен във връзка с процедура по ЗОЗЗ за промяна предназначението на земята, за ПИ с КИ № [номер] са установени стойности на устройствените показатели: Н до 10 м; Пл.до 60%; Кинт до 1,2, Оз. над 30%. Според вещото лице за ПИ с КИ [номер] няма действаща регулация. Процесната сграда е изпълнена в периода 1989 -1991 г.. Същата е едноетажна, с хоризонтални размери 6,0 - 6,6 м. х 8,2 - 8,5 м., с дървена, двускатна покривна конструкция, а чрез пристрояването през 1991 г. е изпълнен и надзид с размер 1,75 м. по северната фасада и 1,10 м. по южната. Образуваното подпокривно пространство, достъпно от стълбище, изпълнено в отклонение от РС №[номер]/[година], не може да бъде използвано като част от обекта. Счита, че това подпокривно пространство не представлява етаж по смисъла на §5, т.47 от ДР на ЗУТ. Определя строежа като временна постройка по смисъла на действалата към момента на изграждането му разпоредба на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. В тази връзка счита също, че процесният обект, състоящ се от [обект] и пристройка, отговаря на правилата и нормите, действали към момента на изграждането му. Счита, че [обекта], както и обект [обект] с пристройката към него могат да функционират самостоятелно и без подпокривното пространство.

Според поясненията на вещото лице в съдебно заседание, върху [обекта] няма изградена стоманобетонова плоча. Има носещи метални греди, върху които са разположени дървени греди и плоскости от пресовани дървени частици. Сочи, че към момента на огледа [обекта] и пристройката представляват един общ склад и са функционално свързани. Строежът е определен като такъв от пета категория, по смисъла на чл.137 от ЗУТ.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели: Т. Д. Д. и С. В. Д., [обекта] е поставен от жалбоподателката и съпруга й, през 1989 г. След това, през 1991 г. са извършени всички други строителни дейности към обекта.

При така установените факти съдът приема, че жалбата до административния съд е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община Кирково, който съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, разполага с правомощията по премахване на незаконните строежи от четвърта до шеста категория на територията на общината.

При извършената проверка съдът установи, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа надлежни фактически и правни основания. Обектът е ясно индивидуализиран с посочено местонахождение и размери, като са изследвани издадените строителни разрешения и устройствените планове и карти, относими към терена, зает от процесния строеж. Подробно и еднозначно са описани и техническите параметри на строежа, приет за незаконен. Оспорената заповед съдържа конкретни мотиви, от които става ясно волеизявлението на административния орган за премахване на целия, констатиран на място строеж, с подробно описание на същия, поради което определянето на процесния строеж като двуетажна масивна сграда, вместо като едноетажна масивна сграда с подпокривно пространство, не води до съмнение относно подлежащия на премахване строеж. Предвид горното неоснователни са и доводите в жалбата за неспазване на установената форма, както и за нищожност на процесната заповед, поради противоречието й с влязло в сила Решение №99/26.05.2021 г., постановено по адм.д.№6/2021 г. по описа на АС-Кърджали. Според мотивите към последното решение предходната Заповед № РД-10-737/22.12.2020 г. издадена от кмета на община Кирково за премахване на незаконен строеж „[обект]“ находящ се в ПИ с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място], е била отменена поради това, че не са обсъдени издадените разрешения за строеж; поради неясно определяне на обекта, подлежащ на премахване и тъй като визираното в заповедта правно основание не съответства на фактите, установени по адм.д.№6/2021 г. В случая, видно и от обсъденото по-горе съдържание на процесната заповед, такива нарушения не се констатират.

В оспорената заповед са посочени и адресатите на заповедта, както и наложените им със същата задължения. Според разпоредителната част на процесния акт, на лицата Ю. М. Д., В. Р. Д. и Ф. Р. Б. е наредено да премахнат установения незаконен строеж, като е предвидено принудително изпълнение на заповедта за сметка на горните три лица, при липса на доброволно изпълнение в указания срок. Във връзка с изложеното настоящият състав приема, че този административен акт безспорно създава задължения както за жалбоподателката В. Д. така и за лицата Ю. М. Д. и Ф. Р. Б., поради което последните две лица се явяват пряко засегнати от издадения административен акт /в този смисъл и Решение № 16104 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2019 г., II отд/

Спазена е и процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Обжалваната заповед е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при Общинска администрация – Кирково, надлежно връчен на жалбоподателя.

По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът съобрази следното:

За да разпореди премахването на процесната сграда административният орган е приел, че същата е незаконна на основание чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ- липса на строителни книжа.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ предвижда строежите да се извършват само ако са разрешени, а съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, незаконен е строеж или част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За издаването на заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, следва да е налице строеж, за който се изисква одобрение на инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж и строежът да е изграден без горните строителни книжа.

Установи се от приетите по делото доказателства, че процесният строеж представлява масивна сграда, с височина 4.30 м., състояща се от: 1. [обект] с размери 3/6 м., за който е налице строително разрешение №[номер]/[година], издадено от [длъжност]; 2. пристройка с размери 6,0 - 6,6 м. х 8,2 - 8,5 м., за част от която има Разрешение за строеж №[номер]/[дата], издадено на основание чл.197 от ЗТСУ от [длъжност] при ОбНС-Кирково, обявено за нищожно с Решение №257/28.07.2023 г., по адм.д.№473/2022 г. по описа на КАС, както и 3. подпокривно пространство, достъпно от стълбище, изпълнено в отклонение от РС №[номер]/[година], с изпълнен надзид с размер 1,75 м. по северната фасада и 1,10 м. по южната, с височина по средната линия - 2.70 м.

Установи се също от поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, както и от приложените към заключението снимки на процесната сграда /сн. на стр.12 от СТЕ/, че [обекта] и пристройката са функционално и архитектурно свързани в обща площ, покрита с двускатен покрив. Предвид установените характеристики на въпросната сграда съдът приема, че вследствие на извършеното през 1991 г. пристрояване на [обекта] и изграждане на подпокривно пространство с двускатен покрив, който е общ за [обекта] и пристройката, отделните части на сградата са изгубили своята самостоятелност и констатираният строеж е конструктивно цяло. На практика, с последвалото завишаване на площта и височината на сградата през 1991 г., конструктивно и функционално самостоятелни части като [обект] с площ 18 кв.м. и пристройка към него с площ 24 кв.м., не съществуват. Установеният строеж на първо ниво представлява едно помещение, а подпокривното пространство също представлява едно общо помещение, разположено върху помещението на първо ниво. В тази връзка съдът не кредитира и заключението на вещото лице в частта му, в която се сочи, че както [обекта], така и [обектът] с пристройката към него могат да функционират самостоятелно и без подпокривното пространство.

По изложените съображения, преценката относно законността и търпимостта на строежа следва да се извърши спрямо целия строеж, в съществуващия му вид.

Безспорно е по делото, че строежът, предмет на оспорената заповед е такъв от пета категория, съгласно чл.137, ал.1,т.5, б.а от ЗУТ, изграден е в периода 1989-1991 г., в неурегулиран ПИ с пл.сн.№[номер] по КРП от [година], представляващ ПИ с идентификатор № [номер] по КККР на [населено място] от 2010 г., както и че за този строеж няма издадени строителни книжа-разрешение за строеж, издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект - чл.148, ал.1, във вр. с чл.137,ал.3 от ЗУТ. Т.е, същия е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване, освен ако строежът не е търпим.

От събраните по делото доказателства се установява, че въпросната сграда е изградена в периода 1989-1991 г., поради което, по отношение на търпимостта на строежа следва да се съобрази разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Съгласно последната разпоредба, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. За да е търпим един незаконен строеж в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. да е извършен в посочения в разпоредбата период; 2. да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ; 3. да е бил деклариран от собствениците на строежа пред компетентните органи до 31 декември 1998 г. По делото не са ангажирани доказателства процесната сграда да е била декларирана пред главния архитект на община Кирково, в указания срок до 31.12.1998 г., поради което не е налице една от задължителните предпоставки на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа.

Отделно от горното, предвид установените по делото факти, не може се приеме също, че [обекта] и пристройката към него, за които са издадени Строително разрешение №[номер]/[дата] и Разрешение за строеж № [номер] от [дата], са законни или търпими.

На първо място, Разрешение за строеж № [номер] от [дата], издадено на основание чл.197 от ЗТСУ от [длъжност] при ОбНС-Кирково, за изграждане на пристройка към [обект] е обявено за нищожно с Решение №257/28.07.2023 г., по адм.д.№473/2022 г. по описа на КАС. Последното съдебно решение е влязло в сила, породило е правните си последици и не може да е предмет на проверка в настоящото производство. От своя страна, обявената с това съдебно решение нищожност на РС №[номер]/[година], предполага абсолютна недействителност на административния акт, като съдебната практика и теорията приемат, че нищожният акт не е породил и не може да породи очакваните правни последици. Отнесено към случая последното означава, че т.нар. пристройка към [обект], е изградена без строителни книжа, респ. е незаконна по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. По изложените по-горе съображения, тъй като такъв строеж не е бил деклариран от собствениците му в установения в закона срок, не е налице и хипотезата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ за търпимост на тази част от сградата.

По отношение на Строително разрешение №[номер]/[дата], касаещо [обект] с размери 3/6 м. следва да се отбележи, че по силата чл.197, ал.1 от ЗТСУ /отм./ е било допустимо, с разрешение на съответните служби при общините и след съгласуване със службите по безопасността на движението при МВР, части от тротоари и улични платна и свободни обществени места да могат да се използват за разполагане на [обекти], будки, рекламни витрини, сергии и др. във връзка с разносната търговия. Видно от съдържанието на разпоредбата, същата регламентира поставянето на преместваеми обекти, с определено предназначение - за разносна търговия, които нямат характеристиките на строеж. В констатирания на място строеж, освен че не съществува самостоятелно обособена част „[обект]“ с посочените размери, не е налице и обект от вида, посочен в чл.197, ал.1 от ЗТСУ.

Не може да се приеме също, че установената сграда или отделните й части са разрешени като временен строеж, по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./, според който, по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Такива постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползвала, без да се заплащат.

В случая, РС № [номер]/[година], е издадено на основание чл.197 от ЗТСУ, от [длъжност] при ОбНС-Кирково, а СР №[номер]/[година] е издадено от [длъжност] при същата администрация, а не от [длъжност] при общинския народен съвет, поради което не е налице надлежно строително разрешение, издадено при условията на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ Освен това, тези временни постройки попадат в приложното поле на § 50а ПЗР на ЗТСУ и поради временния им характер са подлежали на премахване най-късно до 2001 г.

В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива доказателства не са представени по делото.

При това положение и след като се установи, че процесната сграда не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ, изградена е без изискуемите строителни книжа, следва да се приеме, че същата е незаконна и подлежи на премахване по реда на ЗУТ. По изложените съображения обжалваната заповед се явява законосъобразна, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. Д. против Заповед №РД-10-277/05.05.2025 г., издадена от кмета на община Кирково, за премахване на строеж „Двуетажна масивна сграда, реализирана чрез пристрояване и надстрояване на [обект] и функционалното му обединение с надстройката и пристройката в единен строеж, която сграда е с търговско и промишлено предназначение и с обща застроена площ от 56,11 кв.м.“, находящ се в имот с идентификатор №[номер] по КККР на [населено място], [община], като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.