РЕШЕНИЕ
№ 1473
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430100467 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Б.“ ***,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г.-САК, съдебен адрес: гр.С., бул.“Б.“
***, *, телефон: ***, ***, e***, против Т. П. П. с ЕГН **********, адрес:
гр.Плевен, ул.“Д.“ №*. Посочва се в исковата молба, че между „**“ ЕАД и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от ***г. за ползване на мобилни услуги с
избран тарифен план *** с месечна абонаментна такса *** лв. с ДДС. Твърди
се, че срокът на договора е до ***г. Посочва се още в исковата молба, че за
предоставените услуги по договора били издадени фактури №***г., № ***г.,
№ ***г., за периода ***г.- ***г. Твърди се, че поради неплащане на
задълженията през три последователни месеца през м.**г.-м.**г. вкл., на
основание чл.43, т.1 от Общите условия на ***г. „***“ ЕАД прекратило
едностранно договора с абоната и преустановило предоставянето на услуги,
както и на ***г. деактивирало процесния абонамент. Посочва се в исковата
1
молба, че с договор за цесия от ***г. дружеството прехвърлило вземанията си
към ответника на „***“ ООД с ЕИК ***, което от своя страна ги прехвърлило
с договор за цесия от ***г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било
образувано ч.гр.д.№***г. по описа на РС П.. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземания в полза на ищеца сумата от *** лв. –
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода ***г. до ***г., дължима по
договор с клиентски номер *** от ***г., сключен между „*“ *ЕАД и Т. П. П.,
за което са издадени фактури с № №***г.,№ ***г. и № ***г. Претендират се и
направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
С Определение №***г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е
назначен особен представител.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от адв. И. Н. с вх.№
***г., в което прави възражение за неравноправност на клаузата относно
неустойката, възражение за изтекла давност, като взема становище за
неоснователност и недоказаност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема
становище в молба с вх.№***. като моли съда да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани, както и да присъдят в тежест на
ответника направените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Особеният представител на ответника – адв. И. Н., редовно призован, се явява
и моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
2
на РС-Плевен, че на ***г. „***“ ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Т.
П. П., както и че в хода на производството била издадена Заповед за
изпълнение №***г. сумата от ** лв. – незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода ***г. до ***г., сумата от *** лева – лихва за забава за
периода ***г. – *г., закон**ната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
(***г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на ** лв.-държавна такса и *** лв. адвокатско
възнаграждение.". Заповедта била връчена на Т. П. П. при условията на чл.
47, ал.5 ГПК. С разпореждане №***г. заявителят бил уведомен за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото
си. Съобщението било получено на ***г. С искова молба вх.№***г. в
законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №***г. по
описа на ПлРС.
Не се спори между страните, че между ответника и „Б.т.к.“ ЕАД са
съществували валидни облигационни правоотношения на основание договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ** от ***г.
за ползване на мобилни услуги с избран тарифен план *** с месечна
абонаментна такса ** лв. с ДДС, със срок до ***г. , като в отношенията
между страните били прилагани Общи условия на „**“ АД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството. В тази насока са представените от ищеца и
неоспорени от особения представител на ответника заверени копия на
декларация от Т. П. П., на договор между „***“ ЕАД и Т. П. П.и и Общи
условия на „***“ АД.
Не се спори между страните, че между „***“ ЕАД и „***“ ООД, както и
между „***“ ООД и ищеца били сключени договори за цесия. В тази насока
са представените от ищеца и неоспорени от ответната страна заверени копия
на договори за прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. между „***“ ООД и
„***“ ЕООД и договор ***/***г. между „**“ ЕАД и „***“ ООД.
Спори се между странитe дължи ли ответника на ищеца сумата от *** лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода ***г. до ***г.,
предоставени от „**“ ЕАД, за която са издадени фактури с № №***г.,№
***г. и № ***г., на какво основание, от коя дата, изтекла ли е погасителната
3
давност за вземанията.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза
на ищеца за сумата от *** лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода ***г. до ***г., дължима по договор с
клиентски номер ***от ***г., сключен между „**“ ЕАД и Т. П. П., за която са
издадени фактури с № №***/***г.,№ ***/***г. и № ***/***г. и за която сума
е издадена Заповед за изпълнение №***/***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС
Плевен.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение.
На първо място съдът приема, че възражението на особения представител за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, за които са
издадени фактури № ***г. и № ***г. е неоснователно.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Плевен, заявлението
по чл.410 ГПК е подадено на ***г. , а фактурите са издадени след месец ***г.
, поради което към месец *** ***г. тригодишния срок от датата на
издаването им не е бил изтекъл. Съгласно т.29 от Общите условия на „**“
ЕАД, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ ползването им. Периодът на заплащане е * дни от издаване на
сметката/фактурата, като ** определя началната му дата, която не може да
бъде по-късно от * чи*сло на месеца. Сметките се издават на името на
абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договори/или
електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок ( т.35.1 от ОУ). Срокът по
чл.110, б.4в“ пр.последно ЗЗД не може да се приеме, че е изтекъл преди
датата на подаване на заявлението дори след изтичане на срока по т.29 от
ОУ.С подаване на заявлението по чл.410 ГПК, към който момент се счита
предявен иска по чл. 422 ГПК, се прекъсва давността и същата на основание
чл. 115 б.“ж“ ЗЗД е спряла да тече.
Възражението на особения представител относно клаузата за неустойка и
сумата, включена във фактура № ***г., не следва да се разглежда от съда,
4
поради обстоятелството, че претендираното вземане не се основава на
търсена неустойка и не е предмет на исковата претенция.
Основателно е обаче възражението на особения представител на ответника за
недоказаност на исковете вкл. относно прехвърлянето на вземането на
ответника на заявителя чрез договорите за цесия и изпълнение на процедурата
по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Действително по делото е налично заверено копие на извлечение от
Приложение по т.1.1.1 от ***г. към договор за цесия от ***г., с което „**“
ЕАД потвърждава, че вземанията срещу Т. П. П. са прехвърлени на „***“
ООД. Не се доказа обаче прехвърлянето на вземането от „***“ ООД на
ищеца. По делото не е налично писмено доказателство, от което съдът да
направи категоричен и безусловен извод, че ищецът е придобил вземанията
срещу ответника, включително съдържанието на цитирания списък 1 –
приложение към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. между
„***“ ООД и „***“ ЕООД и включването в списъка на вземането към Т. П.
П.. В договора за цесия между „***“ ООД и „***“ ЕООД в т.4.4 изрично е
посочено, че Приложение № 1, представляващ списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
за далекосъобщителни услуги, представлява неразделна част от договора.
Представеният документ, именуван от ищеца „Извлечение от приложение №
1 към договор за цесия, съставен на ***г., на л. 9 от делото, не е издаден от
представител на цедента“***“ ООД, а от представител на цесионера „***“
ЕООД, поради което не представлява писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на дадено вземане по смисъла на чл.6 т.4 от договора за цесия.
След като не изхожда от представител на „***“ ЕАД, то не е възможно да се
установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово
вземане към „***”, а от там и на ищеца.
Поради изложеното настоящият съдебен състав прие, че ищецът не проведе
успешно пълно и главно доказване за установяване съществуването и
изискуемостта на претендираните от него вземания, както и тяхното
цедиране. Затова искът за установяване на съществуването на вземане за
сумата от *** лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода*г. до
***.****г по фактури с № №***г.,№ ***г. и № ***г. и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС
Плевен, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
5
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415,
ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Б.“ ***, представлявано от Ю.Б.Ц.,
против Т. П. П. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Д.“ №*, за признаване за
установено, че в полза на „***“ ЕООД съществува вземане към Т. П. П. и
последният дължи на дружеството сумата от *** лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода ***г. до ***г по дължима по договор с
клиентски номер *** от ***г., сключен между „**“ ЕАД и Т. П. П. и фактури
с № №***г.,№ ***г. и № ***г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
процесуалните им представители.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6