№ 286
гр. Казанлък, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Б. Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Б. Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200884 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „***** **“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.********, обл.***** ******,
ул.“********“ №**, вх. *, ет.*, ап. **, представлявано от Ж. Г. Н. срещу
Наказателно постановление №24-2500116 от 27.05.2025г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на дружеството, в
качеството му на работодател, за извършено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че НП е издадено при съществено нарушаване
на административно-производствените правила и при неправилно прилагане
на материалния закон. Поради изложеното намира наказателното
постановление за незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен
представител - адв. Х. М., който моли съда да отмени НП, като излага
допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. се представлява от ст.
юрисконсулт Даниела Лекина, която оспорва жалбата, като изтъква, че в
процесния случай по безспорен начин е доказано визираното в НП
административно нарушение и НП е издадено при спазване на
административно-производствените правила. Предвид на това моли съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
На 10.04.2025г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" –
Стара Загора извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на жалбпоподателя „***** **“ ООД в обект на фирмата – сладкарски цех,
находящ се в гр.********, ул.“******“ №**. При проверката било установено,
че в обекта полага труд лицето А. Х. Л. с ЕГН ********** с определено
работно облекло на 10.04.2025г. в 15.50 часа на работно място –
горепосочения обект, на длъжност „работник“, с работно време от 07.30 часа
до 16.00 часа под контрола и ръководството на работодателя „***** **“ ООД
/декларирано от работника на 10.04.25г. с декларация/, без отношенията
между лицето и работодателя, възникнали по повод представянето на работна
сила, да са уредени като трудови. Контролните органи изискали от „***** **“
ООД, в качеството му на работодател, документи във връзка с
осъществяването на трудовите правоотношения, при които такива били
представени на 22.04.25г. По отношение на лицето А. Х. Л. с ЕГН **********
бил представен писмен граждански договор №1 от 08.04.2025г. за изработка
/изрязване с формички и изпичане на 30 кг. курабии с материал приготвен от
персонала в периода – 09.04.2025г. до 17.04.2025г. срещу определено
възнаграждение от 150 лв./. За констатираното нарушение, след връчване на
покана, на жалбоподателя „***** **“ ООД, в качеството на работодател, бил
съставен АУАН №24-2500116/28.04.2025г. Актът бил съставен за нарушение
на чл.1, ал.2 от КТ в присъствието на управителя на дружеството Ж. Г. Н. и
надлежно връчен. В законоустановения срок срещу АУАН постъпило писмено
възражение, с което се оспорват фактическите констатации по акта и се
навеждат доводи за наличието на валидно сключен граждански договор за
изработка с лицето. Въз основа на акта и след преценка на постъпилото
възражение, на 27.05.2025г. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора издал Наказателно постановление №24-2500116, с което за
нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и на основание на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал. 1 от КТ наложил на „***** **“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от Ж. Г. Н., в качеството на работодател, имуществена санкция
в размер на 2000 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства - НП
№24-2500116 от 27.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище гр.Стара Загора; АУАН №24-2500116/28.04.2025г.; Декларация
по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от А. Х. Л.; Граждански договор №1 от 08.04.2025г.;
Констативен протокол; Покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН; Лична здравна книжка
на А. Л.; Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа;
Книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден;
Възражение от „***** **“ ЕООД чрез управителя Ж. Г. Н.; Удостоверение за
2
регистрация на обект за производство на храни №**/26.10.2011г.; Декларация
от А. Х. Л.; Констативен протокол за извършена и приета работа от
17.04.2025г.; Становище във връзка със законосъобразност на АУАН №24-
2500116/28.04.2025г. от 05.05.2025г., както и показанията на разпитаните
свидетели, намира описаната фактическа обстановка за недоказана.
По делото е представен и приет като доказателство с АНП
граждански договор №1/08.04.2025г. за извършване на работа чрез личен труд
в периода от 09.04.2025г. до 17.04.2025г., сключен между „***** **“ ООД, в
качеството на възложител и А. Х. Л. с ЕГН **********, в качеството на
изпълнител, с предмет: "изрязване с формички и изпичане на 30 кг. курабии в
удобно за лицето време с материал приготвен от персонала", срещу
договорено възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно посочения
договор изпълнителят се е задължил да изработи /изреже и изпече/
договорените по вид и количество артикули в срок периода от 09.04.2025г. до
17.04.2025г., а възложителят – да заплати договореното възнаграждение след
приемане на резултата от свършената работа. Договорени са правата и
задълженията на изпълнителя и възложителя; начина на приемане на
резултата от свършената работа; други условия, неустойки и др. След
изпълнението и приемането на възложената с гражданския договор работа с
Констативен протокол, на А. Х. Л. е изплатено възнаграждение в размер на
138.75 лв., видно от Разписка от 17.04.2025г. /л.24 по делото/.
Като доказателства са приети и Лична здравна книжка на А. Л.;
документи във връзка с организацията и провеждането на начален инструктаж
по безопасност и здраве на работното място на работещите в „***** **“ ООД;
Декларации по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ; Удостоверение за регистрация на обект
за производство на храни №**/26.10.2011г.; Декларация от А. Х. Л. и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт,
достига до следните правни изводи :
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по
предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН реквизити. Съгласно чл.416, ал. 1 от КТ нарушенията
на трудовото законодателство се установяват с актове на държавните
контролни органи. Разпоредбата на чл.399 от КТ пък възлага цялостния
контрол по спазване на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", а Дирекция "Инспекция по труда" е
специализирано териториално звено към нея.
Обжалваното Наказателно постановление, обаче е постановено в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ "Отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения". В случая за издаването на оспореното Наказателно
постановление, от контролния орган на Дирекция "Инспекция по труда" –
Стара Загора е прието, че „***** **“ ООД, в качеството си на работодател,
урежда от 09.04.2025 г. отношенията при предоставяне на работна сила като
отношения по ЗЗД с лицето А. Х. Л. с ЕГН **********, със сключен
3
граждански договор №1 от 08.04.2025 г., с който Възложителят възлага, а
Изпълнителя приема да извърши за периода от 09.04.2025г. до 17.04.2025г. да
изреже с формички и изпече 30 кг. курабии в удобно за лицето време с
материал приготвен от персонала, с възнаграждение в размер на 150 лева.
Същевременно лицето полага труд с работно облекло на 10.04.25г. в 15.50
часа на работно място – сладкарски цех, находящ се в гр.********,
ул.“******“ №**, на длъжност „работник“, с работно време от 07.30 часа до
16.00 часа под контрола и ръководството на работодателя, които са елементи
на трудовото правоотношение. Направен е извод, че по този начин
работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като
отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ.
От фактическа страна не е спорно по делото, че към момента на
извършената от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда",
гр.Стара Загора проверка, А. Х. Л. е осъществявала трудова дейност в
сладкарски цех, находящ се в гр.********, ул.“******“ №**, стопанисван от
„***** **“ ООД.
Спорният по делото въпрос се свежда до това, осъществяваната от А.
Х. Л. дейност в обекта на „***** **“ ООД към 10.04.2025г., представлява ли
предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на
трудовото правоотношение между работник и работодател, и съответно
налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.
Известно е, че по силата на трудовия договор, така, както е
регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време и т. н., докато предмет на гражданския договор е постигането
на определен резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаване на крайния продукт - предмет на
облигационното отношение. Трудовото правоотношение предпоставя
нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на
конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при
упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени
елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа
/трудова функция/, трудово възнаграждение. Работникът има задължение да
спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно
регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския
договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което
изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще
реализира "изработването на нещо", без да е ограничен от работно време,
работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде
приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и
съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на
други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се
изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен
характер.
Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и
основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения
като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Ако между
4
съответната организация/дружество и физическото лице се уговори
престиране не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният
договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД.
Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа
или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи
възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива. Предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./,
съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат
/също свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително
договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между
възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или
"граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се
изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. В
случая от приетия като доказателство по делото граждански договор №1 от
08.04.2025г. за изработка чрез личен труд, /изразяващ се в изрязване с
формички и изпичане на 30 кг. курабии в удобно за лицето време с материал
приготвен от персонала в периода – 09.04.2025г. до 17.04.2025г. срещу
определено възнаграждение от 150 лв./, сключен между „***** **“ ООД /в
качеството на възложител/ и А. Х. Л. /в качеството на изпълнител/, с предмет:
"изрязване с формички и изпичане на 30 кг. курабии в удобно за лицето време
с материал приготвен от персонала в периода – 09.04.2025г. до 17.04.2025г."
срещу договорено възнаграждение в размер на 150 лева, не може да се
направи извод, че предмет на същия е престиране на работна сила и
изпълнение на трудови функции, което да е основание за квалифицирането на
правоотношението като трудово такова и съответно за приложимостта на
нормата на чл.1, ал.2 от КТ и на регламентираното с нея изискване.
Предметът на възложената за изпълнение дейност, свързана с постигане на
определен трудов резултат /"изрязване с формички и изпичане на 30 кг.
курабии"/; договореният срок за изпълнение /от 09.04.2025г. до 17.04.2025г./;
уговореният начин за определяне размера на възнаграждението /като функция
единствено на постигнатия трудов резултат – съобразно изпълнената работа от
договора/ и другите права, задължения и отговорности на страните /различни
от тези на страните по трудово правоотношение/, не може да обоснове извод
за трудовоправния характер на отношенията между „***** **“ и А. Х. Л..
Съдържанието на гражданския договор и обективираните в него
волеизявления на страните, не сочат на уреждане на отношения по
предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на
определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на
определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при
установено работно време и работно място, спазване на трудова дисциплина и
йерархична зависимост т.е. формално липсва основание да се приеме че са
налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като
трудови правоотношения. След като нито една клауза на граждански договор
№1 от 08.04.2025г., сключен между „***** **“ ООД /в качеството на
възложител/ и А. Х. Л. /в качеството на изпълнител/, не обективира
елементите от задължителното съдържание на трудовия договор по чл.66 от
КТ, изводът на АНО Дирекция "Инспекция по труда"-Стара Загора, че
представеният граждански договор не отразява действителното отношение
между страните, и че осъществяваната от А. Х. Л. дейност е такава по трудово
5
правоотношение, се явява неправилен.
От събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен
начин, че към момента на проверката А. Х. Л. е предоставяла работна сила при
наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение.
Действително не е спорно между страните, че по време на проверката лицето
е осъществявало трудова дейност в проверявания обект. Но това не е
достатъчно за да се обоснове извод, че Л. е извършвала трудова дейност,
характеризираща се с определени работно място, работно време, получавано
трудово възнаграждение и при спазване на трудова дисциплина. Доколкото
предмет на сключения граждански договор е "изрязване с формички и
изпичане на 30 кг. курабии" и изпълнението на възложената дейност се
осъществява именно чрез тази трудова дейност, не е налице предоставяне на
работна сила по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ, а полагане на труд за извършване
на договорения резултат, в изпълнение на сключения граждански договор №1
от 08.04.2025г. Само от факта, че А. Х. Л. е осъществявала дейност на обект на
„***** **“ – сладкарски цех, находящ се в гр.********, ул.“******“ №**, не
може да се приеме за безспорно установено наличието на определено от
„***** **“ ООД "работно място" за изпълнението на възложената дейност.
Административнонаказващият орган не е ангажирал каквито и да е било
доказателства, че в случая лицето А. Л. е полагало труд при изпълнение на
трудови функции на работник, при определени: работно време /8 часа/,
работно място – сладкарски цех, находящ се в гр.********, ул.“******“ №**,
под контрола и ръководството на работодателя – липсват доказателства по
какъв начин и от кого са определени посочените елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение. Единственото доказателство, на което се
основават констатациите на контролните органи на Дирекция "Инспекция по
труда" – Стара Загора, е подписаната от Л. Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от
КТ /л.9 по делото/. Действително от попълнената от Л. декларация е видно, че
лицето е декларирало започване на работа в „***** **“ ООД на 10.04.2025г.
на длъжност "работник" при 8 часа работно време, но не със сключен трудов
договор за работа, а както е посочило, че е на граждаски договор, и не е
посочило последно получено трудово възнаграждение. От това съдържание на
Декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, съпоставено със съдържанието на
граждански договор № 1 от 08.04.2025г., не може да се направи извод, че с
попълнената декларация А. Л. всъщност е декларирала елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение.
Отделно от това Декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена и
подписана от А. Л., не може да се кредитира като годно доказателство, тъй
като същата представлява предварително изготвена бланка, в която са
посочени основните елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение, а не е декларация в свободен текст. Декларация, свободен
текст, с подробни обяснения от св.Л. е депозирана и е приложена по делото на
л.23. По своя характер подписаната от А. Л. декларация представлява частен
свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в
производство доказателството, то тази декларация не притежава обвързваща
материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване
при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото
към момента на проверката правоотношение между А. Л. и „***** **“ ООД.
6
Нещо повече, от свидетелските показания, както на самата св.Л., така и на св.
М. Т. Ч. се установи, че Л. и лице със собствено име Ж. са били само и
единствено за изрязване с формички и изпичане на 30 кг. курабии по
великденските празници, за кратък период и са идвали, когато им е било
удобно и до изпълнение на възложената им задача. В случая, видно и от
свидетелските показания е налице резултат, отговарящ на хипотезата на
чл.258 от ЗЗД, а именно изпълнителят да изработи нещо. При този вид
договори изпълнителят дължи определен конкретен резултат, като сам
определя начина на работа, няма определено работно време и работно място.
След като нито формално от съдържанието на сключения граждански
договор, нито фактически при извършената от контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора проверка, е установено
съществуването на елементите от задължителното съдържание на трудовото
правоотношение и доколкото не са събрани каквито и да е било доказателства
за несъответствие между обективираната в договора и действителната воля на
страните, изводът, че в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ са налице отношения по
предоставяне на работна сила, неуредени като трудови правоотношения, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, се явява необоснован от гледна точка на доказателствата и
неправилен от гледна точка на закона.
В случая АНО не е изпълнил задълженията си да издаде НП, след като
обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Както беше
посочено, направения правен извод за предоставяне на работна сила при
съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между
работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови
правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и издаването на процесното
НП, се основават единствено на подписаната от Л. Декларация по чл.402, ал.1,
т.3 от КТ. Не е обсъден и преценен представения на контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора граждански договор №1 от
08.04.2025г. Поради своя двустранен и възмезден характер и вида на
дължимата престация, този договор е твърде близък по своите характеристики
с трудовия договор и е следвало да се прецени правната същност на
възникналото правоотношение – дали е във връзка с осъществяване на
трудова функция и предоставяне на работна сила при определен работен
режим, работно време, работно място, длъжност и уговорено месечно
възнаграждение или е такова за извършване на определена работа и/или
постигане на определен трудов резултат срещу заплащане на договорено
възнаграждение. В случая на практика такава преценка изобщо не е била
направена, а само въз основа на попълнената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от
КТ е формиран извод, че се касае за престиране на работна сила,
характеризиращо правоотношението като трудово, без в хода на проведеното
административнонаказателното производство да са събрани надлежни
доказателства за наличието на елементите на трудово правоотношение. Тези
елементи от трудовото правоотношение не са установени и при въззивната
проверка на обжалваното наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е
издадено при неправилно приложение на материалния закон и като такова се
явява незаконосъобразно и неправилно, и следва да бъде отменено.
7
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя. В настоящото производство
са претендирани разноски - адвокатски хонорар в размер на 500 лева. В
настоящия случай са представени Договор за правна защита и съдействие от
26.08.2025г. за изплатена в брой сума от 500 лв. при подписване на договора,
ведно с пълномощно от същата дата. Разходът е направен съгласно т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по дело №6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-2500116 от 27.05.2025г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на
„***** **“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.********, обл.***** ******, ул.“********“ №**, вх. *, ет.*, ап. **,
представлявано от Ж. Г. Н., в качеството му на работодател, за извършено
нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора да заплати
на „***** **“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.********, обл.***** ******, ул.“********“ №**, вх. *, ет.*, ап. **,
представлявано от Ж. Г. Н., сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8