№ 39337
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20211110168308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 407857 от 16.12.2024 г., подадена на
15.12.2024 г., от ищеца – „**********“ ООД, с искане за изменение в частта за
разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение №
20731 от 15.11.2024 г. и намаляване на присъдените в полза на ответника
„**********“ ООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2700 лева поради неговата прекомерност.
В дадения от съда едноседмичен срок не е постъпило становище от
ответника – „**********“ ООД.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без
необходимост от представЯ. на списък по чл. 80 ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение са изцяло
отхвърлени предявените от „**********“ ООД осъдителни искове срещу
ответника „**********“ ООД, както и предявените от „**********“ ООД
насрещни осъдителни искове срещу ответника по насрещните искове
„**********“ ООД.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Такива
са своевременно поискани от ответника „**********“ ООД, който е направил
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 5400 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2024 г., служещ
за разписка (л. 192 от делото). Видно от договора е уговорено и заплатено от
ответника на адв. Ю. Н. адвокатско възнаграждение в размер 4000 лева за
защита и съдействие по исковете, предявени от ищеца „**********“ ООД и
1
1400 лева за защита и съдействие по насрещните искове, предявени от
„**********“ ООД. Предвид отхвърлЯ.то на исковете и на ищеца, и на
ответника, в полза на „**********“ ООД се следват единствено разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК по отхвърлените искове, предявени от
„**********“ ООД. Както се посочи за тях е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 4000 лева, като съдът е присъдил 2700
лева адвокатско възнаграждение в полза на „**********“ ООД.
Съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното от
процесуалния представител на ищеца в проведеното открито съдебно
заседание на 03.07.2024 г. възражение за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да не е „прекомерно“, законът допуска уговореният
паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите
уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и
отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
2
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер, или макар възражението да е основателно, да
намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално
определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед материалния интерес (24
591,67 лева), фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор,
неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат
процесуална дейност, договореният размер за представителство по
предявените от „**********“ ООД срещу „**********“ ООД искове в размер
от 4000 лева се явява прекомерен, като за справедлив и обоснован, съобразно
посочените по-горе критерии, съдът намира размер на адвокатското
възнаграждение от 3000 лева, която сума се явява съразмерна на
действителната сложност на делото. Доколкото обаче съдът е присъдил по-
нисък размер на възнаграждението, а имено 2700 лева, решението не следва
да бъде изменяно в посока намаляване на присъдените в полза на ответника
„**********“ ООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 407857 от 16.12.2024 г. на
ищеца – „**********“ ООД, по чл. 248 ГПК за изменение в частта за
разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение №
20731/15.11.2024 г. по гр. д. № 68308/2024 г. на СРС, 119 състав, с искане за
намаляване на присъдените в полза на ответника „**********“ ООД разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
След влизане в сила на определението, респ. администриране на
частни жалби, подадени срещу него, делото да се докладва незабавно за
изпращането му на СГС по въззивна жалба от 16.12.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4