№ 705
гр. В., 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110111109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от "ДМ ТЕХ 20" ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ж. В.“ № 11, ет.2 срещу Дирекция
„И. П. Т. - В." със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. С.“ № 2А иск с правно осн.
чл. 422 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 10лева, представляваща заплатена държавна такса
за издаване на изпълнителен лист № 490/11.04.2022г. по АНД 20213110203298/2021г. по
описа на Районен съд -В., НО - 13 състав и изпълнителен лист № 523/15.04.2022г., по АНД
20213110203299/ 2021г. по описа на Районен съд - В., НО - 15 състав, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4107/ 04.07.2022г.,
по ч.гр. дело № 6518/2022г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е заплатил сумата от 10лева,
представляващи разноски - заплатени държавни такси за снабдяване с изпълнителни листи
№ 490/11.04.2022г., издаден по АНД 20213110203298/2021г. по описа на Районен съд - В.,
НО - 13 състав, както и изпълнителен лист № 523/15.04.2022г., издаден по АНД
20213110203299/2021г. по описа на Районен съд - В., НО - 15 състав, по които дела
ответникът бил осъден да заплати на ищеца присъдени му суми. Ответникът изпълнил
задълженията си в размер на 500 лева, съответно в размер на 123,53лева, но не е заплатил
сумата от 10лева, представляваща дължимата за издаване на всеки един изпълнителен лист
държавна такса от по 5 лева.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция и прави искане
за присъждане на разноски.
Ответникът чрез нарочна молба, оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляващи заплатена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист № 490/11.04.2022г. по АНД 20213110203298/2021г. по описа
на Районен съд -В., НО - 13 състав и изпълнителен лист № 523/15.04.2022г., по АНД
20213110203299/ 2021г. по описа на Районен съд - В., НО - 15 състав.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д. № 6518/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника и срещу която същият е
възразил в законоустановения едномесечен срок.
Между страните не е спорно, че по молба на ищецът „Д. Т." ЕООД са издадени
изпълнителни листи № 490/11.04.2022г., по АНД 20213110203298/2021г. по описа на
Районен съд - В., НО - 13 състав, както и изпълнителен лист № 523/15.04.2022г., по АНД
20213110203299/2021г. по описа на Районен съд - В., НО - 15 състав, по които дела
ответникът бил осъден да заплати на ищеца присъдени суми, за което молителят е заплатил
държавна такса в общ размер на 10 лв. чрез ПОС-терминал в Районен съд - В..
По делото са представени молби от 13.04.2022г. и 18.04.2022г., с които ищецът е
предявил пред ответника издадените изпълнителни листи за изплащане на горепосочените
съдебни разноски, както и за заплатените такси за издаване на 2 бр. изпълнителни листи от
по 5 лв.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда
друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава - чл. 405, ал. 1 ГПК.
Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда
самото изпълнително производство, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална
предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното
основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е
сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на
изпълнителен лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство
се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в
разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от
съдебния изпълнител, извън сумите по изпълнителния лист. /в този смисъл определение №
845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876/02.12.2014
г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК, определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/2013 г. на
ВКС, I г.о и др./.
Държавната такса, заплатена от ищеца за издаването на изпълнителния лист са
разноски по изпълнението на паричното задължение, за което е издаден изпълнителният
лист и може да се претендира при изпълнението на задължението от длъжника. В този
смисъл е налице съдебна практика - Определение № 9913/19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8193/2018 г.; Определение № 11216/25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2018 г. и
Определение № 16945/11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2019 г.
На следващо място принудително изпълнение на парично вземане против държавно
учреждение, каквото е ответната Дирекция „И. П. Т." - гр. В., е недопустимо, съгласно чл.
519, ал. 1 ГПК. В хипотезата на чл. 519, ал. 2 ГПК държавното учреждение- длъжник е
натоварено със задължение да организира и самото изпълнение. Поради това, че липсва
орган по принудително изпълнение, за разлика от общата хипотеза на принудително
изпълнение на парично вземане по реда на ГПК (съдебният изпълнител), при действието на
разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК следва самият длъжник - административен орган да
осигури плащане и на разноските, свързани с изпълнението на съдебното решение, които
2
безспорно са дължими и са в негова тежест - арг. чл. 269, ал. 2 АПК. Срещу бездействието
на длъжника, който е държавно учреждение, да изпълни задължението си за заплащане на
разноските по изпълнението, в т.ч. и държавната такса за издаване на изпълнителен лист,
което произтича от чл. 79, ал. 1 ГПК, кредиторът може да се защити чрез използването на
реда за това, предоставен от чл. 256, ал. 1 АПК. В този смисъл е трайната и последователна
практика на окръжните съдилища и Върховния административен съд, обективирана в
Определение № 10756 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2021 г., III о.
Следователно, доколкото за ищеца съществува друга правна възможност, а именно
по административен ред, да претендира заплащане на дължимата от ответника - държавно
учреждение държавна такса за издаване на изпълнителен лист, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разнискоите:
Такива се претендират и от двете страни. При този изход на спора и основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в
размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, Районен съд - В.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Д. Т." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Ж. В.“ № 11, ет.2 срещу Дирекция „И. П. Т. - В." със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „Х. С.“ № 2А иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10лева, представляваща заплатена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист № 490/11.04.2022г. по АНД
20213110203298/2021г. по описа на Районен съд -В., НО - 13 състав и изпълнителен лист №
523/15.04.2022г., по АНД 20213110203299/ 2021г. по описа на Районен съд - В., НО - 15
състав, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 4107/ 04.07.2022г., по ч.гр. дело № 6518/2022г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Д. Т." ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Дирекция „И. П. Т. - В." сумата
от 100лева, представляваща съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3