№ 30569
гр. София, 13.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110143620 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от С. Н. М. срещу Комисия за енергийно и водно
регулиране.
Oтветникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, е подал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК съдът докладва делото:
1.Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника
на длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергетика“.
Със Заповед № ЧР-ТР 80 от 21.03.2022 г. трудовото му правоотношение било
прекратено. Счита, че тъй като заповедта била издадена от Станилав Тодоров в
качеството му на председател на КЕВР, а с Решение № 8 от 21.07.2022 г. по дело № 4
от 2022 г. Конституционният съд е обявил за противоконстнитуционно решението, с
което последният е избран на тази длъжност, то това обуславя незаконосъобразност на
заповедта за прекратяването на трудовото му правоотношение като издадена от
некомпетентен орган. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно и да отмени уволнението му и да го възстанови на заеманата до уволнението
длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без
работа в размер на 19 688,04 лв., претендирано за периода от 22.04.2022 г. до
21.10.2022 г.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Релевира довод за изтекла
погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на исковете предмет на
настоящото производство. Поддържа, че уволнението е законосъобразно поради
1
приложимост на правилото на чл. 75, ал. 1 КТ, както и че Станислав Тодоров е бил
добросъвестен при изпълнение на длъжността, на която е бил назначен, решението за
което впоследствие е обявено за противоконституционно. Сочи, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил придобил необходимия
осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, което е и основанието, на което е
прекратено правоотношението му. Въз основа на гореизложеното счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени.
2. На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: страните по делото са били в
безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „главен
експерт“ в Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергетика“; че със Заповед № ЧР-ТР
80 от 21.03.2022 г. трудовото му правоотношение било прекратено; че заповедта е била
издадена от Станилав Тодоров в качеството му на председател на КЕВР; че размерът
на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението на ищеца възлиза на стойност 3281,34 лв.
3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на
исковете, в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния период,
поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера същата, съизмеряващ се
с брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението, респективно разликата между получаваното преди уволнението
трудово възнаграждение и получаваното след уволнението такова в по-нисък размер на
новозаетата длъжност.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставане без работа за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и към отговора на исковата писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в т. 1 - 3 от обстоятелствената част
на определението.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище във връзка с дадените им
указания в определението и по доклада на делото и да предприемат съответните
процесуални действия, в т. ч. и да направят доказателствени искания в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2023
г. от 14.45 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението,
като на ищeца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3