№ 22024
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110112288 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. С. срещу С. Г. И..
Ищецът твърди, че на 04.03.2020г. получил искова молба за предявен срещу него
иск, по който било образувано гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС - Троян. Споделил с
негов приятел и той му препоръчал ответника като адвокат да го защитава по делото.
На 11.03.2020г. по искане на ответника ищецът му изпратил сумата от 100лв., за да му
покрие разходите за транспорт от София до Троян, като се уговорили да се срещнат на
13.03.2020г. В утрото на деня ответникът казал на ищеца да го изчака на разклона за с.
Абланица, където около 13:00ч. се срещнали. Ответникът се представил за адвокат от
САК и поискал 500лв., за да го представлява, но ищецът му заплатил само 450лв., тъй
като не разполагал с други средства. Ответникът поискал да му преведе остатъка до
края на деня, извадил кочан с пълномощни от САК и накарал ищеца да се разпише,
като му казал, че ще го попълни по-късно. Ищецът му изпратил остатъка от сумата -
50лв., чрез офис на Изипей. Посочва, че ответникът предприел действия по делото -
подал отговор, допълнителна молба, но тези документи били подавани от името на
ищеца, но с подпис, който не е негов. Ответникът потърсил отново ищеца, за да
обсъдят възможни линии на защита, като поискал сумата от 450лв. за предварителна
оценка на извършените СМР, която му била преведена на 16.03.2020г., но оценител
така и не дошъл. Ответникът убедил ищеца, че по делото трябва да бъде заведен и
насрещен иск, като на 03.04.2020г. ищецът му превел сумата от 300лв. чрез „Еконт
Експрес“ за обезпечаване на бъдещия иск. За това действие, ответникът изпратил на
ищеца снимка в приложение на попълнен договор за правна защита и съдействие с №
********, който не бил подписан от ищеца. За обезпечението ответникът подал молба
на 06.04.2020г., по която било образувано ч. гр. д. № 259/2020г. по описа на РС - Троян.
На 08.04.2020г. ответникът поискал от ищеца да му заплати сумата от 5000лв. за
подаване на насрещен иск по гр. д. № 1191/2019г., която ищецът превел по банкова
сметка в ОББ. Ответникът предявил насрещен иск, но поради неговия размер, същият
не бил приет за разглеждане. На 12.06.2020г. ответникът предявил нов иск от името на
ищеца за сумата от 5700лв., по който било образувано гр. д. № 406/2020г. по описа на
РС - Троян. След получаване на сумата от 5000лв., ответникът започнал да отбягва
1
разговори с ищеца, което накарало последният да извърши справка в САК и
установил, че ответникът бил лишен от право да упражнява адвокатска професия за
периода 21.02.2020г.- 21.11.2020г., което било публикувано в ДВ, бр. 15/21.02.2020г.
Счита, че ответникът умишлено го е въвел в заблуждение, че е дееспособен адвокат,
като реално извършвал процесуалните действия чрез него и се представял за него.
Ищецът твърди, че договорът за правна защита е нищожен, тъй като бил с
изначално невъзможен предмет, предвид лишаването на ответника от права, което
представлява непреодолима правна пречка да породи целените правни последици.
Също така, било налице заобикаляне на закона, тъй като ответникът извършвал
действия по представителство, но чрез самия ищец, без да има право за това. Ето защо
счита, че платените суми са без основание и подлежат на връщане с мораторна лихва.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумите от:
100лв., платена на 11.03.2020г.,
500лв., платена на 13.03.2020г.,
450лв., платена на 16.03.2020г.,
300лв., платена на 03.04.2020г.,
5000лв., платена на 08.04.2020г.
ведно със законната лихва върху вземанията от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Посочва, че естеството на работата и епидемията от Ковид не
изисквали лични срещи, като всички уговорки за работата по делата били правени по
телефон, а документите изготвяни от ответника и изпращани на ищеца, който ги
подписвал и подавал в съда. Твърди, че по същия начин му били изпращани и
договорите за правна помощ и адвокатските пълномощни. Счита, че с ищеца се
договаряли за вида, начина и обема на работата, който трябвало ответникът да
извърши срещу заплащане, за което сключили двустранен договор, което не било
незаконно. Поддържа, че изпълнил ангажиментите си по договора и всички актове
били в полза на ищеца. Изтъква, че негов колега многократно се явявал пред РС -
Троян. Твърди, че бил лишен от права неприсъствено и не узнал за решението, като
бил със субективна представа, че не е с отнети права. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за лихва.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните намира следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Основателността на иска се обуславя от доказване на
извършена от ищеца в полза на ответника престация, която е лишена от основание,
като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е
изначална. Ответникът е този, който следва да докаже годно правно основание за
получаване на престацията.
От събраните по делото доказателства се установява, че през 2019г. е образувано
гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС- Троян, по което С. С. С. е бил ответник. В хода на
същото от името на С. С. С. е бил подаден отговор на исковата молба с вх. №
1692/06.04.2020г., подписан от „адв. Ст. И.“, видно от изисканото гр. д. № 1191/2019г.
2
по описа на РС – Троян /л. 28-29/. Към отговора е приложено заверено на 18.04.2020г. с
отбелязване „вярно с оригинала“ пълномощно от 24.03.2020г. от С. С. С., с което
упълномощава адвокат С. Г. И., Адвокатска колегия София, с адрес:
******************************************************, с правата да го
представлява по гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС – Троян до приключването му
пред първа инстанция. /л. 31 от гр. д. № 1191/2019г. по описа на РС – Троян/.
По делото е приложено копие на договор за правна защита и съдействие №
******** от дата 03.04.2020г., в който е посочено, че е сключен между С. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Троян, като клиент, и адвокат С. Г. И., с адрес:
******************************************************, който е с предмет
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване
на бъдещ иск. Уговорено е възнаграждение в размер на 300 лева, като е отбелязано, че
сумата е заплатена в брой.
Установява се от изисканото гр. д. № 259/2020 г. по описа на РС - Троян, че е
депозирана молба за предварително обезпечение с вх. № 1693/06.04.2020 г. по описа на
РС- Троян, в която е посочено, че изхожда от С. С. С., ЕГН **********, с адрес:
************************, срещу лицето И. Д. Й., с искане за допускане на
обезпечение и налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ по отношение на посочен в
молбата недвижим имот.
Установява се, че с решение от открито заседание на 16.12.2019г. по
дисциплинарно дело № 315/2019г. на ВАдвС, ответникът С. Г. И. е лишен от право да
упражнява адвокатска професия за срок от 9 месеца. Удостоверено е, че решението е
влязло в сила на 21.02.2020г.
От приложеното копие на дисциплинарно дело № 175/2021г. на Дисциплинарен
съд при Софийска адвокатска колегия се установява, че с решение от 30.11.2021 г. на
Дисциплинарния съд на ответника С. Г. И. на основание чл. 133, ал. 1 от ЗА е
наложено наказание за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и на
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и на разпоредбите на чл. 132, т. 10,
наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, като ответникът е признат за виновен по
повдигнато обвинение за това, че за периода от 13.03.2020г. до 04.11.2020г. е
осъществявал по възлагане на С. С. С. с ЕГН: ********** от
**************************************, дейност, която напълно се вписва в
рамките на упражняване на адвокатска професия, въпреки лишаването на
адвокат И. от право да упражнява адвокатска професия за срок от девет месеца,
считано от 21.02.2020 г., по силата на решение на ДС при САК по ДД № 315/2019г.,
обявено в ДВ бр.51/21.02.2020 г., което поведение е прието, че представлява
нарушение на правилата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗА, както и на разпоредбите на чл.
132, т. 10 от ЗА. Наказан е с лишаване от право да упражнява адвокатска професия за
срок от 18 месеца, като с решение от 25.02.2022г. на Висшия дисциплинарен съд
наказанието е намалено на 15 месеца.
Както се посочи, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, този, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже предаване на сумата, а в тежест на ответника да докаже правно основание за
получаването й.
Установява се, че на 11.03.2020г. ищецът е наредил в полза на ответника сумата от
100лв. /л. 8/ посредством Изипей. Ищецът твърди, че тази сума е била заплатена, за да
покрие пътните разходи на ответника от София до Троян, за да се срещнат. При тези
обстоятелства, съдът намира, че е налице основание за получаване на сумата, а именно
покриване разходите на ответника за транспорт, което се признава от ищеца. Тази сума
не е част от следващи действия по уговаряне на представителство и сключване на
3
договор за правна защита, а единствено за покриване разходи за транспорт. Ето защо,
същата е платена на годно правно основание и за нея е ирелевантно дали
последващият договор за правна защита е действителен или не.
Установява се, че на 13.03.2020г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 50лв.
/л. 9/ посредством превод чрез Изипей, като се твърди, че тя представлява остатък от
дължимите общо 500лв., които са били договорени, тъй като разликата от 450лв. била
заплатена в брой по време на срещата. От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля В. С., които не се опровергани, се установява, че е
осъществена среща между ищеца и ответника на посочената дата, която се провела на
пътя за София, на разклона до Абланица, на която ищецът разговарял с ответника,
който се представил за адвокат. По време на разговора ищецът се обърнал към
свидетеля и поискал от него около 200-300лв., които му трябвали, но свидетелят имал
само 150лв., които му дал. Посочва, че видял, че парите, които му предава, ги дава на
другото лице, но не знае общо колко пари е дал ищецът.
Съдът намира, че при тези обстоятелства може да се приеме за доказано, че
ищецът е платил в брой на ответника взетата от свидетеля сума от 150лв., както и на
същата дата му е превел още 50лв. чрез Изипей или общо 200лв. За останалите 300лв.
обаче не са налице доказателства, установяващи предаване и получаване от ответника
на такава сума – липсват както писмени, така и гласни доказателства в тази насока.
Свидетелят посочва, че е видял предаване само на дадените от самия него 150лв., но
не и на суми в друг размер. Ето защо, не може да се приеме за доказано, че ищецът е
предал на ответника още 300лв.
По делото не е спорно, че между страните е имало сключен договор за
процесуално представителство, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът
се е съгласил като адвокат да представлява ищеца по дела пред РС – Троян срещу
възнаграждение, като този факт е отделен за безспорен. С договора за адвокатска
услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически
действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да
извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя
(или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то
да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя
да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа
от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302
ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-
добрия начин със законни средства. (така Решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1166/2012 г., IV г. о., ГК).
Предвид че между страните е постигнато съгласие по съществените елементи на
договора за правна защита и процесуално представителство, то следва, че такъв е
сключен между тях. Ищецът твърди, че всички следващи плащания са извършени
именно във връзка с него, а ответникът не отрича тези факти. Установява се, че на
16.03.2020г. ищецът е превел в полза на ответника сумата от 450лв. На 03.04.2020г.
ищецът е изпратил на ответника сумата от 300лв. посредством „Еконт“ с основание за
предварително обезпечаване на бъдещ иск, като сумата е получена от ответника на
03.04.2020г. На 08.04.2020г. ищецът е превел в полза на ответника и сумата от 5000лв.
по банков път с основание „договор за насрещен иск“. Общо по делото е доказано, че
ищецът е платил в полза на ответника суми в размер от 5950лв., които страните не
спорят, че са свързани с отношенията им по договор за извършване на правна защита
и представителство. Ето защо, от съществено значение е дали този договор се явява
действителен, за да е налице валидно правно основание за получаването им.
Ищецът навежда твърдение за нищожност на договора поради невъзможен
4
предмет, тъй като към момента на сключването му ответникът е бил лишен от
адвокатски права. В ТР № 3/28.06.2016г. по тълк. дело № 3/2014г., ОСГТК на ВКС, е
разяснено кога е налице невъзможен предмет. Предметът на сделката се свързва с
обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и
имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка,
страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на
постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен,
сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на
предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на
сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на
предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него
съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното
сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради
невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД).
Както се посочи, към датата 13.03.2020г. ответникът е бил лишен от
възможността да упражнява адвокатска професия за срок от 9 месеца с решение от
16.12.2019г. по дисциплинарно дело № 315/2019г. на ВАдвС, влязло в сила на
21.02.2020г. В Решение № 5 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2820/2020 г., IV г. о.,
ГК е разяснено, че временното лишаване от правото да се упражнява адвокатската
професия не означава, че лицето престава да бъде адвокат, т.е. лицето не е загубило
качеството си на адвокат, доколкото наказанието е срочно и наказаният е лишен само
за определен период от време от правото да упражнява професията, което право се
възстановява след изтичане на срока. Ето защо, в срока на наказанието, последният
следва да изпълнява задълженията, които не са свързани с правото да упражнява
адвокатската професия, а с качеството му на адвокат, като например тези по чл. 45, чл.
47 и чл. 49 ЗАдв. - да пази тайната на своя клиент без ограничения във времето; да
пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5
години от приключването им, да върне на клиента оригиналните документи, които е
получил във връзка с изпълнението на възложената му работа; да заплаща ежемесечно
дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. Налагането
на дисциплинарно наказание лишаване от право да се упражнява адвокатска професия
за съответния срок, като вид дисциплинарно наказание съгласно чл. 133, ал. 1, т. 3 и т.
4 ЗА, не отнема на дисциплинарно наказаното лице качеството на адвокат, но го
лишава от правото да практикува адвокатската професия чрез пълно ограничение за
адвоката за осъществяване на дейностите, установени в чл. 24, ал. 1 ЗАдв. - устни и
писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви
книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента
работа, представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и
законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и
служби, както и пред физически и юридически лица. /в този смисъл и Решение № 2353
от 19.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10908/2023 г./.
Както е посочено в Решение № 291/16.10.2012г. по гр. д. № 452/2012г., I ГО,
Решение № 27/25.02.2009г. по гр. д. № 6304/2008г., I ГО на ВКС и др., лишаването от
адвокатски права е обективна пречка за осъществяване на представителство пред съда,
поради което когато настъпи след сключването на договора, е основание за
5
прекратяването му по право. Лишаването от адвокатски права по предвидения в ЗАдв.
ред има за последица загубване на адвокатска правоспособност и е обстоятелство,
водещо до невъзможност да продължи изпълнението на договора. Отнесено към
обстоятелството, че още към сключване на договора ответникът е бил лишен от
правата на адвокат, настоящият съдебен състав приема, че към този момент договорът
за правна защита и процесуално представителство е бил с невъзможен предмет, тъй
като е съществувала обективна и непреодолима правна пречка ответникът да извършва
адвокатска дейност. Съгласно чл. 32, т. 1 ГПК представител на страна по пълномощие
може да бъде адвокат, като същият следва да не е лишен от възможността да
упражнява адвокатска професия. След като е лишен, то не може да бъде представител
на страна в процеса, и когато тази невъзможност съществува още към момента на
сключване на договора за процесуално представителство и защита, то същият има
изначално невъзможен предмет и се явява нищожен. За нищожността е ирелевантно
дали някоя от страните по договора е действала виновно.
Когато договорът е нищожен, липсва основание за преминаване на осъществената
по него престация, като същата подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както е
разяснено в ППВС № 1/1979г. Ето защо, платените от ищеца суми в размер от 5950лв.
са лишени от основание и предявените за тях искове се явяват основателни. За
останалите суми исковете подлежат на отхвърляне.
Като законна последица от уважаване на исковете в посочени части, върху
главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.03.2025 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 402,80 лв. за държавни такси и 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно при
съобразяване, че спорът по делото е главно по правото, но не и по фактите, и същото е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, което е минимумът
по ГПК. Ето защо, следва да бъде намалено на 1200лв. Следва да бъде съобразно, че
както държавните такси, така и адв. хонорар са заплатени според първоначалния
размер на исковете, включващи и лихва за забава. Ищецът обаче има право на
разноски само за уважената част от исковете, но не и за отхвърлената част от исковете
и за прекратената част от тях. Или иначе казано, от общия размер на разноските от
1602,80лв., следва да му се присъдят 958,94лв.
Ответникът не доказва да е сторил разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************************************, да заплати
на С. С. С., ЕГН: **********, с адрес
***********************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД следните суми, платени без основание, а именно: 200лв., платени на
13.03.2020г., 450лв., платени на 16.03.2020г., 300лв., платени на 03.04.2020г., 5000лв.,
платени на 08.04.2020г., ведно със законната лихва върху вземанията от подаване на
6
исковата молба – 04.03.2025г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЯ иска за
сумата от 100лв., платени на 11.03.2020г., както и иска за разликата над 200лв. до
пълния предявен размер от 500лв., платени на 13.03.2020г.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************************************, да заплати
на С. С. С., ЕГН: **********, с адрес
***********************************************, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 958,94лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7