Решение по дело №1257/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 33
Дата: 15 януари 2019 г. (в сила от 15 януари 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20185501001257
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            15.01.2019 година                      Град С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.12.                                                                                              2018 година

В публичното заседание в следния състав:                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                              ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                              

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1257 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 704/18.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 1423/2018 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на ”Е.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***, че И.Г.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.К. не дължи сумата от 898,91 лева, представляваща допълнително начислена ел.енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване количество ел.енергия за електромер с фабричен номер ********* за период от 15.12.2016г. до 15.03.2017 г. за имот с ИТН 2030348 по фактура ********** от 19.03.2018 г. и ответникаът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лева.

 

Въззивникът “Е.” ЕАД излага подробни съображения, с искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се постанови ново такова, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендира за направените по делото разноски пред двете инстанции.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

 

В законоустановения срок не е постъпил отговор от И.Г.М.. В писмена защита, представена по делото, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като

обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. от ГПК.

Безспорно е установено, че ответното дружество разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер ********** и ИТН 2030348.

По делото са представени писмени доказателства – писмо изх.№7547202 от 19.03.2018 г. относно частично неизмерване на електрическа енергия , справка за коригиране на сметка за електроенергия, констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 473/27.11.2017 г. на БИМ, фактура №********** от 19.03.2018 г.,  констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №337114/15.03.2017г., справка за коригиране на сметка за ел.енергия, заявление  от 23.03.2017г. за прехвърляне на партида на новите собственици, както и нот.акт №94, том III, рег.№3214, дело 39515по   описа на нотариус Искра Тотева.

 

С оглед изясняване на фактите по делото в производството пред РС е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението й, електромерът е манипулиран, като експертизата подробно е описала в какво се състои манипулацията. Според експертизата, налице е промяна на метрологичните характеристики на електромера, като електромерът не съответства на техническите и метрологични изисквания, което според експертизата  е случай на частично неизмелрване на консумираната ел.енергия.

Според експерта, методиката по чл.48 от ПИКЕЕ е приложена правилно и остойностяването на неизмереното количество електрическа енергия е извършено от ответното дружество, съобразно чл.51 ПИКЕЕ.  

Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът я възприема.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.  

Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно  чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че предявеният от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен. В този смисъл е и обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено.

 

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 300 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство.

 

Съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна е неоснователно и следва да се остави без уважение.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 704/18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1423/2018 г. по описа на Районен съд – С.З..

 

ОСЪЖДА ”Е.” АД П., с със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от  М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д., ЕИК ***, да заплати на И.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция, която следва да се заплати в брой, чрез пощенски запис, адресиран до адв. П.Х.К., служебен адрес: ***, офис2 или чрез паричен превод по куриерска фирма Е.“ ООД до гр.С.З., офис“*** до адв. П.Х.К..

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

 

 

 

                      2.