№ 1362
гр. Благоевград, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501186 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
"ЕВРОТРАНС - 15" ООД, ЕИК *********, чрез адв. Г., както и по насрещна
въззивна жалба, подадена от "И." ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. И..
Жалбите са подадени срещу Решение № 98 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 593 от
2023 г. на Районен съд Сандански.
С първоинстанционното решение ответникът „Евротранс - 15“ ООД е
осъден да заплати на ищеца „И.“ ЕООД сумата от 1478,61 лв.,
представляваща неизплатен остатък от цена за извършена транспортна услуга
по заявка № 00145 от 14.04.2022 г., за която е издадена фактура № **********
от 16.05.2022 г., и сумата от 2615,89 лв. – разходи във връзка с
транспортирането и съхранението на товара в склад за отговорно пазене,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното им изплащане, като искът е
отхвърлен за заплащане на разходи над уважения размер до претендираната
сума от 3769,45 лв., отразена във фактура № ********** от 17.06.2022 г.
Районният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1217,10 лв.
за направени разноски по делото разноски и сумата от 445 лв. – разноски по
обезпечителното производство (ч.гр.д. № 1320/2022 г. на РС Севлиево), и е
осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 285,75 лв. за
направени разноски по делото.
С въззивната жалба на „Евротранс - 15“ ООД решението се обжалва в
частите, с който това дружество е осъдено да заплати парични суми в полза на
ищеца. Навеждат се доводи, че решението е неправилно и необосновано,
както и че е постановено при допускането на съществени нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че
превозното средство е стигнало гр. Оостерхоут един час преди уговореното
време (12:00 ч.), като счита, че показанията на свидетелите, които заявяват
това, се опровергават от автотехническата експертиза, изготвена въз основа на
1
тахографа и GPS системата на товарния автомобил, според които той е
пристигнал в този град в 12:06 ч. Поддържа, че според имейл
кореспонденцията след като е бил пропуснат часа на разтоварването,
изпращачът е настоявал да се изчака и да се стои на място. Счита, че по делото
няма данни при преминаването между различни часови зони техническите
средства да се нуждаят от настройване, поради което оспорва извода на съда,
че тахографът не е отчел, че автомобилът е бил в друга часова зона. Затова
съдът бил извел, че всъщност той е стигнал разтоварния пункт в 11:06 ч.,
което се оспорва от жалбоподателя. Посочва се, че ответникът не оспорва, че
му е връчена фактура № **********/16.05.2022 г. за сумата от 7040,99 лв., от
които данъчна основа 5867,49 лв. и ДДС, както и че на 03.08.2022 г. с
платежно нареждане в полза на ищеца е заплатена сума в размер на 5562,38
лв., като от общия размер е приспадната сума в размер на 1478,61 лв., доколко
същата сума е била заплатена на „Патерков” ЕООД за реалната доставка на
товара до адрес на разтоварване, който бил посочен в транспортната заявка, с
която е възложено това на ищеца от ответното дружество. В жалбата се
посочва, че между страните е договорено, че при неспазване на доставката,
превозвача дължи размера на претенцията, която е отправена от товародателя
към спедитора, но не по-малко от 100 евро. Жалбоподателят е навел в
условията на евентуалност възражение за прихващане с вземане, породено
от неправилното изпълнение на задължението за доставка на товара. Това
възражение е било направено още с отговора на исковата молба (л.72) за
сумата от 1000 лв. В хода на съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г. е
допуснато изменение на размера на възражението за прихващане, с което се
счита, че същото е направено за сумата от 1478,60 лв. (л.163).
Жалбоподателят се позовава на показанията на свид. Г. Г., според която
причината товарът да не бъде разтоварен е била, че камионът не е бил вкаран
да бъде разтоварен точно в 12:00 ч., който е бил фиксирания час за
разтоварване. Жалбоподателят счита, че няма вина за заплащането на сумите в
полза на Eddie Stobart Logistics Europe nv, нито за разходите на ищеца по
транспортиране на стоката след 17:46 ч. на 21.04.2022 г. Намира за
недоказано, че ищецът е издал фактура № ********** от 17.06.2022 г. с
твърдяното съдържание, както и че тя е била получена от ответника. Счита за
установено, че ответникът е наел друг превозвач, който да достави товара,
както и че е заплатил сумата по фактура № **********, издадена от
„Патерков” ЕООД. Отправя молба въззивният съд да постанови решение, с
което първоинстанционното решение да се отмени и да бъдат отхвърлени
исковете. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна на
27.09.2024 г.
В срок е постъпил отговор, подаден от „И.“ ЕООД, с който се оспорва
основателността на въззивната жалба. Поддържа, че товарният автомобил, с
който е била превозена стоката е пристигнал с един час по-рано. Подчертава,
че жалбоподателят не е направил възражение, че „И.“ ЕООД не е бил спазил
часът на доставка. Счита, че разтоварването е било отказано в пункта, понеже
е нямало заявена позиция за разтоварване за такъв товар, което било
задължение на товародателя, не на „И.“ ЕООД. Моли да се постанови
решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
частите, срещу които е подадена жалбата на „Евротранс - 15“ ООД. В отговора
е направена претенция за съдебни разноски за въззивното производство.
2
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК „И.“ ЕООД е подало и насрещна въззивна
жалба „И.“ ЕООД, с която решението е обжалвано в частта, с които е
отхвърлена исковата претенция за заплащане на разходи над уважения размер
от 2615,89 лв. до претендираната сума от 3769,45 лв., отразена във фактура №
********** от 17.06.2022 г. В жалбата се навеждат аргументи, че тази си част
решението е неправилно, необосновано и че е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Поддържа, че по делото са събрани доказателства, установяващи
основателността на тази претенция, която била надлежно заявена и
представлявала „транспортни разходи”, свързани с допълнително извършения
пробег от 700 км, от товарните автомобили на „И.“ ЕООД във връзка с
двукратното транспортиране на стоката до складовете за съхранение и до
местоназначението й. Твърди, че във фактура № ********** от 17.06.2022 г.
доставката е отразена на първа позиция. Счита, че от заключението по
извършената автотехническа експертиза се установява действителното
изминаване на километрите и средната стойност на изразходваното гориво.
Посочва, че за тези разходи са ангажирани и справки от ищцовото дружество.
Поддържа, че съдът е кредитирал АТЕ, но не е посочил защо е отхвърлил
претенцията в тази част. Моли да се постанови решение, с което да се отмени в
обжалваната част първоинстанционен съдебен акт и да бъде уважена тази
претенция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Съгласно чл. 263, ал. 3, изр. 2 ГПК срокът за подаване на отговор на
насрещна въззивна жалба е едноседмичен. Препис от насрещната въззивна
жалба е връчен на „Евротранс - 15“ ООД на 23.10.2024 г., т. е. той е следвало
да изтече на 30.10.2024 г. „Евротранс - 15“ ООД е подало отговор на насрещна
въззивна жалба на 07.11.2024 г. В съобщението, с което е връчен преписа от
НВЖ е посочено, че срокът за отговор е двуседмичен (л.72), поради което е
приложим чл. 62, ал. 3 ГПК и извършеното от страната действие не се смята за
просрочено.
В отговора на насрещната въззивна жалба „Евротранс - 15“ ООД навежда
доводи за недопустимост на насрещната жалба и намира същата за
неоснователна. Намира за недоказана претенцията, за която е подадена тази
жалба.
Жалбите са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл.
261 от ГПК и са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани
страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовни
са и представените отговори.
Страните не са направили доказателствени искания.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение. На „Евротранс - 15“ ООД следва да бъде връчен
препис от отговора, подаден от „И.“ ЕООД. На „И.“ ЕООД следва да бъде
връчен препис от отговора насрещната жалба на „Евротранс - 15“ ООД.
По делото се претендират разноски, сторени по ч.гр.д. № 1320/2022 г. на
РС Севлиево, по което е било постановено определение за допускане на
обезпечение на бъдещ иск. Съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК в този случай съдът
определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един
месец, като ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в
3
определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. Съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. В отговора на исковата молба е наведено твърдение, че
искът е предявен извън срока, определен с определение № 910 от 09.12.2022 г.
по ч.гр.д. № 1320/2022 г. на РС Севлиево. Когато ищецът не е предявил
бъдещия иск в определения срок, въпросът за разноските следва да се разреши
с определението по отмяна на обезпечението по чл. 390, ал. 3 ГПК
(„Обезпечение на иска“ от Силвия Спасова, „Сиби“, София, 2014 г., стр. 255).
По тези съображения следва да се изиска за послужване ч.гр.д. № 1320/2022 г.
на РС Севлиево.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1186/2024 г. на
Окръжен съд Благоевград на 16.01.2025 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: „Евротранс - 15“ ООД – чрез
адв. Г.; „И.“ ЕООД – чрез адв. М. И..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на „Евротранс - 15“ ООД препис от отговор на въззивна
жалба с вх. № 8756/11.10.2024 г., който е подаден от „И.“ ЕООД.
ДА СЕ ВРЪЧИ на „И.“ ЕООД препис от отговор на насрещна въззивна
жалба с вх. № 9655/07.11.2024 г., който е подаден от „Евротранс - 15“ ООД.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 1320/2022 г. на РС Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4