Решение по дело №21141/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ................/16.06.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 21141 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***, гр. София, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1734.63 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 1719.59 лв./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът твърди, че за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор” РДПБЗН - Варна. Излага, че е със статут на държавен служител. Посочва, че за посочения период е положил общо 1756 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2007.11 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 251.11 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва обстоятелството, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, което счита да е валидно само за работещите по трудово правоотношение, включително защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР по отношение на дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите възнаграждения, както и други такива, определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители  в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. В чл. 3, ал. 3 е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22 ч. до 6 ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8-часова продължителност на нощния труд. В този смисъл поддържа, че в случая не е налице празнота в закона, поради което липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв да се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., отм. с последващата я Заповед № № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждаща заплащане на нощния труд в размер на 0.25 лв. на час. Оспорва приложението на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като посочва, че тази разпоредба регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно време. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът се представлява от процесуалния му представител – юрк. ***, която оспорва исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., като ищецът е заемал длъжност „младши инспектор” РДПБЗН – Варна, както и че в процесния период 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени.

Основният спорен въпрос в производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно възнаграждение за такъв труд.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл. 17

9, ал. 4 ЗМВР  е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена  от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е 1734.63 лв. за 250 часа.

По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата 1734.63 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Следва да се отбележи, че съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че е заплатил изцяло положения от ищеца нощен труд. Както и вещото лице посочи, действително служителят е положил 1756 часа нощен труд през процесния период, които часове са заплатени в размер общо на 439 лв., по 0.25 лв. на час. Това обаче няма отношение към изчисляване на претендираното в производството допълнително възнаграждение, получено при преизчисляване на положения нощен труд в дневен, което е в размер на 1734.63 лв. за 250 часа.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 480 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2019 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 219.39 лв. /сумата 69.39 лв., представляваща дължимата държавна такса в производството, както и сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1734.63 лв. /хиляда седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 219.39 лв. /двеста и деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща дължима държавна такса /69.39 лв./ и разноски /150 лв. – депозит за ССчЕ, платен от бюджета на съда/ в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: