РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1763/28.10.2021г..
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в закрито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първата година
в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1139 по описа за 2021 год. и взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производство по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс.
2. Образувано е по частна жалба, заявена от В.О.С., ЕГН: **********,***,
срещу Решение № 13-498_001 от 16.09.2021 г. на Началник Отдел „Местни данъци и
такси”, към Дирекция „Бюджет и общинска собственост” при Община Пазарджик, с
което е оставена без разглеждане, като подадена извън рамките на установения за
това срок, Жалба с вх. № 13-498 от 15.09.2021 г. на В.О.С., с адрес: *** 5 А,
против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001751 от 12.07.2017
г., издаден от Иван Панчев на длъжност Старши инспектор в сектор Контрол към
отдел „МДТ” при Община Пазарджик.
Твърди, че въпросния акт за установяване на задължения по
декларация, никога не е бил връчва на адресата С.. За неговото съществуване,
жалбоподателя разбрал едва в хода на вече образувано производство по
принудително изпълнение на акта. Счита се, че установените с акта задължения за
местен данък са погасени по давност.
Твърди се, че в случая, административния орган не е спази
процедурата по чл. 30 и чл. 32 от ДОПК,
относно връчване на акта на неговия адресат.
Иска се, обжалваното Акт за установяване на задължения по
декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г., да бъде отменен, като се присъдят сторените
разноски по производството
3. В приложено писмено становище, Началник отдел „Местни
данъци и такси” при Община Пазарджик счита, че жалбата е неоснователна. Сочи
се, че от направена справка в Национална база данни от Регистъра на
населението, е установено, че жалбоподателят е с постоянен адрес:*** от
17.12.1999 г., като и към настоящия момент не е налице настъпила промяна. Това
е адресът за кореспонденция, който жалбоподателят е посочил, както и в
сезиращата съда жалба, така и жалбата пред административния орган. Според
ответния административен орган, в случая административния акт е редовно връчен
на С. по реда на чл. 32 от ДОПК, като процедурата е осъществена именно на
прежде посочения, постоянен адрес на жалбоподателя.
Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.
II. За допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
седем дневен срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.
III. За фактите и тяхната хронология :
5. С въпросния Акт за установяване на задължения по декларация,
спрямо С. са били установени задължения за данък върху превозните средства за
отчетната 2012 г. в размер на 116,46 лв. и лихви за просрочие с разчитането с
общинския бюджет в размер на 63,51лв.
В Акта, като адрес за кореспонденция на физическото лице
е посочено : гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“, № 3, ет. 1, а като адрес по чл. 8
от ДОПК, тоест в случая постоянния адрес на физическото лице : гр. Пазарджик,
ул. Козлодуй“, № 5А.
6. Акта е бил изпратен до С. на адрес: *** с писмо,
придружено с известие за доставяне, в което е отбелязано : дата на връчване
15.07.17 „..няма никой…“.
Акта е бил изпратен до С. и на адрес: *** с писмо, придружено с известие за доставяне, в
което е отбелязано : дата на връчване 24.07.17 „..няма никой…“. На този адрес,
акта е бил отново изпратен с писмо, придружено от известие за доставяне, в
което е отбелязано : дата на връщане 21.12.2020 г. „… непотърсена…“.
На административен адрес гр.
Пазарджик, ул. ул. Козлодуй“, № 5А са извършени две посещения от служители на
общината, за които действия са съставени
Протокол № АУ001751-001 от 14.10.2020 г. и
Протокол № АУ001751-001 от 14.10.2020 г. В двата протокола е отразена
една и съща констатация, че на посетения адрес не е било открито лицето, негов
представител или пълномощник.
Изготвено е било Съобщение № У000591 от 24.11.2020 г. по
чл. 32 от ДОПК с покана до С. за връчване на Акта за установяване на задължения
по декларация, което е било поставено на определеното за това място в
администрацията на 24.11.2020 г. и свалено на 08.12.2020 г. Поканата за
връчване на акта е била обявена на официалния сайт на общината 24.11.2020 г.
В.С. е подал жалба срещу Акт за установяване на задължения
по декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г., издаден от Иван Панчев на длъжност
Старши инспектор в сектор Контрол към отдел „МДТ” при Община Пазарджик.,
регистрирана с вх. № 13-498 от 15.09.2021 г. в администрацията на Община
Пазарджик.
7. По повод на тази жалба е постановено процесното Решение
№ 13-498_001 от 16.09.2021 г. на Началник Отдел „Местни данъци и такси”, към
Дирекция „Бюджет и общинска собственост” при Община Пазарджик, с което тя е
оставена без разглеждане, като подадена извън рамките на установения за това
срок.
Според горестоящия
в йерархията на администрацията орган, в конкретния случай Акт за установяване
на задължения по декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г., издаден от Иван Панчев
на длъжност Старши инспектор в сектор Контрол към отдел „МДТ” при Община
Пазарджик е бил съобщен на В.С. на 09.12.2020 г., по реда на чл. 32 от ДОПК,
като процедурата по съобщаването на АУЗД правилно е извършена на адреса за
кореспонденция на лицето, а именно постоянния адрес на физическото лице, при
липса на друг деклариран адрес за кореспонденция, като не се споделени
аргументите на жалбоподателя за нередовност на връчването. Според административния
орган, срока за обжалване е изтекъл на 23.12.2020 г. (присъствен ден), Акта не
с обжалван в този срок, с оглед на което и при липса на други данни е влязъл в
сила на 29.12.2020 г. Това е основало крайният извод, че жалбата на С. е
недопустима за разглеждане, като подадена извън рамките на установения за това
процесуален срок.
IV. За правото :
8. Според особения ред за връчване на съобщения,
установен в чл. 32 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган
на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези
обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за
кореспонденция. Това изискване не се прилага, когато са налице безспорни
доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ. Съобщението
за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната
дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет. Заедно с поставяне на
съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай
че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на
съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята
за редовно връчен. Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват
от органа по приходите върху самото съобщение.
9. В случая, тези административно производствени правила
не са спазени. Съображенията за това са следните :
Ясно и конкретно описаната процедура по чл. 32 от ДОПК, трябва
да бъде осъществена във фактическата и хронологическа последователност посочена
в закона.
Това ще рече, че посещенията на адреса за кореспонденция,
следва да бъдат извършени преди изпращането на писмо с обратна разписка, а не
след това. С оглед конкретиката на казуса, трябва да се посочи и, че
изпращането на съобщения по чл. 32 от ДОПК през м. юли 2017г. и извършване на
посещение на адрес, изготвяне на съобщение и обявяване в интернет на поканата
за връчване на акта през м. октомври и м. ноември на 2020 г., повече от
очевидно не могат да бъдат квалифицирани, като действия предприети в една единна
процедура по чл. 32 от ДОПК. Все в тази насока е необходимо да се съобрази, че
според чл. 32, ал. 5 от ДОПК, заедно с поставяне на съобщението органът по
приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в
случай че лицето е посочило електронен адрес. В случая, явно писмата с обратна
разписка не са изпратени „заедно с поставяне
на съобщението“, а далече преди това.
10. На следващо място, в Акт за установяване на
задължения по декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г.; в Покана за доброволно
изпълнение от 23.08.2021 г.; в Протоколи № АУ001751-001 от 14.10.2020 г. и № АУ001751-001 от 14.10.2020 г., както и в Съобщение
№ У000591 от 24.11.2020 г. по чл. 32 от ДОПК, изрично е посочено, че адреса за
кореспонденция на В.С. ***, а адреса по чл. 8 от ДОПК е гр. Пазарджик, ул.
Козлодуй“, № 5А.
Според чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно
производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е: териториалната
дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните
търговци.
Съобразно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, адресът за
кореспонденция е: постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен
писмено друг адрес.
С оглед данните в представената по делото справка(л.28), административен
адрес гр. Пазарджик, ул. „Козлодуй“ е постоянния адрес на С., а адрес *** е
неговия настоящ, който каза се е деклариран и известен на администрацията като
адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Очевидно, С.
напълно коректно и точно е декларирал пред приходна администрация, както адреса
по чл. 8 от ДОПК, така и адреса за кореспонденция.
Неясно защо, всички тези данни са премълчани от Началник
Отдел „Местни данъци и такси”, към Дирекция „Бюджет и общинска собственост” при
Община Пазарджик при постановяване на оспореното Решение № 13-498_001 от
16.09.2021 г.
С оглед изричното посочване в самия Акт за установяване
на задължения по декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г. и останалите, изброени
по-горе документи, очевидно невярно е твърдението на Началник Отдел „Местни
данъци и такси”, към Дирекция „Бюджет и общинска собственост” при Община
Пазарджик, че „….Констатира се, че пред
данъчната администрация не е деклариран друг адрес за кореспонденция, различен
от постоянния адрес на лицето…..“. Такъв адрес несъмнено е деклариран, и
както нееднократно се посочи, той е гр. Пазарджик ул. „Есперанто“, № 3, ет. 1.
Независимо от това, в нарушение на изискването на чл. 32, ал. 1 от ДОПК,
посещенията от служители на общината са осъществени, не на така заявения адрес
за кореспонденция, а на адреса по чл. 8 от ДОПК.
Всички тези нарушения на процесуалните правила, изключват
възможността да се формира извод, че Акт за установяване на задължения по
декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г. е бил редовно връчен на неговия адресат
на 19.12.2020г. по реда на чл. 32 от ДОПК, както счита горе стоящият
административен орган. В случая, съвкупната преценка на данните по делото
налагат несъмнения извод, че Акта за установяване на задължения не е бил въобще
връчен на неговия адресат, съобразно установените за това правила в процесуалния
закон, поради което не е започнал да тече срок за неговото обжалване. Това ще
рече, че Жалба с вх. № 13-498 от 15.09.2021 г., подадена от В.С., следва да
бъде определена като подадена в рамките на установения за това срок и при
наличието на правен интерес, поради което е допустима. Тя ще следва да бъде
разгледана и разрешена по същество от контролния в йерархията на
администрацията орган до когото е адресирана.
V. За разноските и обжалваемостта на настоящия съдебен
акт.
11. Основателността на жалбата, предполага на страната да
се присъдят сторените разноски по производството, които съобразно представения
договор за правна помощ от 01.10.2021 г. се констатираха в размер на 300,00лв.
12. Според чл. 147, ал. 3, изречение последно от ДОП, Съдът
се произнася(по жалбата – пояснението мое) с определение в 30-дневен срок. Явно е че липсва, нарочно
указание в закона, дали този съдебен акт подлежи или не подлежи на последващ
институционален контрол.
Съобразно, препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, за
неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административно процесуалния
кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Доколкото, настоящото производство е
административно по своя характер, аналога който да запълни нормативната
празнина в ДОПК, следва да се потърси първо в АПК. Според чл. 88, ал. 3 от АПК,
актът за прекратяване на производството по обжалване на административен акт по
административен ред в случаите когато, жалбата е просрочена; жалбоподателя няма
правен интерес от обжалването или подателя писмено оттегли жалбата или
протеста, може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба
или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не
подлежи на обжалване. Това ще рече, че настоящото съдебно определение също не
подлежи на обжалване.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Решение № 13-498_001 от 16.09.2021 г. на Началник Отдел
„Местни данъци и такси”, към Дирекция „Бюджет и общинска собственост” при
Община Пазарджик, с което е оставена без разглеждане, като подадена извън
рамките на установения за това срок, Жалба с вх. № 13-498 от 15.09.2021 г. на В.О.С.,***,
против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001751 от 12.07.2017
г., издаден от Иван Панчев на длъжност Старши инспектор в сектор Контрол към
отдел „МДТ” при Община Пазарджик..
ВРЪЩА административната преписка на Началник Отдел
„Местни данъци и такси”, към Дирекция „Бюджет и общинска собственост” при
Община Пазарджик, за разглеждането и разрешаването по същество на Жалба с вх. №
13-498 от 15.09.2021 г. на В.О.С.,***, против Акт за установяване на задължения
по декларация № АУ001751 от 12.07.2017 г., издаден от Иван Панчев на длъжност
Старши инспектор в сектор Контрол към отдел „МДТ” при Община Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, да заплати на В.О.С., ЕГН: **********,***, сумата от
300,00(триста) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия : /п/